Ейми Трий
Двете сестри (6)

Четвърта глава

Те се приземиха на огромен ботуш. Съдейки по размера му, Сезам предположи, че принадлежи на човек с гигантски размери. Когато ботушът внезапно се издигна във въздуха и след това се приземи на земята с трясък, Сезам беше почти убедена, че собственикът на обувката я носеше.

Мади и Джема се придържаха за връзката на ботуша, докато той не се строполи отново на земята. И трите се плъзнаха по него и паднаха на студената, покрита с плочки земя.

— Ауууу — извика Сезам, когато се строполи на дупето си.

— Как-какво стана? — попита Джема зашеметено. — Къде сме?

— В Каризма! — извикаха в един глас Сезам и Мади.

Но на Джема съвсем не й стана ясно какво имаха предвид. Трите момичета станаха и си изтупаха дрехите. Изглежда бяха в огромна стая, пълна с мебели с гигантски размер. И над тях някакъв глас изрева като бик.

— Чужденци! Сякаш си нямах достатъчно други проблеми. Какво искате?

Момичетата погледнаха нагоре, за да видят кой им крещи.

Над ботушите се показаха два огромни крака, които придържаха масивното тяло и голямата глава на мъж, който, доколкото можеха да видят, приличаше на чудовище с едно око. Изглеждаше просто ужасно.

— Здравей — извика смело Сезам. — Аз съм Сезам Браун. А това са моите приятелки Мади и Джема. Ние сме търсачи на талисмани.

— Търсачи на талисмани-и-и! — извика силно великанът. — Защо не казахте?

— Ами, тя току-що го направи — измърмори Мади.

— Шшт — каза Сезам. — Може да те чуе.

— Търсачи на талисмани! — прошепна Джема. — Какви са те?

— По-късно ще ти обясня — обеща Сезам.

Огромният мъж изохка и седна на стол.

— Аз съм Еток — каза той дрезгаво. — Пазач на портите номер четири. Не водете много посетители. Не е препоръчително, надявам се, че разбирате какво имам предвид.

— Всъщност не — отговори учтиво Сезам. — Къде сме?

— На Нос на котката — отвърна Еток, сочейки към голямата карта на стената.

Сезам и Мади откриха въпросното място на картата — в северната част на Каризма. Изглеждаше изолирано и необитаемо.

— Обзалагам се, че няма да намерим никакъв талисман тук — каза подозрително Мади.

Сезам не се отказваше толкова лесно. Обичаше предизвикателствата.

— Но ако някъде тук все пак има талисман — каза оживено тя, — Сезам Браун ще го открие!

Междувременно Джема, която зяпаше Еток, забеляза нещо, забито в подметката на ботуша му.

— Хмм, извинявайте — каза тя. — Мисля, че сте стъпили върху пирон.

Еток се приближи и Джема се оказа очи в очи с него. Сякаш гледаше към аквариум, но в него нямаше рибки.

— П-п-пирон. Б-б-ботуш — заекваше тя. Искаше й се да не бе казала нищо. За нейно най-голямо учудване Еток се усмихна широко. Зъбите му бяха големи колкото надгробни плочи.

— Квисто! — възкликна той. — Ето какво било. Болеше ме от години. Не мога да го достигна, виждаш ли?

Сезам веднага предложи помощта си.

— Да пробваме да го измъкнем — каза тя. Застана на пръсти, за да го достигне, но не можа.

— Имаме нужда от стълба — каза Мади.

В този момент Джема забеляза няколко книги на пода. Никога преди не беше виждала толкова големи книги.

— Какво ще кажете да пробваме с книгите — предложи тя.

— Добре — отвърна Мади. — Да ги сложим една върху друга.

Отне им известно време да поставят дебелите томове един върху друг. Когато направиха стълбички, достатъчно високи, за да може Сезам да сграбчи пирона и с двете си ръце, Мади я хвана през кръста, а Джема хвана Мади.

Дърпаха и дърпаха, докато ооооп!

Пиронът излезе и те всички паднаха назад.

Еток въздъхна с облекчение и благодари хиляди пъти на момичетата. Когато Сезам каза, че е време да вървят, великанът отвори голямата порта.

— Трябва да се върнете преди часовникът да е ударил четири — каза той, сочейки към часовника над портата. — Не закъснявайте!