Елизабет Лоуел
Невинна като грях (11)

11.

Северен Сиатъл

Петък, 9,44 ч.

— Андре Бъртън — каза Ранд и подаде на Фароу чаша черен чай. — Сигурен ли си?

— Толкова, колкото може да бъде сигурен човек в този бизнес — отвърна Фароу. — Живее под тази самоличност от пет години. Което е своеобразен рекорд за него.

— Звучи повече като френско, отколкото като руско. Може би аржентинско.

— Това е името от паспорта му, издаден от Обединените нации. Когато уби Рийд, беше Николас Грегъри, с прякор Сибиреца. Две седмици по-късно се появи Андре Бъртън с биография, датираща от майчиното му мляко.

— Зает човек — отбеляза Ранд и отпи от чая си.

— О, да. Бъртън започва живота си като Виктор Крот, роден в Сибир, руснак. Обучаван е в школата на КГБ в Москва. Говори шест езика, управлява хеликоптер и самолет и върти бизнеса си, представяйки се за агент под прикритие.

— Такъв ли е?

— Съмнявам се. — Фароу се прозя и се протегна. — Руснаците го търсят под дърво и камък. Някаква история за неплатени данъци.

— Обзалагам се, че по-скоро става въпрос за неплатени рушвети.

Фароу повдигна рамене.

— В някои страни рушветът е другото име на данъка.

— А как така бивш агент на КГБ има паспорт от Обединените нации?

— Питай Либия. Пари и оръжия, но това са само мои догадки.

— Акредитациите сигурно са много удобни за световен трафикант на оръжие — отбеляза Ранд.

— Официално той вече не е трафикант на оръжие. Има цял клон от петролни компании и стари приятели, които прикриват мръсния му бизнес. Новият и вече доказал се Андре Бъртън е уважаван световноизвестен брокер. Петрол, колтан, диаманти, дървен материал и всичко, което изпадналите африканци са готови да продават, а развитите страни да купуват.

Отпивайки от силния черен чай, който много обичаше, Ранд се приближи до прозореца и погледна навън. Слънцето не грееше вече толкова силно. Небето беше посивяло, усилилият се вятър превиваше нарцисите и леко превърташе перката на хеликоптера.

Фароу с усилие се въздържа да не се прозее отново. В продължение на двайсет и четири дни бе събирал сведения за Бъртън.

— Искам да прочета всичко, което си открил за него.

— Дадено, но при обикновените условия.

— Които изискват да си отрежа езика, преди да съм проговорил, пръстите, преди да съм написал нещо, и очите, преди да съм видял каквото и да било? — сухо попита Ранд.

— Всичко си спомняш. Трогнат съм.

— Кой е клиентът?

— Африкански народ, който е използвал Сибиреца, бил е измамен от него, разкрил е това впоследствие и на свой ред е преметнал петролния картел на Бъртън. Сега картелът се опитва да разпали гражданска война, за да получи концесията за петрола от новото правителство. Ако бунтовниците получат нови пратки оръжие, със сигурност ще спечелят. Но ако не разполагат с достатъчно пари, няма да им доставят нищо.

— Заболя ме главата от теб — оплака се Ранд.

— Свиквай с това.

— Имаш ли доверие на източниците си от Камгерия?

Фароу се усмихна студено.

— Не си пропуснал нищо от това, което ти казах, нали?

— Аз изгубих брат си — рязко махна с ръка Ранд. — Кой е той?

— Казва се Джон Нето. Роден е в Африка, но е завършил икономика в Лондон. Някой ден ще застане начело на малка, но богата на петрол държава. В момента обаче е шеф на Националната разузнавателна служба на Камгерия, която има общо трима служители. Притежава инстинкта на ягуара и търпението на леопарда. Но най-хубавото е, че мрази дори земята, по която ходи Бъртън. От години се опитва да се докопа до него.

— Тогава защо този Нето има нужда от намесата на „Сейнт Килда“?

— Защото правителството на Съединените щати не желае да му съдейства.

— Ха, това ми звучи познато. Значи го карат да разбива тухлени стени с глава, както мен някога?

— Точно. Обяснили му, че не може да пристигне в Щатите и да представи доказателства против Андре Бъртън.

