Ейми Трий
Двете сестри (3)

Първа глава

Чаровна не трябваше да е изненадана от факта, че Морбреция може би бе откраднала гривната й. Двете сестри си съперничеха още от детството си. Въпреки това я нараняваше мисълта, че Морбреция я е предала. Напоследък съмненията й се въртяха около нещо, което Сребърната фея й бе споменала. Чаровна почти не беше спала. И когато Сребърната фея дойде, за да я види, прекараха целия следобед в разговори. Прислужницата на кралицата Чаровна — Озина, им донесе поднос с тисам^[1] и им наля по чаша от ароматния чай от изящния сребърен чайник.

— Собствената ми сестра! — възкликна Чаровна, след като Озина напусна стаята. — Как е могла да ме предаде?

— Не разполагаме с доказателство, че е била Морбреция, Ваше Височество — отвърна внимателно Сребърната фея. — Нямаме нищо, което да я свързва с паяка. Дори и да е вярно, смятам, че Зорган я е подмамил да открадне гривната ви…

— Отново Зорган! — възкликна Чаровна. — Този балам магьосник е причината за всичките ни неприятности. И въпреки всичко, това не оневинява Морбреция. Не е трябвало да му вярва. Въпреки че, признавам, някога вярвах, че той не е способен да направи нещо лошо.

Сребърната фея повдигна вежди.

— Кога е било това? — попита тя.

— Сигурно си спомняш? — отвърна Чаровна, докато пълнеше отново чашите им. — Бях само на четири години, когато за първи път видях Зорган. Беше на шестия рожден ден на Морбреция, той изнасяше представление. Беше чудесна изненада.

— Колко непривично! — отбеляза иронично Сребърната фея. — Не мога да си представя Зорган да върши нещо добро.

— Определено — съгласи се Чаровна. — Както и да е, направи няколко чудесни фокуса. Спомням си, че направи така, че от нищото се появи кукла. Изглеждаше точно като Морбреция! Стана й любимата и я носеше навсякъде. Навярно още я пази.

— Хм — измърмори Сребърната фея замислено. Тревожна мисъл изникна в съзнанието й. Тогава забеляза озадачената физиономия на Чаровна и каза: — Нищо. Моля ви, продължете.

— Със сестра ми смятахме, че Зорган е невероятен — каза Чаровна. — Радвахме се, когато родителите ни го направиха главен магьосник.

Сребърната фея си спомни деня, в който крал Орин и кралица Амила оповестиха решението си. — Родителите ви явно са вярвали на Зорган — каза тя.

— Да, така е — отговори Чаровна. — Той не можа да направи достатъчно, за да оправдае тяхното доверие. Още от самото начало насърчаваше интереса на Морбреция към магиите.

— Защото е знаел, че един ден тя ще стане кралица — предположи Сребърната фея. — Открил е начин да й влияе.

Чаровна кимна с глава.

— Предполагам, че да — отвърна тя. — Но всичко се промени на седмия ми рожден ден, когато Куила дойде при баща ми…

— Чувала съм за феята Куила — отбеляза Сребърната фея. — Животът й е обърнат наопаки, ако разбирате какво имам предвид. С годините се подмладява и знае бъдещето.

— Ах! — възкликна Чаровна. — Това обяснява всичко. Куила е знаела нещо и е дошла да предупреди баща ми.

— Заинтригувахте ме — каза Сребърната фея.

— Озина ми разказа всичко — каза Чаровна със заговорнически тон. — Все още разчитам на нея да ми докладва какво се случва наоколо. Зная колко много обича да клюкарства! Офицер Дорк е бил на смяна през онзи ден и й е казал…

„Заведох, онази фея, Куила, при краля и кралицата. Тя бързаше много. Каза, че било спешно. Техни Височества не бяха толкова доволни от пристигането й, защото отиваха на тържеството по случай рождения ден на принцеса Чаровна. Но феята беше много настоятелна и те се съгласиха да я приемат. Отивах на пост пред вратата, когато крал Орин каза:

— Почакай, Дорк!

Затова останах там. И чух всичко.

— За какво е всичко това? — попита Негово Величество.

— Видях бъдещето — отговори Куила. — Дъщеря ви Морбреция никога няма да стане кралица.

— Какво? — извика Негово Височество, удряйки с юмрук по трона си.

— Как се осмеляваш да казваш подобно нещо?! — добави кралицата.

Но феята не отстъпи.

— Трябва да ми повярвате — каза тя. — Чаровна ще бъде кралицата на Каризма. Трябва да съобщите на принцесата съдбата й, без да отлагате…“

— Горкичкият ми баща! — каза Чаровна. — След години ми сподели, че не е знаел какво било най-добре да направи. Но вярвал на Куила. Тя била добра фея. Надявал се да успее да подбере подходящия момент, в който да ни съобщи.

— Знаел е колко ще се разстрои от това Морбреция — каза Сребърната фея.

— Определено — отвърна Чаровна. — Но Зорган е разбрал по някакъв начин и развали всичко. Направи нещо страховито на партито.

— Какво? — попита Сребърната фея.

Чаровна се наведе към нея и каза:

— Мислех си, че ще умра!