Лайза Клейпас
Непризнати грехове (14)

Четиринадесета глава

Когато излязохме навън, мислено преговорих срещата. Потърках слепоочия. Все едно бяха пристегнали черепа ми с гумени ленти.

Джак ми отвори вратата и заобиколи от другата страна. Почакахме, докато жегата излизаше на талази от колата.

— Не мога да понасям Марк Готлър — рекох.

— Нима? Не ти личеше.

— Докато говореше, от ума ми не излизаше мисълта, че това лицемерно копеле се е възползвало от сестра ми и с радост бих… Е, не знам бих го застреляла или нещо такова. Но вместо това преговаряхме.

— Разбирам те. Но той е готов да помогне. Да му пишем червена точка.

— Прави го, защото е поставен натясно — намръщих се аз. — Не си на негова страна, нали?

— Ела, час и половина го ритах по задника. Как бих могъл да съм на негова страна? Казвам само, че вината за положението не е изцяло негова.

Джак запали колата. Климатикът се задъха безпомощно в адската жега.

Закопчах си колана.

— Сестра ми е в клиника. Преживяла е нервен срив, понеже я е съблазнил женен пастор. Нима намекваш, че тя е виновна?

— Доста виновници има. И Тара не е била съблазнена. Тя е пълнолетна жена, която използва тялото си, за да получи, каквото иска.

— Малко лицемерно звучи от твоите уста, не мислиш ли? — скастрих го аз.

— Фактите са следните, Ела — сестра ти е на път да се сдобие с къща, нова кола, издръжка от около петнадесет хиляди долара месечно. И всичко това само защото е успяла да забременее от богат мъж. Независимо колко добра сделка ще подготвят адвокатите обаче, рано или късно тя ще си потърси нова златна мина. Проблемът е, че втория път няма да е толкова лесно. Ще бъде по-стара.

— Защо смяташ, че Тара няма да се омъжи? — раздразнено попитах аз.

— Защото няма да се задоволи с обикновен мъж. Предпочита богаташи. И не е от жените, които създават семейство.

— Напротив. Тя е красива.

— Красотата по-скоро пречи. А тя е единственото, което Тара може да предложи. В търговски термини това я превръща в краткосрочна инвестиция, а не в дългосрочна.

Безцеремонното изявление ме зашемети.

— Така ли разсъждават богатите мъже?

— Повечето.

— За Бога! — давех се от гняв. — Предполагате значи, че всяка срещната жена ви преследва заради портфейла?

— Не. Но да речем, че лесно забелязвам онези, които ще ме зарежат, ако остана без пари.

— Парите ти не ме интересуват!

— Знам. Затова…

— … и ако толкова ненавиждаш сестра ми, защо й помагаш?

— Не я ненавиждам. Никак даже. Просто прозирам същността й. Помагам заради Люк. И заради теб.

— Заради мен?

Сепната посред нажежения до бяло гняв, аз го изгледах ококорено.

— Готов съм на много неща за теб, Ела — тихо рече той. — Нима още не си го разбрала?

Замълчах стъписано, докато Джак напускаше гаража.

Ядосана, мрачна и изтерзана от жегата — климатикът още се мъчеше да охлади нажежената кола — аз помълчах малко. Възприемах сестра си другояче. Обичах я. Но дали тъкмо това не ми пречеше да видя истината? Дали Джак схващаше по-добре положението?

Телефонът ми иззвъня. Взех дамската си чантичка и разрових да го извадя.

— Дейн е — троснато съобщих. Рядко се обаждаше през деня. — Имаш ли нещо против да вдигна?

— Давай!

Джак не отклони поглед от натовареното шосе.

Колите криволичеха и се скупчваха като клетки по стеснена артерия.

— Здрасти, Дейн. Наред ли е всичко?

— Здрасти, слънчице. Всичко върви по мед и масло. Как мина срещата?

Уведомих накратко Дейн, а той ме изслуша с успокояващо съчувствие и за разлика от Джак ми спести забележките. Изпитах облекчение да поговоря с някой, който не ме пришпорва непрекъснато. Отпуснах се, откъм климатика повя хлад като от глетчер.

