Елизабет Лоуел
Невинна като грях (67)

67.

Финикс

Неделя, 14,10 ч.

Охраната на входа се беше сменила. Очевидно Бъртън избираше хора, които нямаше към кого да проявяват лоялност, нито пък имаха други връзки, освен с него. Дежурният тази вечер приличаше на узбекистанец, потеше се като пуйка на грил и миришеше като претъпкан автобус в Париж през лятото. Ръката му беше върху дръжката на пистолета марка „Токарев“, който изглеждаше доста използван, също като собственика си.

Ранд свали стъклото на прозореца.

— По каква работа? — Охранителят говореше английски със силно подчертан акцент.

— Тук съм по покана на мисис Бъртън. Снощи спечелих конкурса по рисуване. Каза, че иска да разговаря с мен по повод други мои картини.

— Изчакайте.

Мъжът се върна в будката, позвъни в къщата, съобщи нещо, изслуша и затвори. Когато се върна при колата, ръцете му бяха свободно пуснати встрани от тялото.

— Трябва да си уговорите среща — заяви той. — Мисис Бъртън е прекалено заета с един щатски сенатор, за да приеме някакъв си художник. Елате утре.

— Хм.

Охранителят впери в Ранд празен поглед.

— Тръгвайте.

— Е, какво пък, по дяволите. Можете поне да отворите вратата, за да обърна колата.

Другият присви очи.

— Използвайте онзи път. — Посочи с ръка към отделения с бордюр полукръг пред будката, където действително би могла да завие кола.

— А, разбрах.

Ранд погледна към входа на имението, където всъщност нямаше врати. Беше опасано с редица използвани автомобилни гуми. Без да откъсва очи от охранителя, даде на заден, после се насочи към завоя.

Мъжът се прибра в будката, за да се предпази от палещото пустинно слънце.

Ранд завъртя волана надясно, прескочи бордюра и насочи джипа право към гумената ограда. В последната секунда видя пролука между редовете и насочи лявото колело към нея. Двете предни колела забуксуваха. Джипът се наклони надясно. Той изви кормилото на обратната страна, опитвайки се да запази равновесие, и успя да изправи колата.

Разпръсвайки бетонни късчета от бордюра, се отправи нагоре по хълма. Когато взе първия завой на дългата алея, чу метален удар по задното стъкло на джипа.

В следващия момент беше извън обсега на преследвача си.

В гаража паркира колата близо до пътеката към къщата. Вътре шофьорът на кадилака с правителствени номера си бъбреше с мъжа, който миеше лимузината. Любимата кола на Бъртън не беше там.

Двамата мъже се обърнаха, когато Ранд скочи от наемния джип и се отправи към къщата.

Отвън, пред задния вход за прислугата, едва не се сблъска с кръглолика жена, облечена в класическа черна рокля и бяла престилка. Беше излязла да изхвърли боклука.

— Мистър Бъртън — заяви кратко. — Заведете ме при него.

Очите на прислужницата се отвориха широко. Беше толкова шокирана, че забрави всички думи, които знаеше на английски.

— Не си е вкъщи — каза на испански.

Искаше му се да не й вярва, но тя беше прекалено шокирана и прекалено изплашена, за да не говори истината. Тогава реши да предприеме друг ход.

— Мисис Бъртън. Къде е тя?

— В къщата — продължи на испански жената и показа ръка остъклената стена, гледаща към Плежър Вели. — Със сенатор Роджърс.

Ранд забърза покрай нея към входната врата. Не беше заключена. Отвори я със замах, прекоси антрето, извади мобилния си телефон и натисна бутон дори без да поглежда.

— Фароу слуша.

— Изпрати хеликоптер.

И затвори, без да изчака потвърждение. Когато влезе във всекидневната, Елена се бе обърнала към фоайето. За момент изглеждаше объркана, но после го позна. Приятен на вид млад мъж, който седеше до нея, се обърна, за да види какво бе привлякло вниманието й. Изглеждаш по-раздразнен от внезапното посещение, отколкото тя.

— О, това май беше мистър Маккрий — каза Елена с нотка на надменност в гласа си.

Той кимна.

— Не ви очаквах — продължи жената. — Двамата със сенатора бяхме по средата на личен разговор.

— Онова, което аз имам да ви кажа на четири очи, е по-важно за вас и децата ви, отколкото глупостите, които би ви наговорил един политик.

— Кой е този човек? — Сенаторът се изправи и се обърна към натрапника, който вече бе стигнал средата на стаята.

Политикът щеше да изглежда по-внушителен, ако не беше облечен в къси панталони и розова тениска за голф.

Елена не се повдигна от мястото си.

— Просто един художник, който си е въобразил, че завоювано място на открития конкурс за рисунка му дава правото да се държи грубо с мен. Но той ще съжалява за наглостта си.

— А как е успял да мине през охраната? — поинтересува се сенаторът.

— Нямам представа. Веднага ще позвъня и ще уредя охранителят да бъде отстранен. — Протегна се към белия телефон, поставен върху масичка до ръба на дивана.

Пулсиращата вена над отворената яка на бялата й копринена блуза издаде лъжата. Имаше неща, които дори най-добрите актриси не биха могли да скрият.

— Не си правете труда — обади се Ранд. — Точно в този момент охраната ви е доста объркана.

Той застана пред сенатора и погледна през южния прозорец. Пъстро боядисан хеликоптер се приближаваше бавно. Вече се виждаха отблясъците от обектива на камерата.

— Но — продължи, усмихвайки се нагло — бихте могли да наредите на хората си да скрият оръжията. Подобна публичност би дискредитирала образа, който толкова старателно изграждахте до този момент.

