Карлос Кастанеда
Дарът на орела (10)

9
ПРАВИЛОТО НА НАГУАЛА

Дон ХУАН БЕШЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО пестелив по отношение на сведенията за биографията си и за личния си живот. Поначало неговата потайност беше дидактическо средство; според него, времето му започваше от момента, в който бе станал воин; всичко, което се е случило преди това, нямаше почти никаква стойност.

Единственото, което знаехме с Ла Горда за предишния му живот, беше, че е роден в Аризона от родители от индианските племена яки и юма. Като дете родителите му го взели да живее с племето яки в Северно Мексико. На десет години бил въвлечен във вълната от войни на яките. Тогава била убита майка му, а баща му бил задържан от мексиканската армия. Заедно с баща си дон Хуан бил изселен от Центъра за разселване в най-далечния южен щат Юкатан. Там и израснал.

Нищо от живота му през този период не ни беше разкрито. Дон Хуан вярваше, че няма никаква нужда да ни разказва за него. Лично аз мислех другояче. Значението, което отдавах на този отрязък от живота му, произлизаше от убеждението ми, че именно от този личностен инвентар от преживявания се пораждаха отличителните черти и ударението върху качествата му като водач.

Не този инвентар обаче, колкото и важен да беше, му придаваше първостепенна значимост в нашите очи и в очите на останалите му другари. Тоталното му превъзходство се дължеше на щастливия факт, че е бил въвлечен в „правилото“.

Въвличането в правилото може да се опише като изживяването на един мит. Дон Хуан изживяваше един мит; мит, който го беше уловил и го беше издигнал в Нагуал.

Дон Хуан казваше, че когато правилото го е уловило, той бил агресивен, буен човек в изгнание, както по онова време живеели хиляди други мъже от племето яки от Северно Мексико. Работел в тютюневите плантации на Южно Мексико. Един ден след работа, в един почти фатален сблъсък с работник като него по парични въпроси, той бил застрелян в гърдите. Когато дошъл отново в съзнание, над него бил надвесен стар индианец и бъркал с пръстите си в малката рана на гърдите му. Куршумът не бил проникнал в гръдната кухина, а бил заседнал в мускула под едно ребро. На два-три пъти дон Хуан припаднал от шока, от загубата на кръв и, по негови думи, от страха от смъртта. Старият индианец извадил куршума и тъй като дон Хуан нямал къде да отиде, той го взел при себе си в своята къща и се грижел за него повече от месец.

Старият индианец бил внимателен, но суров. Един ден, когато дон Хуан бил вече доста поукрепнал, почти оздравял, старецът му нанесъл силен удар по гърба и го принудил да изпадне в състояние на повишено съзнание. После, без повече уговорки, той разкрил на дон Хуан частта от правилото, което се отнасяло за Нагуала и за неговата роля.

Дон Хуан: беше направил точно същото с мен, а и с Ла Горда: беше ни накарал да сменим нивото на съзнание и ни беше обяснил правилото на Нагуала по следния начин:

Силата, която направлява съдбата на всички живи същества, се нарича Орел; не защото е орел или има нещо общо с орела, а защото се появява на ясновидеца като неизмерим смолисточерен орел, със стойката на орел, и височината му стига до безкрайността.

Докато ясновидецът гледа чернотата, каквато Орелът представлява, четири пламъка разкриват всъщност какво е Орелът. Първият пламък, който прилича на мълния, помага на ясновидеца да различи контурите на тялото на Орела. По него има бели петна, които приличат на орлови пера и нокти. Вторият пламък като светкавица разкрива увисналата, ветрообразуваща чернота, наподобяваща орлови крила. При третия светкавичен блясък ясновидецът съзира едно пронизващо, нечовешко око. Четвъртият и последен пламък показва какво прави Орелът.

Орелът поглъща съзнанието на всички създания, които, живи на земята преди миг, а сега мъртви, са полетели към човката на Орела като безкраен рояк от светулки, за да се срещнат със своя господар, с причината да са имали живот. Орелът разчленява тия малки пламъчета, изравнява ги, както кожарът изглажда кожата, а после ги поглъща; защото съзнанието е храната на Орела.

