Ейми Трий
Двете сестри (9)

Седма глава

Пътят им минаваше през земя, обрасла с шубраци от едната страна, където растяха всички ниски растения, с изключение на гъстите храсти карис^[1], и стръмните, рушащи се скали на Носа на котката от другата страна. Единствените живи същества, които търсачките можеха да видят, бяха две големи птици, приличащи на лешояди, които кръжаха над скалите.

Мади все още не беше в настроение, което караше Сезам да се чувства нещастна. Гледаше я как крачи напред, подритвайки си камъчета.

Сезам въртеше в ръцете си гривничката, която Джема бе направила в знак на приятелство. Това й напомни как само преди няколко часа всички заедно се забавляваха в „Супердом“. Искаше й се отново да е така. Щяха да бъдат приятелки завинаги, нали така? „Винаги една до друга“, мислеше си Сезам. „Ние сме търсачки на талисмани. Ние сме отбор!“ Имаше ли конкретна причина и трите да бъдат там? Сез си припомни странното чувство, което изпита, докато беше на дървото, и как си мислеше, че ще попадне отново в Каризма. Може би този път ще има нужда от приятелките си?

Мади ритна един голям камък; той падна върху храст карис и уплашена бързокрилка излетя от гнездото си.

— О, колко е красива! — извика Сезам, като видя ярките цветове на птичката.

Тя беше единственото цветно петно на фона на еднообразното зимно небе. Тогава видя гнездото й и спря заедно с Джема, за да го разгледат.

— Яко — каза Джема и се възхити на начина, по който птицата беше сплела тревата в хубаво оформена малка топка.

— Мади! — извика Сезам. — Ела да погледнеш!

Мади, която беше продължила сама напред, се обърна рязко.

Помисли, че Сезам е открила нов талисман. Пътечката продължаваше опасно близо до ръба на скалата и когато се обърна, част от скалата се свлече. И в следващия момент Мади падна.

— Ааааах! — извика, размахвайки ръце в отчаян опит да се задържи за ръба. Но не успя. Сезам и Джема гледаха ужасено, докато тя падаше от скалата заедно с лавина от натрошени камъни.

— Мади! — изкрещя Сезам, взирайки се през облака прах.

Джема прехапа устни.

— Не мога да я видя — каза загрижено тя.

Настъпи зловеща тишина. Тогава внезапно чуха гласа на Мади. Идваше някъде отдолу.

— Помогнете ми! Не мога да се движа!

— Идвам! — извика Сезам. И без дори за момент да помисли за собствената си безопасност, се спусна по скалистия склон. Откри Мади да лежи на ръба, наполовина извън скалата.

— О, Сез — изстена тя. — Изкълчила съм си глезена!

— Скоро ще те измъкна оттук — каза Сезам по-уверено, отколкото всъщност се чувстваше. Махна бързо на Джема и се върна отново при Мади: — Имаме нужда от въже.

Мади завъртя очи:

— Все едно ще намерим въже в тази пустош — каза тя. — Предлагам да сплетем гривничките си в една! Съжалявам. Неподходяща шега…

— Не, напротив, идеална е! — извика Сезам с блеснал поглед. — Даде ми една идея.

Мислите й препускаха. Спомни си за птичето гнездо, направено от трева. Може би Джема ще може да сплете тревата както гривничките и да направи от нея въже. Тя сложи ръце пред устата си, за да направи нещо като фуния, и извика на Джема:

— Трева… плитка… въже!

Джема погледна объркано, но Сезам й посочи розовата гривничка на ръката си. Джема я разбра.

— Ясно! — извика тя, вдигайки нагоре палци. Отиде да събере трева, далеч от скалата, и чу часовника да удря два часа.

Докато Джема събираше трева, Никс разпръскваше семената. Скоро щеше да има гора от бодили, която да спре бягството на търсачките!

Джема седна и кръстоса крака над голяма купчина трева. Пръстите й се преплитаха — отгоре, отдолу, отгоре, отдолу — докато сплитаха кариса и свързваха парчетата. Никога преди не бе работила толкова бързо, и скоро въже, което приличаше на змия, стоеше навито в краката й.

Когато прецени, че е достатъчно дълго, Джема отиде до ръба на скалата и извика на Сезам:

— Въжето идва. Хващай! — държеше го здраво от единия край и хвърли другия надолу.

Сезам го хвана лесно и го уви около кръста на Мади, като направи възел, за по-голяма сигурност. Когато Мади стъпи на наранения си крак, изстена от болка.

— Ауу!

— О, Мади — каза Сезам, като й помагаше да стане. — Просто се дръж за въжето. Джема ще те издърпа.

— Когато сте готови! — извика Джема, готова да опъне въжето.

Малко по малко тя дърпаше Мади нагоре, докато накрая, с един голям напън, успя да изтегли приятелката си.

— Ох! — въздъхна тя. — Благодаря ти, Джема. Страхотна си!

Докато стоеше на ръба на скалата, Сезам се радваше да види Мади отново усмихната и махаща надолу. Сега беше неин ред. Джема спусна отново въжето и Сезам бързо го дръпна, за да покаже на Джема, че е готова. Докато Джема държеше здраво въжето на върха, Сезам се катереше по склона, сякаш беше ходила в училище за алпинисти.

Справяше се много добре, докато не се стресна от оглушително грачене. Един гневен бандрал излетя от цепнатината и започна да я кълве по краката! Сезам, зашеметена от изненада, замалко да изпусне въжето, но успя да го задържи.

— Ау, ау! — скимтеше Сезам, докато се опитваше да ритне птицата. Не успя и бандралът се подготви за нова атака. Сезам се изплаши, но единственото, за което мислеше, бе как да се задържи на въжето и да се изкачи до върха. Стана още по-лошо, защото забеляза друга птица, която много приличаше на тази, да кръжи наоколо. „О, чудесно, помисли си тя. Приятелчето ти също иска да ме нападне!“

— Сез! — извика безпомощно Мади отгоре. Гледаше как Сезам се люлее силно и се опитва да избегне острия като кама клюн на птицата.

— Дръж се! — извика Джема и заби пети в земята, за да бъде по-устойчива. Стоеше на ръба на скалата!

Като видя, че Джема е в опасност, Мади се хвърли върху нея. Пренебрегна болката в глезена си, хвана Джема през кръста, затвори очи и стисна зъби. Дръпна с всичка сила и успя да върне Джема отново на пътеката.

— Благодаря, Мади — каза тя. — Мислех си, че ще падна.

Тогава, за неин ужас, усети, че въжето се е отпуснало.

— Сезам! — извика тя.

Под тях, с лице към скалата, Сезам се бе залюляла към цепнатина в скалата и се бе скрила там. Надяваше се ужасната птица да си отиде, но тя грачеше яростно и махаше с криле. Тогава Сезам разбра причината: тя беше стъпила в гнездото й!