— И защо?

— Не е в интересите на страната в момента. Просто му отказали виза.

Ранд изсумтя презрително.

— Същата простотия, само годината е друга. — Отпи глътка от горещата, ароматна тъмна течност. — И внезапно „Сейнт Килда“ влиза в ролята на агент на чужда сила? Дори да става въпрос за малка африканска държава, която през последните двайсетина години е сменяла името си по-често от Андре Бъртън, все пак е малко рисковано, нали?

— Само ако засягаме националните интереси на друга страна. Което не правим.

— Замалко да ме заблудиш.

— Правителството на Нето е издало смъртна присъда на Крот, известен сега като Бъртън, което превръща работата ни в криминално разследване — обясни Фароу.

— Стийл се движи по тънък лед.

— Всъщност тук пръст има Грейс, която ни увери, че това е защитима позиция. Освен това ни убеди, че ще бъдем много по-доволни, ако пипнем Бъртън по начин, който няма да позволи на случая да се гледа като федерален.

Ранд се замисли над думите му, подсвирна и каза:

— Виж ти за каква жена си се оженил.

Фароу се засмя като мъж, на когото нищо не му липсва.

Слънцето се опита да се пребори с облаците, не успя и съвсем се скри. Загледан в тази малка схватка, Ранд размишляваше.

— Какво искате от мен?

— Ти си единственият известен ни човек, който е виждал Сибиреца достатъчно отблизо, за да го разпознае. Ако успееш да потвърдиш, че това е Бъртън, „Сейнт Килда“ ще може да изиска анулиране на акредитациите му. Или поне така смятат двамата шефове.

— Двамата?

— Стийл и Грейс.

— Стийл наистина ли я слуша толкова?

— Думата й е закон. Най-добрият му съветник. Страхотно шоу! — Фароу погледна часовника си. — Готов ли си да се срещнеш с Нето?

— Мислех, че са му отказали виза.

— За тук, но не и за Виктория, която е извън нашите граници.

Вятърът свистеше около хижата. Клоните на елите се удряха в стъклата. Тропотът наподобяваше морзов сигнал, изпращан от затворник.

Аз.

Ето в какво се превърнах. В затворник на миналото.

— По дяволите, какво пък толкова — каза Ранд и потръпна. — И без това трябва да ида до Мърчи. Чаят ми свършва.

— Ако в Канада всичко мине добре, веднага ще тръгнем към Финикс. На Стийл нещо не му харесват слуховете, които идват от Бразилия. На мен също. Бихме могли да приключим много по-рано, отколкото мисли Нето. Събирай нещата си за рисуване и всичко, което смяташ за необходимо.

— Аз пък си мислех, че девизът на „Сейнт Килда“ е: „Вземете оръжието си и се отдалечете от Уол Март^[1]“.

— Там не разполагат с професионални принадлежности за художници, каквито ще ти са необходими, ако участваш в конкурса „Бърза рисунка“.

— Едно голямо „ако“.

— Можеш поне веднъж да отстъпиш.

— Последния път, когато го направих, Рийд умря.

— Грешиш — спокойно възрази Фароу. — Аз отстъпих и пред него и му позволих да те последва в Африка с пушка в ръка. Ти никога не си бил особено сговорчив.

Ранд изкриви лице в гримаса, като едновременно се намръщи и се усмихна.

— Трябва ми досието на тази Елена, която и да е тя.

— Съпругата на Бъртън.

— И на банкера им в Американската югозападна банка, който и да е той.

— Тя. Кайла Шоу. В хеликоптера имам компютър. Би могъл да ги разгледаш, докато пътуваме към Виктория. Трябва да действаме. Операторският екип сигурно вече полудява от нетърпение.

Ранд примигна.

— Екип от оператори? И те ли са част от конкурса „Бърза рисунка“?

— Виж ти, страхотна идея. Ще я обмисля.

— А какво общо има рисуването с Бъртън?

— Всичко е в компютъра ми.

— Който се намира в хеликоптера, който пък ще се насочи извън нашите граници.

— Оказва се, че си изключително внимателен слушател — потупа го по рамото Фароу.

— Колко жалко, че изобщо не ценя това си качество.

— Ще поработим по въпроса.