Метаданни
Данни
- Серия
- Кейн (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Vampire Who Loved Me, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 130 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Глава четиринадесета
Порциа отвори очи и откри, че над нея сияеше хор от ангели. Те бяха кацнали на пухкави бели облаци в божествено синьо небе, а пълничките им малки пръстчета дърпаха струните на златни арфи.
— О, боже мой — прошепна тя. — Мъртва съм.
Бързо покри устата си с ръка. Вероятно не бе най-подходящото време да започне да богохулства.
Ангелите й се усмихваха самодоволно, задълбочавайки трапчинките по розовите си бузки. Духът й може и да се намираше на собствен облак в този ярък малък кът от рая, но тялото й вероятно лежеше в средата на някоя обрасла с трева градина на имението Чилингсуорт в заплетено кълбо от преплетени и разрушени предмети.
Поне Джулиън беше избегнал мрачния край, който я бе сполетял, помисли си тя и въздъхна тежко. Сигурно след като я бе докарал до гибелната й съдба, беше скочил на крака и бе натупал праха от палтото си, а след това се бе върнал в Лондон за бутилка портвайн и нова игра на покер.
Необяснимо раздразнена от веселието на ангелите, отмести поглед от тях.
— О, боже! — отново каза тя, този път със съвсем различна интонация. Видението, което се разкри пред очите й, определено бе с по-езически характер. Най-интересното създание — получовек-полулебед — изглежда налагаше своите романтични копнежи на чувствена и почти гола млада жена. Въпреки скромния начин, по който тя придържаше парчетата от съсипаната си рокля до гърдите си, разтворените й устни и замаяното й изражение оставяха впечатлението, че в действителност се наслаждава на неговото хищно внимание.
— О! — прошепна Порциа, принудена да обърне глава настрани, за да възприеме цялостното въздействие от тяхното съединение. Докато топлината заливаше бузите й и други по-малко порядъчни части на тялото й, тя почти поиска да не го бе правила.
Топлината сякаш изгаряше последната следа от мъгла, стелеща се в главата й. В този момент тя осъзна, че не се носи на облак в небето, а лежи на пухена завивка и наблюдава избелели стенописи, рисувани по купола на тавана от някой художник, който вероятно отдавна бе мъртъв.
Невинните ангели бяха накацали до различни много по-малко невинни герои от гръцката митология, включително и знаменития бог Зевс, който се превърнал в лебед, за да съблазни нищо неподозиращата, но и не напълно несклонна Леда.
Порциа седна в провисналото легло с балдахин и осъзна шокирано, че е облечена само в тънката си копринена риза. Разголеното деколте на дрехата разкриваше обезпокоително много от меките й гърди и рамото й. Ръката й падна на шията и откри, че златният нашийник също го няма. Изглежда бе освободена и от дрехите, и от веригите си. Някой също така бе махнал гребените от косата й и бе избърсал праха от лицето й. Странно бе, че се чувстваше по-развълнувана от представата как ръцете на Джулиън нежно бършат праха от бузите й, отколкото от незавързания корсет на роклята й.
Няколко свещи бяха разположени до долната част на леглото, но тяхното трепкащо сияние не беше достатъчно, за да се разсее мрака в спалнята.
Въпреки че свещите бяха отлети от благоуханен пчелен восък, вместо от лой, от повечето бяха останали малки парчета, спасени от изхвърляне. Воал от паяжини падаше на дипли от потъмнелия месинг на полилея и сякаш се носеше като раздърпана дантела от дъха на някакво невидимо течение. Студената лунна светлина надзърташе през рамката на прозореца, свряна под корниза в далечния ъгъл на стаята.
Тя скочи, когато вратата се отвори и Джулиън влезе в спалнята. На ръката му висеше вълнено одеяло.
— Предполагам това отговаря на въпросите ми — каза тя и затегна връзката на ризата около врата си. — Определено не съм в Рая, защото ти просто няма как да попаднеш там.
Той се поклони подигравателно.
— Принцът на мрака на вашите услуги, милейди.
Разбърканата му от вятъра коса и искрящите му тъмни очи го правеха да изглежда доста подходящ за ролята. Палавият дух, който бе откраднал роклята й, изглежда бе изчезнал и с неговите палто, жилетка и ботуши, оставяйки го облечен само в бяла ленена риза и панталони с цвят на слонова кост. Шалчето му висеше разхлабено около врата му.
