Сюзън Кайл
След полунощ (14)

Глава четиринадесета

Ники беше много обезпокоена от начина, по който действаше Клейтън. От благотворителния бал, когато я беше видял да танцува с Кейн, брат й не беше същият и от ден на ден ставаше все по-замислен.

Кампанията се разрастваше. Във вестниците се появяваха нови статии за юридическия конфликт между Кейн Ломбард и защитниците на околната среда. Може би нямаше да се стигне до съдебно налагане на глоба, според коментарите на журналистите, но компанията му беше нарушила няколко държавни постановления, свързани с промишлените отпадъци, плюс закона за опазване на природната среда, за чието съблюдаване министерството на здравеопазването и околната среда следеше най-стриктно.

Дери се беше обадила по телефона, за да й съобщи нещо дискретно. Първо беше заклела Ники да пази в пълна тайна източника на информация, а после й бе предала онова, което беше чула за етикетите по бидоните с отпадъците на „Ломбард“. „Защо е било необходимо тези бидони да се обозначават с яркооранжево?“ Колкото повече разсъждаваше върху това, толкова Ники ставаше по-загрижена. Имаше нещо тъмно около цялата тази работа с промишлените отпадъци.

По време на вечерята Клейтън забеляза колко е оклюмала.

— Какво има? — попита я.

— О, нищо. Просто си мислех за Дери. Обажда се да пита как съм…

Клейтън вдигна поглед от чинията си.

— Тя добре ли е? Харесва ли й новата работа? Липсвам й може би? — добави иронично.

— Сигурна съм, че й липсваш — кимна Ники.

— Тя също ми липсва.

Клейтън разбърка няколко грахови зърна в чинията си.

— Предполагам, не си забелязала, че пътищата ни с Бет се разделиха.

Тя вдигна вежди. Беше прекалено заета с неговата кампания и с тревогите около бременността си, за да забелязва чак толкова.

— Наистина ли?

— Ще работи за някакво карибско лоби, а може би и за едно британско. Добре си бяхме заедно, но тя реши, че отдавам по-голямо значение на работата си, отколкото на нея. Не мога да я обвинявам. Бет е изкарала твърде сурово детство, за да постигне това, което е в момента. Не би могла да пропусне подобен шанс. И освен това, никога не сме говорили за брак.

— Съжалявам.

Клейтън вдигна рамене и се усмихна.

— Мислиш ли, че Дери ще е съгласна да ме утеши?

— Знаеш как би отвърнала на подобна обида.

— Може би, ако й обясня всичко, няма да ме изхвърли. Всъщност, никога не съм забелязвал Дери, преди да ме напусне. Разбираш ли какво искам да кажа?

— Не ти е липсвала, докато не си е тръгнала.

— Това е нещо повече от липса. Не мога да я моля да се върне и да работи за мен. Но след кампанията може да склони да прояви личен интерес към един беден нещастен конгресмен.

— Хм… — сви рамене Ники, но не му спомена, че знае как Дери умира да чуе някакви новини за него.

— Имаш нужда от още една ваканция — забеляза Клейтън.

— Не и преди да те преизберат — подразни го тя.

— Много си „покорна“, откак видя Ломбард. Всъщност, не сме говорили за него, нито за красавицата, която ухажваше на благотворителния бал на другата вечер.

Наблюдаваше я изпод вежди, като се опитваше да я извади от равновесие. Досега винаги бе отказвала да говори за Ломбард, щом станеше дума за него.

— Това беше снаха му.

Клейтън остави вилицата си.

— Ники, трябва да ми обясниш какво става. Каза, че се познавате с Ломбард. Откога?

— Щом трябва да знаеш — беше изхвърлен от морето в безсъзнание последния път, когато ходих до Сийбрук, след Солето. Двамата с Чед се погрижихме за него.

— Чед Холмън?

— Точно така.

Той се намръщи.

— И Чед остана в къщата край морето заедно с вас?

— Не.

Погледът й посрещна спокойно неговия.

— Господи, да не си останала там сама с него?

— Имаше мозъчно сътресение и не си спомняше кой е. Нямах избор.

Клейтън подсвирна.

— А, така значи! Ники, имаш направо гениален политически нюх. Помисли си какво ще направи пресата от това.

— Никой няма да разбере. Което означава, че е най-добре просто да не казваш на Харълсън, чуваш ли ме! Това е само между нас двамата, Клейтън!

