Тереза Медейрос
Вампирът, който ме обичаше (16)

Глава петнадесета

— Е, това със сигурност беше поносимо — промърмори Порциа малко по-късно, докато се сгушваше по-дълбоко в прегръдката на Джулиън, полагайки лице върху гърдите му. Лунната светлина покри леглото и окъпа преплетените им крака в сребърна мъгла.

— Може да го намериш дори за повече от поносимо, ако спреш да ме предизвикваш да те ухапя. — Тя успя да долови недоволството в гласа му, докато той нежно галеше пресните белези на врата и с върховете на пръстите си. — Следващия път ще те окова.

— Тръпки ме побиват само като си помисля какви грешни неща би направил с мен, ако зависех от твоето милосърдие — каза тя, знаейки много добре, че той вече го е сторил.

— О, ще те побият добре — обеща Джулиън, неговият дрезгав и сподавен смях предизвика вълнение по голата й кожа. — Цяла нощ!

— Не знам защо си толкова загрижен. Дори не се чувствам слаба, просто малко замаяна.

— Това е, защото ваех толкова, колкото да ме поддържа, докато успеем да се върнем в Лондон и намеря касапница. — Той направи кратка пауза. — Или някое хубаво дебело кученце.

Порциа се подпря на лакът и зяпна ужасено към него.

— Само се закачах! Не съм изял нито едно кученце. — Изчака, докато тя скръсти отново ръцете си и добави: — Котенцата са много по-крехки и вкусни.

Порциа дръпна няколко косъма от гърдите му и го наказа с ощипване.

— Знаеш ли, наистина не трябва да виниш себе си, че си се поддал на изкушението. Не си ли чувал старите легенди? Смъртните винаги са имали необикновени сили, за да убеждават вампирите. — Обърна се по корем и го погледна.

Той приглади една разбъркана къдрица от лицето й с премрежен поглед, все още пълнен с желание.

— Наистина? Е, добре, може би трябва да проверим доколко това твърдение е вярно.

Въпреки нежеланието си, тя се изтръгна от прегръдките му и избяга в противоположния край от леглото.

Порциа бе напълно наясно, че одобрителният му поглед поглъща всяка частица от осветеното й от луната тяло. Тя легна между възглавниците, протегна се като котка и изви пръст към него.

— Ела при мен, Джулиън!

— Искаш да дойда при теб? — Той се промъкна покрай нея като дебнещ хищник в джунгла, доближи устата си близо до ухото й и прошепна. — Или в теб?

Тя прикри тръпките от желание с високомерно махване с ръка.

— Сложи ръцете си върху мен.

Порциа очакваше да покрие гърдите й с дланите си. Вместо това, той започна да прокарва път с пръста си върху всеки сантиметър от бялата й като алабастър кожа, умишлено избягвайки заоблената част на гърдите й и къдравия триъгълник между краката й.

— Целуни ме — заповяда тя, когато не можеше да издържи и една секунда повече на това сладко мъчение.

Ръцете му нежно раздалечиха бедрата й, а когато докосна с целувки онази най-сладка и греховна плът от нея, дъхът й секна.

След това покри устата й със своята, хранейки я с опияняващия вкус на нейното собствено удоволствие.

Тя се подпря на раменете му и го бутна по гръб, а след това раздалечи краката му и отстрани разрошената дълга коса от очите си.

— Вие сте много порочен и непокорен вампир, Джулиън Кейн! Виждам, че ще се наложи да използвам много повече от моите способности да убеждавам, за да ви подчиня.

Той сложи ръце зад главата си. Смехът му беше нечестив като на пират.

— Готови сме да строшим оковите, а?

Порциа повдигна брадичката си и му се усмихна изкусително.

— Не вярвам, че ще настоявам!

Докато навеждаше глава, за да докосне с език едно от твърдите му зърна, той я изгледа любопитно.

— Да не би да си чела сензационните готически новели отново?

Тя хвърли дяволит поглед към него.