Той й хвърли одеялото и извинително сви на рамене.
— Щях да запаля огън в камината, но се опасявам, че това не е сред талантите ми.
Порциа можеше да го разбере. Особено след като една-единствена искра можеше да го превърне в пепел.
Щом уви одеялото около раменете си, той се настани в позлатен стол с подплатени дръжки, който беше на няколко метра от леглото. Ако позлатата не се лющеше и подплатата не бе провиснала, щеше да бъде подходящ за трон.
— Къде сме? — попита тя, докато разглеждаше нервно сенчестите ъгли на стаята.
— Мисля, че е най-добре да не се набиваме на очи за няколко часа и за щастие, имението Чилингсуорт не е единствената изоставена къща в тази енория. Съдейки по чаршафите върху мебелите, собствениците на къщата вероятно планират да се завърнат някой ден. Само се надявам това да не е тази вечер.
— Как влязохме вътре?
— През току-що счупения прозорец — той се усмихна на изражението й. — Няма нужда да изглеждаш толкова шокирана. Мога да те уверя, че влизането с взлом в изоставена къща е най-малкия сред греховете ми.
— Добре, определено няма да споря за това.
Очите им се срещнаха за един дълъг миг. Порциа беше тази, която отклони поглед първа.
— Мислех си, че вампирите не могат да влязат в къща без покана?
Той повдигна вежди.
— Това е само когато има някой вътре.
Тя се намръщи.
— Защо не помня как дойдохме тук?
— Ако не си спомняш кражбата на кон от конюшнята на Рафаел и смелото измъкване от нашите преследвачи, това вероятно е, защото се свлече като чувал с картофи в скута ми. Ти припадна.
Тя простена.
— Колко смущаващо! Инсценирала съм доста припадъци през живота си, но никога не ми се е случвало наистина.
Тя разтвори одеялото и надникна отдолу към необикновеното си облекло.
— Доста е странно, но не си спомням и как роклята ми е изчезнала? Дали по някаква случайност не се е разпаднала, докато сме препускали през блатата?
— Не, но беше поръсена със светена вода и ми омръзна да се изгарям всеки път, когато те докосна.
Той дръпна нагоре маншетите на ризата си, за да покаже почернелите белези от изгаряне по дължина на мускулестите му ръце.
— О! — Порциа простена с истински ужас. Трябваше да се пребори с абсурдното желание да отиде при него и да притисне устни в наранената му плът, за да се опита да отнеме болката му.
Той сви рамене.
— Ще зараснат. Не толкова бързо, като раните от куршум, но след време. — Джулиън се облегна назад в стола и кръстоса дългите си крака. — И когато откри, че роклята ти липсва, притесни ли се, че намеренията ми към теб може и да не са толкова почтени?
Порциа отговори на подигравателния му тон с подобен на неговия.
— Обикновено, когато един мъж грабне жена в обятията си и я отнесе със себе си, го прави с нечестиви цели.
— Опитвах се да спася живота ти, а не да те принудя да избягаш с мен в Гретна Грийн.
Тя наклони глава, изучавайки го изпод мигли.
— Мислех си, че може би наистина си решил да ме прибереш в дома си като домашно котенце.
— Ако исках домашен любимец, щях да си взема куче. Техните нокти не са толкова остри и привързаността им се печели по-лесно.
— Това беше нечестна подигравка, не мислиш ли? Особено след като прекарах първата част от познанството ни, тичайки след теб като послушно кученце. — Тя докосна шията си. — Може би трябваше да оставиш нашийника и веригата, така че да имаш възможност да ме държиш до крака си.
— Не си мисли, че не се изкушавах. Доскоро обмислях да ти кажа, че съм изгубил ключа по време на лудата ни надпревара за свобода.
— Е, едва ли щях да те проклинам за небрежността ти, когато аз бях тази, която успя да докара цяло гнездо вампири до убийствена ярост.
Челюстта на Джулиън се стегна.
— Ако си искала да отклониш вниманието, планът ти имаше съкрушителен ефект. За миг ми се прииска да те убия лично.
Порциа се намръщи. Може и да не помнеше драматичното им бягство, но си спомняше много добре момента, когато мина през балната зала, за да се изправи срещу бившата му любовница.
— Беше наистина доста вълнуващо, когато Валънтайн хвърли светената вода, нали?
