Марио Пузо
Тъмната арена (10)

10

Моска и Гордън Мидълтън спряха да работят, за да подслушват. През леко притворената врата на канцеларията на Еди чуваха глас на момиче.

— Еди, исках да те видя само за минутка, много е важно.

Гласът й трепереше малко.

Гласът на Еди, студен и учтив, отвърна:

— Разбира се, казвай.

Момичето каза с колебание:

— Зная, че ми забрани да идвам в канцеларията, но ти вече не идваш при мен.

Гордън и Моска се ухилиха. Гордън поклати глава. Продължиха да слушат. Момичето каза:

— Имам нужда от един кашон цигари.

Последва мълчание. Тогава Еди попита със студен сарказъм:

— Каква марка?

Но момичето не схвана това, нито отрицанието във въпроса.

— О, знаеш, че това няма значение — отговори тя. — Трябват ми за доктора. Това му е цената.

Гласът на Еди беше учтив, безличен:

— Болна лиси?

Момичето хитро се засмя:

— О, Еди, ти знаеш много добре. Ще имам бебе. За един кашон цигари докторът ще ми помогне да го махна. — След това с успокояващ тон, като че ли тревогата му за нейното здраве ще го накара да й откаже, добави: — Няма опасност.

Моска и Гордън кимнаха един на друг, като се смееха беззвучно не на момичето, а на Еди за това, което им се струваше, че е негова неприятност, и факта, че тази връзка ще му коства един кашон цигари. Последвалите думи на Еди изтриха усмивките им.

Гласът му все още бе студен, учтив, но в него имаше една ужасна нотка на радостна омраза:

— Кажи на германския си приятел да ти помогне. Няма да получиш никакви цигари от мен. И ако още веднъж дойдеш в тази канцелария, няма повече да работиш в тази въздушна база. Сега си иди на мястото.

Момичето заплака. После запротестира със слаб глас:

— Нямам никакъв приятел. Това е твое дете. То е на три месеца, Еди.

— Това е всичко — каза Еди Касин.

Момичето си възвърна куража и се ядоса от неговото пренебрежение.

— Не си идвал при мен цял месец. Не знаех дали ще дойдеш пак. Този мъж просто ме заведе да танцуваме. Кълна ти се. Знаеш, че ти си единственият. Какво значи един кашон цигари за теб?

Гордън и Моска чуха как Еди вдигна слушалката и поиска от телефонистката да го свърже с началника на базата. След това гласът на момичето с нотка на ужас:

— Помогнете ми, господин Касин, моля, помогнете ми.

Чуха вратата на хола да се отваря и да се затръшва и Еди да казва „Недейте“ на телефониста.

Еди Касин влезе в тяхната стая и деликатното му бледо лице цъфтеше в усмивка.

— Хареса ли ви нашата малка сценка?

Моска се облегна на стола и каза с презрение:

— Ти си истинско лайно, Еди.

Гордън Мидълтън допълни:

— Ще ти дам цигарите да й ги дадеш, Еди.

Той го каза без презрението, което Моска беше вложил, просто като един факт, като че ли единствената причина на Еди да откаже беше, че щеше да загуби парите.

Еди ги изгледа с насмешлива усмивка:

— Ах, какви чудесни хора. Искат да помогнат на бедното момиче. Слушайте, тази малка негодница имаше един друг през всичкото време. Той пушеше цигарите, които й давах, ядеше шоколадите и храната, която беше за нея.

Той се засмя в най-добро настроение.

— При това бил съм в такова положение и преди. И зная, че цената на абортите на черния пазар е само половин кашон.

Вратата на канцеларията се отвори и Улф влезе. Той поздрави:

— Здравейте, юнаци.

Сложи чантата си на бюрото и седна с уморена въздишка.

— Каква компания от весели негодници.

Той им се ухили, брашнено бялото му лице светна с искрена радост.

— Хванах два фрица да крадат кафе. Знаете за супата, която офицерът в столовата им позволява да си отнесат вкъщи в малките канчета. Е, те слагат смляното кафе на дъното, след това супата отгоре. Не ме питайте как го измъкват после.

Това някак си засегна Еди. Той каза тъжно:

— Улф Трейси винаги ги хваща. Кажи ни как става това, Улф?

Улф се ухили:

— Дявол знае, кой може да каже? Както винаги. Доносник.

Мидълтън стана:

— Ще се прибера рано. Окей, Еди?

— Да, отвърна Еди.

Улф вдигна ръка:

— Чакай малко, Гордън.

Гордън спря при отворената врата:

— Не казвай, че съм ти казал, а и вие мълчете. Но ще получиш заповедта за връщане в Щатите след една седмица. Окей?

Гордън вдигна глава и бавно се усмихна:

— Така си и мислех — каза той. — Благодаря, Улф. — И излезе.

