Сюзън Кайл
След полунощ (9)

Глава девета

Джон Харълсън пристигна в „Пайрътс Марш“ със своето BMW в края на един конвой, състоящ се от представители на местните медии, група за разследване от Управлението за охрана на околната среда, Кортес и един служител от общественото здравеопазване.

— Блатото практически е в река Едисто — каза задъхан здравният служител. — Какво е това? — възкликна той, когато групата по разследването извади един варел от блатото и започна да го изучава.

— Разтворител за боя — заключи някакъв експерт, като търкаше мръсотията с облечената си в ръкавица ръка, за да разчете яркооранжевия надпис върху варела: — „Ломбард Инкорпорейтид“.

— Ето още един — антифриз. И още един, пълен с моторно масло… и тече. От всички страни… Взети са мерки за изхвърляне на вещества от този тип на предназначеното за целта място — „Пайнтри Сайт“. Защо, защо е трябвало да плаща на някого да ги стовари тук, а не там?

— За по-евтино, разбира се. Човек с камион струва много по-малко, отколкото екип, специализиран за работа с токсични отпадъци. Дръжте го така, за да го снимаме — извика един фотограф.

Направи снимката, като хвана в кадър и две мъртви птици, които се носеха по повърхността, изчака лентата да се превърти автоматично и направи още три снимки.

Телевизионните репортери също въртяха видеокасетите си с бясно темпо.

— Това ще свърши работа. Мислите ли, че ще е достатъчно за съдебен процес? — попита един журналист хората от Управлението за охрана на околната среда.

— И още как! — отвърнаха му.

Харълсън издърпа Кортес встрани.

— Ей, приятелче — изсъска му. — Не исках това да става достояние на хората от Управлението за охрана на околната среда, на местните вестници и телевизията. Не биваше да казваш на всички тези хора!

Кортес знаеше защо. Едно публикувано в пресата изказване на Сеймур, заедно с тези разкрития би засилило шансовете му за спечелване на изборите. Но той беше изиграл Харълсън веднъж и не съжаляваше. Искаше да го доведе до паника и той да направи някоя погрешна стъпка. Само една.

— Не съм. Информирах само щатския отдел по здравеопазване и контрол на околната среда. Човекът, който почервеня от ярост ей там, и който дава подробна информация на представителите на медиите, е главният им представител в тази област. Той ненавижда замърсителите на природата.

— Освен това, налице е очевидно нарушение на наредбата за чиста вода, на декрета за опазване и възпроизводство на ресурсите, на разпоредбата за всеобща отговорност и компенсации при защита на околната среда, на наредбата за транспортиране на опасни материали…! — намеси се възмутен представителят на Отдела по здравеопазване и контрол на околната среда.

— По-бавно! — извика един висок репортер с песъчлива коса. — Може ли да повторите това отново?

Харълсън разпозна Тод Сандърс. Той работеше за сензационния вестник на Ломбардови. Само един Господ знаеше, защо събира информация, когато старият Ломбард едва ли щеше да изрисува сина си в заглавията на новинарската колона. Присъствието му тук беше обезпокояващо. Подобно на Харълсън, Сандърс също се славеше, че рови надълбоко.

— Не бива да правиш това — повтори разсеяно Харълсън.

— Работя за федералното правителство — напомни му Кортес и извади портфейла си. — Виждаш ли? Имам документи за легитимация.

И наистина имаше. Там пишеше ФБР. Затвори портфейла. Харълсън беше прекалено зает, за да погледне датата на документа. Обикновено всички правеха така.

Харълсън мислеше за бъдещето.

— Утре сутринта целият щат ще знае за това.

— Надявам се — спокойно каза Кортес. — Този, който изхвърля такива отпадъци на територия, обитавана от диви животни, трябва да бъде изтърбушен и насечен на парчета от медиите, заедно с хората, които са го наели да извърши това.

Харълсън бързо го стрелна с поглед, измъкна бележника си и започна да пише онова, което щеше да докладва. Това беше шанс, изпратен от Бога, който щеше да донесе на Клейтън Сеймур успех сред местните избиратели.

— Открихте ли друго, което да доказва връзката, имам предвид, освен надписите по варелите — попита с престорено безразличие.

— Ако не съм, не бих поканил всички тези тук — отвърна Кортес, жестикулирайки.

Точно в този момент хората от Управлението по охрана на околната среда изваждаха още един бидон от блатото.

— Мога да открия връзка между следите от гуми на камионите на „Бърк“. Представител от отдела им прави отливки ето там — посочи с ръка. — А за това място ми каза един от служителите на Бърк.

— Това е чудесен пример за разследване.

