Лий Чайлд
61 часа (46)

46

За охлаждането на обекта бяха необходими четири дни. Едва тогава можеше да започне обстойната проверка. През това време се събра цяла опашка от държавни институции, готови да се включат в лова. Първи на сцената се появиха представителите на Министерството на вътрешната сигурност, Военновъздушните сили, ФБР, магистралните патрули и екип от експерти по умишлените палежи, изпратен от правителството. Инцидентът получи широка гласност. Най-напред го засече командването на въздушната отбрана на Северна Америка, чиито спътници регистрираха внезапен източник на висока температура, а компютрите им го интерпретираха като изстрелване на ракета или попадение на вече изстреляна ракета. Заключенията на колегите им в Русия бяха приблизително същите. Телефоните в Белия дом зазвъняха броени секунди след инцидента. Главна тема бяха уверенията, входящи и изходящи, че не се е случило нищо стратегически важно. Да, в Южна Дакота действително има силози на междуконтинентални ракети, но на съвсем други места. Насреща ги увериха, че Русия не е изстреляла свои балистични ракети.

Изпратиха Националната гвардия да запечата обекта в максимално широк периметър. Представителите на останалите институции бяха пропускани през него след старателна проверка. Те имаха заповед да разположат оперативните си щабове на минимум осем километра от обекта. Специалните им патрули се осмелиха да се приближат до него. Всички без изключение се изтеглиха в момента, в който от близкия град Болтън се появиха сведения за странен токсичен облак, носен от силния вятър. Издадоха заповед за използване на облекло за химическа защита. Към Болтън потеглиха медицински екипи. Обявените симптоми бяха противоречиви. Сякаш цялото население в района бе поело малки дози психостимуланти. Докладвано беше за временни прояви на еуфория, приятна възбуда, безсъние и повишено сексуално желание. Взеха се проби от въздуха, но резултатите от тях все още не бяха готови. Силният вятър от Уайоминг продължи да духа дни наред. Споменатите симптоми отсъстваха в източните части на щата.

Патрулите предпазливо тръгнаха обратно.

Първото им откритие беше преобърнат автомобил на шест километра южно от епицентъра. Специализиран камион за обезледяване, който се оказа откраднат от гражданско летище в околностите на Рапид Сити. По всяка вероятност се беше придвижвал на юг по стария двупосочен път и се бе отдалечавал от обекта. Затрупан със сняг път в лошо състояние. Камионът се беше подхлъзнал, преобръщайки се най-малко два пъти. Тези превозни средства по принцип бяха нестабилни.

Близо до него бяха открити два трупа. Латиноамериканци с неизвестна самоличност, облечени в тъмни костюми мексиканско производство, под чисто нови зимни якета. И двамата с тежки наранявания, вероятно от катастрофата. Но смъртта им бе настъпила от замръзване, след като бяха изпълзели от преобърнатия камион. И двамата бяха въоръжени с незаконни автоматични пистолети. От пълнителя на единия липсваха три патрона, от другия — девет. След тези новини към желаещите да се включат в разследването се присъедини и Агенцията за контрол на алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия.

Патрулите предпазливо напредваха. В средата на втория ден оперативните им бази бяха преместени още по-напред, към южния край на старата писта на Военновъздушните сили. Там откриха силно повредена полицейска кола. Впоследствие тя бе идентифицирана като собственост на местното полицейско управление. Водеше се на името на началника на участъка Том Холанд. Същият беше изчезнал в нощта на пожара. В самото полицейско управление цареше пълна бъркотия. Водеше се разследване на три неотдавнашни убийства, едното от които на заместник-началника Андрю Питърсън.

Бдителен пожарникар откри двойка изгорели сигнални ракети, разположени в двата края на някогашната писта. Това предполагаше неоторизирано нощно кацане на самолет. Във Федералната агенция по авиация липсваше план на подобен полет. Част от агентите докладваха, че с помощта на бинокли могат да се видят обгорелите останки на голям самолет, южно от епицентъра на взрива. Но разстоянието беше твърде голямо, за да бъдат по-точни. След тази новина в разследването се включи и Националният съвет за безопасност на транспорта.

В средата на третия ден спътниковите снимки показаха, че температурата в периметъра е спаднала до 21 градуса по Целзий. Патрулите навлязоха в него. Външният периметър беше свит до сто метра в диаметър. Вече беше ясно, че причината за пожара е огнено кълбо, което бе избухнало, изгоряло и изчезнало. Доста по-краткотрайно в сравнение с последвалия пожар. Експертите по умишлените палежи започнаха компютърни симулации. Огледът в границите на периметъра установи огромни щети. На трийсет метра от обекта бяха открити напълно овъглени останки, най-вероятно човешки. Беше установено, че полуразтопените и изкривени парчета алуминий са останки от самолет, вероятно Боинг, вероятно модел 737.

Патрулите навлязоха още по-навътре сред купчините обгорели отломки — железни, стоманени, останки от автомобили и по-малки парчета, вероятно от оръжия. На мястото на самолета имаше купчина разкривени до неузнаваемост железа. Никой не направи опит за оценка на човешките жертви. Това беше безнадеждно. От пепелта си роден, в пепел ще се превърнеш. В буквалния смисъл на думата.