Орелът, тази сила, която направлява съдбите на всички живи твари, отразява по равно и наведнъж всички тия живи същества. Ето защо не съществува начин човек да се моли на Орела, да иска услуги, да се надява на милост. Човешката част от Орела е твърде незначителна, за да трогне цялото.

Единствено по действията на Орела ясновидецът може да каже какво иска. Орелът, макар и да не се трогва от обстоятелствата на която и да е жива твар, е принесъл дар на всяка от тях. По свой начин и по свое право всяка от тях, стига да пожелае, има силата да запази пламъка на съзнанието, силата да не се подчини на призивите да умре и да бъде погълната.

Всяка жива твар е получила силата, стига да я желае, да търси излаз към свободата и да премине през него. За ясновидеца, който съзира този излаз, и за създанията, които преминават през него, е очевидно, че Орелът е принесъл този дар, за да увековечи съзнанието.

С цел да направлява живите твари към този излаз, Орелът е създал Нагуала. Нагуалът е двойно същество, на което е било разкрито правилото. Дали то е във формата на човек, животно, растение или друга жива твар, поради своята двойност Нагуалът е призван да търси този скрит коридор.

Нагуалът идва по двойки — мъжка и женска. Един двоен мъж и една двойна жена стават Нагуал, само след като правилото е казано на всеки от тях и всеки от тях го е разбрал и напълно го е приел.

За окото на виждащия един мъж Нагуал и една жена Нагуал се появяват като сияйно яйце с четири отделения. Противно на обикновения човек, който има само две страни, лява и дясна, Нагуалът има лява страна, разделена на два продълговати сектора, и дясна страна, също разделена на две.

Орелът е създал първите мъж Нагуал и жена Нагуал като ясновидци и незабавно ги е сложил в света да гледат. Предоставил им е четири жени воини, които са прикривачи, трима мъже воини и един мъж куриер, които те трябва да хранят, да развиват и да доведат до свобода.

Жените воини ги наричат четирите посоки, четирите ъгъла на квадрата, четирите настроения, четирите вятъра, четирите различни типа женски личности, съществуващи в човешката раса.

Първата е изток. Тя се нарича ред. Тя е оптимист, с леко сърце, спокойна, устойчива, като силен, нестихващ летен бриз.

Втората е север. Тя се нарича сила. Тя е изобретателна, неотклонна, директна, твърда, като силен вятър.

Третата е запад. Тя се нарича чувство. Тя е вглъбена, съзерцателна, лукава, хитра, като студен порив на вятъра. Четвъртата е юг. Нарича се растеж. Тя е като майка-хранителка, шумна, стеснителна, топла, като горещ вятър.

Тримата мъже воини и куриерът са представители на четирите типа мъжка дейност и темперамент.

Първият тип е знаещият мъж, ученият; благороден, надежден, открит човек, изцяло посветен на изпълнението на своята задача, каквато и да е тя.

Вторият тип е мъж на действието, силно подвижен, голям шегобиец и непостоянен другар.

Третият тип е организаторът зад сцената, загадъчният, непознаваем човек. За него не може да се каже нищо, защото той не позволява да се изплъзне нищо от него.

Куриерът е четвъртият тип. Той е асистентът, мълчаливецът, мрачният човек, който се справя много добре, стига да бъде майсторски направляван, но който не е самостоятелен.

За да се улеснят нещата, Орелът е показал на мъжа Нагуал и на жената Нагуал, че всеки от тия типове сред мъжете и жените на земята си има специфични черти в своето сияйно тяло.

Ученият има плитка вдлъбнатина, ярка ямка на слънчевия си сплит. При някои мъже тя прилича на езерце от силно сияние, понякога гладко и лъскаво, като огледалце без отражение.

Мъжът на действието има влакна, които излизат от областта на волята. Броят на влакната варира от едно до пет, като размерът им върви от проста нишка до плътно, камшикообразно пипало с дължина до два и половина метра. Някои имат и три такива влакна, развити в пипала.

Мъжът зад сцената се разпознава не по някой белег, а по способността си да сътворява съвсем неволно изблик от сила, която успешно блокира вниманието на ясновидците. В присъствието на този тип мъже ясновидците се озовават потопени в неприсъщи подробности, а не във виждане.

Асистентът няма явна конфигурация. За ясновидците той се явява като ясен блясък в идеална черупка от сияйност.