— Разбира се, че е. Аз работя за…

— Правителството! — захили се Харълсън. — Да, знам. Ти ядеш, пиеш и спиш с работата си. Как можах да забравя? Но спомни си кой те насочи към Бърк още в самото начало. Аз самият не по-лошо правя разследвания.

Кортес премълча.

— Помисли колко добре се нарежда всичко. Ломбард ще се бори със защитниците на природната среда и Сам Хюит ще изгуби вниманието му като свой най-висш покровител и поддръжник. Сеймур ще спечели изборите, Ломбард ще бъде съден за унищожаване на природната среда, а Бърк ще прекара години в затвора. Сега вече няма да дадем на Ломбард да си отдъхне.

— Какво каза? — попита Кортес.

— Нищо — отвърна Харълсън. — Наистина нищо. Благодаря ти за помощта.

— А аз ти благодаря, че ми продаде златната монета. Ще се видим във Вашингтон.

— Да, разбира се. Не мисли много за това.

Харълсън вече се отдалечаваше ухилен и си палеше пура. Кортес го наблюдаваше и се питаше, как ли е оцелял досега. Може би смяташе, че си струва риска да поддържа Сеймур на власт.

 

 

Сандърс бе отишъл в „Пайрътс Марш“, защото бе подочул за незаконното изхвърляне на отпадъците по радиоприемника, който винаги носеше със себе си.

Бог му беше свидетел, че бе опитал да предупреди Кейн. Сега щеше да бъде много трудно да му каже, че Сеймур държеше всички козове в ръцете си.

Позвъни му в офиса.

Новината обаче не се възприе толкова лошо, колкото Сандърс очакваше: беше по-лошо. Първите пет минути Кейн крещеше, после ругаеше и проклинаше, накрая стана груб и язвителен.

— Господи, защо не си успял да разбереш навреме? И изобщо как така си станал репортер по разследванията?! — ревна Кейн.

— Опитвах се. Просто не успях да отключа никаква вратичка — отвърна спокойно Сандърс.

Нямаше да бъде добър ход да му напомня, че се беше опитал да го предупреди за риска, който поема като оставя оня нов служител на поста „Завеждащ отдел за твърди промишлени отпадъци“. Никаква полза нямаше да има да му напомня след свършен факт.

— Там наистина беше ужасно — добави бавно той. — Преди малко имаше репортаж по един от местните телевизионни канали. В блатото са намерени дузина мъртви птици и конгресменът Сеймур свиква пресконференция, за да ви изобличи и да обещае възмездие. Секретарят на Вътрешното министерство, Майлс Тауншенд, също ви заклейми пред всички, които слушаха — а те са доста.

— Исусе Христе! — избухна яростно Кейн. — Ще убия Бърк със собствените си ръце!

— Я се стегнете! Там са намерени отличителните знаци и на други компании, но очевидно вашата е най-известната. Милостиви боже! Оранжеви надписи! Слушайте! Свикайте нова пресконференция, докато все още има време. Дайте изявление. Кажете на хората къде сте бил, когато завеждащият отдела за промишлени отпадъци е наел друга компания за изхвърлянето им.

Кейн се поколеба. Изведнъж осъзна, че ако направи това, ще трябва да каже на света, че глупаво се е оставил на един скутер почти да го убие, и че сестрата на конгресмена Сеймур е била единствената му „работа“ ден и нощ в продължение на три седмици, докато там, в завода, са му прерязвали гърлото. Нейна бе вината за всичко, независимо дали е било замислено предварително или бе станало съвсем случайно.

Ако станеше нужда, този факт можеше да му бъде от полза по-късно. Засега реши да запази черната тайна на Ники.

— Няма да го направя — заяви на Сандърс.

— Защо не?

— Защото има замесена жена. И може в бъдеще да ми потрябва тази подробност.

— Сеймур ще ви гони до дупка заради това блато — подчерта Сандърс. — Не можете просто да си седнете и да чакате да ви разпъне на кръст. Може да отидете и в затвора. За бога, не знаете ли наказанията за тези нарушения? Дори само според изискванията на Червения кръст ви заплашва глоба от петдесет хиляди долара и две години затвор!

Кейн се взря с невиждащ поглед пред себе си.

— Това е абсурдно! Ще се наложи да платя глобата, но нищо повече от това. Не беше умишлено.

— Когато конгресменът Сеймур спечели изборите, всичко ще зазвучи съвсем умишлено — упорито настояваше Сандърс. — Слушайте, нека се поогледам наоколо и да видя, дали не мога да изровя нещо по този въпрос, преди Сеймур да е спечелил битката.