— Боя се, че преминах на някакво неприлично офортно изкуство, което намерих скрито измежду страниците на една от книгите в библиотеката на Ейдриън. Сигурна съм, че щеше да ги унищожи, ако знаеше, че съм попаднала на тях. Но ти винаги ме обвиняваш за това, че съм любопитна и се държа безсрамно, не е ли така?

Снижи главата си и топлият дъх на устните й докосна треперещите мускули върху коремната му област. Той преглътна, а гласът му изведнъж стана още по-дрезгав.

— Започвам да вярвам, че това е една от най-очарователните ти черти.

Докато го обгръщаше с мекотата на устните си, той се изви в леглото с гърлен стон и мускулестото му тяло се предаде на желанията й. Тя погали езика му със своя, решена да докаже веднъж завинаги, че нейният апетит беше също толкова неутолим, колкото неговия.

Порциа се отпусна като парцалена кукла в ръцете му. Всеки неин мускул беше пренаситен от удоволствие. Почти беше заспала, когато усети упорития натиск на нещо твърдо върху бедрото си.

Изстена тихо, без да отваря очи, а тялото й инстинктивно се притисна още по-близо до неговото.

— Мислех, че ще ме съблазняваш само по три пъти на вечер. Не прави ли това… ох, не знам… седем? Деветнадесет?

Неговият мъркащ шепот гъделичкаше ухото й.

— Шест и половина. Но кой ги брои? Може би трябваше да те предупредя, че съществува предимство да бъдеш превърнат във вампир, докато си още млад.

— Ммм? И какво е то?

Погали с ръце гърдите й и нежно прокара пръсти върху зърната й, докато проникваше в нея отзад.

— Енергия.

 

 

За първи път от дълго време насам, Джулиън си позволи да сънува.

Стоеше в църква, вече приет от присъствието на Бог. Слънчевата светлина се процеждаше през оцветените стъкла на прозорците, затопляше лицето му и проблясваше на разстояние от гладките копринени къдрици на Порциа. Тя му се усмихваше, а светлосините й очи искряха от любов и нежност. Носеше снежнобяло колие около врата си и венец от бели розови пъпки в косите си, които я правеха да изглежда като ангел.

Влюбеният му премрежен поглед се премести надолу и се спря върху леко издутото й коремче. Безгранична радост завладя сърцето му, когато осъзна, че тя беше бременна — с неговото дете.

Надигна глава и видя, че Ейдриън стоеше там и се усмихваше гордо и лъчезарно. Каролайн беше до съпруга си, а малката Елоиза се бе сгушила в извивката на ръката й.

Докато Джулиън намигаше на малкото дете, то плесна с дебеличките си ръчички и изгука.

— ’ичо Джулс! ’ичо Джулс!

Веселият смях на Порциа се разнесе като звън от камбани в душата му. Притегли я в силната си прегръдка, опивайки се от красотата на своята невеста, и я дари с нежна целувка.

 

 

Когато очите на Порциа се отвориха с трептене, тя си помисли, че наистина сънува. Със сигурност тази сутрин не беше по-различна от хилядите други, в които си представяше как се събужда в леглото на Джулиън.

Той се бе излегнал до нея върху пухената си възглавница. Очите му бяха затворени, а дългият му крак се бе прехвърлил собственически върху нейните. Перлената светлина на зората проблясваше по тялото му. Той наистина беше същинско красиво мъжко произведение — висок и слаб, с перфектна мускулатура, загрубял там, където тя беше гладка, силен там, където тя бе нежна. Порциа се претърколи към нейната половина на леглото и продължи да го изучава с наслада. Съжаляваше само, че не може да направи така, че този сън да продължи по-дълго.

Обичайната буйна къдрица падна върху челото му. Въпреки силното й желание да я приглади назад, удържа ръката си, защото не искаше да го притеснява в такъв необикновен момент на спокойствие. Слаба усмивка пропълзя по изваяните му устни, образувайки вдлъбнати линии от двете страни на лицето му. Тя погледна надолу и проследи дължината на тялото му, впивайки жаден поглед във впечатляващия му гръден кош, мускулестите му бедра, полупрозрачните струйки дим, издигащи се от кожата му…

Изведнъж Порциа се изправи рязко в леглото с широко отворени очи. Уплашеният й поглед се стрелна към прозореца и откри, че първите слънчеви лъчи вече пропълзяваха по пода край леглото.