Жената Изток се разпознава по почти незабележимите петънца в сияйността, нещо като малки обезцветени области.

Жената Север има всеобхватно излъчване; тя изпуска червеникави блясъци, почти като жега.

Жената Запад е обгърната от тънък слой, който я прави да изглежда по-тъмна от останалите.

Жената Юг има постоянен блясък; за момент тя лъсва, после потъмнява, само за да блесне отново.

Мъжът Нагуал и жената Нагуал имат в сияйните си тела две различни движения. Дясната им страна се вълнува, докато лявата се вихри.

По отношение на личността, мъжът Нагуал е опора, твърд, непроменлив. Жената Нагуал е същество войнствено и все пак отпуснато, винаги нащрек, но без напрежение. И двамата отразяват четирите типа на своя пол, като четири начина на поведение.

Първата заповед, която Орелът е наложил на мъжа Нагуал и на жената Нагуал, е да намерят, всеки сам за себе си, друга група от четири жени воини, четири посоки, точни копия на прикривачите, но които да са сънувачи. За ясновидците сънувачите се отличават с това, че имат в пъпната си област завеса от прилични на косъмчета влакна. Прикривачите имат подобна завеса, но вместо от влакна, тя се състои от безброй малки, обли издатъци. Осемте жени воини се делят на две групи, наречени дясна и лява планети. Дясната планета се състои от четири прикривача, лявата — от четири сънувача. Воините на всяка планета са научени от Орела на правилото на специфичната си задача: прикривачите са научени на прикриване; сънувачите — на сънуване.

Двете жени воини от всяка посока живеят заедно. Те така си приличат, че са огледално отражение една на друга и единствено чрез безупречност могат да намерят утеха и предизвикателство в това отразяване една в друга.

Мъжете воини и куриерът могат да образуват също независимо звено от четирима мъже, или всеки може да функционира като самотно същество — както го налага необходимостта.

След това на Нагуала и неговия екип се заповядва да намерят още трима куриери. Те могат да бъдат мъже или жени, или смесено, но мъжете куриери трябва да бъдат от четвъртия тип мъже, на асистента, а жените трябва да бъдат от юга.

За да е сигурно, че първият мъж Нагуал ще води групата към свобода и няма да се отклонява от пътя или да е продажен, Орелът е взел в другия свят жената Нагуал, за да служи като маяк, направляващ групата към излаза.

После на Нагуала и неговите воини е заповядано да забравят. Те са били пуснати в тъмнината и са им били дадени нови задачи: задачата да си спомнят за себе си и задачата да си спомнят за Орела.

Заповедта да забравят е била тъй категорична, че всеки е бил отделен от другите. Те не си спомняли кои са. Орелът имал намерение, в случай че те са способни отново да си спомнят за себе си, да ги накара да открият тоталността на самите себе си. Едва тогава щели да имат силата и търпението, нужни да търсят и да намерят отреденото им пътешествие.

Последната им задача, след като вече си били възвърнали тоталността на самите себе си, била да се сдобият с нов чифт двойни същества и да ги превърнат в нов мъж Нагуал и нова жена Нагуал, като им разкрият правилото. И точно както първите мъж Нагуал и жена Нагуал били снабдени с минимален екип — те трябвало да снабдят новата двойка Нагуали с четири жени воини — прикривачи, трима мъже воини и един мъж куриер.

Когато първият Нагуал и неговата група били готови да преминат през коридора, първата жена Нагуал ги чакала, за да ги насочи. Тогава на тях им било наредено да вземат новата жена Нагуал със себе си в другия свят, за да служи като маяк за нейните хора, а да оставят новия мъж Нагуал в света, за да повтори цикъла.

Докато са в света, минималният брой под водачеството на Нагуала е шестнайсет: осем жени воини, четирима мъже воини, включително Нагуала, и четирима куриери. В момента на напускането на света, когато с тях е жената Нагуал, броят на групата на Нагуала е седемнайсет. Ако личната му сила позволява да има повече воини, могат да се добавят още, но кратно на четири.