— Оръжия… Децата ми… — запрепъва се назад Елена.

— О, с тях всичко е наред — увери я Ранд. — И ако искате и занапред да бъде така, просто млъкнете и ме изслушайте.

Тя седна на дивана с пребледняло лице.

— Вижте сега, млади човече… — подхвана сенаторът.

— Не, вие вижте — безцеремонно го прекъсна Ранд. — Нейният съпруг отвлече годеницата ми. Ако Елена иска децата й да избегнат бурята, която се задава, ще се наложи да ме изслуша.

— Вие сте просто един негодник — каза политикът и посегна към телефона.

— Как бихте постъпили, ако знаехте, че ви снимат, сенаторе? — попита неканеният гост. — Помислете си, защото новинарски екип ще пристигне всеки момент. Елена би могла да бъде достатъчно отзивчива, за да ми помогне, или би могла да се появи в централната емисия като жена на гангстер. — Обърна се към нея: — Би ли се харесало това на децата ви, мисис Бъртън?

Елена сложи ръка на шията си, за да прикрие ускорения си пулс.

— Както кажете, само не намесвайте децата ми.

— Е, това зависи изцяло от вас — заяви Ранд.

Витлото на хеликоптера накара стъклата на прозорците да потреперят. Машината беше достатъчно близо, за да може всеки да види логото, изписано в червено, жълто и синьо. Пилотът я позиционира на около петдесетина метра над басейна. Камерата гледаше към входа на къщата. Технически не нарушаваше ничие въздушно пространство.

Засега.

— Нищо не разбирам — сковано каза Елена.

— Много добра версия. Придържайте се към нея, когато репортерите започнат да крещят, питайки какво мислите за милионите избити хора, благодарение на които седите на сексапилния си задник в замък, който сама сте декорирали.

Очите й се разшириха. Тя се стегна и издиша шумно струя въздух.

Ранд продължи да я притиска. Не че му харесваше, но това беше единственото, което би могъл да направи, за да се добере до Бъртън, докато Кайла беше все още жива.

— Всичко свърши — заяви с равен глас. — Съпругът ви е трафикант на оръжие. Предаването Светът в един час може да го докаже. Бъртън се провали. Окончателно. Вашият единствен избор е дали да го последвате заедно с децата.

— Какво, по дяволите, става тук? — настойчиво попита сенаторът, като се отдалечи от прозорците, сякаш зад тях внезапно бе избухнал пожар.

Ранд го погледна отстрани.

— Сър, по-добре бягайте колкото може по-далеч оттук. Почтените граждани от вашия район едва ли биха искали да узнаят, че сте били засечен на интимна среща с жената на международен трафикант на оръжие. Кръвта, парите и сексът са основните заглавия в съвременната преса.

— Това е възмутително! — извика политикът.

— Не — възрази другият. — Възмутително е това, че Кайла Шоу е била отвлечена от Андре Бъртън. Той я е измъчвал, за да се добере до магическата дума, с която да отключи сметка от четвърт милиард долара. Иска да започне война, която да свали законно избрано правителство в страна, намираща се на другия край на света.

— Елена?

— Моля ви, сенаторе, вървете си. Умолявам ви. За вас никак не е добре да се намирате в дома ми… в този момент.

— Единствената цел на посещението ми е да поговорим за даренията и стратегията на благотворителната кампания — каза политикът и стрелна нежелания гост със студен поглед. — Ако в медиите излезе нещо друго, ще ви осъдя. — Обърна се към Елена: — Къде е Андре? Той би се оправил с тази бъркотия.

Жената го изгледа с празни очи.

— Няма го.

— Е, добре, доведи го! — нареди сенаторът и се загледа в хеликоптера. — Или поне му се обади по телефона.

Перката на машината предизвикваше вълни в открития басейн. Грохотът на двигателите караше стъклата на къщата да вибрират.

Внезапно Елена скочи от дивана и отвори плъзгащите се врати към терасата с такава сила, че едва не изскочиха от релсите.

Операторът с бейзболна шапка, сложена е козирката назад, насочи обектива към разярената жена.

— Махайте се оттук! — изкрещя тя. — Вън! Нямате право да ни снимате. Проваляте всичко. Ще ви съдя. Съпругът ми ще ви уби… — Най-сетне си даде сметка, че всичко се запечатва на филмова лента.

Обърна се и млъкна.

Сенаторът бе забелязал камерите преди нея. Увери се, че не попада в обектива им, след което извади мобилния си телефон и набра някакъв номер. Без дори да погледне към домакинята, напусна гостната. Гласът му се чуваше все по-глухо, докато прекосяваше кухнята, за да излезе през входа за прислугата.

— Слушай, възникна неочакван проблем. Свържи се с нашите хора в телевизията. И разбери какво, по дяволите…

В същото време Ранд разговаряше по собствения си телефон с Фароу.

— Кажи на пилота да завърти хеликоптера над паркинга.

— Да не би някой да се опитва да се измъкне?

— Само плъховете. Един от тях е щатски сенатор, който кара огромен черен джип. Гангстерите в Манхатън обичат да стрелят в задниците им, докато спокойно се прибират вкъщи.

И затвори телефона, от другата страна на който се носеше смехът на Фароу.

Когато хеликоптерът се снижи над керемидите на къщата, Елена все още се извисяваше като гневна статуя, обърната с гръб към стъклената врата. Машината направи няколко кръга над покрива, после се насочи към паркинга.

Елена най-сетне вдигна очи към Ранд.

Той я гледаше с погледа на истински хищник.

— Защо? — попита тя.

— Вие сте си у дома. Решавайте, Елена. Веднага. Децата или съпругът ви. Кое ще бъде?