— Питах се — каза Дейн, — дали искаш да ти погостувам утре вечер? Ще идвам да взема един измервателен уред от Кейти за системата, която изграждаме. Ще те изведа на вечеря и ще пренощувам при теб. Няма да е зле да се запозная с онзи мъж, с когото напоследък прекарваш толкова време — застинах, а Дейн добави през смях: — Но няма да му сменям памперса.

Разсмях се малко попресилено в отговор.

— Няма нужда да сменяш памперси. Ще се радвам да те видя. Чакам те с нетърпение.

— Добре, ще пристигна към четири-пет следобед. Чао, слънчице.

— Чао, Дейн — затворих телефона и осъзнах, че сме пристигнали на Мейн Стрийт 1800. Влизахме в подземния гараж.

Джак намери място близо до асансьора и паркира колата. Изключи двигателя и ме изгледа в полумрака.

— Дейн ще ми гостува утре — казах напрегнато, въпреки старанието гласът ми да прозвучи небрежно.

Изражението на Джак остана неразгадаемо.

— Защо?

— Ще купува някакво измервателно оборудване от Кейти. И понеже е в околността, иска да се видим.

— Къде ще отседне?

— При мен, разбира се.

Джак мълча дълго. Дали въображението ме подвеждаше, или дишането му се учести?

— Мога да му намеря хотел — рече най-сетне. — Аз ще платя.

— Защо ще… Какво?

— Не искам да спи при теб.

— Но той ми е… — млъкнах и го изгледах невярващо. — Какво става, Джак? Аз живея с него.

— Вече не. Живееш тук. И… — настана кратка, напрегната пауза. — И не искам да правиш секс с него.

Първо ме обзе по-скоро удивление, отколкото гняв. Джак проявяваше ревност, каквато не бях съзирала у Дейн. Беше невероятно, че Джак изпитва собственически чувства, че иска да има думата кога и с кого ще правя секс.

— Ти не решаваш това — казах.

— Няма да гледам безучастно как ми отнемат онова, което ми принадлежи.

— Онова, което ти принадлежи? — поклатих глава и възкликнах безпомощно — получи се нещо средно между смях и протест. Пръстите ми се плъзнаха по устните и ги заслониха леко като дантелена завеса пред отворен прозорец. С мъка намирах точните думи. — Джак, приятелят ми идва да се видим. Може да правя секс с него. Може и да не правя. Но това не е твоя работа. И не обичам такива игрички — поех дълбоко дъх и повторих: — Не обичам игричките.

Джак проговори меко, но дивата нотка в гласа му ме накара да настръхна.

— Не играя игрички. Опитвам се да ти обясня как се чувствам.

— Разбрах. А сега се нуждая от пространство.

— Готов съм да ти предоставя всичката свобода на света. Ако и той го направи.

— Какво означава това?

— Не му позволявай да остане при теб.

Заповядваше ми. Контролираше ме. Заля ме задушаваща паника. Отворих вратата. Въздухът не ми достигаше.

— Достатъчно! — възкликнах. Излязох и тръгнах към асансьора. Джак ме последва. Натиснах толкова силно бутона, че без малко да си изкълча пръста.

— Затова винаги ще предпочитам Дейн или някой като него пред теб. Не позволявам никому да ми заповядва! Аз съм свободна жена.

— Конски фъшкии — измърмори той. Дишаше по-неспокойно и от мен.

Обърнах се разярено към него.

— Какво?

— Проблемът няма нищо общо със свободата. Страхуваш се, че ако започнеш нещо с мен, ще стигнеш много по-далеч, отколкото с Дейн. Той не иска да застане до теб. Вече го доказа. Предаде те. И в отплата ти го приемаш в дома си.

— Млъкни!

Излязох от кожата си. И аз, която не бях удряла никого, пернах ръката на Джак с тежката си дамска чанта. Чу се звучно „Туп!“, но той сякаш не забеляза. Вратата на асансьора се отвори, откъм празната кабина заструи светлина по цимента и плочките. И двамата не помръднахме, застинали, вперили разгневено очи един в друг.

