Лайза Клейпас
Непризнати грехове (20)

Двадесета глава

В деня след появата на мама на Мейн Стрийт 1800 се чувствах неспокойна, уязвима, беззащитна. Но надянах нормална фасада. Детството ме беше научило да продължавам в обичайния ритъм, независимо какво се е случило, дори да е паднала атомна бомба. Но присъствието й, фактът, че съм я видяла, наруши равновесието ми.

Сутринта Джак отиде да посети приятел, озовал се в болницата след ловен инцидент.

— Глиган — отвърна Джак, когато го попитах какъв дивеч е преследвал. — Много нещастни случаи стават при лов на глигани.

— Защо?

— Ловува се нощем, когато дивите прасета са активни. Тоест — група момчета се щурат из гората и стрелят в тъмното.

— Чудесно!

Джак ми обясни, че приятелят му прострелял глигана с дванадесет калиброва пушка, помислил го за умрял и влязъл в храсталака. Животното обаче го нападнало, преди да успее да извади револвера.

— Намушкал го близо до слабините — сгърчи лице Джак.

— Чудно защо глиганите стават толкова сприхави, когато стрелят по тях? — удивих се насмешливо аз.

Джак ме шляпна шеговито по дупето.

— Прояви малко съчувствие, жено! Не е смешно да ти разкъсат слабините.

— Съчувствам изцяло на дивите прасета. И се надявам, че не ходиш да ги ловиш. Не искам рискованите ти хобита да излагат на опасност сексуалния ми живот.

— Не ходя на лов за глигани — увери ме Джак. — Повалям нощни трофеи само в леглото.

Докато Джак го нямаше, поработих върху рубриката си.

„Скъпа госпожице Независимост,

Преди пет години се омъжих за човек, когото всъщност не обичах. Но навърших тридесет и сметнах, че ми е време. Всичките ми приятелки бяха омъжени и ми беше омръзнало да съм единствената мома. Мъжът, с когото сключих брак, е добър човек. Мил е, грижовен е и ме обича. Но ми липсва страстта и магията. Всеки път, щом го погледна, тази мисъл не ми дава мира. Чувствам се залостена в килер, а той е от другата страна и няма ключ да отвори вратата. Нямаме деца и ако се разведем, ще страдаме само ние двамата. Но нещо ме възпира. Може би се страхувам, че съм твърде възрастна за ново начало. Или пък от вината, която ще ме измъчва, понеже съм сигурна, че ме обича искрено и не заслужава това. Не знам как да постъпя. Знам само, че се омъжих и съжалявам.

Тревожно сърце“

„Скъпа Тревожно сърце,

Всички сме същества със сложни потребности и желания. Единственото сигурно нещо е, че всяка връзка ни променя и някоя сутрин ставаме от леглото, изправяме се пред огледалото и виждаме непознат. Получили сме желаното, но искаме нещо друго. Мислим, че знаем кои сме, но накрая оставаме изненадани.

При всички възможни варианти пред теб, Тревожно сърце, едно е несъмнено — не бива да отхвърляме с лека ръка любовта. Нещо в този мъж — отвъд случайността и съвпаденията — те е привлякло. Преди да се откажеш от брака с него дай му шанс. Бъди честна с него и сподели неосъществените желания, мечтите, които искаш да сбъднеш.

Покажи му коя си. Накарай го да ти помогне да отворите онази врата, за да се срещнете най-сетне след всичките тези години. Откъде знаеш, че е неспособен да откликне на емоционалните ти потребности? Сигурна ли си, че и той не копнее за страст и магия? Би ли се осмелила да твърдиш, че знаеш всичко за него? Усилията ти ще бъдат възнаградени, дори да се провалят. Ще трябва да проявиш смелост и търпение. Опитай всичко възможно, бори се да останеш с мъжа, който те обича. Отложи размислите как би се чувствала с друг и се съсредоточи върху онова, което вече имаш, което би могла да имаш тук и сега. Надявам се да откриеш нови въпроси. Надявам се твоят съпруг да успее да им отговори.

Госпожица Независмост“

Взирах се в екрана и се питах дали съветът ми е правилен. Загложди ме притеснение за тази жена и съпруга й. Обичайната ми позиция на безстрастен наблюдател очевидно беше разколебана.

— Мътните го взели — тихо възкликнах, чудейки се как изобщо съм решила, че мога да съветвам хората какво да правят с живота си.

Чух, че Люк се раздвижи в креватчето и се прозя. Станах, приближих и надзърнах. Люк ми се усмихна, щастлив, че е буден и ме вижда. Косата му стърчеше като птича перушина.

Взех го, прегърнах го и усетих как телцето му съвършено прилепва до моето. Нежният му дъх ме лъхна по врата. Непредвидена вълна от радост се надигна в гърдите ми.

 

 

В пет следобед Джак още не беше се обадил. Разтревожих се леко, понеже той винаги се прибираше навреме, ако не и по-рано. Бяхме решили да се кача в апартамента му и да сготвя старомодна неделна вечеря. Бях му дала списък с продукти.