Еди се обърна тихо към Улф:

— Този човек се върна обратно от Щатите ли?

— Да — отвърна Улф.

Еди Касин започна да разчиства бюрото си. Здрачината тъмнееше през прозорците на канцеларията на личния състав. Той отвори чантата си и сложи две бутилки джин, един сок от грейпфрут и няколко шоколада, които извади от чекмеджето си.

Улф каза:

— Защо не ми дадеш цигарите и пиячката си, Еди? Ще имаш пари в банката си, вместо да ги пиеш.

Еди сложи чантата под мишницата и отиде към вратата:

— Аз живея — каза той. — Желая ви късмет, боклукчии. Отивам при една дресирана горила.

На вечеря Улф каза на Моска:

— Знаеш ли, сигурно аз съм бил първият, който хвана Гордън. Качих го на колата си един ден и по пътя ми каза да спра. Излезе от джипа и се върна назад. След това взе едно назъбено парче метал, което колата ми просто избягна. Хвърли го в храстите и каза с приятна, тиха усмивка, малко смутен: „Ще спести на някого спукана гума.“ Разбира се, това е хубаво нещо и Гордън е хубав човек. Но е малко прекалено. Той се старае твърде много. Когато моят бос ми каза, че трябва да държи Гордън под око, защото е член на партията, аз не се учудих. Изхрускват такива хора като нищо. Горкият глупак.

Моска запали една цигара и сръбна от кафето.

— Има кураж — каза той.

Улф глътна залъка.

— Неправилно. Напрегни мозъка си малко. Колко пъти на ден имаме германци, които искат да се присъединят към нашата армия? Искат да се бият срещу руснаците. Колко пъти има слухове, че руски войници са нахлули в британския и американския сектор? Чета тайните доклади. Няма да мине много време, давам ти две години, и всичко ще гръмне. Така че хора като Гордън трябва да получат заслуженото. Точно тук. — Той направи движение с ръка към гърлото си. — А аз, аз ще се върна в Щатите. Няма да нося знак на военнопленник в Сибир.

Моска бавно каза:

— Надявам се да се измъкна оттук преди това.

Улф избърса устата си и се облегна, за да даде възможност на сервитьора да налее кафето.

— Не се безпокой — отвърна той. — Получих вътрешна информация, че ще вдигнат забраната за женитбите, за да можем да направим фройлайните честни дами. Голям натиск от църквите у дома. Не искат никой да такова дамите, без да бъдат добре обвързани.

Излязоха от столовата и отидоха при джипа на Улф. Извън телената ограда на въздушната база завиха по пътя, който водеше далеч от града — до края на Нойщат. Скоро Улф спря пред една изолирана къща, изключително тясна. Други три джипа бяха паркирани наблизо, няколко германски опела с мотори, които използваха дърва за гориво. Няколко велосипеда бяха завързани с верига за един железен прът, циментиран върху каменните стъпала.

Улф натисна звънеца и когато се отвори вратата, Моска се стресна. Най-високият и най-големият германец, който някога беше виждал, застана пред тях.

— Имаме уговорка с фрау Флавърн — каза Улф.

Великанът отстъпи, за да им направи място да влязат.

Стаята беше почти пълна. Двама американски войници седяха близо един до друг с пълна зелена торба между тях. Трима офицери, всеки с претъпкана чанта от лъскава свинска кожа. Имаше петима германци с празни чанти от черна кожа. Всички чакаха търпеливо, всеки влизаше по ред, германци и американци. Тук нямаше победители.

Великанът ги водеше един по един в другата стая и се грижеше за вратата, тъй като още американски войници, офицери и германци продължаваха да идват. Моска позна някои от персонала в базата — ръководители на звена, един сержант от столовата и също така офицерът от личен състав. Всички се държаха така, като че ли не се познават, след като се поздравяваха.

Прозорците бяха плътно затворени с капаци, но звукът от моторите на джиповете, които тръгваха или пристигаха, се чуваше в стаята. Когато някой изчезваше заедно с великана, повече не се връщаше. На другия край на къщата имаше врата, която служеше за изход.

Дойде и техният ред. И великанът ги заведе в другата стая. Той направи знак, че трябва да почакат. Стаята беше празна, с изключение на два дървени стола и една малка масичка с пепелник. Когато останаха сами, Моска каза:

— Голям човек.

— Неин пазач — отвърна Улф. — Но щом тя държи парсата, това няма никакво значение. Този великан е морон. Тя го държи, за да плаши хората, някой пиян американски войник или фрицовете. Но на истински мачо той не може нищо да направи.

Той се усмихна на Моска.

След като почакаха малко, великанът отново се появи. Той каза на немски с дрезгав мек глас, който не подхождаше на туловището му:

— Искате ли да видите нещо, което аз лично искам да продам?