Той се начумери, но кимна.

— Ами Ломбард? Той ще го запази ли в тайна? — запита с подозрителна усмивка.

— Да, ще го запази — отвърна уверено Ники.

— И защо мислиш така?

— Не би спечелил нищо.

— Не съм толкова сигурен. Това не е някакъв огромен космополитен град. Това е Чарлстън, където репутацията и семейната чест все още означават нещо. Тази „малка клюкичка“ би била много неприятна за нас точно преди изборите.

— Казах ти, че няма да се чуе.

— Няма? Ами ако поискат да го вкарат в затвора за тези отпадъци?

Тя поклати глава.

— Ще му наложат глоба. Това е всичко.

— Незаконното изхвърляне на токсични отпадъци е углавно престъпление. Много важни клечки и президенти на компании са отивали в затвора за такова нещо. Ломбард също би могъл. Пред перспективата да лежи години в затвора, защо да не те поочерни?

— Разбери, че това не би му помогнало.

— Защо не, ако може да докаже, че инцидентът му е попречил да разбере истината за онова, което е станало в Чарлстън. Би могъл дори да твърди пред съда, че ти съзнателно си го държала в неведение.

— Онзи чиновник от „Ломбард“, който нае „Бърк“, е зет на Бърк. Той се кълнеше, че Бърк имал безупречна документация, и че медиите просто спекулирали с някои неприятни инциденти от миналото. Имаше с него интервю по телевизията, не помниш ли?

— Независимо от това, за всичко може да бъде обвинен и Ломбард.

Клейтън беше добре запознат със Закона за опазване на околната среда.

— Фактът, че не е проучил „Бърк“, е достатъчен да бъде подведен под съдебна отговорност. Виновен е за престъпно нехайство, ако избегне по-тежко обвинение. В днешно време зелените са много нападателни и така трябва да бъде. Лесно е да се замърсява, но почистването е изключително трудно. Предотвратяването е единственият начин, по който можем да осигурим чист въздух и чиста вода за бъдещите поколения.

— Но няма проблеми да унищожим цял вид бухали, за да осигурим работа за няколко месеца на секачите — отвърна натъртено Ники.

— Не сменяй темата!

Клейтън стана от масата и закрачи нервно из стаята.

— Трябва да спечеля тези избори, Ники.

— Защо? — попита тя направо. — Защо трябва да ги спечелиш?

Той се поколеба. Предизборните кампании, естествено, винаги бяха важни за него, но през последните един-два месеца те се бяха превърнали в смисъл на живота му.

— Защото искам да се върна във Вашингтон, предполагам. Имам програми, които иначе не бих могъл да реализирам, недовършени проекти, над които работя…

— Не разсъждаваше по този начин, преди да се появи Джон Харълсън и да започне да работи за теб.

— Харълсън е едно средство за постигане на целта. Майлс ми го препоръча и той се оказа повече от полезен.

— Майлс има добри намерения, но невинаги е наясно с нещата. Не го интересува как се вършат, стига да си постигне целта. В известен смисъл е много наивен и прекалено доверчив.

— Нали не се чувстваш все още…

— Огорчена от него? О, не. Останаха ми някои рани, но отдавна са заздравели.

Тя поклати тъжно глава.

— Уморих се да споря за това с теб, Клейтън.

Наистина беше така. Освен това, точно в момента й се гадеше. Добре беше, че бременността й все още не личеше. Имаше време да обмисли нещата.

Клейтън бръкна в джоба си за ключовете.

— Трябва да отида да видя Дери… — каза колебливо.

— Би било интересно, като се има предвид, че работи за главния ти опонент в кампанията.

Той се усмихна мрачно.

— Да. Сигурно си права.

Млъкна и я погледна. Напоследък му изглеждаше толкова беззащитна.

— Когато се разболя, наистина ли Чед се грижеше за теб?… Кажи ми истината. Рядко се виждаме с него.

— Не… — призна тихо Ники. — Беше Кейн. Той ме заведе при друг лекар и след това се грижеше за мен. — Ники избягна погледа му. — Аз го обичам, Клей…

Клейтън премигна няколко пъти насреща й. Досега не му беше казвала нищо, но сигурно беше категорично против отношението, което демонстрираше към Кейн Ломбард в пресата. Чувстваше се виновен и това го вбесяваше. Не искаше да бъде влюбена в поддръжника на най-големия му противник в тази кампания. Онзи репортер от сензационния вестник на стария Ломбард все още се намираше в Чарлстън и душеше навсякъде, а Харълсън беше станал доста нервен. Толкова много скрити и подводни течения започваха да се долавят. Прекалено много.