— Залавянето й едва ли ще окаже голямо предизвикателство сега. Вероятно ще ме чака на прага на Ейдриън, когато се приберем вкъщи. Ти беше прекрасна тази вечер — добави Джулиън нежно. — По-талантлива актриса си, отколкото осъзнавах. Ако не бях такъв безсърдечен циник, щях да повярвам на всяка дума, която й каза.
Тя повдигна глава, за да го погледне в очите.
— Може би е така, защото казах истината.
Джулиън се вкопчи в облегалката на стола си. Всеки мускул в тялото му се втвърди.
Порциа повдигна рамото си и одеялото се свлече ненадейно, разголвайки нежната и плът.
— О, аз опитах да не те обичам, наистина опитах! След като замина първия път не те харесвах доста разпалено близо седмица, а когато разбрах за Валънтайн почти успях да те намразя. Но се страхувам, че старите навици умират трудно, особено тези, които са вкоренени в нежното сърце на едно младо момиче. Когато Валънтайн предяви претенциите си върху теб снощи, реших, че няма да се предаде толкова лесно. Ако беше изявила желание да се бори за теб, аз щях да сторя същото.
Тя се плъзна от леглото и стъпи на пода. Докато вървеше към него, приличаше на видение, излязло от най-тъмните му и сладки фантазии. Светлината на свещите играеше върху полупрозрачните гънки на ризата и излагайки на показ нежните розови очертания на зърната й и изкусителната паяжина от сенки между стройните й бедра.
Той се изправи и заобиколи стола, отдръпна се назад така, сякаш тя беше единствената, която притежаваше силата да го унищожи.
— Какво си мислиш, че правиш, Порциа? Трябваше да накараш Валънтайн да полудее от ревност, а не да подлудиш мен.
— Да не си забравил, че аз съм твоята вечна любима? Всяка младоженка заслужава брачна нощ, нали?
Той я посочи с пръст и с изненада откри, че все още не трепери.
— Ако те докосна дори с пръст тази вечер, няма защо да се притеснявам, че Валънтайн ще ме унищожи. Ейдриън ще го направи вместо нея.
Тя се усмихна и направи още една крачка към него, навлизайки в обсега му.
— Може би ще си струва.
Той се опря на стената и стисна зъби срещу дивия копнеж, който го заливаше.
— Точно от това се страхувам.
Тя положи ръце върху раменете му и се надигна на пръсти, за да притисне устните си към долната част на челюстта му. Той усети пленителната мекота на бюста й върху гърдите си.
— Аз те спасих в онази гробница — прошепна тя. — Длъжник си ми.
— Знам, че съм ти длъжник — изръмжа той. — За това стоях далеч от теб през всички тези години. За да се отплатя за добротата ти.
Тя погледна нагоре към него. Очите й бяха меки и искрящи.
— Спомняш ли си какво се случи?
— Как бих могъл да забравя? Та аз едва не те убих.
— Не това си спомням аз.
Джулиън отчаяно искаше да изтрие нежното изражение от лицето й. Хвана я за раменете и я завъртя така, че тя се облегна на стената, притисната от цялата твърдост на ръцете и тялото му.
— Позволи ми да опресня паметта ти, ангел мой. Ти ме целуна. Прикова ме към стената, точно както ти казах. Но не, за да се предпазиш. Направи го, а аз бях в ръцете ти, зависех от милостта ти, така че можеше да ме принудиш да извърша немислимото.
— Нямах избор. Ти умираше.
— Трябваше да ме оставиш да умра! — Когато ехото от вика му заглъхна, той се отблъсна от стената и прокара пръсти през косата си. — С или без душа, как мога да бъда нещо друго, освен чудовище, след това което ти причиних!
Тя хвана ръката му и го издърпа обратно при себе си.
— Ти направи всичко по силите си, за да ме спасиш. Аз бях тази, която те прелъсти. Аз бях тази, която седна в скута ти, докато беше окован с вериги. Целувах те, докосвах те, използвах всички жалки и наивни умения, които бях научила от четенето на зловещи готически романи, за да те примамя да забиеш зъбите си в гърлото ми.
— Но ти беше невинна! Не осъзнаваше какъв звяр бе на път да освободиш.
— Може да съм била невинна, но не бях глупава. Знаех какво можеше да ми струва спасяването ти. И отчаяно желаех да платя цената. — Поклати глава безпомощно. — Никога не си бил звяр, Джулиън. Не помниш ли? Счупи веригите. Изтръгна ги от стената и тръгна след мен. Но не ме уби. — Въпреки сълзите, които блестяха в очите й, гласът и погледът й бяха непоколебими. — И не ме изнасили.