Бях запитал направо дон Хуан по какъв начин правилото е станало известно на хората. Той обясни, че правилото е безкрайно и обхваща всяка страна от поведението на воина. Тълкуването и „натрупването“ на правилото е дело на ясновидците, чиято единствена задача през вековете е била да виждат Орела, да наблюдават безспирното му излъчване. От своите наблюдения ясновидците заключили, че ако сияйната черупка, обгръщаща човешкото, се счупи, много е възможно в Орела да се открие слабото отражение на човека. Неопровержимите повели на Орела могат в такъв случай да бъдат разбрани от ясновидците, правилно изтълкувани от тях и натрупани като едно ръководно цяло.

Дон Хуан обясни, че правилото не е приказка и че да прекосиш към свободата не означава вечен живот, както обикновено се разбира вечността — тоест, да живееш вечно. Това, което постановява правилото, е, че човек може да запази съзнанието, което обикновено се отделя в момента на умирането. Дон Хуан не можеше да обясни какво означава да се запази съзнанието или навярно не можеше да го схване. Неговият покровител му бил казвал, че в момента на прекосяването човек навлиза в „третото внимание“, а тялото се изпълва цялото с познание. Всяка клетка тутакси осъзнава себе си, осъзнава също и тоталността на тялото.

Неговият покровител му казвал също, че този вид съзнание е безполезен за нашите умове, разпределени на сектори. Ето защо проблемът относно борбата на воина не се състои толкова в това той да разбере, че прекосяването, заявено в правилото, означава преминаване в третото внимание, а да се схване, че въобще съществува такова съзнание.

Дон Хуан твърдеше, че в началото за него правилото било нещо строго ограничено в царството на думите. Не можел да си представи как би могло да се приложи в областта на реалния свят и неговите изисквания. Обаче под успешното напътствие на своя покровител и след огромно количество труд, най-накрая той съумял да усвои истинската природа на правилото и да го приеме напълно като комплект от практически насоки, а не като мит. Оттогава нататък нямал проблеми в отношенията си с реалността на третото внимание. Единствената пречка по пътя му произлизала от убедеността му, че правилото е географска карта; той вярвал, че трябва да търси буквален излаз в света, коридор. Кой знае защо, той ненужно се придържал към първото ниво от развитието на воина.

В резултата на това работата на дон Хуан като водач и учител била насочена да помага на учениците и специално на мен да избягваме неговите грешки. Успехът му в работата с нас бил именно в това да ни преведе през трите етапа от развитието на воина, без да се набляга прекомерно на някой от тях. Най-напред той ни беше насочил да приемем правилото като карта; после ни беше насочил да разберем, че можем да постигнем първостепенно съзнание, защото такова нещо съществува; и накрая ни беше насочил към един действителен коридор в оня друг, скрит свят на съзнанието.

За да ни преведе през първия етап, приемането на правилото като карта, дон Хуан беше взел частта, която се отнася до Нагуала и неговата роля, и ни беше показал, че тя съответства на недвусмислени факти. Беше постигнал това, като ни бе позволил да имаме, докато сме в етапа на повишено съзнание, неограничено взаимодействие с членовете на групата му, които бяха живото олицетворение на осемте типа хора, описани в правилото. При взаимодействието ни с тях пред нас се разкриваха и други сложни и всеобхватни страни на правилото, докато най-накрая установихме, че сме хванати в мрежата на нещо, което отначало определихме като понятието мит, но което по същество беше карта.

Дон Хуан ни казваше, че в това отношение неговият случай бил идентичен на нашия. Неговият покровител му помогнал да премине през първия етап, като му разрешил същия тип взаимодействие. За целта го карал да се премества назад и напред от дясностранното към лявостранното съзнание, точно както беше направил дон Хуан с нас. На лявата страна той го запознал с членовете на групата си — осемте жени, тримата мъже воини и четиримата куриери — които задължително най-точно съвпадали с типовете, описани в правилото. Въздействието от това запознанство и общуване с тях било поразително за дон Хуан. То не само го принудило да счита правилото за фактическо напътствие, но го и накарало да признае величината на нашите неизвестни възможности.

Обясняваше ни също, че до момента, когато се събрали всички членове на групата му, той бил вече така посветен в пътя на воина, че приел за абсолютен факта, че без да насилва открито когото и да било, те се оказали съвършени копия на воините от групата на неговия покровител. Сходството на личните им симпатии, антипатии, пристрастия и така нататък не било резултат от подражание; дон Хуан твърдеше, че те принадлежали, както се казвало в правилото, на специфични групи хора с еднакви предимства и недостатъци. Единствените различия между членовете на една група били във височината на гласовете им, в звука на смеха им.

