Книстер
Лили Чудото, дракона и магическата книга (1)

Първа глава
Зурулунда Кноркс, летящия дракон Хектор и един зъл магьосник

По магическото летоброене годината беше ………… На една малка полянка в мрачната гора магьосницата Зурулунда Кноркс пееше и простираше прането си пред кораба си. Правилно прочете. Магьосницата Зурулунда, добрата фея на мрачната гора, живееше в един стар, доста голям дървен кораб. Той беше в края на гората. Надлъж и нашир не се виждаше никаква вода. И как ли този кораб се беше озовал тук? Това беше магическа тайна! История, която за съжаление не може да бъде разказана и разгадана в тази книга.

Може би някой друг път…

Зурулунда пееше и изведнъж до нея долетя един малък дракон. Какво значи „долетя“? Той направо тупна от клоните на дърветата. Зурулунда беше свикнала. Тя дори не погледна към дракона и каза:

— Е, дебеланчо, отново ли имаше тежко приземяване? Трябва да отслабнеш малко, за да може да си по-елегантен в тези неща.

— Какво искаш да кажеш? — изохка Хектор, който все още го болеше главата от падането. — Искам да ме уважаваш повече. Сред драконите това приземяване е известно като „приземяване с приклякване“ и носи на специалистите като мен цели 10 точки.

— На мен повече ми прилича на опасен акробатски номер, за който ти си поне с 10 килограма по-тежък — не пропусна да се пошегува Зурулунда.

— Ти разбираш само от магии и нищо от летене! — отвърна Хектор. — В училището за дракони още в първия час по летене се учи:

„От шкембето идва силата ти, драконе.

Това е тайната на твоето летене!

Защото ако драконът отслабне,

Може много лесно да нападне!

Само с нужното тегло и талия,

Ще може да се приземи без изпитания!“

Зурулунда се замисли.

— В моята магическа книга тази поука е малко по-различна. Там е написано:

„Внимавай, когато дракони ти се явяват

И тежичко се приземяват!

Ще ги познаеш по заобления вид

И че винаги си имат апетит!“

— Глупости! — възпротиви се Хектор. — Но както вече казах, какво ли знаеш ти…

Той не можа да се доизкаже, защото кой ли се задаваше по вълшебната горска пътека? Хектор подсвирна, заради което Зурулунда доста силно го сръга в ребрата.

Едно момиче се скиташе из гората. Беше облечено много елегантно. И Хектор я намери за много привлекателна. Тя водеше едно кученце на каишка. Едно доста злобно малко кученце.

Когато красавицата забеляза магьосницата и летящия дракон, тя се спря и изглеждаше доста изплашена. Срамежливо започна да върти един рус кичур коса. Зурулунда се усмихна любезно:

— Какво те води насам? — попита я тя.

— Загубих се — отвърна момичето с пискливо гласче.

— О, бедничката! Какво да те правим сега? Ела, влез! — покани я тя. — Пък после ще решим как да ти помогнем.

Тя остави прането и въведе момичето в стаята си.

Хектор реши да не остава по-назад и се втурна и той в стаята. Не се случваше всеки ден да се появи някой в тази тъмна гора. А може би Зурулунда щеше да сервира на гостенката си нещо вкусно, което той не искаше да изпусне в никакъв случай.

Хубавото момиче се спря на прага на вратата на кораба. Беше много учудена. Хектор се промъкна покрай нея и кучето, защото познаваше кораба много добре отвътре и отвън. Лампата във формата на жираф от Африка, шарените килими от Ориента (единият от тях можеше да лети), стъкления глобус, каменната етажерка пълна с книги, пералнята с въртящ се барабан, в който плуваха златни рибки. Хектор знаеше разбира се и историите, с които бяха свързани тези предмети. Например полилеят, свещите на който проблясваха една по една, беше от Трансилвания. Пианото, от което от само себе си се носеха странни мелодии, Зурулунда беше получила като подарък от едно джудже.

Момичето се беше втренчило в цветните букети, които никога не увяхваха и плюшения фотьойл, върху който имаше една книга, на която като че ли там й беше мястото.

— Ще направя чай — каза Зурулунда, която много се радваше, че има посетителка. — Седни! — каза тя, като посочи ъгъла със стъклената масичка и четирите съвсем разнородни стола.

Красавицата седна на един индийски зелен стол от бамбук, а кучето легна под масата. Зурулунда започна да се суети насам-натам и извади изпод куп лилави кухненски кърпи чайника, който напълни с вода. Хектор знаеше какво следва: Магьосницата щеше да поднесе пред устата му чайника и той щеше отегчено да избълва малко огън. Водата щеше да заври начаса и чаят щеше да е готов за нула време.

— Значи си се загубила? — каза Зурулунда и седна на масата до момичето. — Радвай се, че се озова при нас. Като нищо можеше да попаднеш на лошия магьосник Хиронимус.

— Хиронимус! — прошепна красавицата. — Името му звучи много величествено…

— Иска му се да е могъщ вълшебник — обясни Зурулунда и разбърка чая си. — Но той може да прави само няколко смешни трика. Може да влезе за няколко минути в тялото на някой друг. Намира за много забавно да плаши малките деца, като се прави на призрак и подлага крак на възрастните, като се прави на невидим. Това е детинско и подло, ако питаш мен!

Момичето се изкашля.

— И за десерт яде мухи — продължи Зурулунда. — И кой знае, какви подлости може да измисли още. Превърнал е асистента си в куче. Никой не знае, дали го е направил по невнимание, или нарочно.

Красавицата се задави и започна да кашля все по-силно.

— И не забравяй да споменеш, че много искаше да открадне магическата ти книга! — намеси се Хектор.