— Действай! А докато се занимаваш с това, продължавай да се ровиш из живота на Сеймур. И още нещо, Сандърс… Не биваше така да си изпускам нервите. Но имах тежка седмица…

— Нещата ще се оправят. Ще ви се обадя след два дни.

Кейн затвори и се взря в апарата.

Беше потресен. Знаеше, че проблемът с безразборното изхвърляне на отпадъци не е от вчера. Много компании бяха осъдени за това. Вероятно щяха да му наложат голяма глоба, но нищо повече. Надяваше се, че Сандърс ще изрови нещо, което да използва срещу Сеймур по същия начин. Мисълта, че трябва да използва присъствието на Ники в живота си като оръжие срещу брат й, не го привличаше.

 

 

Тази сутрин Дери беше весела, защото току-що бе чула новината. С усмивка поздрави Клейтън.

— Е, обзалагам се, че се чувстваш добре. Изхвърлянето на токсичните отпадъци и разкриването му, е нещо, с което можеш да се гордееш. Как успя?

— С помощта на Харълсън и неговия човек — отвърна той, като също й се усмихваше, докато оставяше куфарчето си в малката кантора, която държеше в Чарлстън заради избирателите си.

Тя се намираше в една сграда заедно с няколко адвокатски кантори и Клейтън я беше наел, защото мебелировката бе подредена с вкус и създаваше уют.

— Как мислиш, дали лично е виновен, имам предвид мистър Ломбард?

— Има ли някакво значение? — озадачи се той.

Дери се намръщи.

— Това не е в твой стил.

Клейтън седна и се взря в нея.

— Боря се за политическото си оцеляване — произнесе бавно. — Ако не притисна Ломбард до стената, той ще се рови надълбоко, докато открие нещо скандално и го отпечата.

Не спомена, че причината за развода на Ники криеше истинска бомба. Беше луд късмет, че по време на развода се разиграваше много по-пикантен политически скандал. Никой не бе обърнал особено внимание на Майлс Тауншенд — фигура, която не пораждаше никакви съмнения.

— Ако се опита, би ли могъл да изрови нещо? — попита Дери. — Нещо, което да нарани Ники?

Клейтън се взря в нокътя на палеца си, сякаш току-що му беше израсъл.

— Да.

Сега тя разбра. Клейтън се опитваше да отклони сензационния вестник от взиране в миналото на сестра му, като използваше за щит затрудненото положение на Ломбард.

— Вече ми е ясно. Искаш да извлечеш полза за себе си. Но едва ли е много честно да унищожаваш бизнеса на един човек, само защото има някаква вероятност някой да разрови миналото на Ники. Съпругата и синът на мистър Ломбард бяха убити миналата година при една терористична акция. Няма нужда да го разпъвате на кръст, ако лично не е виновен.

— Не е виновен? Какво искаш да кажеш? — строго попита Клейтън.

Дери се поколеба.

— Имах предвид, че той не е пряко отговорен за изхвърлянето на тези отпадъчни продукти, поне аз така мисля.

— Разбира се, че е отговорен. Усещам…

Телефонът иззвъня и Клейтън вдигна слушалката.

— Сеймур… Какво?! Разрешили сте им да увеличат снимките на онези мъртви птици и да ги поставят на плакатите, които носят? Сигурни ли сте… добре. Всъщност, слушай, ако им платите, може да се проследи… Хей, не ми харесва това…

Затвори телефона с тежка въздишка. Харълсън ликуваше, но Клейтън се чувстваше малко виновен. Колко абсурдно! Той трябваше да държи Ломбард настрана, за да не му пречи, и да защитава Ники. Това беше най-добрият начин.

— Може би е прав. Това ще нажежи обстановката в заводите на Ломбард — каза на Дери.

Тя изглеждаше шокирана.

— Обади се в телевизията. Кажи им, че сме разбрали, че група природозащитници ще построят протестна верига в завода на Ломбард.

Дери втренчено го гледаше и не вярваше на ушите си.

— Платили сте на хората, за да протестират!

— Не съм аз, това беше идея на Харълсън. Казва, че ако накараме Ломбард да се защитава, ще се предпазим от всякакви заплахи в сензационната преса.

— И ти му вярваш! Клей, не по този начин! — извика Дери. — За бога, това е долно! Това е мръсна игра!

— И ти не искаш да изцапаш белите си ръчички?! — отвърна той с хладен укор.

Дери разбуждаше собствената му съвест, изваждаше наяве всичките му съмнения и страхове. А това не му се нравеше.

Тя трябваше да прехапе устни, за да не се издаде, какво й беше казал Кортес за Харълсън. Оставаше й само един избор и го направи.

