Лайза Клейпас
Непризнати грехове (23)

Двадесет и трета глава

Изследваният на Джак приключиха, но го оставиха в болницата за шестчасово наблюдение. Обещаха му след това да го пуснат. Позволиха му да се изкъпе и да изчака в една от ВИП-стаите с тъмнобежови тапети, огледало със златистожълта рамка и телевизор върху масичка във викториански стил.

— Прилича на бордей — рекох. Джак раздразнено побутна тръбите на системата, за да не се заплетат за рамката на леглото. Една сестра му откачи иглата, колкото да се изкъпе, и после отново включи системата, въпреки бурните му възражения.

— Не желая тази игла в ръката си! И искам да знам какво по дяволите става с Джо! Главата ме боли зверски, а ръката ми е натъртена!

— Защо не вземаш обезболяващите таблетки, които ти предлагат? — меко го попитах.

— Трябва да съм с всичкия си, в случай, че ни съобщят нещо за Джо — Джак прехвърли телевизионните канали. — Не ме оставяй да заспя!

— Добре — промърморих аз и застанах до него. Погалих влажната му, измита коса и помасажирах с пръсти главата му.

Джак въздъхна и примижа.

— Приятно е…

Продължих да го милвам, сякаш е голяма котка. След няколко минути Джак потъна в дълбок сън.

През следващите четири часа не помръдна дори когато навлажнявах с вода устните му и когато медицинската сестра дойде да смени системата и да провери данните на монитора. Седях и не отлепях поглед от него, страхувайки се, че сънувам. Питах се как съм се влюбила толкова дълбоко в мъж, когото познавам съвсем отскоро. Сърцето ми биеше на пълни обороти.

Когато Джак се събуди, му съобщих, че брат му е излязъл от операционната и е в стабилно състояние. Лекарят смяташе, че с оглед на възрастта и доброто му здраве, шансът да се възстанови, е напълно реален.

Обзет от облекчение Джак беше необичайно сговорчив по време на процедурата по изписването, подписа безропотно купчината формуляри и взе папката с рецепти и указания как да се грижи за раните от изгаряния. Сложи дънките и ризата, които Гейдж му донесе, а Харди ни откара на Мейн Стрийт 1800. Остави ни и се върна в интензивното отделение да постои с Хейвън при Джо.

Джак мълча, докато се изкачвахме към апартамента му. Знаех, че е изтощен, въпреки че поспа в болницата. Минаваше полунощ, в сградата цареше тишина, нарушавана единствено от проскърцването на асансьора.

Влязохме в апартамента. Затворих вратата. Джак се озърна замаяно, сякаш е на непознато място. Застанах зад него и го обгърнах през кръста да го успокоя.

— Какво мога да направя за теб? — тихо попитах.

Усетих колко учестено диша — по-бързо, отколкото предполагах. Тялото му беше напрегнато, мускулите — изопнати.

Той се обърна и впи очи в моите. За пръв път виждах иначе самоуверения Джак толкова объркан и несигурен. Надигнах се на пръсти и го целунах ласкаво по устните. Отначало целувката беше някак повърхностна, но той ме улови с една ръка за тила, а с другата притисна бедрата ми към своите. Устните му бяха горещи, настойчиви, с дъх на сол и страстно желание.

Джак ги отлепи от моите, хвана ме за ръката и ме поведе към тъмната спалня. Задъхан, започна трескаво да ме съблича.

— Джак — загрижено отроних, — нека да почакаме, докато…

— Сега — напрегнато ме прекъсна той. — Искам те сега.

Смъкна рязко ризата си и потръпна, когато платът досегна превръзката.

— Да. Добре — страхувах се да не се нарани. — Но бавно, Джак, моля те…

— Не мога — промърмори той и се протегна припряно към колана на дънките ми.

— Ще ти помогна — прошепнах му, но той отблъсна ръцете ми и ме дръпна към леглото.

Самообладанието му се беше изпарило напълно, подкопано от изтощението и чувствата. Смъкна дънките и бельото ми и ги захвърли на пода. Разтвори бедрата ми и легна между тях. Аз повдигнах хълбоци да го приема.

Той проникна силно и дълбоко, в гърлото му се надигна първично ръмжене. Треперещите му пръсти се впиха в косите ми, обсипа устата ми с изгарящи целувки. Ритъмът беше неистов, почти ожесточен. Аз отвръщах с нежна готовност. Обвила с длани главата му, допрях устни към ухото му и му зашепнах колко много, колко дълбоко го обичам. Той се напрегна и промълви името ми, а тялото му се разтърси бурно.