Водена от инстинкта си, тя започна да бута отчаяно Джулиън, за да го отмести от леглото.

Той се претърколи и се приземи на пода с болезнено тупване.

— Какво, по дяволите…?!

Отне й няколко секунди в безразборно ровичкане, за да открие одеялото. Макар скрежът да се бе разпръснал по целите стъкла на прозорците, предната нощ те не бяха почувствали студа и одеялото не им бе нужно.

Най-накрая го откри, свито на топка до таблата на леглото. По него висяха съдрани парчета от долната й риза. Хвърли още един отчаян поглед към прозореца. Слънцето постепенно се издигаше над хоризонта, златистите му лъчи галеха порозовелия небосклон. Порциа пренебрегна мърморенето и ругатните на Джулиън и хвърли одеялото върху него.

Той седна, но преди да успее да отметне одеялото и да се изложи на жестоките слънчеви лъчи, тя се хвърли върху него и го притисна обратно към пода.

Джулиън се намираше все още изцяло под нея. Но това бе само докато тя видя един слаб крак да се показва от края на одеялото на по-малко от инч от носа й и осъзна, че е седнала върху главата му.

— Знаеш, че това ще е много по-забавно и за двама ни без одеялото — каза той най-накрая със заглушен и сух глас.

Тя изпълзя на разстояние от него, завъртя се и мушна главата си под одеялото. Той я гледаше опасно, като голям раздразнителен котарак, недоволен, че са нарушили сладката му дрямка.

— Докато спяхме, започна да се съмва. Слънцето изгря и ти започна да димиш!

Този път ругатните му бяха двойно по-неприлични и кратки. Без никакво предупреждение се прекатури встрани, скри се под леглото и придърпа одеялото със себе си.

Порциа се поколеба за момент, несигурна как да постъпи. След това бавно наведе глава и надникна под леглото. Джулиън все още я гледаше свирепо. По разрошената му коса бе полепнал прах от пода. За щастие, леглото беше достатъчно голямо, за да се превърне в една тъмна и уютна малка пещера, където да се подслони.

— Ще изминат часове, преди слънцето да залезе и да имаме възможност да пътуваме — каза тя тъжно. — Какво да направя?

Той улови една от китките й и я дръпна. Намръщеното му изражение се замени с чаровна усмивка.

— Прави ми компания.

 

 

Порциа седна на ръба на леглото и нахлузи един от копринените си чорапи под светлината на изгряващата луна.

— Може би трябваше да ми кажеш по-рано, че това са били твоите неприлични офортни изкуства, не на Ейдриън.

Джулиън повдигна косата й, наведе се и докосна с лека целувка тила й, изпращайки сладки тръпки на желание по целия й гръб.

— Защо да ти казвам, след като беше много по-забавно да ти покажа? Купих ги от едно момче от по-горен курс, когато пристигнах в Оксфорд за първи път. Един ден ги изучавах, опитвах се да разбера каква е целта им, когато чух Ейдриън да идва по стъпалата. Скрих ги между страниците на първата книга, която ми попадна в ръцете и после забравих за тях, докато ти великодушно не ми напомни за съществуването им.

— Може и да си забравил къде си ги скрил, но очевидно не си забравил какво си видял. Нито каква е целта им. — Тя стана, нахлузи фините си малки чехли и се вкопчи в прегръдката му. — Защо не зная дори, че това… — Изчервявайки се ядосано, Порциа се повдигна на пръсти и прошепна нещо в ухото му, преди да завърши с: — … е човешки възможно?!

Джулиън вдигна ръка, за да погали една от порозовелите й бузи и се ухили насреща й.

— Аз не съм човек, нали помниш?