Джак ме улови за китката и ме дръпна настрани, в тъмния ъгъл зад асансьора, където се носеше мирис на бензин и оловни изпарения.

— Искам те — прошепна той. — Отърви се от него и вземи мен. Рискуваш да изгубиш някого, когото и без това нямаш. Не ти трябва той, Ела. Трябвам ти аз.

— Невероятно — отвратено промълвих аз.

— Кое?

— Егото ти. Обвива те като в пашкул. Ти си черна дупка от… самодоволство!

Джак се взря в мен през сенките, после извърна лице. Стори ми се, че зървам отблясък от усмивка.

— Забавно ли ти е? — попитах го. — Какво смешно има?

— Мислех си какво щастливо копеле ще съм, ако сексът с теб е поне на половина толкова вълнуващ, колкото споровете.

— Няма да разбереш. Ти…

Той ме целуна. Бях толкова разярена, че се опитах да го ударя пак с чантата, но я изпуснах на земята и изгубих равновесие върху високите токчета. Джак ме улови и продължи да ме целува, разтваряйки устата ми със своята. Вкусих топлина и сладък ментов дъх вкусих самия Джак.

Отчаяно се запитах защо с Дейн не е така. Ала начинът, по който устните на Джак се сливаха с моите, силният, страстен, сочен допир беше влудяващо неустоим. Той ме придърпа към себе си и затърси бавно с език. Колкото по-надълбоко проникваше, толкова по-плътно се притисках към него, цялото ми тяло гореше от похот. Ръцете му бродеха по черния ми костюм, галеха и стискаха нежно. Кожата ми се сгорещи под тънкия плат. Той вдигна пръсти към лицето ми, помилва косите ми. Усетих как ръцете му треперят от непреодолимо желание. Улови ме за тила, сплете пръсти в косите ми и ме целуна отново. Потръпнах, усетила как се опитва да развърже трите платнени презрамки, придържащи сакото ми. Отдолу се показа кремавата трикотажна блуза, притегната с две тънки връзки.

Джак прошепна нещо — ругатня, молитва? — и пъхна ръка под блузата да погали меката, гладка кожа. И двамата треперехме неудържимо, твърде ненаситни и увлечени. Той вдигна блузата нагоре и разкри бяла плът, искряща като сняг в мрака. Приведе глава към гърдите ми и затърси с устни зърното. Аз поех рязко дъх, усетила сладострастно плъзгащия се език, силното влажно всмукване. Всеки досег изпращаше вълни наслада към корема ми. Облегнах глава на студената, твърда стена. Пламнала от желание, притисках бедра о хълбоците му.

Джак вдигна глава и ме целуна силно, ръката му се плъзна по гърдите ми. Дълги, страстни целувки хапещи, мокри, опияняващи целувки. Сключих ръце зад врата му, придърпах го по-наблизо, а той прие жеста с гърлен, див звук. За пръв път усещах такова отчаяно вълнение, алчно стремление, желание да му кажа „Направи всичко, всичко, не ме е страх, направи го“. Прокарах ръка през гърдите му — могъщите мускули под мекия елегантния костюм, мисълта какво се крие под пластовете благоприличие ме възбудиха още повече.

Той хвана полата ми, дръпна я грубо. Ахнах, почувствала въздуха върху голите си крака — хладен повей върху горещата ми агонизираща кожа. Той вмъкна пръсти под ластика на бельото и заопипва между бедрата ми, а влажната плът приемаше с охота нашествието. Долових дъха му върху шията си. Пъхна пръст в мен, после още един. Затворих очи, прималя ми, когато палецът му погали нежно клитора ми. Пръстите му масажираха дълбоко и уверено. С всяко движение кокалчетата му леко досягаха някакво влудяващо място вътре в мен. Насладата ме дезориентираше… обезсилваше… За пръв път в живота си исках нещо повече от сигурност. Желаех Джак със сила, прекрачваща отвъд разсъдъка. Посегнах към колана, ципа, копчето на панталона му… обхванах го с длан — огромен и извит.