— Трябва да спечеля изборите. Не мога да позволя на Ломбардови да се ровят в миналото ни.

— Клей, ако публикуват всичко, което знаят, това все още не означава скандал — каза тихо тя. — Жертвата е Майлс. Ако нещата излязат наяве, може би ще го заболи, но едва ли чак толкова, колкото си мислиш.

— А как би реагирал Майлс? Знаеш колко е нестабилен в личния си живот. Би могъл да посегне на себе си.

— Не мисля. Доста по-жилав е, отколкото изглежда. Слушай, Харълсън те държи твърде изкъсо — каза направо Ники. — Той е човекът, който е взел Кейн Ломбард на мушката. Защо не се опиташ да откриеш, с каква цел?

Клейтън се намръщи.

— Знам защо. Опитва се да ми помогне.

— Клей…

— Ще се забавя. Не се безпокой. Всичко ще се оправи. Но поне не се срещай открито с Кейн Ломбард.

— Добре — отвърна неохотно тя.

Клейтън се запъти към вратата, поколеба се и се обърна.

— Ники, какво е неговото отношение към теб?

Ники се усмихна хитро.

— По-скоро би се оставил да го вкарат в затвора, отколкото да ме замеси в някакъв скандал. Никой от нас не може да попречи на чувствата му, Клей. Ако не беше кампанията, отдавна щях да съм отишла при него.

Клейтън се чувстваше ужасно.

— Разбирам… Е… няма да закъснявам.

Ники се изкушаваше да отиде да види Кейн след вечерните новини. Зелените бяха открили нови токсични отпадъци на едно запустяло място край някаква ферма. Този път „Бърк“ не беше замесен и по старите варели не бяха открили никакви надписи.

Екипът по разчистването поставяше варелите в специални чували с метално покритие, с цел да не се допуска по-нататъшно изтичане. Въпреки това, вече бяха изтекли стотици литри неидентифицирано токсично вещество, което бе попило в почвата. Размерът на щетите щеше да се изчислява допълнително, но най-напред трябваше да се анализират и идентифицират самите отпадъци и едва след това щяха да започнат операциите по почистването. Местният шеф на координационния съвет на Зелените беше бесен и обещаваше най-сурово възмездие за това „среднощно отровителство“, както и прилагане на закона в пълната му строгост.

Наред с новия репортаж дадоха и кадри от стария — мястото където бяха обвинени, че са изхвърляли отпадъците хората на „Бърк“, като представители на „Ломбард“. Уточняваха се глобите, а в списъците на Комитета, за защита на околната среда срещу компанията вече имаше червено флагче, заради предишното замърсяване. Новият репортаж звучеше съвсем тенденциозно на фона на стария, което още повече утежняваше положението на Кейн.

Ники присви очи. „Колко неприятно, че компанията е сменила фирмата за отпадъци точно сега и колко лесно са разкрили «Бърк»; какъв късмет за Зелените, че мястото на изхвърлянето е открито толкова бързо, и че действията на «Ломбард» са толкова фрапиращо прозрачни!“

Тя стана от стола си и отиде до телефона, убедена, че всичко е нагласено. „Защо никой не си помисли за това? Защо Кейн не се сеща?“

Знаеше номера му в къщата на крайбрежието. Набра го. Чу се сигнала — един път, два, три, четири. Вече посягаше да затвори, когато някой вдигна.

Беше самият Кейн. Неподготвена за въздействието на плътния му глас, едва не изпусна слушалката.

— Кой е? — гласът му прозвуча рязко отсреща.

— Аз съм… Ники.

— А, здравей. Много съм зает, но се опитвах да ти се обадя. Всъщност, три пъти, но предполагам, че си била ангажирана с кампанията. Не ти оставих съобщение, защото не искам да ти създавам неприятности с брат ти.

Ники изпита особена тръпка при тези думи. Не очакваше, че си е правил труда да й звъни.

— Благодаря ти.

Последва пауза.

— Добре ли си? — попита Кейн.

Гласът му този път беше нежен и мек като кадифе.