— Само защото ми се отдаде доброволно. Ако не беше… — Той остави жестоките си мисли недовършени. Все още си спомняше вкуса на кръвта й по устните си, ужасът, който го заля, след като страстта и жаждата отминаха и я намери бледа и отпусната под себе си.
— Щеше да ме вземеш въпреки волята ми? В това ли вярваш?
— Ти не вярваш ли? — попита той и я принуди да срещне твърдия му поглед. — Единствената ми утеха бе увереността, че няма да ти се наложи да се срамуваш от раждането на детето ми. — От гърдите му се изтръгна горчив смях. — Кой би си помислил, че ще бъда благодарен за това, че не мога да създавам живот, а само смърт?
Тя вдигна брадичката си упорито.
— Направих това, което трябваше. Ти също. Никога не съм съжалявала… нито за миг.
— Е, аз съжалявам всяка минута, всеки ден и нощ от тогава! И моето проклятие е да продължавам да съжалявам цяла вечност. — Той я хвана за раменете и рязко я разтърси. — Наистина ли мислиш, че връщането на душата ми ще ме пречисти от всички грехове? Имаш ли някаква идея какво се е налагало да правя, за да оцелея? Дори и с душата си не бих бил по-подходящ за жена като теб, от един мръсен парцал, който е лежал в канала през всичките тези години!
Тя примигна срещу него. В очите й се появи учудване.
— Не позволи на Валънтайн да задържи душата ти, защото си влюбен в нея, нали?
Въпреки че изглеждаше дори по-отчаян от преди, гласът и хватката му омекнаха.
— Не, Господ да ми е на помощ, позволих й да задържи душата ми, защото бях влюбен в теб. Знаех, че никога няма да бъда достоен за теб и вярвах, че няма да ми се налага дори да опитвам да стана такъв, ако остана вампир завинаги. — Докосна с ръка гърлото й и нежно погали белега, който беше оставил там. — Когато отвори ръцете си за мен в онази гробница, това бе най-прекрасния подарък, който някога бях получавал. Но ти заслужаваше много повече от първия си любовник. Повече търпение и нежност… и наслада…
Тя покри ръката му със своята.
— Не е прекалено късно, Джулиън. Все още можеш да ми дадеш това, от което се нуждая.
— Не знам дали ще мога… — призна той дрезгаво. — Не мога да се доверя на себе си, когато става въпрос за теб, Порциа. Никога не съм могъл. С всяка друга жена успявам да контролирам моя… моя неестествен глад. Но с теб… — Той поклати глава, а тялото му започваше да изгаря в дива, сладка треска.
— Не трябва да се доверяваш на себе си. Аз ти вярвам и за двама ни.
С това обещание, взе лицето му в дланите си, точно както беше направила в онази гробница преди толкова години и притисна устните си в неговите. Той изръмжа и се предаде. Джулиън уви ръцете си около нея и я притисна в прегръдката си, знаейки, че ще му е нужна цяла вечност да овладее напълно отчаяния си стремеж да я целува. Опита се да смекчи жаждата си с нежност, но тя посрещна смело натиска на езика му, обви ръцете си около врата му и му отвърна диво, както той самият искаше.
Съществуваше една хищна част от него, която копнееше да я притисне към вратата, да смъкне фината коприна на ризата й до бедрата и да я направи своя с дивата страст, която бе прикривал зад финеса, който беше показвал досега. Тя прокара пръсти през косата му. Възбуждаше го нежно с докосването си и шепота във въздишките си срещу устните му. Докато вкусваше меката сладост на устата й, той плъзна едната си ръка между бедрата й и я повдигна, сякаш не тежеше повече от дете. Джулиън я понесе към леглото и тя обви крака около кръста му, изтръгвайки сподавен стон от гърлото му.
Положи я на пухения дюшек и с мъка се откъсна от топлината на тялото й, но продължаваше да я поглъща с поглед. Когато се отдръпна, за да махне шалчето и ризата си, тя го наблюдаваше, а очите й изглеждаха замъглени на светлината на свещите. Росата от целувката им блестеше върху разтворените й устни. Той бе поразен, когато видя сълза да блести в гъстите й тъмни мигли.