Джак отдръпна пръстите и разчисти от пътя си полата и бельото ми. Вдигна ме с шокираща лекота. Осъзнах колко е силен и ме заля нова вълна от нетърпелива лъст. Увих безпомощно ръце около врата му и облегнах глава върху рамото му. Да. Да. Той проникна в мен. Сгърчих се, усетила невероятно стегнатата плът. Той ме целуваше по шията и ми шепнеше да се отпусна, да го оставя да се погрижи за мен, да го пусна в мен… Спусна ме надолу, докато пръстите на краката ми докоснаха пода и съблазнителната му сила ме разтвори неумолимо.

Преживяването беше зашеметяващо еротично — да правя секс с всичките дрехи, плътно притисната към него, откликвайки бурно на алчните му целувки. Джак се впусна в бавен ритъм — нагоре-надолу — и всеки път, щом проникнеше дълбоко в мен, мускулите ми се свиваха от наслада, поемайки още и още от него. Гърчех се, яхнала жежката вълна, бедрата ми се стягаха около едрото му, мощно тяло, докато оголените ми сетива ме подеха към чувствена, почти непоносима кулминация. Джак пое с устни приглушения ми вик. Проникна надълбоко и потрепери задъхано. Помръднахме едва след много време. Притисках се към него, усещайки влажната му плът у мен, прислонила глава на рамото му. Чувствах се опиянена. Знаех, че скоро, щом разумът ми започне да функционира отново, ще ме измъчват мисли, които адски исках да избягна. Като начало — срам. Не смеех дори да си представя колко неприлични неща бях извършила току-що.

И най-лошото беше колко добре се почувствах, колко добре се чувствах все още, усещайки вклиненото му в мен тяло, сгушена в силната му прегръдка. Дланта му притисна главата ми по-плътно към рамото му, сякаш иска да ме предпази от нещо. Чух тиха ругатня.

— Направихме го в гараж — немощно изрекох.

— Знам, скъпа — прошепна той.

Раздвижи ме, повдигна ме леко и възкликна изтощено. Бях мокра, усещах лека болка, мускулите ми трепереха. Облегната на стената, го оставих да намести полата ми и да закопчае сакото. После ми подаде чантичката. Не посмея да го погледна в очите дори когато положи длани върху страните ми.

— Ела…

Дъхът му, соленият мирис на секс и гореща кожа се смесваха в неподражаемо еротичен аромат. Исках го още. При тази мисъл тревожни сълзи навлажниха очите ми.

— Ще те заведа в апартамента си — прошепна Джак. — Ще се изкъпем и…

— Не, аз… Искам да остана сама.

— Скъпа… Не си го представях така. Ела в леглото ми. Нека правим любов както трябва.

— Няма нужда.

— Напротив. Има — гласът му звучеше гърлено и настойчиво. — Моля те, Ела. Не планирах така първия ни път. Толкова по-добре мога да те накарам да се почувстваш.

Аз…

Докоснах с пръсти устните му. Дъхът му беше мек и сух. Понечих да заговоря, но вратите на асансьора се отвориха. Подскочих стреснато. Излезе мъж и тръгна към колата си, стъпките му кънтяха глухо по голия цимент.

Изчаках колата да излезе от гаража и казах пресекливо:

— Слушай, Джак. Ако желанията и чувствата ми не са ти безразлични трябва да ми дадеш свобода. Достигнах праг, отвъд който не съм готова да прекрача. За пръв път правя секс с друг мъж, освен с Дейн. Трябва ми време да размисля — колебливо протегнах ръка и погалих напрегнатата му брадичка. — Няма нужда да ми показваш повече фойерверки. Всъщност тази мисъл ми изглежда малко плашеща.

— Ела…

— Остави ме сега. Ще ти кажа, когато и ако съм готова за повече. Дотогава не искам да те чувам и виждам. Искам да видя Дейн. Трябва да обсъдя нещата с него. Ако след това в живота ми остане място за теб, ще разбереш веднага…

С право можех да предполагам, че за пръв път жена разговаря така с Джак Травис. Но това беше единственият начин да го отрезвя. Иначе след десетина минути несъмнено щях да се озова гола в леглото му.

Джак ме стисна за китката, отмести галещата ми ръка от лицето си и ме изпепели с гневен поглед.