Призори ме пробуди смътно усещане, че топли ръце сноват по тялото ми, пръсти го милват и си играят с нежната кожа. Джак ме прегръщаше, пъхнал колене между моите. За разлика от предишното нетърпение, сега ме докосваше нежно, пробуждайки бавно всички сетива. Почувствах твърдите му гърди, долепени към мен, меките му коси — върху раменете си. Настръхнах цялата. Целуна ме по врата, зъбите му досегнаха леко меката, топла кожа. По гръбнака ми преминаха тръпки.

— Отпусни се — прошепна Джак, погали ме и близна врата ми.

Но нямаше как да сдържа тялото си, когато пръстите му се спуснаха към гърдите, към корема и между бедрата ми — към сърцевината на плътта ми. Простенах и сляпо се пресегнах към китката му, стиснах я и долових нежното, ритмично движение на мускулите и костите. Той се освободи от хватката ми, повдигна хълбоците ми и проникна леко и дълбоко, шепнейки:

— Обичам те, Ела, нека те взема, нека те взема…

Облада ме със сънен, бавен ритъм. Аз се виех настойчиво, той отлагаше, за да се насладим докрай на всеки пулс, на всяко дихание. Джак се отдръпна леко и ме обърна по гръб. Разтвори широко бедрата ми. Отпуснах се безпомощно под него. Несвързани звуци се надигнаха в гърлото ми. Устните му ме целуваха гальовно, докато телата ни се отдаваха на сладостното неспирно движение. Потъвах в тъмните му очи, усещайки го целия около себе си, вътре в себе си. Той забърза, все по-дълбоко и по-дълбоко, следвайки вътрешния пулс на тялото ми, докато то се изопна в екстаз, по-трепетен от всичко, което някога бях изпитвала. Извиках и го обвих с бедра, а той мълвеше името ми, отдаден на сладостния синхрон.

Дълго след това Джак прегръщаше треперещото ми тяло и ме галеше нежно.

— Мислил ли си, че е възможно да е толкова хубаво? — прошепнах.

— Да — той приглади косите ми и ме целуна по челото. — Но само с теб.

 

 

Спахме, докато горещият ден не нахлу в стаята през цепките на щорите. Смътно усетих как Джак става, дочух душа, бълбукането на кафето в кухнята и тихия му глас, когато се обади в болницата да разбере как е Джо.

— Добре ли е — сънено попитах, когато Джак се върна в спалнята.

Носеше трикотажен халат и стискаше чаша с кафе. Изглеждаше измъчен, но дори след вчерашните преживелици излъчваше неустоимо обаяние.

— В стабилно състояние — гласът на Джак все още звучеше дрезгаво след изпитанието. — Ще се оправи. Як е като бик.

— Е, Травис е все пак — мъдро заключих аз.

Станах, отворих гардероба му и си взех тениска, която увисна до средата на бедрата ми. Обърнах се към Джак. Той се беше промъкнал тихо зад мен. Отметна кичур коса зад ухото ми и ме погледна. За пръв път в нечии очи различавах такава нежна загриженост.

— Разкажи ми за Люк — меко каза.

Аз се взирах в кадифено тъмните му очи и знаех, че мога да споделя всичко с него. А той ще ме изслуша и ще разбере.

— Първо да си сипя кафе — усмихнах се и се запътих към кухнята.

До кафе машината Джак бе оставил празна чаша. До нея зърнах лист хартия, сгънат на две. Разтворих учудено бележката и зачетох:

„Скъпа госпожице Независимост,

Реших, че от всички жени, които познавам, ти си единствената, която ще обичам повече от лова, риболова, футбола и инструментите.

Може би не си разбрала, но предишният път, когато те помолих да се омъжиш за мен — онази нощ, когато сглобявах креватчето — аз говорех сериозно. Макар да знаех, че не си готова.

За Бога! Надявам се сега да си готова.

Омъжи се за мен, Ела. Защото където и да отидеш, каквото и да правиш, аз ще те обичам до края на живота си.

Джак“

Прочетох думите без страх. Изпитвах само удивление, че ми се предоставя толкова много щастие.

Забелязах още нещо в чашата. Бръкнах и извадих диамантен пръстен с кръгъл, блестящ камък. Със затаен дъх го протегнах към светлината. Пробвах го. Прилепна ми като по мярка. Взех химикалка, обърнах бележката и написах отговора с размах. Налях си кафе, добавих захар и сметана и се върнах в спалнята, понесла бележката. Джак седеше на ръба на леглото. Изгледа ме, наклонил глава. Изгарящият му поглед ме измери от главата до петите и спря върху диаманта на ръката ми. Усетих как гърдите му се заиздигаха по-бързо.