— Не плачи, котенце — каза той рязко и се отпусна на леглото до нея, за да избърше кристалната капчица с пръста си. — Застреляй ме, изгори ме, забий кол в сърцето ми ако трябва, но моля те, не плачи. Мога да понеса всичко, но не и сълзите ти.
— Просто… те чаках толкова дълго — прошепна тя.
— Цяла вечност — съгласи се той внимателно.
Но Джулиън все още се колебаеше. Беше много по-едър и силен от нея. Веднъж вече я бе наранил и ако сега същността му го подтикнеше да го направи отново, нямаше сила нито в ада, нито на земята, която да го спре. Не искаше да й причини болка, а да й дари наслада. Искаше да използва всички скъпоценни минути тази нощ и всички умения, които притежаваше, за да я накара да трепери в екстаз, отново и отново. Искаше да прави любов с нея, докато вика неговото име, забравяйки своето, докато накрая вече нито миналото, нито бъдещето щяха да имат значение, само безкрайните часове между нощта и зората.
Устата му се задържа върху нейната, суровите му сетива бяха завладени от топлината на тялото й, изобилието от ухания, които излъчваше… от живота й. Той чуваше туптенето на сърцето й, вкусваше сладостта на дъха й, усещаше мириса на възбудата й. Бе обиколил света, но намери най-мощния афродизиак точно тук, в ръцете си. Ако сега Порциа решеше да го изгони от леглото си, преди да е успял да открадне още една целувка от сладките й устни, щеше да го съсипе.
Тя погали косата на тила му и навиваше кичур от нея около пръстите си.
— Когато шептеше името ми в съня си, какво точно сънуваше?
— Това! — Той приближи устните си към нейните и я целуна с цялата болезнена нежност, която преди беше отричал.
Порциа стенеше, докато езикът на Джулиън облизваше разтворените й устни, преди да потъне дълбоко в устата й. Целуваше я така, сякаш беше невинна и обичана младоженка, която изискваше ухажване и ласкаене, преди да се отдаде на удоволствията от неговото докосване. Устата му я опустошаваше отново и отново, опиянявайки я с плътна, сладка наслада, която течеше като мед по вените й и накара зърната й да набъбнат и да се втвърдят.
— Защо, господин Кейн — изтърси тя, когато той й позволи да си открадне глътка въздух, — се опитваш да ме прелъстиш?
— Ти ми каза да ти дам това, което заслужаваш — промърмори той с богатия хипнотичен тембър на гласа си. — А красива жена като теб, заслужава да бъде съблазнявана поне три пъти на нощ, а може би дори повече.
Докато опитните му устни си проправяха път от ъгълчето на устата й към извивката на челюстта й и преминаха към основата на гърлото й, където се долавяше учестеният й пулс, тя затвори очи и изпусна една немощна въздишка.
Когато устните му докоснаха гърлото й, тръпка разтърси мощното му тяло. Но успя да се овладее като потърка чувствителното й ухо и пое гърдите й в шепите си. Тя ахна и се изви в изкусните му ръце. Стаята беше студена, но тялото му изгаряше. Неговата трескава топлина разпалваше ответен огън в плътта й. Устата му се сключи около едната й гърда, разпалвайки още по-големи пламъци в тялото й. Той опита напрегнатото връхче на зърното й с езика си, докато коприната на ризата й се навлажни и прилепна. После я придърпа и духна нежно тъканта. Порциа не бе предполагала, че е възможно да изпита такова чувствено мъчение. Но вместо да го помоли да спре, вплете пръстите си диво в копринената му коса, подтиквайки го да продължи. Джулиън пое другото й зърно в сочната топлина на устата си и го засмука дълбоко и силно, докато възхитителните малки тръпки на желанието атакуваха утробата й.
От устните й се откъсна дрезгав протестиращ стон, когато той седна на колене и разтвори бедрата й. Тя отвори очите си точно когато ръцете му хванаха ризата й. Деликатната тъкан се разпадна като пергамент под свръхестествената сила на ръцете му, оставяйки я гола и уязвима пред погледа му. Джулиън се любуваше на гледката на голото тяло на Порциа, окъпано от светлината на свещите. В не добре осветената гробница бе наполовина сляп от глада и жаждата си. Тогава я беше нападнал като изгладняло животно, едва бе успял да избута фустата й и рязко да разтвори панталоните си, преди да забие зъбите и себе си дълбоко в младото й тяло. Само във въображението и безбройните си сънища, които го преследваха от онзи ден, си представяше, че й е харесало.