— Няма да си цапам ръцете — рече му тихо. — Това, което вършиш, е против всичко, в което вярвам.

— Мислиш ли, че на мен ми се иска да го върша?

В погледа му имаше тревога.

— Дери, принуден съм. Трябва да се боря, за да успея. Каквито и да са средствата. Политиката не е за мекушавите, знаеш това!

— Не, не знам — омекна тя. — Клей, копаеш собствения си политически гроб. Позволяваш на Харълсън да те превърне в един от онези картонени плакати! Ако победиш, той ще те притежава!

— Но той не притежаваше Майлс, нали? Помогна му да спечели!

— И без съмнение, натрупа политическо доверие отвсякъде, защото Майлс се слави с това, че помага на хората, които му помагат. Но дори той не би играл нечестно, Клей. Харълсън трябваше да стане приближен на Майлс, за да получи тази работа при теб? Водят се още толкова много други предизборни кампании. Един добър мениджър не би трябвало да си търси работа! А обръщал ли си внимание каква кола кара? Твоята не е толкова изискана…

Не му харесваше това, което чува. Не искаше да мисли за това.

— Аз си върша работата. По какъв начин печеля власт и сила, просто няма значение, за бога! Работя за избирателите си. Работя дяволски много.

— Знам. Но ти декларираш, че победата си заслужава нарушаването на принципите.

— Защитавам сестра си. Това е всичко, което трябва да знаеш!

Клейтън се извърна.

— Не, не я защитаваш. Защитаваш себе си от опонента си от Републиканската партия и се опитваш да си възвърнеш точките, които загуби, като пожертва петнистия бухал и сложи Кейн Ломбард на жертвения олтар на личната си изгода!

— Ломбард е виновен! Не съм го карал да върши незаконен дъмпинг! Затова не ме съди!

— О, не бих и помислила да го направя! Собствената ти съвест някой ден ще те простре да поизсъхнеш!

Клейтън рязко се изправи. Нервничеше.

— Щом така виждаш нещата, защо не напуснеш?

— С удоволствие!

Малките ръчички на Дери се свиха в юмручета до изящните й бедра.

— Преди седмица-две получих предложение за работа от един политик, който има съвест и поне мъничко морал. Смея да кажа, че ще ме назначи веднага!

— Тогава смятай се за свободна да приемеш това предложение — подкани я Клейтън.

Тя го беше накарала сам себе си да намрази.

— И върви по дяволите! По дяволите и петнистия бухал! — добави почти истерично.

Дери не си спомняше някога да я беше ругал. Беше го ударила по болното място. Клейтън не умееше да скрива нищо от нея. Съжаляваше, че трябваше да му каже истината за това как съсипва репутацията си, но се налагаше.

Тогава изведнъж се сети, че току-що я беше уволнил. След толкова години упорита работа, през които го беше боготворила като герой, бе я изхвърлил и го направи така, сякаш сама напускаше. Трябваше й малко време, за да осъзнае всичко това.

Звънът на телефона сепна и двамата. По навик Дери посегна към апарата, послуша минутка и след това с напрегнат глас съобщи:

— Ники е.

Подаде му слушалката и излезе, като затвори вратата много тихо след себе си.

— Здравей, Ники. Какво искаш? — попита нервно той.

— Искам да дойдеш да ме вземеш — каза тя дрезгаво.

Клейтън моментално настръхна.

— Какво се е случило?!

— Без малко да ме повтори пневмонията. Засега е само бронхит и се чувствам по-добре. Ходих на лекар и вземам антибиотик, но не искам да стоя тук сама, а колата ми прави някакви номера. Не бих рискувала да тръгна с нея към къщи.

— Нали ти казах да я продадеш. Чед ли те прегледа?

— Не — рече бързо Ники, като се надяваше, че брат й няма скоро да се срещне с Чед, който знаеше, че Кейн е бил с нея в крайбрежната къща. — Ходих при друг лекар.

— Кога ти поставиха диагнозата?

Тя се поколеба.

— Преди три дни…

— И не си ми се обадила досега?! Ники, за бога… Ще бъда при теб след два часа. Не, не мога! О, небеса! Ники, ще ти изпратя Дери. Не се тревожи.

Клейтън затвори и излезе във външния офис, като нервно прокарваше пръсти през косата си. В един часа имаше брифинг с природозащитниците и трябваше да присъства.

Когато влезе при Дери, тя седеше на бюрото си със зачервени очи. Гневни сълзи се стичаха по лицето й. Беше вече изпразнила чекмеджетата и прибираше малкото кашонче, което съдържаше оскъдните доказателства за три годишната й служба като асистентка на Клейтън.