Набрах номера му, той вдигна бързо и изненадващо рязко отсече:

— Да?

— Не ми се обади, Джак…

— Съжалявам. Изникна нещо.

Звучеше странно — едновременно грубовато, изнервено и измъчено. За пръв път разговаряше така с мен. Нещо не беше наред.

— Мога ли да помогна? — меко попитах.

— Не мисля.

— Искаш ли да отложим вечерята, или…

— Не!

— Добре. Кога да дойда?

— Дай ми няколко минути.

— Добре — поколебах се. — Включи фурната на двеста и двайсет…

— Дадено.

Затворих и се вгледах замислено в Люк.

— Какво ли става? Дали са семейни проблеми? Или делови? Защо трябва да чакаме тук? — Люк задъвка съсредоточено юмруче. — Да погледаме кукленото шоу — предложих му.

Настанихме се на канапето. Изтърпях няколко минути класическата музика и танцуващите кукли. Не ме свърташе. Тревожех се за Джак. Исках да съм при него, щом има неприятности.

— Не издържам! — казах на Люк. — Да отидем да видим какво става.

Преметнах чантата с памперси през рамо и понесох бебето към асансьора. Натиснах звънеца за апартамента на Джак.

Вратата се отвори мигновено. Джак ми препречи пътя. Тялото му излъчваше напрежение. Изглеждаше като човек, който до болка желае да е някъде другаде. За пръв път го виждах толкова объркан. Зад рамото му долових движение.

— Джак — прошепнах. — Наред ли е всичко?

Джак примигна, докосна устни с език, понечи да каже нещо, но се възпря.

— Имаш гости? — попитах, мъчейки се да надзърна вътре.

Джак кимна енергично. В очите му просветнаха отчаяни искрици. Аз го заобиколих и видях Ашли Еверсън — изящно олицетворение на скръбта. Очите й бяха подчертани с тежка черна линия, по бузите й се стичаха сълзи, дългите й, тънки пръсти стискаха хартиена кърпичка. По излинелите й, прави като слама коси очевидно се нуждаеха от гребен. Стъписа ме контрастът между жалното й момичешко изражение и стилното й облекло — къса черна пола, прилепнала черна блуза, която подчертаваше високите й гърди, къс жакет и сандали с каишки с осемсантиметрови токчета. Ако някой я снимаше в този вид — включително с размазания грим — би се получила съвършена реклама за парфюм с чувствен подтекст.

Дори за секунда не се подвоумих дали Джак я е поканил, дали още я желае. Но се затрудних да преценя дали е по-добре да го оставя сам да се справи с положението, или му трябва подкрепление.

— Съжалявам — сбърчих чело. — Да дойда ли по-късно?

— Не.

Той ме дръпна в апартамента и грабна бебето от ръцете ми, сякаш взема заложник.

— Коя е тя? — попита Ашли с окръглени, немигащи очи върху лице, толкова съвършено, като че ли е изваяно от пластилин.

— Здравей — поздравих и пристъпих към нея. — Ашли, нали? Аз съм Ела Варнър. Бяхме на празненството по случай рождения ден на Чърчил, но не се запознахме.

Тя пренебрегна протегнатата ми ръка, огледа тениската и джинсите ми и попита Джак с нескрито удивление:

— С тази жена ли си тръгна след партито?

— Да — отговорих аз. — С Джак сме заедно.

Ашли се извърна демонстративно към Джак.

— Искам да поговоря с теб — каза му. — Да ти обясня нещо и…

Гласът й замря стъписано, когато прочете отказ в очите му и съзря дълбоките бръчки около присвитите му устни. Лекият трепет, преминал през тялото й, ми подсказа, че за пръв път вижда такова изражение по лицето му.

Непреклонността му я принуди да се обърне към мен:

— Ако не възразяваш, искам да остана насаме с Джак. Свързва ни общо минало. Искаме да обсъдим положението. Да помислим.

Зад гърба й Джак поклати глава и безапелационно ми посочи канапето, безмълвно нареждайки ми да остана.

Сцената граничеше с фарс. Прехапах замислено устни. Ашли Еверсън явно бе прелитала безгрижно през живота, нехайно забравяйки нанесените от лекомислието й рани. Сега получаваше възмездие и изглеждаше толкова съсипана, че у мен неволно се надигна състрадание. От друга страна, не смятах да я оставя да забърква Джак. Вече го беше измъчила веднъж. В никакъв случай не бих позволила да го стори отново.

Освен това… той беше мой.

— Няма да си тръгне, Ашли — каза Джак. — Ти ще си вървиш.

Предпазливо я попитах:

— За проблемите ти с Пийт ли става дума?

Очите й се разшириха и разкриха белите кръгове около ирисите й.

— Кой ти каза?

Изгледа обвинително Джак, но той наместваше съсредоточено памперса на Люк.

— Не знам много — обясних й. — Само че със съпруга ти изживявате труден период. Той не се отнася грубо с теб, нали?