— Разбира се — засмя се Зурулунда. — Трябваше му, за да направи машина, с която да покори света. Това е мечтата му… Сега се сетих, че имам сладкиш в кухнята. Ей сега ще го донеса!

Хектор започна да се облизва. Точно на това се беше надявал: Зурулунда да сервира сладкиш! Дали не е направила кестеновата торта? Или може би тортата с горски плодове… Той не продължи да разсъждава дълго. Защото в този момент забеляза нещо невероятно! По хубавите крака на момичето бяха израснали косми. Обувките й едва й ставаха, защото това определено беше мъжки крак. Той не се решаваше да погледне нагоре. Но когато вдигна поглед, забеляза как на красавицата започна да й никне брада, фината блуза се скъса от мускулите на ръцете му. Пред Хектор стоеше мъж! Той преглътна. Мъж ли?

Не, това беше магьосник — МАГЬОСНИКЪТ!

Хиронимус скочи от стола си, втурна се към стария фотьойл, грабна магическата книга и я целуна:

— Най-накрая ми падна в ръчичките! Чаках това толкова дълго!

— Зурулунда! — извика Хектор, направи огромен скок и в последния момент успя да вземе книгата от ръцете на изненадания магьосник. Кучето само излая.

— Зурулунда, помогни ми! — изпъшка Хектор. — Хиронимус е тук!

Драконът се скри с книгата под масата.

— Серафим, дръж! — извика магьосникът.

Кучето подгони Хектор и така му захапа опашката, че драконът извика от болка. Успя със сетни сили да се завре под стъклената масичка, преобърна я и тя се счупи на хиляди парчета. Хектор полетя към лампата. В този момент Зурулунда се втурна в стаята и от пръв поглед разбра какво се беше случило. Тя хвърли тортата и уцели магьосника. Точно в този момент Хектор й подхвърли книгата.

— Хващай! — извика той.

Зурулунда се справи без проблем. Докато Хиронимус се опитваше да избърше от лицето си кестеновия крем, Зурулунда започна трескаво да търси нещо в книгата си. Намери подходящото заклинание и го измърмори…

Към Хиронимус се стрелна светкавица и — цавуш! — той се превърна в жаба. Кучето Серафим се учуди и започна подозрително да души около зеленото животинче.

— Да, изяж господаря си! Той не заслужава нищо друго! — извика Зурулунда.

Жабата започна да бяга панически и с огромни скокове излезе през вратата в градината. Серафим я последва.

Зурулунда седна облекчена на фотьойла. Не можеше да откъсне поглед от безпорядъка, стъклата от масата и преобърнатите столове.

— Това беше на косъм! — каза Хектор и седна до Зурулунда.

Между тях беше магическата книга.

— Браво, Хектор! Ако не беше ти… — отвърна магьосницата и погали Хектор по грапавите люспи.

Хектор се усмихна поласкан. Но Зурулунда все още беше замислена.

— Как можах да се излъжа толкова лесно? — каза тя тихо на себе си. — Как може да съм толкова невнимателна и да пусна в къщата си магьосник! А и магическата ми книга не беше скрита. Това не трябва да се случва повече! — въздъхна тя. — Дракони и мълнии, остарявам! — установи тя.

— Ние сме много добър екип! — опита се да я успокои Хектор. — Аз ти помагам!

— Не, не! — Зурулунда беше неутешима. — Такова нещо не може да се случи на магьосница с опит! Просто съм остаряла! Книгата вече не е на сигурно място при мен. Трябва да я дам на някоя друга магьосница…

— Какво значи това? — ококори се Хектор.

— Трябва да те изпратя на пътешествие, за да намериш по-подходяща магьосница за моята книга — обясни Зурулунда.

— Какво значи „да те изпратя“? — не разбра Хектор. — Искаш да кажеш, че ти няма да дойдеш с мен и аз сам ще трябва да отпътувам с книгата?

— Точно така — кимна Зурулунда.

— Но защо няма да дойдеш с мен? Ти ще намериш за книгата много по-добра магьосница от мен!

— Довери се на книгата — поклати глава Зурулунда. — Двамата с нея ще се справите.

Хектор изобщо не беше въодушевен. Дим изскочи от ноздрите му.

— А ако не успея да намеря подходяща магьосница, трябва ли да ти я върна обратно? Та нали ти си най-добрата магьосница на света?

— Но съм твърде стара — поклати глава Зурулунда.

— Твърде стара, а аз… — изхленчи Хектор.

— Ти може би си твърде дебел, но не и стар — засмя се магьосницата.

— Аз ли съм твърде дебел? Какво искаш да кажеш? — запротестира драконът и глътна корема си.

— Недей да ми противоречиш! Ще се справиш! — каза Зурулунда, изправи се пъшкайки и излезе пред вратата.

Там видя, как Хиронимус се опитваше да се покатери на оградата и после изчезна заедно с кучето си Серафим в гъсталака. Дори и жабешката й магия не беше издържала дълго…

Малко след това Зурулунда набра някакви билки от градината си и ги сложи в една голяма тенджера. Добави вода и плю три пъти вътре. После викна Хектор, който подпали огъня. След секунди от казана започна да се вдига пара. Магьосницата започна да пее и да танцува около него. Минута по-късно книгата се издигна като носена от невидима ръка и затанцува над казана. Тя започна да се върти все по-силно в кръг, точно както и Зурулунда. Образува се истинско торнадо.

— Хектор, и ти трябва да влезеш във вихрушката! — извика Зурулунда.

Хектор се поколеба. Май не се решаваше? Но магьосницата реши да не губи нито миг, хвана го за врата и го хвърли към казана…

— Довери се на мен и на книгата, малко приятелче! — дочу Хектор в далечината.

После се чу единствено шума на торнадото.