Отпих от кафето и му подадох листа.

„Скъпи Джак,

И аз те обичам.

И мисля, че знам тайната на дългия и щастлив брак — да избереш човека, без когото не можеш да живееш.

За мен това си ти. И щом настояваш да спазим традициите…

Да.

Ела“

Джак въздъхна. Улови ме за бедрата, придърпа ме към себе си и прошепна:

— Слава Богу! Смятах, че ще ме засипеш с доводи.

Внимателно, за да не разлея кафето, аз се наведох и го целунах. Езиците ни се докоснаха леко.

— Кога съм ти отказвала, Джак Травис?

Клепките му се притвориха, когато погледна към влажните ми устни.

— Е, никак не ми се искаше този път да е първият — отрони той с удебелял глас.

Взе чашата и изгълта кафето, пренебрегвайки шеговитите ми протести. Целува ме, докато го обгърнах с ръце, защото коленете ми се подкосиха.

— Ела — прошепна ми накрая, — няма да си промениш решението, нали?

— Не, разбира се.

Изпълваше ме чувство, че постъпвам правилно, усещах спокойна увереност и същевременно сърцето ми трептеше развълнувано като калейдоскоп с пеперудки.

— Защо да го променям?

— Каза ми, че бракът не е за теб.

— Ти си единственият мъж, заради когото повярвах, че е и за мен. Но все пак същественото е любовта. Все още твърдя, че другото си остава лист хартия.

Джак се усмихна.

— Тепърва ще разберем — заяви и ме дръпна на леглото до него.

 

 

Доста по-късно ми хрумна, че хората, които смятат брака за безсмислен лист хартия, обикновено не са женени. Защото това клише омаловажава нещо важно — силата на думите и аз, повече от всеки друг, би трябвало да го осъзная. Обещанието, съдържащо се в този лист хартия някак си ми даде повече свобода, отколкото някога бях притежавала. Позволи ни да спорим, да се смеем, да рискуваме, да се доверяваме — без страх. Този лист хартия потвърждаваше вече съществуващата ни връзка и я скрепяше далеч отвъд границите на общото жизнено пространство. Може би щяхме да останем заедно и без официално свидетелство, но аз повярвах в постоянството, което то олицетворяваше. Върху този лист хартия можеше да се изгради цял живот.

Отначало мама недоумяваше как съм успяла да оплета в мрежата си член на фамилия Травис. После с всички сили се опита да извлече изгода от положението. Но Джак умело я обезоръжи със смесица от авторитет и обаяние. Не я виждах, нито я чувах често, а когато ми се обаждаше се държеше странно смирено и почтително.

— Чудя се какво й става — удивено споделих с Джак. — Не споменава нито наднорменото ми тегло, нито семплата ми прическа. Не ме залива с неприлични истории за сексуалния си живот…

— Обещах й нова кола, ако успее да не те ядоса шест месеца — отвърна Джак. — Заплаших я, че сделката пропада, ако само веднъж те видя намръщена или нещастна след разговор с нея.

— Джак Травис! — възнегодувах аз. — Нима през половин година ще й купуваш нещо, за да се преструва на порядъчно човешко същество?

— Не мисля, че ще издържи толкова дълго — констатира Джак.

Близките на Джак, от друга страна, бяха интересни, очарователни, сговорчиви и мили хора. Бяха истинско семейство и ме приеха бързо сред тях. Обикнах ги и за това. Привързах се искрено към Чърчил — щедър и добродушен мъж, ненавиждащ до дън душа глупостта. Обсъждахме различни теми, разменяхме си остри имейли по политически въпроси, разсмивахме се един друг, а на семейните вечери той настояваше да седя до него.

След две седмици в Гарнър Хоспитъл, Джо се прибра да се възстановява в къщата в Ривър Оукс, което очарова Чърчил и натъжи сина му. Джо повтаряше, че иска да е самостоятелен. Не му харесваше, че Чърчил посреща пръв посетителите му. Чърчил от своя страна не възразяваше срещу рояка красиви жени, пърхащи из къщата, но отвръщаше, че вместо да недоволства, Джо трябва да се възстановява по-бързо. В резултат Джо беше образцов пациент, решен да си стъпи на краката възможно най-скоро и да се измъкне от опеката на баща си.