Изведнъж той отрезня.

— Дери, недей… — каза колебливо, шокиран от сълзите й.

Никога не я бе виждал да плаче.

— Слушай, не говорех сериозно, просто имах тежка сутрин — бавно добави.

— Моята беше още по-тежка — отвърна Дери ледено, а пък очите и го изгаряха. — Направих списък на хората, които са кандидатствали за работа тук напоследък. Дадох го на Луиз. Можеш да ги интервюираш, когато пожелаеш. Междувременно, ще трябва сам да се оправяш в кантората, докато обуча заместника си.

Дери кимна към бележника си.

— Имената и телефоните на тия, с които имаш уговорени срещи са тук. Надявам се, че ще можеш сам да направиш кафе, ако се наложи — завърши с горчив сарказъм.

— Никой не бе успявал да се справи тук, докато ти не пое нещата в свои ръце — произнесе меко Клейтън.

Но това не помогна. Дери все още беше студена като лед.

— Дери, не можеш да напуснеш. Необходима си тук!

— Ти ме уволни — припомни му тя и усети някакво злорадо задоволство, когато Клейтън се намръщи. — Но дори да не го беше направил, не мога да работя за човек, който поставя политическите си интереси над честта.

В погледа й имаше гневни отблясъци.

— Мотаеш се около Харълсън вече прекалено дълго. Всичко, което има той, е заразно и вече си го прихванал.

— Но ти не можеш да си отидеш сега! По дяволите, Ники е с бронхит! А аз имам среща в един и искам да отидеш до крайбрежната вила, да вземеш Ники и да я откараш вкъщи. Можеш да използваш моята кола.

„Той се нуждае от мен, само за да му върша работата. Така е било винаги и винаги така ще бъде. Аз го обичам, а той няма какво да ми даде. Защо ми трябваше толкова много време, за да го разбера!“

Дери тежко въздъхна.

— Добре, ще отида и ще я взема. Защото я харесвам. Но ще отида с моята кола.

Клейтън също въздъхна.

— Какво трябва да правя, докато намеря друг?

— Това си е твой проблем — отвърна му тихо, но с достойнство. — Не трябваше да смяташ, че съм ти в кърпа вързана през всичките тези години.

Дери упорито търсеше очите му, може би за последен път.

— Съжалявам, но не издържам повече…

— Добре — каза той сърдито и посочи към кашона. — Не искаш ли да оставиш това тук?

Дери повдигна вежди.

— Защо? Няма да се връщам.

Обърна се и тръгна към вратата.

Клейтън Сеймур се взираше след нея, като умът му изобщо отказваше да проумее какво става. Когато напускаше кантората си преди, никога не се притесняваше, защото Дери беше толкова способна и компетентна. Тя можеше да се справи с всичко. Сега вече я нямаше. Беше я уволнил. Чудеше се дали ще може да я замени с някой друг. Удовлетворението, което му донесе провалът на Ломбард, беше помрачено от празнотата, която усещаше със загубата на най-добрата си асистентка.

„Защо Дери не иска да разбере, че имам нужда от Харълсън! Човекът доказа, че може да върши чудеса…“

 

 

Ники не се изненада особено, когато отвори вратата и видя Дери.

— Клейтън не дойде ли с теб? — попита я.

— Той трябва да отговаря сам на въпросите на избирателите си и да прави кафе — каза Дери с престорено безразличие. — Това е последната ми служебна заповед като негова секретарка. Напуснах. Не, не е вярно — уточни със странен поглед. — Той ме уволни.

Ники се втренчи в нея и забеляза подутините около очите й.

— Защо?

— Защото брат ти ще разпъне на кръст Кейн Ломбард за нещо, за което той може би не е виновен.

Сърцето на Ники заби лудо в гърдите й.

— Ломбард… какво е направил?!

— Нямаш ли тук телевизор? Ами че само за това се говори в новините. Ломбард е обвинен в неколкократно замърсяване на основен речен приток с промишлени отпадъци. Казват, че намалил разходите си, като отхвърлил реномирана компания по промишлените отпадъци и я заменил с някаква местна фирма, която имала лошата слава, че изхвърля бидони с химикали в затънтени местности и блата. Нанесена е непоправима вреда на животинските видове. Престъпление е да се изхвърлят токсични отпадъци незаконно.

— О, Господи! — разтрепера се Ники.

Без да се съобразява с любопитството на Дери, отиде до телефона, вдигна слушалката и набра номера на Кейн.

Икономката му й отговори, че мистър Ломбард бил спешно извикан в Чарлстън.