В опита си да ми изясни ефектите, които оказало върху него взаимодействието с воините на покровителя му, дон Хуан се докосна до темата за многозначителната разлика между покровителя му и него самия в тълкуването на правилото, а също и в обучението на другите воини да го приемат като географска карта. Казваше още, че съществуват два вида тълкувания — универсално и индивидуално. Универсалните тълкувания приемат постановките, съставляващи съдържанието на правилото, за абсолютна истина. Такъв пример е фактът, че Орелът не се интересува от действията на човека и въпреки това е осигурил на тоя човек коридор към свободата.

Индивидуалното тълкуване, от друга страна, е текущото заключение, до което стигат ясновидците, използвайки за предпоставка универсалните тълкувания. Пример за това е фактът, че поради липса на заинтересованост от страна на Орела, аз трябва да съм сигурен, че шансовете ми да стигна до свободата се увеличават, навярно за да им се посветя напълно.

Според дон Хуан, той и покровителят му използвали различни методи за подвеждане на чираците си. Дон Хуан казваше, че подходът на покровителя му бил строгостта; той водел с желязна ръка и с убеждението, че при Орела свободните подаяния са изключени, затова никога не правел нищо за никого директно. Вместо това активно помагал на всички сами да си помогнат. Считал, че дарът на Орела, свободата, не е подарък, а шанс да имаш шанс.

Макар, че оценяваше високо способите на своя покровител, дон Хуан не беше съгласен с него. По-късно, когато вече бил сам, видял с очите си, че се губи ценно време. За него било по-експедитивно да се предложи на всички дадена ситуация и те да бъдат принудени да я приемат, вместо да се изчаква готовността им сами да се сблъскат с нея. Такъв беше методът му с мен и останалите ученици.

Моментът, който най-добре ориентирал дон Хуан по отношение на различията във водачеството, бил по време на задължителното му взаимодействие с воините на неговия покровител. Правилото повелявало покровителят да намери за дон Хуан първо жена Нагуал, а после група от четири жени и четирима мъже, за да се сформира екипът на воина. Покровителят му видял, че дон Хуан още няма лична сила, достатъчна да поеме отговорността за жена Нагуал, и затова обърнал последователността и помолил жените от своята група да намерят за дон Хуан най-напред четири жени, а после и четирима мъже.

Дон Хуан признаваше, че бил очарован от идеята за едно такова обръщане. Бил разбрал, че жените са за негова употреба, а според него това означавало сексуална употреба. Падението му обаче било пълно, когато разкрил надеждите си пред своя покровител, а той незабавно свързал дон Хуан с мъжете и жените на собствената си група и го оставил сам да си взаимодейства с тях.

За дон Хуан срещата с тия воини се оказала истинско изпитание, не само защото умишлено му създавали затруднения, а защото предназначението на срещата е да служи като пробив.

Дон Хуан твърдеше, че взаимодействието в лявостранното съзнание не може да стане, освен ако всички участници не са в едно и също състояние. Именно затова той не ни е пускал да навлизаме в лявостранното съзнание, освен за да провеждаме взаимодействия с неговите воини. Това била процедурата, която изпълнявал с него и покровителят му.

Дон Хуан беше направил кратка равносметка относно случилото се на първата му среща с членовете на групата на покровителя му. Идеята му беше аз да използвам опита му като образец за това, което евентуално да очаквам. Казваше, че светът на покровителя му се отличавал с великолепна праволинейност. Членовете на групата му били индиански воини от цяло Мексико. По времето, когато ги срещнал, те живеели в отдалечена планинска област в Южно Мексико.

Когато пристигнал в къщата им, дон Хуан бил пресрещнат от две еднакви жени, най-едрите индианки, които някога бил виждал. Били начумерени и одърпани, но иначе с приятни черти. Опитал да мине между тях, но те го заклещили между огромните си кореми, стиснали го под мишниците и захванали да го налагат. Хвърлили го на земята и седнали отгоре му, като едва не му счупили гръдния кош. Държали го така притиснат повече от дванайсет часа, докато водели преговори на място с неговия покровител, който трябвало да говори без прекъсване цялата нощ, докато накрая, някъде призори, пуснали дон Хуан. Разправяше, че най-много го изплашила решителността, която излъчвали очите на тия жени. Мислел си, че с него е свършено, че ще седят върху него докато умре, както се били заканили в началото.