Великанът измъкна златен пръстен с голям диамант. Подаде го на Моска.

— Само десет кашона.

Моска го подаде на Улф и каза:

— Изглежда добра сделка. Поне един карат.

Улф го разгледа и се усмихна:

— Нищо не струва. Виж, че гърбът му е плосък. Казах ти, че този човек е морон.

Подхвърли пръстена на великана, който несръчно се опита да го грабне, но не можа и трябваше да се наведе от голямата си височина, за да го вземе от пода. След това отново упорито даде пръстена на Моска:

— Десет кашона, добра сделка, но не казвай на старата фрау.

Той постави огромния си палец на устните си като дете. Моска се опита да му върне пръстена, но великанът отказа да го вземе.

— Десет кашона, имаш го за десет кашона — повтаряше той отново и отново.

Моска остави пръстена на масата. Бавно и тъжно великанът го взе. След това им направи знак да го последват и отвори вратата към другата стая. Застана на вратата и ги пусна да влязат, първо Моска след това Улф. Но когато Улф мина край него, той го бутна злобно и американецът се завъртя към средата на стаята. След това великанът затвори вратата и застана до нея.

Дребна, пълна, белокоса жена седеше на един широк плетен стол, до нея бюро с отворен тефтер на него. Имаше купища американски военни стоки до една стена, стотици кашони с цигари, жълти кутии с шоколади, кутии с тоалетен сапун и други тоалетни принадлежности в ярки обвивки. Дребен германец нареждаше стоката в стройни купчини. Джобовете на черното му яке, което не му стоеше добре, бяха издути от германски пари и когато се обърна да ги види, един сноп от тях падна на пода. Жената проговори първа, говореше на английски.

— Много съжалявам — каза тя. — Много рядко Йохан не харесва някого и постъпва така. Нищо не може да се направи.

Улф беше изненадан и остана объркан за минутка. Но сега неговото пълно, смъртно бяло лице стана мораво. Нахалният тон на жената го вбеси още повече. Видя, че Моска му се усмихна и че е отишъл към стената, откъдето можеше да наблюдава всеки в стаята, в случай че извади оръжие. Улф кимна с глава, след това се обърна към възрастната жена и видя забавно пламъче в хитрите й очи.

— Дребна работа — каза спокойно Улф. — Знаете защо съм дошъл. Можете ли да ми помогнете?

Жената го огледа от горе до долу и все на английски каза:

— Мили човече, вашата история мирише. Не знам нищо за тези милиони долари в документ за получаване. Дори да знаех, пак щях да бъда много внимателна в сделката си с вас и вашия приятел. Наистина вие подценявате интелигентността ми.

Улф продължаваше да се усмихва. Бизнесът преди удоволствието, си мислеше той. Каза:

— Ако направите тази връзка и ми я предадете, това ще означава една огромна печалба за вас. За такова малко нещо.

В гласа на жената и в подпухналите й дебели бузи се четеше пренебрежение.

— Аз съм жена на бизнеса и не искам да имам каквото и да е участие в такива афери. И бъдете сигурен, че ще предупредя приятелите си за вас — Тя се засмя с грухтене. — Имате пет хиляди кашона.

Улф все така се усмихваше. Попита:

— Някой от тези мъже разбира ли английски? Важно е.

Жената, учудена от неочаквания въпрос, отговори:

— Не, не разбират.

Усмивката изчезна от лицето на Улф и по него, като че ли беше маска, която държеше винаги готова, се появи израз на власт, самочувствие на спокойна строгост.

Постави чантата си на масата и се наведе, за да погледне право в обградените с кръгове очи на жената.

— Вие сте твърде умна и твърде горда — каза той с премерена грубост. — Смятате, че имате някаква сила и сте под защитата на възрастта и на хората ви. Не обичам нахални германци. Не познавате американците вие и вашият великан.

Жената беше настръхнала сега, очите й станаха като мъниста и святкаха мрачно. Дребният немец с издутото палто гледаше уплашено. Великанът при вратата се приближи до Улф. Моска извади унгарския пистолет от чантата си и го зареди. Всички се обърнаха към него.

Той не насочи пистолета, държеше го наведен към пода. На немски каза на великана:

— Обърни се.

Великанът тръгна към него. Моска направи крачка напред и старата жена, като видя лицето му, извика остро и заповеднически на великана. Той я погледна учудено, след това се оттегли до отдалечената стена и се обърна с гръб.

Улф отново се наведе към жената:

— Харесваш ли приятеля ми? — попита я той.