Ники затвори. Беше лудост да му звъни. Той не би разговарял с нея. Особено след обстоятелствата, при които се бяха разделили.

Никога не беше се чувствала толкова зле.

— Той не би могъл — отрони. — Не би могъл да направи такова нещо.

— Знам — отвърна Дери. — Бедният, преживя такава трагедия… Почакай, ти от къде знаеш, че не би могъл да направи това?

Ники се поколеба.

— Четох за него… — измънка.

— Разбира се. — Дери се засмя. — И аз четох. Той изглежда свестен човек. — Усмивката й изчезна. — Сигурно брат ти губи всичките си морални ценности, откакто онзи човек Харълсън дойде да работи за него. Ако можех да ти кажа… — Тя се поколеба. — Няма значение. Вече приключих с това — да му бъда барикада, утешител и главен кафе майстор. Няма да пожертвам съвестта си, заради някаква си работа. Имам доста мозък, за да го похабявам.

Ники успя да се усмихне, макар и накриво.

— Наистина, така е, но се притеснявам за бъдещето на брат си, ако ти не си до него. Ти беше негов балансьор. Без теб е загубен.

— Знам…

Очите на Дери станаха тъжни, когато си спомни думите, които й беше казал Клейтън, но превъзмогна нещастието си.

— Трябва да те заведа в Чарлстън. Какво да направя?

— Помогни ми да си събера багажа. После ще се облека и тръгваме. Линкълна на Клейтън ли си взела?

— Не. Дойдох с красивия си малък бял форд и в него ще се чувстваш много удобно.

Ники се разсмя.

— Не бих се осмелила да споря с теб.

— Бях решила да наема лимузина и да накарам брат ти да получи мигрена, като види сметката — призна си Дери. — Но не ми позволи съвестта.

Ники, озадачена, размишляваше. Не можеше да се начуди какво ли бе направил Клейтън, за да накара Дери да напусне.

 

 

Кейн Ломбард посрещна злонамерената гласност по инцидента хладнокръвно. Знаеше какво ще се случи още от минутата, когато Сандърс се бе обадил, за да му съобщи новината. Не беше виновен, но докато всичко това приключеше, щеше да изглежда виновен.

Случаят обаче, изглежда, нямаше да бъде чудо за три дни. Разбра го, щом прочете заглавията във вестниците. Сеймур се беше впуснал в обвинения, че Ломбард бил типичен пример за бизнесмен, който поставя на първо място печалбата, а после опазването на околната среда. Явно имаше и силна подкрепа.

Много от онези същите обществени служители, които проправяха път на Кейн, когато откри автомобилния си завод, сега съвсем открито се строяваха в редиците на опозицията.

— Ще бъде голям цирк — отбеляза Кейн, като наблюдаваше тълпата, събрала се пред портала на завода, през прозореца на кабинета си.

Гърт Ярдли, жена в напреднала вече възраст, му беше секретарка по изпълнителната част. Тя кимна с глава.

— Боя се, че е така. А и хората от пресата надигат вой за интервюта. Трябва да дадете изявление, сър.

— Знам. Какво предлагаш? Нещо от рода на: „Аз съм невинен?“.

— Нямам абсолютно никакви съмнения относно вашата невинност — каза мисис Ярдли и се усмихна съчувствено. — Джени също — добави, като имаше предвид по-младата секретарка, която делеше един офис с нея. — Проблемът ще бъде да убедим онези изгладнели вълци отвън.

Кейн напъха ръце в джобовете на панталоните си и се отдалечи от прозореца.

— Ако обичате, свържете ме с баща ми.

— Не мога, сър. Той се обади преди два часа и каза да ви предам, че тръгва насам.

— Чудесно! — Кейн извърна очи към небето. — Само баща ми ми липсва сега, за да стане денят ми от лош по-лош. Мога сам да се справя с проблемите си.

— Сигурна съм, че баща ви знае това. Каза, че може би се нуждаете от малко морална подкрепа — добави с усмивка секретарката. — Човек, изложен на публичен показ, не бива да отблъсква нито един съмишленик. Дори да е роднина.

— Предполагам, че имате право — тъмните му очи се присвиха. — Искам да видя този нов служител, дето завежда отдела за промишлени отпадъци, как му беше името… Джъркинс. Нека да дойде тук.

— Болен е, сър. А Ед Нелсън, който все още се възстановява след операцията за камъни в бъбреците, е получил повторен пристъп. И двамата с мистър Джъркинс се обадиха и се заклеха, че нищо не знаели за истинския начин на действие на Бърк.

— Има си хас да кажат друго. Да пази Бог, те да пресекат протестната верига. Добре, обадете се на Боб Уилсън и го повикайте тук.