По принцип било нужно да има период на изчакване от няколко седмици, за да се срещне със следващата група воини, но поради факта, че покровителят му планирал да го остави с тях, дон Хуан бил незабавно отведен да се срещне и с другите. Срещнал се с всичките в един ден и всички се отнесли с него като с пълен некадърник. Заспорили, че не е човек за тая работа, че е прекалено глуповат и страшно наивен, млад, но вече състарен от навиците си. Покровителят му блестящо оспорил всичко това и го защитил; казал им, че могат да променят тия условия и че както за тях, така и за дон Хуан ще бъде изключително удоволствие да се заемат с това предизвикателство.

Дон Хуан настояваше, че първото му впечатление било съвсем правилно. От този миг нататък за него имало само работа и неприятности. Жените видели, че дон Хуан е неуправляем и не могат да му вярват за изпълнението на сложната и деликатна задача да ръководи четири жени. Тъй като и самите те били виждащи, изработили си собствено индивидуално тълкуване на правилото и решили, че за дон Хуан ще бъде по-полезно да се заеме най-напред с четиримата мъже воини, а после с четирите жени. Дон Хуан казваше, че тяхното виждане било правилно, защото, за да се справи с жени воини, един Нагуал трябва да бъде в състояние на ненадмината лична сила, състояние на ведрина и контрол, в което човешките чувства играят минимална роля — състояние, немислимо за него в оня момент.

Покровителят му го оставил под прякото наблюдение на двете му западни жени, най-свирепите и безкомпромисни от всичките воини. Според правилото, твърдеше дон Хуан, всички западни жени са бесни и трябва се слушат. Под принудата на сънуването и прикриването те губят десните си страни, умовете си. Разумът им лесно пламва поради факта, че лявостранното им съзнание е извънредно будно. Щом веднъж загубят рационалната си страна, те става несравними сънувачи и прикривачи, тъй като вече нямат рационален баласт, който да ги възпира.

Тия жени излекували дон Хуан от похотливостта му. В продължение на шест месеца той прекарвал по-голямата част от времето си в хамут, окачен на тавана в селската им кухня като пушен бут, докато напълно се пречистил от мислите за лична изгода.

Дон Хуан обясняваше, че един кожен хамут е превъзходно средство за лекуване на известни болести, които не са физически. Идеята е, че колкото по-високо е окачен човек и колкото по-продължително се държи да не докосва земята, увиснал във въздуха, толкова по-добри са възможностите за истински пречистващи резултати.

Докато западните жени го пречиствали, другите жени били заети с намирането на мъже и жени за неговата група. За това били нужни години. Междувременно дон Хуан бил принуден да общува лично с всички воини на покровителя. Присъствието на тия воини и контактът му с тях били абсолютно задължителни за дон Хуан: той вече вярвал, че никога няма да излезе изпод опеката им. Резултатът бил тоталното му и буквално придържане към цялото правило. Дон Хуан разправяше, че прекарвал безвъзвратно изгубено време в размисли за съществуването на фактически коридор към другия свят. Според него това занимание представлявало клопка, от която на всяка цена трябвало да се бяга. За да ме предпази от нея, той разрешаваше да провеждам необходимото общуване с членовете на неговата група, докато я няма Ла Горда или някой от другите ученици.

В моя случай срещата с воините на дон Хуан представляваше крайният резултат от един продължителен процес. В нито един разговор с дон Хуан не беше споменавано за тяхното съществуване. Знаех за съществуването им единствено по дедукция от правилото, което той ми разкриваше на малки части. По-късно той си призна, че те съществуват и че аз трябва евентуално да се срещна с тях. Подготви ме за срещата, като ми даде някои общи насоки и ориентири.

Предупреди ме за една обичайна грешка — да се надценява лявостранното съзнание, да се заслепяваме от неговата яркост и сила. Казваше, че да се изпадне в лявостранно съзнание не означава човек веднага да се освободи от собствените си волности, а означава само разширена способност за възприятията, по-обхватна лекота на разбирането и научаването и преди всичко — по-голяма възможност да се забравя.