Тя бе по-красива, отколкото си беше представял някога. Тъмните й къдрици бяха разпилени около нея върху пухения дюшек, обрамчвайки зачервените й бузи и разтворените й влажни устни. Пълните й гърди бяха зрели и порозовели от неговите ласки. Погледът му се разходи надолу по тялото й, преминавайки през стройната й талия и възхитителната малка трапчинка на пъпа й, към заоблените й бедра и гнездото от лъскави къдрици между тях. Неспособен да устои на изкушението, изтегна дългото си, слабо тяло до нея и я докосна там, където започваха копринените къдрици и нежните венчелистчета само с единия си пръст.
Порциа потрепери от докосването му. В този момент тя беше неговото котенце, мъркащо и извиващо се под властното докосване на ръката му. Стисна очи, докато дългият му аристократичен пръст си играеше с нея ловко, сякаш свиреше на пиано, обещавайки да роди мелодия от ахвания, стенания и въздишки на наслада. Когато спря да я докосва и я остави на ръба на някаква изключителна пропаст, тя си помисли, че бе твърде близо до смъртта. Мислеше си, че ще умре. Отвори очи задъхано и тогава видя лицето му.
Джулиън нямаше нужда от огледало, за да разбере, че зъбите му са напълно издължени, че очите му горят със сатанински пламък. Обърна се към нейното лице, неспособен да скрие унищожителния си глад за нея.
Вместо да се отдръпне от ужас, както той се боеше, че ще стане, тя просто прошепна:
— Имаш ли нужда да се храниш?
Ленива усмивка изкриви устните му.
— О, имам такова намерение.
Тогава той се плъзна надолу по тялото й и се включи в играта на сенките, които хвърляха свещите.
Докато устата му следваше пътя на пръстите му, одраска деликатната й плът със зъбите си и Порциа се изви в обятията му. С едно пъргаво движение на езика си, я пренесе в някаква тъмна и опасна райска градина, където двамата биха могли да опитат от забранения плод, без да бъдат прогонени. Той беше и дявол, и ангел, изкушение и спасение и тя знаеше, че няма да бъде напълно задоволен, докато не капитулира пред него, отдавайки му душата и тялото си.
Стискаше косата му, докато удоволствието преминаваше през нея на разтопени вълни. Точно когато тези вълни я погълнаха и тя потръпна в екстаз, той използва най-дългия си пръст и плътния кадифен нектар на нейното капитулиране, за да проникне още по-дълбоко в сърцевината й и да удължи удоволствието й. Когато очите й най-сетне се отвориха, Джулиън се надигна и я погледна в лицето.
— За момент се изплаших. Помислих си, че може да припаднеш отново.
Тя му подари една замаяна и сънлива усмивка, защото по тялото й все още преминаваха тръпки на наслада.
— Не смятам да пропусна нито секунда от тази нощ. Без значение какъв порочен и чувствен подход ще използваш върху тялото ми, отказвам да припадна.
Той изви дяволски едната си вежда.
— Това предизвикателство ли е?
— Предполагам, че не мога да те спра да го приемеш като такова — отговори тя превзето.
— Добре — отвърна той, седна и се опита да стигне до отвора на панталоните си. Те едва успяваха да го удържат.
Порциа сложи ръката си върху неговата нерешително.
— Прекалено късно ли е да се държа като срамежлива девица и да те помоля да изгасиш свещите?
Очите му бяха пълни с копнеж и умиление. Поднесе ръката й към устните си и я притисна нежно.
— За теб, любов моя, бих потулил и луната.
Порциа почти съжали за молбата си, когато Джулиън се измъкна от леглото и се запъти към големия разклонен свещник, хвърляйки й последен поглед през рамо. Докато загасяше свещите една по една, тя изпиваше с поглед елегантните му движения, изваяните мускули на гърдите му и плоския му корем. Устата й пресъхна. После угасна последната свещ и нощта ги обгърна в своята защитна прегръдка. Порциа изненадано установи, че тъмнината я окуражаваше. Когато Джулиън се върна в леглото при нея, тя посегна към панталоните му.
Той потръпна, когато тя го освободи от опънатата тъкан и пръстите й срамежливо проследяваха неговата дължина и дебелина. В тъмнината това продължи сякаш цяла вечност. Тя се засмя леко.
