Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сейнт Килда (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Innocent as Sin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
kati (2011 г.)
Разпознаване и начална корекция
White Rose (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013 г.)

Издание:

Елизабет Лоуел. Невинна като грях

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2010

Редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Нина Славова

ISBN: 978-954-26-0898-1

История

  1. — Добавяне

70.

Недалеч от Финикс

Неделя, 14,20 ч.

Бежовият пейзаж на покрайнините внезапно се замени с пустинен. Прашните павирани улици преминаха в пясъчни пътеки. Електрическите жици бяха опънати между сребристи стълбове, забити в песъчливата земя. Хеликоптерът се снижи, мина под тях и отново се издигна.

По усмивката на пилота Кайла разбра, че обича рискованото пилотиране.

Очевидно то не се харесваше на обляния в пот Фоли.

На нея също не й допадаше, но всичко, случило се досега, беше по-добро от онова, което щеше да стане с нея, когато попадне в ръцете на Бъртън.

Не задълбавай в това.

Когато дойде моментът, ще смъкнат белезниците и после…

После каквото дойде.

Продължи да си го повтаря наум и мисълта изместваше страха за сметка на решителността й.

Хеликоптерът се наклони надясно, после — наляво, и от тези маневри кожата на Фоли придоби зеленикав оттенък. Пилотът или не го забелязваше, или изобщо не го беше грижа. Продължаваше рискованата си игра с пустинята, крилата на машината бръснеха върховете на високите храсти, перките вдигаха гъсти облаци прах, а той не преставаше да се усмихва.

Продължавай в същия дух, момчето ми. Съвсем скоро Фоли ще се хвърли върху предното стъкло.

Тази мисъл я накара да изкриви устни в саркастична усмивка.

Пилотът очерта с хеликоптера висока арка над прашен скалист хълм. Отдолу се показа павиран път. Машината тръгна по протежението му, после се вдигна на десетина метра и се приземи на асфалтирана площадка.

Отпред беше входът на Териториалния оръжеен клуб на Аризона. Към него, като към олтар, водеха няколко каменни стъпала.

Кайла се изправи на крака е усилие, обърна се с гръб към товарния изход и успя да отвори плъзгащите се врати. Падна, превъртя се и по някакъв начин успя да се изправи. Скочи и затича с всичката сила, която й позволяваха вързаните зад гърба й ръце. Дори да не успееше да се освободи, щеше да спечели малко време.

Черен джип зави по частния път към клуба.

Тя се обърна и се затича към онова, което се бе явило като препятствие.

Готова съм, „Сейнт Килда“.

В този момент план „В“ й изглеждаше напълно реален.