Смяташе, че вероятно щеше да се наложи Боб и неговата адвокатска кантора да го измъкват от цялата тази каша.

— Вече му се обадих. Ще бъде тук всеки момент.

— Благодаря, Гърт.

Гърт се усмихна.

— Няма нищо. Ще ви известя, когато мистър Уилсън пристигне.

Излезе и той се приближи отново до прозореца. Канеше се да вали. Може би това ще разколебае някои от по-ниско платените демонстранти — размишляваше Кейн. Помисли си и за Ники. Независимо от гнева си заради нейното предателство и невъзможността на тяхната връзка, осъзна, че му липсва. Тя щеше да бъде най-доброто лекарство на света, което би му дало сили — с нейния висок дух и непоколебима воля. От това, което беше научил за нея след раздялата им, лесно би могъл да си представи как Ники превръща разбеснялата се тълпа отвън в стадо добродушни овчици.

 

 

— Що се отнася до компанията, нямаш нито една основателна причина, на която да разчиташ — каза му Боб Уилсън час по-късно. — Съжалявам, но те имат железни доказателства и свързват „Ломбард Инкорпорейтид“ с „Бърк“ и незаконния й дъмпинг. Това, че ти лично не си взел решението да я наемеш, не изключва факта, че си одобрил намерението на своя подчинен да го направи. Всичко опира до теб. Компанията е в нарушение на няколко закона за опазване на природната среда — федерални, местни и щатски — и ще бъде съдена за поне едно престъпление, а с напредване на разследването и откриване на нови доказателства за незаконните дела на Бърк, може би за още няколко. Глобата е най-дребното нещо, за което трябва да се тревожиш сега.

— С други думи, дори да искам да докажа, че по времето, когато са го наели, не съм бил на работа, това няма да ме оневини пред закона.

— Точно така. Разбира се, Бърк ще бъде подведен под отговорност заедно с теб. Той е съучастник.

— Добре. Надявам се, че няма да му простят. Току-що разбрах, и то от новините, че зет на Бърк е Джъркинс, новият ми шеф на отдела за твърди промишлени отпадъци. Когато по-рано разговарях за това с Джъркинс, той изглеждаше объркан. Каза, че Бърк бил брат на покойната му съпруга, и че нямало да има никакви подкупи по новия договор. Каза, че Бърк имал добра репутация. — Кейн нервно прокара ръка през косата си и погледна Уилсън. — Мога ли да осъдя Джъркинс, че е взел това решение, без писменото ми съгласие?

— Но ти си го одобрил — отвърна той, като се насилваше да бъде търпелив. — Джъркинс отрича да е извършил нещо нередно. Твърди, че ти е казал какво е направил, и ти си се съгласил.

— Но, за бога, нямах представа кой е Бърк, нито пък, че информацията за компанията CWC ми е предадена в изопачен вид.

— Джъркинс се кълне, че можел да ти покаже черно на бяло, какво са направили CWC, за да се дискредитират. Ако си спомняш, той също така твърди, че не знаел Бърк да има някакви неприятности, независимо дали това е вярно или не. Така че вината е все още твоя. Не виждам никакъв законен начин да се измъкнеш от това. Ще трябва да се признаеш за виновен и да се надяваш, че ще успеем да преговаряме за едно по-разумно решение.

— А този кучи син ще се измъкне ненаказан?!

— Кого имаш предвид?

— Бърк.

— Все още разследваме — увери го Уилсън.

— Възможно ли е подкупите да стоят в дъното на цялата работа? — попита внезапно Кейн и отново погледна своя правен съветник. — Това ще бъде доказателство, ако се окаже вярно, нали?

— Вече проучваме такава възможност. Засега все още не сме открили доказателства, че някой, от твоите служители драстично е сменил начина си на живот, но още не сме свършили. Ако има нещо, то несъмнено ще излезе наяве.

Кейн се облегна на бюрото си.

— Искаш да кажеш, че до цялата тази каша се стигна съвсем безпрепятствено?

— Засега не мога да докажа обратното.

— Да предположим, че уволня Джъркинс?

— За какво? Той не е извършил нищо лошо, освен че се е излъгал в преценката си. Предполага се, че се е опитвал да ти спести разходи и е наел зет си, който има пет деца и се нуждае от допълнителни средства. Той самият осъзнава грешката си, извинява се и съжалява.

— Можем да дадем гласност на случая чрез вестниците, всъщност чрез вестника на баща ми.