— Не — ледено отвърна тя. — Просто се отчуждихме.

— Съжалявам — искрено изрекох. — Посещавате ли психолог?

— Те помагат на лудите — презрително отсече тя.

Аз се подсмихнах.

— И на здравомислещите. Всъщност колкото по-нормален е разсъдъкът, толкова по-голяма е ползата. Ще прозрете източника на проблемите. Навярно ще се наложи да синхронизирате идеите си за брака. Или пък да поработите върху начина на общуване. Ако искаш да запазиш брака си, е добре да пообмислиш…

— Не искам — беше очевидно, че Ашли ме презира, че ме смята за недостойна конкуренция. — Не искам да поправям нищо. Не искам повече да съм съпруга на Пийт. Искам…

Ашли млъкна и изгледа Джак с безапелационен, властен копнеж.

Разбирах какво вижда — мъжа, който ще разсече Гордиевия възел на проблемите й. Красив, успял, привлекателен. Ново начало. Смяташе, че ако се върне при Джак, той ще изтрие горчилката, натрупана с Пийт.

— Имаш деца — обадих се. — Не си ли заслужава заради тях да се опиташ да спасиш семейството, което си създала?

— Женила ли си се? — попита тя.

— Не — признах.

— Значи не знаеш нищичко!

— Права си — спокойно се съгласих. — Знам само, че Джак не е разрешение на трудностите ти. Връзката ви е минало. Джак е продължил напред. Позволявам си да заявя от негово име, че ти съчувства като на човек в беда, но нищо повече. Най-доброто, което можеш да направиш за Джак, за себе си и за всички е да се прибереш у дома при Пийт и да го попиташ как би могла да спасиш брака ви — млъкнах и погледнах към Джак. — Точно ли се изразявам?

Той кимна с разведрено лице. Ашли възкликна яростно. Изпепели с очи Джак.

— Веднъж ми каза, че винаги ще ме желаеш.

Джак се изправи, прегърнал внимателно бебето.

— Промених се, Ашли.

— Аз не съм! — отсече тя.

— Съжалявам — меко изрече Джак.

Тя се пресегна сляпо към дамската си чанта и пое към вратата. Последвах я, чудейки се дали е редно да я оставим да си тръгне в такова състояние.

— Ашли — докоснах тънката й ръка. Тя се дръпна неприязнено. Разбрах, че е ядосана, но се владее. Лицето и челото й изглеждаха изопнати, сякаш изкуствено пристегнати. Стрелна очи към застаналия зад гърба ми Джак.

— Ако ме отпратиш сега — предупреди го, — никога повече няма да ти се удаде шанс. Сигурен ли си какво искаш, Джак?

— Сигурен съм.

Той й отвори вратата. Тя почервеня от ярост.

— Мислиш ли, че можеш да го задържиш? — презрително ме попита. — Той ще те омая. Ще те поведе на рали и после ще те изхвърли на пътя — отмести поглед към Джак. — Никак не си се променил. Въобразяваш си, че като излизаш с жена като нея, всички ще те сметнат за помъдрял, но истината е, че си същото самодоволно, повърхностно копеле като преди — млъкна, за да се поеме дъх. — Несравнимо по-красива съм от нея!

Джак затвори вратата, а аз се облегнах върху нея. Все още притиснал Люк към гърдите си, Джак впи очи в мен. Изглеждаше объркан, сякаш е на непозната територия и се опитва да се ориентира.

— Благодаря.

Аз му се усмихнах колебливо.

— Няма за какво.

Той поклати изумено глава.

— Като ви видях двете…

— Миналото и настоящето?

Той кимна и въздъхна. Сви тревожно устни. Махна с ръка и каза:

— Поглеждаш Ашли и веднага разбираш що за мъж би я пожелал. Аз бях такъв и това дяволски ме смущава.

— Мъж, който иска да притежава трофей? — предположих. — Красива и забавна жена? Не бих го съдила тежко.

— Ти си стократно по-женствена от нея. И хилядократно по-красива.

Засмях се.

— Казваш го, защото те отървах от нея.

Той пристъпи към мен, положи длан върху тила ми и ме погали по врата със силните си, леко хладни пръсти. Люк остана между нас. Потреперих от удоволствие.

— Няма ли да се скараме? — предпазливо ме попита Джак.

— Защо да се караме?

— Защото всяка друга на твое място щеше да ме разпердушини, ако беше сварила Ашли в апартамента ми.

— Очевидно не беше я канил — усмихнах се криво аз. — И за протокола, Джак какъвто и да си бил навремето, сега не си нито самодоволен, нито повърхностен. Бих гарантирала за теб, ако се наложи.

Джак приведе глава. Долових горещия му дъх върху устните си. Целуна ме — силно, сладко и дълго.

— Не ме изоставяй, Ела. Никога. Нуждая се от теб.

Внезапно се почувствах неудобно в прегръдката му.

— Ще смачкаме Люк! — усмихнах се и се отдръпнах, въпреки че бебето кротуваше спокойно между нас.