Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Dark Arena, 1955 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Максим Молхов, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Марио Пузо. Тъмната арена
Американска. Първо издание
ИК „Петекстон“, София, 1993
Редактор: Бонка Вълчева
Коректор: Анна Лазарова, Тотка Вълевска
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Тъмната арена от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тъмната арена | |
Dark Arena | |
Автор | Марио Пузо |
---|---|
Първо издание | 1955 г. САЩ |
Оригинален език | английски език |
Жанр | криминален роман |
Вид | роман |
ISBN | ISBN 0345441699 |
Тъмната арена е първият роман на Марио Пузо и е издаден през 1955 г.
Сюжет
След завръщането си у дома от фронта на Втората световна война, Уолтър Моска става твърде неспокоен от живота си като цивилен американец. Затова се завръща в Германия, за да намери жената, която обичал и да започне битието си в опустошената от войната страна. Но пред Моска се простира тъмен пейзаж на поражение и интрига, докато бива погълнат от покваряващите влияния на враждебната обстановка. Сега той навлиза в друг тип война, в която трябва да вземе съдбоносно решение – да избере между любовта и амбицията, страстта и алчността, живота и смъртта.
Външни препратки
- „Тъмната арена“ на сайта
„Моята библиотека“
|
21
През мъглата на тежкия, уморителен сън и кодеина Хела чу късите гневни викове на глада. Напълно будна, тя изпита приятното усещане, че може лесно да успокои детето; ослуша се, след това стана да приготви шишето.
Чувстваше се слаба, въпреки че спа добре последните две нощи. Постоянната употреба на кодеина имаше ефект и беше притъпил болката в устата и главата и. Вдигна ръка и се учуди, че пръстите й така лесно докоснаха бузата. Лицето й се беше подуло още повече през нощта, но не чувстваше никаква болка. Като чакаше млякото на бебето да се стопли, тя взе още една таблетка кодеин и я избута с пръсти в гърлото си. Трудно й беше да гълта дори слюнката. След това даде на детето шишето с млякото и настъпи абсолютна тишина в стаята. Имаха късмет с фрау Сондърс, помисли си Хела. А и Уолтър я харесваше. Надяваше се той да донесе документите за женитба и да напуснат Германия. Сега изпитваше непрекъснат страх, повече за детето, отколкото за каквото и да било. Че ако детето се разболее, няма да получат американски лекарства. Не можеха да рискуват на черния пазар, щом се отнася до бебето.
Когато се усети по-силна, Хела стана и разтреби стаите. След това отиде в дневната. Фрау Сондърс вече седеше до желязната печка и пиеше кафе. Пълна чаша кафе чакаше Хела.
— Кога се връща твоят човек? — попита фрау Сондърс. — Нали трябваше да се върне тази сутрин?
— Налага се да остане още няколко дни — отвърна Хела. — Може би ще има вече новини, когато се обади тази вечер по телефона. Знаете какво значи документи.
— Каза ли му за пеницилина? — попита фрау Сондърс.
Хела поклати отрицателно глава.
— Мислех, че този Йерген ви е приятел — продължи фрау Сондърс. — Как е могъл да направи такова нещо?
— Не смятам, че е негова грешката — каза Хела. — Лекарят ми каза, че не е възможно да се употреби, защото не бил пазен както трябва. Беше наистина пеницилин. Нямало е как Йерген да знае.
— Сигурно е знаел — добави фрау Сондърс. След това каза сухо: — Ще открие, че печалбата му е малка, когато хер Моска го посети.
В другата стая бебето започна да плаче и Хела отиде да го вземе. Фрау Сондърс предложи:
— Нека го подържа.
Хела й го даде и отиде да вземе чисти пелени. Когато ги донесе, фрау Сондърс каза:
— Дай аз да го преповия. — Това беше ритуал всяка сутрин.
Хела взе една празна желязна кофа до печката.
— Ще сляза за брикети.
— Не си достатъчно силна за това — отвърна фрау Сондърс. Но тя гъделичкаше бебето и каза това автоматично.
Утринният въздух беше есенно студен, дърветата умираха и падналите листа бяха тъмнокафяви и червени. Хела усети силния аромат на падналите ябълки. Оттатък хълмовете с градини идваше мирисът на реката Везер, прясно измита от есенните дъждове. От другата страна на „Курфюрстен Алее“ видя едно малко красиво момиче с четири малки деца да играят под дърветата, като ритаха кафявите мъртви листа, събрани на купчини. След това й стана студено и тя се прибра.
Слезе долу в мазето и отключи вратата от телена мрежа. Напълни кофата с брикети. Опита се да я вдигне, но за нейно учудване разбра, че не може. Направи голямо усилие, но усети, че й става лошо. За момент се уплаши. Хвана се за мрежата и слабостта премина. Взе три или четири брикета и ги сложи в престилката си, като държеше краищата й. Заключи със свободната си ръка и започна да се изкачва по стълбите.
Насред стълбите краката й отказаха да се движат. За момент застина в почуда. Страшен хлад обхвана тялото й. Един кръвоносен съд се бе спукал и силна болка премина през мозъка й, като пробождане с остро желязо, така че не чу как въглищата се изсипаха от престилката й по стълбите. В ужас тя започна да се свлича, видя фрау Сондърс наведена над перилата с бебето в ръце, виждаше ги замъглено, но много близо. Вдигна ръка към тях и извика, след което се отдалечи от ужасеното лице на фрау Сондърс и бебето в бели пелени и все още викайки, падна, далеч от собствените си викове, които никога вече нямаше да чуе.