Тя не отговори. Очите й бяха вперени към Моска. Дребният германец без заповед отиде при великана до стената. Улф продължи:

— Моят приятел е много горд и раздразнителен човек. Ако вашият великан го беше блъснал, нямаше да има никакви разговори, щяхте да бъдете много тъжни хора тук. Нямаше да ги има думите, които аз произнасям така спокойно. Сега чуйте. Разумен съм. Не съм злопаметен за този инцидент. Но ако разбера, че сте дали информация за мен, тогава ще видите другата страна на лицето ми.

Той спря и погледна възрастната жена в очите. Нямаше страх в тях. Тя го гледаше твърде спокойно, без да се огъне. Но това беше неговата специалност, това беше работата, която бе вършил цял живот, това активизираше дарбата, която знаеше, че притежава. Той разбираше този поглед както никой друг. Че думите нищо не значеха, заплахите не бяха аргумент, нито можеха да превият човешката воля. Той се усмихна, защото знаеше отговора. Отиде при великана, блъсна го и го обърна с лице към себе си.

— Ти, буцо, свали колана и застани пред господарката си — заповяда той. Великанът изпълни заповедта. Улф се дръпна малко. Извади пистолета от чантата си само за ефект и каза на жената: — Кажи му да ти нанесе три силни удара по гърба. — Гласът му звучеше злобно. — Ако викаш, ще убия и тримата. Сега. Кажи му три удара.

Възрастната жена все още беше спокойна.

— Не разбирате — каза тя. — Ако му заповядам, той ще го вземе на сериозно и ще ме нарани ужасно. Ще ме удря с всичката си сила.

Улф каза добродушно:

— Чудесно. Разбирам.

Дебелите й бузи се сбръчкаха в слаба усмивка на съмнение:

— Казахте си своето, няма смисъл да продължаваме. Нищо няма да кажа, обещавам. Сега, моля, много хора ме чакат.

Улф помисли една дълга минута и след това със съзнателно жестока усмивка каза:

— Един удар. Да запечатим нашата спогодба.

За първи път жената се уплаши. Лицето й се отпусна и гласът й затрепери.

— Ще крещя за помощ — каза тя.

Улф не й отговори. Той се обърна към Моска бавно, за да е сигурен, че жената разбира.

— Когато жената падне, убий големия човек.

Той насочи пистолета си към лицето на жената. Тя обърна глава. Каза на великана по немски:

— Йохан, удари ме силно по гърба.

Тя седеше на стола с глава, наведена на масата, закръглените й дебели рамене бяха свити за удара. Великанът завъртя колана си и когато я удари, чуха ужасния шумна спукана кожа и месо под дрехата. Жената вдигна глава. Лицето й бе обезкървено от болка, страх и шок.

Улф я погледна със студени, безчувствени очи.

— Сега разбираш — каза той. След това, като имитираше нахалния й глас и начин на говорене: — Няма какво да се прави. — Той тръгна към вратата и подхвърли: — Хайде, Уолтър. — И те преминаха през стаята, от която бяха дошли, и излязоха през предната врата.

В джипа на връщане Улф се смееше и каза на Моска:

— Щеше ли да убиеш великана, ако ти бях казал?

Моска запали цигара. Той все още беше настръхнал.

— По дяволите, знаех, че е само театър. Трябва да ти призная, Улф, беше дяволско шоу.

Улф отговори с доволен глас:

— Опит, момче. Някои наши офицери бяха твърде страхливи, за да използват истински натиск върху пленниците. Така че ние трябваше да употребим техниката на страха. А и ти изглеждаше доста страшен там до стената.

— Бях учуден — отвърна Моска. — Когато този великан те блъсна, а и старата дама беше така нахална, помислих си, че е някаква примка. След това побеснях. Господи, не знаят ли, че има американски войници, които ще изколят цялата паплач за такова нещо?

Улф каза бавно:

— Ще ти кажа какви хора има, Уолтър. Тази стара дама, тя смята, че е много хитра. И има този великан и всички тези офицери и войници, които се отнасят към нея с уважение, защото им дава възможност да правят пари. Сега виж какво. Тя забравя. Тя забравя какво е да се страхуваш. Този удар беше ключът. Помни това. Без този удар тя нямаше да се уплаши. Хората са такива.

Те пресякоха моста и влязоха в град Бремен. След няколко минути бяха пред хотела.

Заедно изпушиха по една цигара в паркирания джип.

Улф каза:

— След седмица и нещо ще направим най-важните контакти. Ще трябва да стоим вън през повечето нощи. Така че бъди готов по всяко време. Окей?

Той тупна Моска по гърба.

Моска слезе от джипа, смукна последно от цигарата си.

— Мислиш ли, че ще каже на приятелите си?

Улф поклати отрицателно глава:

— В това съм сигурен. Тя няма да отвори устата си никога пред никого.

Той се ухили на Моска.

— Никога няма да забрави белега, който носи на гърба си.