— Нищо чудно, че ме заболя първия път. Ако не се бе случило преди, щях да се закълна, че е невъзможно да… влезе.
Той опря челото си на нейното.
— Болеше, защото се държах като дивак, който за първи път вижда жена. Ако бях на себе си, щях да направя разни неща, с които да те… предразположа.
Ръката й го придърпа нежно и изтръгна един гърлен стон дълбоко от гърлото му.
— Покажи ми.
Не й се наложи, да го моли повторно. Преди Порциа да успее да си поеме дъх, беше свалил панталоните си и двамата бяха голи и прегърнати.
— Джулиън?
— Ммм? — промърмори той, използвайки пъргавия си език, за да дразни едното й зърно, което се втвърди и щръкна.
— Преди да продължим, трябва да направя едно шокиращо признание.
— Мислех, че аз съм единственият, на когото е позволено да прави шокиращи признания.
Тя седна и притисна колене към гърдите си, а бузите й горяха в тъмнината. Той нежно отмести косата от лицето й.
— Какво има, котенце? Почервеня като роза.
Тя въздъхна и се ядоса, че бе забравила за изключителното зрение на вампирите.
— Става дума за гробницата.
Той замръзна. Дъхът замря в гърдите му. След дълга пауза, каза:
— Ако не можеш да го направиш, заради това, което ти причиних тогава, напълно те разбирам. Не съм чак такова чудовище.
— Няма да те лъжа. Да, нарани ме. Но има още нещо. Това, което направи с мен преди малко, с ръцете и пръстите си… Накара ме да се почувствам така, сякаш ще умра от удоволствие. — Тя се поколеба. — През онази нощ също го почувствах. Когато ме ухапа… когато ти… — Обърна се и го погледна. Знаеше, че е невъзможно да скрие нещо от него, дори и в тъмнината. — Бях толкова изплашена, мислех, че наистина е възможно да ме убиеш. Но за няколко секунди не бях сигурна, че въобще ме е грижа.
Той замълча за известно време.
— Аз ще ти призная нещо още по шокиращо.
Порциа затвори очи, а в гърлото й заседна буца.
— Обичам те, Порциа Кабът. — Взе лицето й в шепите си и я целуна. Целуваше я с такава трогателна нежност, че дъхът й спря. — И независимо дали съм смъртен или вампир, ще те обичам винаги!
Тя разтвори ръце и той я прегърна, сякаш беше на онзи студен каменен под преди толкова време. Докато потъваха в пухения дюшек, се почувстваха сякаш никога не бяха напускали онази гробница, сякаш никога не е имало друга жена в ръцете или в леглото му през всички тези дълги и самотни нощи.
Чувствайки натежалия му член до бедрото си, Порциа потръпна. Очакваше грубо да навлезе в нея, както беше направил преди. Но вместо това, той разтвори бедрата й с ръце, милвайки и галейки я, сякаш имаше на разположение цяла нощ да я подготви за това, което предстоеше. Възхитителни малки тръпки на удоволствие преминаваха през тялото й отново и отново. Скоро тя се задъха от желание и започна да шепне името му, молейки го да я избави от това сладко мъчение. Когато пръста му нежно потърка живия въглен сгушен надълбоко в нейните къдрици, тя се боеше, че ще избухне в пламъци. Особено когато и другите му пръсти започнаха да си играят с нея по същото време, потапяйки се първо един, а после два наведнъж.
Тя разцъфтя под ритмичните движения на ръцете му. Тялото й плачеше от желание за това, което единствено той можеше да й даде. Искаше да го почувства дълбоко в себе си и никога да не го пусне.
— Моля те, Джулиън! — стенеше тя, тъй като пръстите му вече не бяха достатъчни, за да я задоволят. — О, моля те…
Той раздели бедрата й с коляно и се настани срещу нея. Тя ахна, когато потърка гладката, твърда главичка на члена си между лъскавите венчелистчета на нейната женственост. Той леко се потопи в разтопения нектар, който идваше от самата й същност. Това беше още по-мъчително, караше я да стене и да се извива под него.
— Готова ли си за мен, ангел мой? — прошепна дрезгаво той, потънал в нея с плътната главичка на члена си.