Очите й се напълниха със сълзи. Опита се да ги преглътне. Загрижеността му беше искрена и спонтанна.

— Добре съм. Ти как си?

— Общоизвестно е — сухо отвърна той. — Вярвам, че брат ти е доволен от това публично разголване на измислените ми грехове във връзка с последния скандал за онези отпадъци.

— В момента го няма.

Последва нова пауза.

— Не е ли малко опасно… да се обаждаш на противника, просто за да си поговорите?

— Мога ли да те видя?

— Разбира се, точно в момента показват снимки от досието ми по телевизията. Включи на канал…

— Не се шегувай, Кейн. Мисля… мисля, че открих нещо. Сетих се нещо. Трябва да говоря с теб.

— Имаш ли ми доверие, Ники?

— Разбира се — отвърна моментално тя. — Но мисля, че трябва да ме изслушаш.

— Давай — насърчи я Кейн.

Ники понечи да сподели мислите си, но се сети, че бе възможно телефонът й да се подслушва.

— Какво ще кажеш да се видим някъде?

— Рисковано е. Има един особен риск — добави нежно той.

— По-рисковано е да се говори по телефона. Някой може да подслушва.

— Не ми се вярва. Изглежда си гледала доста криминални филми.

— Моля те! — настоя Ники.

— Окей. Къде искаш да се срещнем?

— Където те намерих след злополуката.

— Кога?

Изведнъж усети колко силно иска да го види. Потръпна.

— Тръгвам веднага.

— Ще те чакам.

Ники нахлузи тъмните си джинси и една бяла тениска с червена роза на гърдите. Когато излезе и се запъти към колата, сърцето й биеше лудо. Сведенията, които имаше, можеха да помогнат на Кейн, но не можеше да не признае пред себе си, че истинската причина, поради която отиваше, едва ли бе свързана толкова с политика или токсични отпадъци. Отиваше да види Кейн, защото го обичаше.

 

 

Завари го да пуши седнал на една пясъчна дюна до няколко кичура трева. Беше му втора цигара.

— Не знаех, че пушиш — каза Ники.

Той се обърна и я изчака да отиде до него. Мястото беше закътано, близо до плажната ивица, и в здрача не можеха да ги видят от съседните къщи.

— Бях спрял да пуша — отвърна той. — Допреди няколко седмици. Нервите ми са поизопнати. Липсата ти не ми се отразява добре — добави с особена гримаса.

Ники седна до него и прегърна коленете си с ръце. Виждаше го много добре на лунната светлина. Усещаше топлината и сигурността на присъствието му и се чувстваше в безопасност, въпреки враждебността помежду им.

— Става нещо — започна тя. — Изглежда аз съм в центъра, а също и ти.

— Обясни ми.

Погледът й се спря на осветената част от лицето му. Изпитваше непреодолимо желание да се сгуши в скута му и да се отпусне там. Беше минало много време, откакто за последен път я бе държал така интимно по време на благотворителния бал и почти двойно повече, откакто бе лежала в прегръдките му и се бяха любили.

— Някой се опитва да ти погоди номер.

— Какво?!

— Не си ли се замислял за това? — попита тя. — Изтичането от тръбите може да е било случайно, но веднага след това дойдоха варелите, сякаш някой е знаел, че си в списъците на Комитета на Зелените. Мястото на замърсяването бе открито с подозрителна лекота. Името на компанията ти беше изписано на онези контейнери в яркооранжево с прясна боя. Не забравяй и това.

Ръката му с цигарата остана да виси във въздуха. Беше толкова разстроен от обвиненията, от репортажите по телевизията, от безмилостните нападки и от липсата на Ники, че способността му да мисли бе намаляла значително. Тя беше права. Въобще не си даваше ясна сметка за положението. Беше прекалено зает да се защитава.

Премести се по-близо до нея и се наведе напред.

— Ако зад всичко това стоеше брат ти, би ли ми казала?

— Обичам брат си — отвърна тихо тя. — Мога да ти кажа, че той не би санкционирал нещо незаконно, ако няма неопровержими доказателства. Клейтън не разбира, че той също е замесен в тази каша, но аз знам. Някой се опитва да унищожи компанията ти и репутацията ти. Настръхвам само при мисълта какво би могло да се случи. Замислено е много хладнокръвно и коварно и крайната цел изглежда е доста майсторски завоалирана. Не съм сигурна каква е. Но явно е нещо повече от обикновените подмолни начини да се помогне на Клейтън в изборите, не разбираш ли?