— По дяволите! — дръпна ме задъхано към себе си и ме притисна здраво. — В главата ми кръжат най-малко десет неща, които искам да ти кажа. Ала поне девет звучат налудничаво.

Въпреки сериозното положение, аз се усмихнах бегло.

— А десетото? — промълвих срещу ризата му.

Той замълча замислено.

— Няма значение — промърмори най-сетне. — И то е налудничаво.

Поведе ме към асансьора и натисна бутона. Потеглихме в мълчание. Джак току прокарваше пръсти през раменете ми, през кръста ми, през бедрата, сякаш не може да устои на изкушението да ме докосва. Прииска ми се да се обърна към него и да го оставя да ме прегърне, да ме заведе в апартамента си. Ала слязох на шестия етаж и Джак ме последва.

— Няма нужда да ме изпращаш до вратата — казах му.

Той се намръщи, но не си тръгна, докато не стигнахме апартамента. Понечих да набера комбинацията на ключалката, но той ме улови за раменете и ме обърна с лице към него. Всеки сантиметър от кожата ми почервеня под погледа му. Той плъзна длан зад врата ми.

— Джак…

Целуна ме силно. Устните ми се разтвориха под настойчивия натиск. Целувката беше страстна, жежка, умопомрачителна. Не че беше останало кой знае какво за помрачаване. Опитах се да се отдръпна, да го спра, но той не отлепяше устни от моите, докато не се отпуснах безпомощно в прегръдката му. Едва тогава вдигна глава и ме погледна гладно и с победоносен мъжки триумф.

Очевидно смяташе, че е доказал нещо. През ума ми мина мисълта, че случилото се е форма на маркиране на територия. „Мъжете са като кучетата“, обичаше да повтаря Стейси. И обикновено добавяше, че също като кучетата заемат твърде много място в леглото и си падат по задници.

Някак си успях да натисна правилната комбинация на ключалката и да вляза в апартамента.

— Ела…

— Между другото пия противозачатъчни — уведомих го аз.

И преди да успее да отговори, захлопнах решително вратата пред лицето му.

— Здрасти, Ела — поздрави ме ведро детегледачката Тина. — Как мина срещата?

— Добре. Как е Люк?

— Изкъпан и нахранен. Току-що го сложих в креватчето.

Въртележката пееше тихо, мечетата и гърненцата с мед се движеха мързеливо.

— Някакви проблеми? — попитах.

— Е, нервничеше малко, след като ти тръгна, но се успокои — засмя се Тина. — Момчетата не обичат мама да ги оставя.

Сърцето ми подскочи. „Мама“. Почудих се дали да я поправя, но реших, че не си струва усилието. Платих й, изпратих я и се запътих да взема душ. Горещата вода ме умиротвори и облекчи болезнените ми мускули. Но не успя да потуши угризенията ми. За пръв път ме измъчваше мисълта, че съм измамила някого. Разкайвах се, че съм го сторила, разкайвах се и защото толкова ми беше харесало.

Въздъхнах, увих хавлия около косата си, навлякох халат и отидох да видя Люк. Въртележката беше спряла. Цареше тишина.

Промъкнах се на пръсти до креватчето и надникнах. Очаквах да видя бебето заспало. Но то ме измери с характерния си сериозен поглед.

— Не си ли заспал, Люк? — меко го попитах. — Какво чакаш?

Веднага щом ме забеляза, Люк размаха ръчички и крачета. А по лицето му се изписа беззъба усмивка.

Първата му усмивка. Спонтанната му реакция ме стъписа. „Дойде си. Чаках те“. Вълшебна болка ме прониза до дъното на душата. Забравих всичко, освен този момент. Бях заслужила тази усмивка. Исках да заслужа още милион. Инстинктивно протегнах ръце, вдигнах Люк и обсипах с целувки личицето му. Вдъхнах дълбоко невинния му аромат.

За пръв път в живота си се чувствах толкова щастлива.

— Виж се само — прошепнах му, целувайки го по вратлето. — Каква усмивка! О, ти си най-сладкото момченце, най-сладкото бебе.

Моето момче. Моят Люк.