В отговор, тя уви ръцете и краката си около него, принуждавайки го да се плъзне докрай в нея. Джулиън изтръпна, тялото му беше залято от прекрасни усещания. Порциа може да не бе девствена, но беше тясна като такава. Той се почувства като негодник, какъвто всъщност беше, след като осъзна, че е бил единствения, на когото някога се е отдавала. Но тази мисъл предизвика и дива тръпка на удоволствие у него.
Мислеше, че вече е изгубен, но когато се потопи във влажната кадифена топлина на тялото й, в опияняващия мирис на възбудата й, в необузданата сладка страст на нейната капитулация, се почувства така, сякаш умира. С удоволствие би рискувал да бъде прокълнат завинаги само за да опита от този рай. Отдръпна се и след това отново нахлу в нея, силно и дълбоко. Докато Джулиън се плъзгаше навътре-навън в хипнотичен ритъм, стар като света, Порциа забиваше пръсти в гърба му. Тялото й ликуваше, а насладата течеше във вените й като лава. Това бе начина, по който трябваше да се случат нещата между тях. Нямаше префинени обществени порядки, които да ги ограничават. Само тази първична страст, мощна и безсмъртна като него самия.
Очите й бяха отворени и тя гледаше нагоре към стенописите на тавана. Сега, когато бе покорена от своя любим звяр, Порциа разбираше по-добре смаяното изражение в очите на Леда, безразсъдния възторг, изписан на лицето й. С всеки мощен тласък на бедрата му, Джулиън я водеше към ръба на някаква сладка лудост, на която не можеше да се противопостави. Тя не знаеше дали някога ще се почувства отново цяла, без той да се движи дълбоко в нея. Ето защо за нея беше такъв шок, когато внезапно Джулиън спря, дълбоко заровен между бедрата й. Сърцето й започна да бие в такт с пулсирането в утробата й.
— Какво има? — прошепна тя.
Той погледна надолу към нея. Дори и в тъмното, тя успя да види проблясването на зъбите му и колебливия, червен блясък в очите му.
— Страх ме е, какво може да ти сторя ако… загубя контрол.
Тя си пое дълбоко дъх и каза:
— Недей! Искам да ми дадеш това, което си давал на всички онези жени, когато си се борил да оцелееш. И искам да вземеш това, което си вземал от тях.
Тялото му потрепери.
— Не искам да ти причинявам това отново! Не можеш да искаш това от мен.
— Така ли?
Тя повдигна главата си, улови долната му устна между зъбите си и го ухапа. Той се отдръпна.
— Ти ме ухапа!
Тя изпърха с мигли невинно.
— Не ми ли беше казал, че ухапването е напълно приемлив израз на привързаност?
— Сред вампирите!
— Какъвто си ти. — Преплете пръстите си в косата му и я стисна яростно. Гласът й бе също толкова твърд. — Ако бях пожелала съвършен джентълмен, мога да ти кажа, че не са липсвали желаещи да споделят леглото ми. Но исках теб. И не желая да бъдеш нещо различно от това, което си. Не и за мен. Особено за мен.
След като каза това, извърна лице, оголвайки бледия белег на шията си пред гладния му поглед.
Джулиън изръмжа и се надвеси над нея. Но вместо да забие зъбите си в гърлото й, я обгърна с ръце и подпря гърба й на таблата на леглото, потъвайки в нея с ритъм, който изпращаше разтърсващи вълни на удоволствие в утробата й. Тя се отдаде изцяло на мощните му, бързи и дълбоки движения, докато тялото й стана хлъзгаво и потно и бе на крачка да изгуби съзнание от наслада.
Но не дотам, че да не почувства трескавата горещина на устата му, която докосваше гърлото й или одраскването на зъбите му, докато я даряваше с целувката, която той си отказваше преди. Устата му се спря на препускащия й пулс, езикът му опита соления вкус на кожата й. Порциа потрепери, въпреки че не можеше да каже дали от страх или от очакване. Знаеше единствено, че нейната жажда беше също толкова дълбока и първична като неговата. Жадуваше капитулацията му, точно толкова, колкото той нейната.
Не й се наложи да чака дълго. Без да престава да се движи в нея, Джулиън докосна нежно с пръст тлеещия въглен между бедрата й и целият свят избухна в пламъци. В същия момент, в който пламъците я погълнаха, зъбите му се забиха в нежната й плът. Болката бе краткотрайна, а удоволствието я заливаше отново и отново на ослепяващи вълни. Тя усети как се погубва в океан от наслада и знаеше, че той се намира в същата опасност.