Кейн не разбираше. Дръпна за последен път от цигарата и изгаси фаса в пясъка.

— Какво биха спечелили, ако ме направят мишена за медиите?

— Не знам. Но трябва да има някаква причина. Кейн, знам, че не си бил отговорен за случилото се — каза уверено тя.

Той се взря внимателно в едва осветеното й от луната лице. После изви глава и се загледа в залива с навеждащи очи, където лунната светлина танцуваше в бледата си пътека по вълните.

— Защо мислиш, че не съм виновен?

Тя се усмихна.

— Обичаш океана, нали? Той е твоята стихия. Хора като теб не се опитват да унищожат природата.

— Схватлива си.

— Надявам се. Понякога. Какво ще правиш?

— Още не съм решил.

— Кейн, няма да влезеш в затвора, нали? — изгледа го загрижено тя.

— Вероятността е много малка. Защо? Да не би да се страхуваш, че мога да замеся и твоето име заради алибито си?

— Знам, че не би го направил — каза тихо Ники. — Но ако се стигне до сериозна присъда и затвор, аз ще го направя.

Той трепна.

— И ще захвърлиш кариерата на брат си на бунището?

— Да — отвърна тя, без да мигне.

Кейн усети, че трудно би могъл да овладее вълнението си. Пресегна се, притегли я към себе си и я притисна към силното си тяло. После я целуна, а ветрецът откъм залива пилееше нежно косата й, както целувката му объркваше мислите й.

Повали я по гръб на пясъка и се намести между пристегнатите й от джинсите крака така, че най-нежните й части внезапно се притиснаха към възбудената плът под корема му. Изохка, но той не се отдръпна — напротив — желанието му се разпали още по-силно. Усети горещите му длани отзад върху бедрата си. Единствено платът му пречеше да проникне целия в нея.

— Този пясък може да ти разрани гърба — продума задъхано той и горещият му дъх овлажни устните й. — Само затова още не съм те съблякъл.

Спомените от последния път бяха избледнели, но сега се върнаха с пълна сила. Тя потръпна. Допирът беше толкова интимен, че се радваше, че не може да види лицето й.

Той се раздвижи чувствено и Ники чу как дишането му се учестява.

— Усещаш ли го? — прошепна.

Тя затаи дъх и зарови лице в яката на рамото му.

Кейн веднага долови значението на жеста й и тялото му притихна от внезапно любопитство.

— Ники… какво има?

Тя се опита да направи някакъв знак с глава и притисна още по-силно пламналото си лице.

— По-добре да ми кажеш, Ники.

— Да ти кажа какво?

— Не увъртай.

Миглите й се опряха в гърлото му, където всичко бясно пулсираше.

— Вече знаеш — прошепна беззвучно. — Нали?

— Сигурно съм те шокирал. Ники, онази нощ, която прекарахме заедно… Тогава се чувстваше неловко, защото беше девствена, нали? Ти всъщност не знаеше какво е секс.

Тя се засмя тихичко.

— О, бих казала, че сега ми е напълно ясно какво е!

Кейн повдигна глава и премести Ники така, че да може да вижда пламналото й лице на лунната светлина. Неговото беше не по-малко възбудено. Оправи разпиляната й коса и започна да разкопчава ризата си — бавно, така че тя виждаше как гърдите му постепенно се разголват. По гъстите косми имаше малки капчици пот, а бронзовите му мускули бяха вече влажни.

— Потиш ли се? — попита изненадана, защото на брега беше доста хладно.

— Разбира се, че се потя. Искам те — отвърна простичко той.

Притисна бузата й до голите си гърди и приглади косата й, целувайки я по челото, докато големите му длани обхождаха тялото й под тениската, по голия гръб. Разкопча сутиена й. Наведе се и докосна нежно с устни отворената й уста.

— Толкова време мина — прошепна задъхано тя, премествайки ръцете му върху гърдите си. Отпусна се по гръб, а очите й гледаха жадно. — Толкова време, Кейн!

— Цяла вечност.

Ръцете му набраха блузата й и я изхлузиха заедно със сутиена, оголвайки гърдите й на лунната светлина.

Ники потръпна. Усещането беше невероятно еротично: нощният бриз галеше голите й гърди, а погледът му направо ги пиеше.

— Извий си гърба, миличко — прошепна той. — Поднеси ми ги.

