Елизабет Лоуел
Невинна като грях (30)

30.

Ройъл Палмс

Събота, 21,15 ч.

Последното нещо, което бе очаквала да види в бунгалото, бяха мъж и бременна жена, които четяха в интернет за Цикъла на Кребс. Извърна се учудено към Ранд.

Той срещна открито погледа й.

— Направо в заешката дупка — измърмори под носа си Кайла.

— А ти очакваше потни, мускулести, късо подстригани мъже, които чистят пистолети и точат ножове? — попита я сухо. — Този, дето прилича на негодник, е Джо Фароу, а красивата…

— Бременна съм, Маккрий — изсумтя Грейс.

— … остроумна дама е Грейс Фароу — продължи той. — А този строен младеж, прекалено увлечен по компютрите, е синът им Лейн. Запознайте се с Кайла Шоу, банкерката, която Бъртън се опита да отвлече.

— Досетих се — заяви момчето и скочи на крака. — Приятно ми е да ви видя. А сега изчезвам.

— По-добре влез в интернет и потърси повече информация — подвикна след него баща му. — Очевидно теорията не ти е много ясна.

Младежът помаха и излезе през вратата на спалнята.

Грейс се усмихна и протегна ръка на Кайла.

— Не обръщай внимание на съпруга ми. Новак е в образователните методи. Смята, че метаболизмът на гликозата е нещо екзотично и неразгадаемо.

— ОЗРП — отбеляза Кайла.

Другата жена примигна.

— Окислението е загуба, редукцията е печалба — обясни Кайла. — Има и още, но това е единственото, което си спомням от часовете по биология.

— Чувал ли си това, Лейн? — подвикна към вратата Фароу.

— ОЗРП — чу се откъм спалнята гласът на момчето, съпроводен от силна музика.

Джо се намръщи.

Грейс поклати глава.

— Извинявай, у нас съществуват някои дивашки методи на обучение.

— Правим го заради отвличанията — отбеляза съпругът й. — Кафе? Вино? Бира? Сандвичи със сирене? Фъстъчено масло?

— Давай — обади се Ранд. — Не съм ял от няколко часа и умирам от глад. — Обърна се към Кайла: — А ти?

— Лейн е бил отвличан? — шокирана попита тя.

— Успяхме да го освободим — отвърна Фароу. По тона му личеше, че не бе било лесно.

— Тогава бе убит много влиятелен мексикански наркобарон — вметна Грейс. — Джо все още се намира в опасност.

— Както и ти, и Лейн — подвикна от кухнята съпругът й. — Много ми се искаше снайперистката ни Мери да бе имала шанс да се справи и с племенника на онова копеле.

Жена му му отправи убийствен поглед.

— Това не го чух.

— Кое по-точно? — безочливо попита той.

Кайла се обърна към Ранд:

— Значи и параноиците си имат истински врагове, така ли?

— И онези, които не са параноици — също. Но са прекалено глупави, за да го осъзнаят.

— Не знам какво ви е разказал Маккрий за организацията „Сейнт Килда“ — намеси се Грейс, предупреждавайки с поглед Ранд да не говори повече без разрешение.

— Достатъчно, за да ми стане ясно, че не обслужвате интересите на никоя политическа формация — отвърна другата жена. — Аз лично не бих искала да се ангажирам по такъв начин.

Домакинята я изгледа изпитателно.

— Не си толкова невинна, колкото изглеждаш.

— Може би бях допреди два дни — сви рамене Кайла. — Дори грехът някога е бил невинен. Всичко останало е въпрос на време и на възможности.

Учудващо топлият смях на Фароу се разнесе откъм кухнята.

— Невинна като грях, а? Маккрий, довел си ни проповедник.

Ранд се усмихна и докосна тъмната й коса толкова леко, че тя се запита дали не й се бе сторило.

— Нищо, постепенно ще свикне.

Джо донесе чинии с бисквити, студени мезета, сирене и плодове.

— Ще започнем с това. Сега ще донеса и питиетата.

— Аз ще се погрижа — каза Грейс.

— Миличка, стой си на мястото. Прекалено много време прекарваш в движение.

— Цяло чудо е, че изкарах цялата си първа бременност без теб — измърмори на себе си жената, но се подчини, въздъхна облекчено и вдигна крака върху масичката за кафе.

— Е, къде са тайните споразумения, съдия? — попита Ранд. — Или още не си готова с тях?

— Аз съм готова — отвърна Грейс. — А тя?

Двамата погледнаха към Кайла.

— Ще ви кажа едва след като ги прочета. Нали не очаквате да подпиша нещо слепешката?

— „Сейнт Килда“ не би искала да има работа с човек, достатъчно глупав да сложи подписа си под нещо, което не е прочел — заяви Грейс.

Протегна се към някакъв лист от другия край на масата. Ранд го взе, преди да успее да стигне до Кайла. Прегледа го набързо, кимна и й го подаде.

— Документът няма юридическа стойност — обясни Грейс, — но ще осигури някаква защита на теб и на „Сейнт Килда“ в случай, че федералните решат да се намесят.

Кайла бързо зачете текста.

„Аз, Кайла Шоу, давам съгласието си да коментирам въпроси, касаещи мен и Андре Бъртън, както и такива, възникнали в процеса на разследването на «Сейнт Килда». Правя това доброволно и без да е бил упражнен натиск върху мен.

С този документ се задължавам да не обсъждам клаузите на този договор с обекта Бъртън или с други личности, които нямат отношение към разследванията на «Сейнт Килда». Обещавам да не споделям информация с никого, който не е одобрен от ръководителите на организацията, а именно Джеймс Стийл, Джо Фароу и Грейс Силва Фароу.

В замяна «Сейнт Килда» и представляващите я лица няма да дават гласност на сътрудничеството ми с тях. Според този договор се съгласявам да получавам определеното от организацията заплащане от един сребърен долар и да се възползвам от други предоставени ми привилегии.“

„Като спасяването на живота ми?“, мислено отбеляза Кайла.

Най-отдолу имаше място за подписа й и за датата на сключване на споразумението.

Фароу й подаде химикал и зачака. След това й предложи един сребърен долар.

Тя усети монетата като истинска, тежка, солидна. През цялото време бе работила с пари, но те бяха някак неосезаеми. Не като тази. Със странна усмивка хвърли монетата във въздуха, улови я и я закова върху дланта си.

Ези.

Каквото и да означаваше това.

— И сега какво? — попита тя.

— Разкажи ни за взаимоотношенията си с Андре Бъртън — отвърна Грейс.