Когато наближи времето да се срещна с воините на дон Хуан, той ми даде оскъдно описание на групата на неговия покровител, отново като насока за моето поведение. Каза, че за страничния наблюдател светът на покровителя му на моменти може да изглежда като съставен от четири домакинства. Първото се състои от южните жени и куриера на Нагуала, второто — от източните жени, учения и мъжа куриер, третото — от северните жени, мъжа на действието и друг мъж куриер; и четвъртото — от западните жени, мъжа зад сцената и третия мъж куриер.

В друго време този свят може да е изглеждал като съставен от групи. Имало е група от четирима напълно различни възрастни мъже — покровителят на дон Хуан и тримата му мъже воини. После група от четирима мъже, много подобни един на друг, и куриери. Група, съставена от две подгрупи явно идентични жени близнаци, които живеят заедно и са южните и източните жени. И две други подгрупи от явни сестри, които са северните и западните жени.

Тези жени не са роднини помежду си — те просто си приличат поради огромното количество лична сила, която имал покровителят на дон Хуан. Дон Хуан описваше южните жени като два мастодонта, страшни на вид, но отличаващи се с приятни маниери и топлота. Източните жени били много красиви, свежи и забавни — истинска наслада за очите и ушите. Северните жени били изключително женствени, суетни, кокетни, загрижени, че остаряват, но също страшно прями и нетърпеливи. Западните жени били на моменти като необуздани, а в други моменти — олицетворение на строгост и целенасоченост. Те най-много тревожели дон Хуан, защото той не можел да се помири с факта, че след като са толкова трезви, любезни и сговорчиви, в даден момент могат да изгубят спокойствието си и да се разбеснеят неузнаваемо.

Мъжете, от друга страна, нямали с какво да бъдат запомнени от дон Хуан. Според него в тях нямало нищо забележително. Били като че ли абсолютно погълнати от шокиращата сила на женската непоколебимост и от вездесъщата личност на покровителя.

Що се отнася до собственото му събуждане, дон Хуан каза, че след като бил хвърлен в света на своя покровител, той установил колко лесно и удобно е за него да прекара останалата част от живота си без задръжки. Разбрал, че греши, като приема своите цели за единствено правилни. Целият си живот бил прекарал като просяк; поради това унищожителната му амбиция била да има материална собственост, да бъде някой, а не кой да е. Бил толкова завладян от желанието си да върви напред и поради отчаянието си, че нямал успех и че нямал време нищо да проучва. С радост подкрепял покровителя си, защото разбирал, че му се предлага възможност да направи нещо за себе си. Ако не друго, то поне можел да се изучи за магьосник. Схващал, че потопяването в света на покровителя му може да окаже върху него въздействие, аналогично на въздействието на Испанското нашествие върху индианската култура. То разрушило всичко, но наложило едно разтърсващо самоизучаване.

Моето отношение към подготовката за срещата с групата воини на дон Хуан не беше, колкото и странно да изглеждаше, страхопочитание или уплаха, а една дребнава интелектуална загриженост относно две неща. Първото беше предположението, че в света има само четири типа мъже и четири типа жени. Проведох спор с дон Хуан, че обхватът от индивидуални различия сред хората е прекалено голям за такава проста схема. Той не се съгласи с мен. Каза, че правилото било категорично и не допуска неопределен брой типове хора.

Второто нещо беше културният контекст на знанията на дон Хуан. Самият той не го знаеше. Разглеждаше го като продукт на някакъв вид пан-индианизъм. Обяснението за неговия произход беше, че навремето, в индианския свят преди испанското нашествие, третирането на второто внимание било нарушено. В продължение на може би хиляди години то се развивало без никакви препятствия до момента, в който загубило своята сила. Хората от онова време, които го практикували, вероятно не са имали нужда от контрол и така, освободено от ограничения, второто внимание вместо да се засили, е отслабнало поради увеличаващата му се сложност. Тогава дошли испанските нашественици и със своята по-висша техника унищожили индианския свят. Според дон Хуан покровителят му бил убеден, че оцелели само шепа от ония воини, останали способни да съберат отново познанията си и да пренасочат своя път. Каквото и да знаеха дон Хуан и покровителят му за второто внимание, това беше една преструктурирана версия, нов вариант с вградени резерви, тъй като е бил изграден при най-тежки условия на робство.