Ейми Трий
Двете сестри (8)

Шеста глава

Сезам, Мади и Джема тръгнаха пъргаво през полето в посока към морето. Беше Ямир — един от зимните месеци в Каризма, и на момичетата им беше студено с техните разголени летни дрехи. Докато вървяха, Сезам и Мади разказаха на Джема за откраднатата гривна и зорко се оглеждаха за талисмани по пътя.

— Колко талисмана сте намерили? — попита Джема, очарована от историята на Сезам.

— Три — отговори Сезам. — Сърцето, подковата и мидата. Липсват още десет. Изключително важно е те да бъдат върнати на кралица Чаровна.

— Сега разбирам защо ви наричат търсачки на талисмани — каза Джема. — Това е таен клуб, нали?

— Ммм — каза Мади, която беше необичайно тиха.

Докато слушаше Сезам да разказва за Каризма, бузите й пламнаха и сърцето й се разтуптя. Не искаше Джема да научава толкова много. Това беше тяхната тайна със Сез! Знаеше, че е глупаво, но просто Сезам и тя споделяха нещо специално. Те бяха най-добрите приятелки! Когато Джема не гледаше към тях, Мади погледна Сезам, сякаш искаше да каже: „Обещахме си да не казваме на никого“.

— Така е… — започна Сезам.

Знаеше, че Мади й е ядосана, но какво можеше да направи? Джема беше там. Тайната им беше разкрита. От друга страна, смяташе, че Мади е малко нечестна.

— Джема вече е част от приключението — каза тя. — Тя вече е търсачка на талисмани.

Джема изглеждаше доволна.

— Благодаря — каза тя.

— Както и да е — отвърна Мади навъсено.

Настъпи неловко мълчание. Джема се притесняваше да не започнат да се карат.

— Ако не бях дошла — каза тя, — никога нямаше да ви повярвам за Каризма. Изглежда прекалено фантастично. Как изобщо се озовахме тук?

Мади сви рамене.

— Просто се случва — измърмори.

— Когато най-малко го очакваме — допълни Сез.

Джема изглеждаше притеснена. Осъзна, че се намират в свят, далече от дома.

— Как ще се върнем? — попита тя.

Това беше въпрос, на който нито Сезам, нито Мади отговориха. Сезам се опита да я успокои.

— Не се притеснявай — каза тя, като гледаше към пътя, по който бяха дошли. Времето беше мрачно, над морето се стелеха гъсти сиви облаци. Но портата на Еток беше огромна. Смяташе, че могат да я видят дори от километри. — Просто трябва да се върнем при портата навреме.

Когато го изрече, чуха часовника да удря един часа.

* * *

Зорган случайно видя пристигането им. Беше вперил поглед в кристалната си топка, когато Сезам, Мади и Джема преминаха през звездите и се приземиха в Каризма.

— Проклети чужденци! — проклинаше ги той. — Този път трима. Ще се откаже ли някога тази Сезам Браун? Е, със сигурност ще съжалява…

Прекара известно време, като галеше своя бандрал Ванда и обмисляше какво да прави.

Скоро му хрумна прекрасна идея и след известни приготовления повика една от злите си феи. Никс чакаше заповеди.

— Вземи това — каза той и й подаде пакет със семена.

— Какво е това, господарю? — попита Никс.

— Семена на магически тръни — отвърна Зорган. — Разпръсни ги по Носа на котката. Растат изключително бързо, така че си пази крилата! И го направи както трябва. Моята гора от тръни трябва да спре чужденците да се върнат обратно при портата.

— Да, господарю — каза Никс. — Заповедта е приета!

Феята излетя със светкавична скорост. Бързаше да изпълни заръката на Зорган. Магьосникът се усмихна самодоволно, като я видя да излита.

Скоро Сезам и нейните приятелки щяха да попаднат в капана му. Животът им щеше да зависи от него.

— И когато това стане — каза той на Ванда, — ще се отърва от тях с голяма наслада!

За всеки случай изпрати и Ванда да ги шпионира. Птицата познаваше добре района, високите скали около Носа на котката бяха обичайните места за гнездене на бандралите. Тя трябваше да бъде неговите очи и уши.