Тя се изви бавно, като дишаше все по-учестено и неравномерно. Потрепери от хладния повей на вятъра, а после топлите му влажни устни я покриха сякаш едновременно навсякъде, езикът му се движеше по твърдите зърна, карайки тялото й да се извива, докато тя стенеше от удоволствие.

— Ники — шепнеше той в несвяст. Пръстите му се бореха с копчетата и циповете, докато устните му пируваха по цялото й тяло. — Ники… Божичко, Ники…

Подложи джинсите й под нея, за да не лежи направо на пясъка. След това потърси меката влажна плът на женствеността й. Тя го прие веднага, с неописуемо удоволствие. Бедрата й се разтвориха за него и той се настани между тях. Притисна устните му към изопнатата си до болка гръд и се заизвива премаляла от наслада, останала без дъх.

Не издържаше повече. Желанието я подлудяваше. Надигна се към него със забити в раменете му нокти, докато се опитваше да го поеме, да освободи напрежението, да му помогне… да му помогне…

От гърдите й се изтръгна отчаян стон. Устните му бързо покриха нейните, за да приглушат последвалите по-силни стонове, а той се засмя с нескривана лукава наслада.

Чу като насън разкопчаването на още един цип. Изведнъж натискът на устните му стана още по-настойчив. Беше повече от готова, но болезненото проникване я сепна. Той я повдигна и Ники усети как изпълва цялото й тяло.

Страстната й въздишка премина в жаден стон, докато тялото й се сливаше с неговото с безкрайна наслада. Той й помагаше, водеше я към края. Но когато се отпусна след последната конвулсия, Кейн още не беше свършил.

— Помогни ми — шепнеше в устните й.

Тялото му беше изопнато като тетива. Не можеше да спре, нито да се контролира. Търсеше безумната наслада, която беше получил първия път. Искаше отново да я усети като пронизване на хиляди сребърни ножове в тялото си.

— Да — прошепна тя с натежал от обич глас, надигайки се отново към него. — Да, любими!

Той изстена. Големите му ръце се вкопчиха в бедрата й. Целуваше я жадно и се извиваше над нея с мощни, но овладени движения. Искаше я до полуда, но нежността, която тя събуждаше в него, го правеше по-внимателен и не му позволяваше да й причини болка. А плавните забавени тласъци подсилваха стократно надигащата се чудовищна наслада.

— Никога не съм го правил по този начин — шепнеше с пресипнал глас. — Никога не съм се чувствал така. Не мога да бъда достатъчно внимателен, не те усещам… докрай… достатъчно дълбоко… — Ръцете му се бяха вкопчили в нея, той стенеше като обезумял и потъваше все по-дълбоко, усещайки, че всеки момент може да премине в друго измерение. — Ники… помогни… ми… да свърша… и аз…

Струваше му се, че всичко наоколо пулсира, целуваше устните й и внезапно замря като пронизан, когато усети как някаква вълна, по-гореща от слънцето, избухна дълбоко в него.

Тя го последва, изгубила представа за време и пространство. Потръпна цялата, когато той започна да се отпуска, ръцете й го залюляха, уморените й очи се затвориха с усмивка, тържествуваща, че тя има дял в изтощението му. Мислеше за детето, което вече бяха създали заедно. Трудно й беше да понесе радостта, която я изпълваше. Той беше неин. Принадлежеше й.

Когато тръпките най-после затихнаха, Кейн се опита да си поеме въздух. Едновременно с това я сгуши в широките си космати гърди, докато дойде на себе си.

Тя целуна голото му рамо с омекнали устни и се сви в голямото му топло тяло. Ръката й се отпусна върху равния му корем със собственически жест.

— Ако някога го направиш с друга жена — продума, останала без дъх, — ще те хвърля в най-близкото тресавище.

— Не би имала толкова сили — подсмихна се той.

— Не използва нищо — сети се изведнъж Ники.

— Да. Знам. — Той притегли главата й към гърдите си и притисна бузата й там, където се чуваха най-силно глухите тежки удари на сърцето му. — Знам, че е малко късно да те питам какво мислиш за това. Но аз изгубих малкия си син и дяволски ми липсва. — Млъкна с присъщото за него колебание. Топлата му длан притисна нежно главата и приглади овлажнялата й коса. — Ники — прошепна неуверено. — Би ли ми родила дете?