Ожених се за Джак два месеца след като ми предложи, което шокира всичките ми приятели и мнозинството от неговите, нарочили го за непоправим ерген. Някои разсъждаваха, че е променил приоритетите си, след като е избягнал на косъм смъртта.

— Приоритетите ми си бяха наред — невинно обясняваше Джак. — Ела трябваше да понамести своите.

През нощта преди сватбата сестра ми Тара дойде на вечерята за гости от други градове. Носеше красив розов костюм, а под вдигнатите й коси просветваха диамантени обеци. Беше без придружител. Исках да я питам как е, дали се отнасят добре с нея, дали е щастлива. Но всички опасения за връзката на Тара с Ноа Кардиф се изпариха, щом разбрах, че е довела Люк. Той изглеждаше като синеоко херувимче, пресягаше се да пипне всичко, усмихваше се и бърбореше по бебешки. Възхитително дете. Аз протегнах пламенно ръце и Тара ми го подаде. Притиснах го към гърдите си, попивах топлината и аромата му, взирах се в кръглите, любознателни очички и всичко ми напомняше, че без него никога няма да почувствам пълнота.

През двата месеца на раздяла се утешавах с мисълта как с времето тъгата по Люк ще стихне, ще го забравя и ще продължа с леко сърце нататък. Но щом го прегърнах и погалих меката му черна косичка, а той се усмихна, сякаш ме помни, разбрах, че нищо не се е променило. Обичта не продължава невъзмутимо нататък.

През цялата вечер държах Люк в скута си, станах и го поразходих, после го заведох горе да му сменя памперса, въпреки протестите на сестра ми, че тя ще се погрижи.

— Позволи ми — помолих я и се усмихнах, когато Люк сграбчи перлената ми огърлица и се помъчи да я напъха в устата си. — Няма проблем. А и не искам да се отделям и за секунда от него.

— Внимавай! — подаде ми Тара чантата с принадлежности. — Вече се преобръща. Може да падне от леглото.

— Нима? — попитах очаровано Люк. — Вече се обръщаш? Ще ми покажеш как го правиш, нали, сладко бебче?

Той избълбука в знак на съгласие и с ентусиазъм задъвка перлите.

Смених му пелената и заслизах по стълбите. Спрях, забелязала Джак и Тара на площадката долу, потънали в разговор. Джак ме видя и се усмихна леко, но очите му светеха напрегнато. Сякаш искаше да ми подскаже нещо. Изражението на Тара беше непроницаемо.

Какво, за Бога, обсъждаха?

— Привет! — насилих се да се усмихна аз. — Да би да се уплашихте, че съм изгубила форма?

— Нищо подобно — ведро отвърна Джак. — Достатъчно памперси си сменила, едва ли ще забравиш толкова бързо! — целуна ме топло по бузата. — Подай ми Люк, скъпа. Трябва да наваксаме пропуснатото.

Не исках да се отделям от бебето.

— Не може ли след малко?

Джак впи очи в мен.

— Поговори със сестра си — прошепна ми. — И кажи „да“.

— Да й кажа „да“ за какво?

Джак не ми отговори. Взе бебето, прегърна го и го потупа по дупето. Люк се отпусна доволно в сигурните му ръце.

— Няма да се бавим — каза ми Тара колебливо и някак свенливо. — Поне така мисля. Къде можем да поговорим?

Поведох я към дневната на горния етаж. Седнахме в меките кожени фотьойли.

— За мама ли става дума? — попитах загрижено.

— Не, за Бога! — извъртя очи нагоре Тара. — Мама си е добре. Не знае за мен и за Ноа, разбира се. Знае само, че имам богат приятел. Разправя на всички, че излизам тайно с известен бейзболист.

— Как вървят нещата с Ноа? — подвоумих се дали е редно да го наричам така.

— Великолепно! — без никакво колебание отвърна Тара. — Никога не съм била по-щастлива. Той наистина е много добър към мен, Ела.

— Радвам се.

— Имам къща — продължи Тара — и бижута, и кола… и той ме обича. Непрекъснато ми го повтаря. Надявам се да спази обещанията си. Вярвам, че иска. Но дори да не успее, това са най-щастливите дни от живота ми. Не бих ги заменила за нищо на света. Просто напоследък си мисля…

— Да го напуснеш? — обнадеждено попитах.

Начервените й устни се извиха в суха усмивка.