— Ти изобщо не разсъждаваш. Джъркинс може и да е мошеник, но работи и има болна от левкемия дъщеря. Ако почнеш да го съдиш, независимо от това какво е сторил, само ще затвърдиш отрицателния имидж на компанията си като експлоататор на бедните трудови хора. Всички ще му простят за незаконния дъмпинг, само защото ти се заяждаш с него. Всъщност, пресата ще раздуха нещата и ще го изкара герой — бедният човечец, който се опитва да изкара някой долар, е преследван от алчен капиталист.

— Не ти вярвам!

— Виждал съм с очите си такова нещо. Да си богат понякога е истинско наказание.

— Аз давам работа на стотици хора. Дарил съм хиляди за граждански проекти, помогнал съм да се облагородят запустели територии… Това никакво значение ли няма?! — избухна Кейн.

— Вероятно ще има, когато цялото това злостно настървение затихне. А ти просто трябва да преживееш този период.

— Направо си пълен с оптимизъм.

Уилсън се засмя. Изправи се и му подаде десница.

— Знам, че всичко сигурно изглежда безнадеждно. Но не се предавай, още е рано.

Кейн го изгледа гневно.

— Значи нещастието никога не идва само. Излизай от тук и ми спасявай главата.

— Ще направя всичко, което е по силите ми — обеща Уилсън.

 

 

Ники беше и физически, и душевно изтощена, когато с Дери пристигнаха в старата фамилна къща в Батъри, която беше построена във Викториански стил.

— По-добре да се настаниш в спалнята на долния етаж, докато събереш достатъчно въздух, за да изкачиш тези стълби — предложи й Дери.

— Да, наистина — отвърна Ники, като хвърли пълен с носталгия поглед към грациозно извитото стълбище с мекия сив килим.

Беше вече много по-добре, но все още лесно се задъхваше.

— Просто нависоко се чувствам по-сигурна.

— Че кой не се чувства така — засмя се Дери.

Тя й помогна да се настани в спалнята, после разопакова нещата й, докато Ники си обличаше пижамата и си лягаше.

— Добре че мисис Дий е била тук.

— Ако не идваше три пъти седмично, не бих могла да поддържам тази къща. Тя беше младо момиче, когато поддържаше домакинството на татко, но и като поостаря, пак си остана все тъй пъргава. Нали върши добра работа?

— Чудесна.

Дери постави и последните мръсни дрехи в коша за пране.

— Каза, че си болна от няколко дни, как се справи сама?

Ники извърна поглед.

— Не ядях много и до леглото имах бутилка с вода. Антибиотикът подейства бързо.

— Твоят съсед ли те лекува?

— Да, Чед Холмън винаги се е отнасял добре с нас.

Ники си отдъхна. Беше малко вероятно Дери да се сблъска с д-р Чед Холмън и да го пита за повторния й пристъп на пневмония. За Кейн не биваше да узнае.

— Казах ти, че се преуморяваш в Сполето — сгълча я тя, докато я гледаше как се отпуска в леглото.

— Вече се оправям. Просто съм се простудила, това е всичко…

Ники се изчерви, като си спомни точно как се беше простудила.

— Вече ще внимавам.

— Трябва да отмениш това гала тържество през септември. Вече е юли. Няма да си достатъчно възстановена…

— Ще оздравея — заяви решително Ники. — Престани да мислиш за всички. Вече не работиш за глупавия ми брат, така че от теб не се изисква да се тревожиш за мен.

— „Глупавият“ ти брат ще ми липсва — каза тъжно Дери. — Но не заради него съм ти приятелка.

— Знам. Съжалявам, че Клейтън е допуснал да се забърка с този Харълсън. Той ще се възползва от брат ми, ако не внимава. Може би точно битката с Кейн Ломбард ще му даде такава възможност. Господин Ломбард не ми изглежда от тези хора, които приемат всичко, без много да ги е грижа, а семейството му притежава един от най-злобните сензационни вестници в Ню Йорк.

— Точно сега Ломбард трябва да се защитава — отбеляза Дери. — Казват, че заводът му бил обграден от побеснели природозащитници, които носели плакати с големи снимки на онези мъртви птици в блатото.

Ники потръпна. Представяше си как се чувства Кейн. По време на съжителството им беше научила достатъчно за него, за да разбере, че той обича дивите животни. Щом се беше борил да съхрани малкия петнист бухал, значи със сигурност не би направил нищо умишлено, за да убива птици.

— Трябва да знаеш, че на някои от демонстрантите, които правят жива верига пред завода на Ломбард, им е било платено, за да го сторят.

Устните на Ники се разтвориха за дълбока въздишка.

— Клейтън знае ли?

Дери се извърна притеснена.

— Ами… виждаш ли, аз затова напуснах…