Ейми Трий
Двете сестри (12)

Десета глава

Сребърната фея имаше да мисли за толкова много неща след разговора си с Чаровна. Сега, повече от всякога, тя искаше тринайсетте талисмана да бъдат събрани и върнати на Чаровна. „Търпение!“, казваше си. „И този ден ще дойде.“ Беше толкова сигурна, колкото и че две луни греят над Каризма. Докато дойдеше този момент, тя трябваше да бъде нащрек и да направи всичко възможно, за да помогне на Сезам. Но толкова много капани и опасности дебнеха момичето! Единствено Куила, която виждаше в бъдещето, можеше да каже какво ще се случи. Явно това, да четеш бъдещето, не е чак толкова хубаво нещо. Ето какво се бе случило между Чаровна и Морбреция! Сребърната фея разбираше причината за завистта на Морбреция, но в дъното на всичко стоеше Зорган. Ах, ако можеше да намери начин да се справи с него!

Отрицателните мисли бързо се изпариха от съзнанието на Сребърната фея, като видя, че още една магическа свещ угасва.

Плесна радостно с ръце. Сезам бе открила котката! Красивата сребърна котка!

Тънък пушек се изви от свещта, която носеше името й. Останаха да горят още девет свещи, девет символа на надеждата, че техните талисмани също ще бъдат намерени.

Дотогава в Каризма щеше да цари хаос. Ветровете бяха променили посоката си. Прелестните златни пеперуди от юга не можеха вече да летят и да опрашват полята с детелини на север. Но това е друга история, която трябва да бъде разказана друг път!