— Не, Ела. Ще прекарвам повече време с него. Той започна да пътува доста… Обикаля страната и ще изнася речи пред цели стадиони. Ще посети и Канада и Англия. Съпругата му ще остане тук с децата. Аз ще го придружавам. И ще бъда с него всяка нощ.

Занемях за известно време.

— Ще ти бъде ли приятно?

Тара кимна.

— Ще се радвам да видя света, да науча нови неща. За пръв път ми се удава такава възможност. Искам да съм до Ноа и да му помагам с каквото мога.

— Тара, наистина ли смяташ…

— Не те моля за разрешение — прекъсна ме Тара. — И мнението ти не ме интересува. Решавам сама, Ела и имам право да го правя. Ти също си израснала при мама и знаеш колко е важно да започнеш да избираш сам.

Думите й ме смълчаха. Да, Тара имаше право да избира, дори да греши.

— Сбогом ли ми казваш? — дрезгаво попитах.

Тя се усмихна и поклати глава.

— Не още. Потегляме след няколко месеца. Съобщавам ти, понеже — усмивката й угасна. — За Бога! Не е лесно да споделям истинските си чувства, вместо да ги прикривам! Прекарвах много време с Люк, грижех се за него… но още е като в началото. Не го усещам като мое дете. Никога няма да го усетя. Не искам деца, Ела. Не искам да бъда майка. Не искам да съживявам детството ни.

— Не го съживяваш! — настойчиво възразих и стиснах изящните й ръце. — Люк няма нищо общо с миналото.

— Така го чувстваш ти — нежно каза Тара. — Но не и аз.

— Какво смята Ноа?

Тара се взря в преплетените ни пръсти.

— Той не иска Люк. Вече има деца. И бебето ни пречи да се виждаме.

— Люк ще порасне. Ще си промениш мнението.

— Не, Ела. Разбирам какво правя — погледна ме втренчено, със сладко-горчива усмивка. — Фактът, че можеш да имаш деца, не те превръща в майка. И двете го знаем, нали?

Очите ми се насълзиха. Преглътнах да прочистя заседналата в гърлото ми буца.

— Да — прошепнах.

— Затова те питам, Ела, дали искаш да вземеш Люк завинаги. Джак смята, че би желала. Така е най-добре и за Люк.

Светът сякаш спря. Застинах от удивление, невяра и копнеж. Дали бях чула правилно? Не би могла да ми предложи нещо толкова безценно.

— Ако пожелая — повторих с натежал глас, мъчейки се да се овладея. — Как бих могла да знам, че някой ден няма да си го поискаш обратно?

— Не бих ти причинила това. Нито пък на бебето. Разбирам какво означава Люк за теб. Чета го по лицето ти, когато го погледнеш. Но ще оформим официално осиновяването. Ще подготвим необходимите документи. Ще подпиша всичко. Ноа също, стига да не разгласяваме участието му. Люк ще бъде твой, ако поискаш, Ела.

Аз кимнах, закрила устна с ръка да възпра хлипането.

— Искам — успях да промълвя. — Искам. Да.

— Не плачи. Ще си развалиш грима — рече Тара и избърса с пръст напиращата да прелее сълза.

Протегнах ръце и я прегърнах силно, забравила за грима, прическата и дрехите.

— Благодаря ти — задавено изрекох.

— Кога предпочиташ да го вземеш? След медения месец?

— Още сега — отвърнах и избухнах в ридания, неспособна да се сдържам повече.

Тара се засмя изненадано.

— В нощта преди сватбата?

Кимнах енергично.

— Доста неподходящ момент — констатира Тара. — Но няма проблем, стига и Джак да се съгласи.

Тя порови из чантата с бебешки принадлежности, извади чист лигавник и ми го подаде.

Избърсах се и забелязах, че някой влиза в дневната. Джак се връщаше с Люк. Очите му проследиха всяка частица от лицето ми, сякаш е познат и обичан пейзаж. Видяха всичко. Ъгълчетата на устните му се извиха в усмивка и той прошепна нещо в миниатюрното ухо на бебето.

— Иска го още сега — каза Тара на Джак. — Макар да й обясних, че можем да почакаме.

Джак застана до мен и ми подаде Люк. Дългите му пръсти подхванаха брадичката ми, за да вдигна лице. Палецът му избърса влажната струйка по скулата ми. Усмихна ми се.

— Ела не иска да губи време — промърмори той. — Нали, скъпа?

— Да — съгласих се тихо. Светът наоколо засия през горещата мъгла в очите ми; кадифеният му глас и неравномерният ритъм на сърцето ми се сляха като музика.