Единствената сравнително запазена постройка беше малък бетонен бункер, маскиран с каменна облицовка, за да прилича на къща. До него се стигаше по няколко стъпала. Военновъздушните сили го обявиха за своя собственост. Архитектурните планове бяха изчезнали отдавна, но бе известно, че съоръжението е било построено като бомбоубежище според стандартите отпреди петдесет години. И беше издържало доста добре. Покривът беше повреден. Бетонът беше почернял и калциран, но здрав. В пода бяха пробити три кръгли шахти. Предположенията бяха, че в тях е имало две вентилационни тръби и някаква стълба, вероятно изработена от стомана. Но металът се беше разтопил, а после и изпарил. Което според експертите по умишлени палежи доказваше, че пожарът е възникнал под земята.

Облечени в предпазни скафандри, част от тях се спуснаха в дупката, която се оказа повече от шейсет метра дълбока. Долу откриха малък лабиринт от тунели и камери. В тях бяха разпръснати купчини пепел, най-вероятно с органичен произход. Плюс, за всеобщо учудване, повече от хиляда непокътнати диаманта.

Експертите по умишлени палежи се установиха в болтънския полицейски участък, откъдето осъществиха безжична връзка със сървърите си у дома. После се заловиха за работа. Изработиха триизмерни макети на подземното съоръжение. Направиха куп предположения и догадки. Беше известно, че заедно с камиона за обезледяване е била открадната и цистерна. Следователно, ако алуминият представляваше останки от самолет и ако под земята бе имало някакъв резервоар, запалителната смес би трябвало да е авиационно гориво. Нещо, което съвпадаше с изчисленията им относно температурата на пожара, чиято горна граница е била толкова висока, че бяха оцелели единствено диамантите. За долната граница можеше да се съди единствено по разтопения сняг на повърхността — площта покриваше почти три километра.

* * *

Майор Сюзан Търнър научи за инцидента от вечерните новини по телевизията и от сутрешните вестници. От този момент нататък следеше развитието му онлайн. Без да се отделя от кабинета си в Рок Крийк. И от телефона. Спеше на столовете за посетители. Седнала на единия, с опънати крака на другия. Телефонът мълчеше.

Седмица по-късно експертите по умишлени палежи публикуваха заключението си. Пожарът бе предизвикан от инцидент по време на презареждане. Може би поради прескачане на статично електричество между самолета и маркуча, но по-вероятно поради високото налягане на горивото в подземния резервоар и искра, предизвикана от съприкосновението на метално парче с цимента. Пожарът се бе разразил на почти седемдесет метра под земята. Прекомерно високите стойности се дължаха на необичайната аеродинамика в шахтата. Въздухът бе нахлул надолу по стълбищната шахта и бе изтласкал запалителната смес през двете вентилационни тръби. С противоположна посока, но с еднаква маса и скорост. В резултат се бе получила контролирана експлозия в тесен вертикален цилиндър, изработен от огнеупорен материал. Като изстрелване на ракета, но към земните недра вместо към небето. Доказателство за това бяха ограничените поражения на покрива. Излетели бяха само временните капаци на фалшивите комини, построени преди половин век, и бяха открити на шестстотин метра от постройката. Според изчисленията на експертите тесният огнен сноп бе достигнал височина от над триста метра, имитирайки поведението на изстреляна от силоз ракета.

Началната фаза на пожара бе продължила около четири часа. Когато горивото бе спаднало под определена критична точка, огненото кълбо се бе насочило нагоре с по-ниска, но все още огромна температура. Бе горяло в продължение на час, след което бавно бе угаснало.

Обяснение за токсичния облак над Болтън нямаше. Военновъздушните сили признаха за складирането на оборудване от Втората световна война. Шлемове, ботуши и пилотски якета. Именно на тяхното изгаряне се отдаваше необичайното временно въздействие върху населението.

Липсваше обяснение и за наличието на диамантите. Появи се теория за кражбата им от Европа в последните дни на войната и нелегалното им пренасяне в САЩ. От хора, които бяха объркали нещо и пратката се бе озовала на погрешното място.

След дискретни телефонни разговори с Пентагона, ФБР и полицията в Южна Дакота стигнаха до заключението, че при отсъствието на безспорно доказани човешки останки няма смисъл да се провежда разследване за убийство.

Две седмици по-късно Ким Питърсън напусна Болтън и се премести да живее в малка къща под наем в Сиукс Фолс заедно с децата си. За да бъдат по-близо до баща й. Не бе особено оживен град, но все пак имаше какво да види през кухненския си прозорец.

Четири седмици по-късно Сюзан Търнър беше командирована в Афганистан. Екипи от подопечната й 110-а част действаха там и това налагаше присъствието й. През последния си ден във Вирджиния тя сложи служебното досие на Джак Ричър в дебел плик с надпис: Да се върне в отдел „Човешки ресурси“ и го остави на видно място върху повреденото бюро. После излезе от стария кабинет в Рок Крийк, затвори вратата с матираното стъкло и тръгна по покрития с линолеум коридор. Слезе по каменните стъпала и се отправи към колата си.

Следва продължение