Сюзън Кайл
След полунощ (17)

Глава седемнадесета

По коридора в административната сграда на „Ломбард интернешънъл“ обикаляше някакъв висок мургав мъж. Носеше джинси, ботуши и червена риза с дълъг ръкав, а върху нея — дънково яке. Беше с тъмни очила, а косата му беше вързана на опашка.

Показа документите си на красивото усмихнато момиче на рецепцията и само след минута бе съпроводен в кабинета на Кейн Ломбард.

Кортес се представи и се ръкува.

— Значи сте от ФБР — каза тежко Кейн. — Какво, за бога, ще разследвате този път? Отначало зелените, след това TRS, сега вие… — мърмореше той, докато му посочваше стол да седне.

— Няма да ровя абсолютно нищо — подсмихна се Кортес. — Искам само да поговорим за един човек, който работи за вас… на име Джъркинс.

Кейн се намръщи.

— Уил Джъркинс?

— Точно той. — Кортес се поколеба. Присвитите му очи фиксираха Кейн. — Има нещо, което е най-добре да ви кажа направо. Работя за правителството, но в момента не съм упълномощен да извършвам никакви арести. — Той се наведе напред. — Обаче ако ми предоставите Джъркинс за три минути, мисля, че ще мога да ви помогна да се измъкнете от тази ужасна каша, в която ви забърка Джон Харълсън, а аз несъзнателно му помогнах да го направи.

— Вие?… — Погледът на Кейн блесна заплашително и той скочи на крака.

— Седнете — каза отегчено Кортес, посочвайки на побеснелия Кейн стола му зад бюрото. — Имам черен пояс трета степен. Приемете го на доверие и не търсете доказателства. Аз бях този, който се обади на зелените, когато открих замърсяването, защото мислех, че е направено с ваше знание. Мразя замърсителите. Но не отчетох факта, че Харълсън играе главна роля в цялата тази история. Той е под наблюдение по съвсем различни причини. Очевидно е решил да съчетае общоизвестната си работа по крайбрежието с удоволствието да ви вкара в затвора — добави загадъчно. — Защо не извикате Джъркинс, а аз ще ви разкажа някои малко известни подробности за онези токсични отпадъци, които бяха открити с такава забележителна лекота.

Колебанието на Кейн трая само миг.

— Добре. — Вдигна вътрешния телефон. — Изпрати ми Уил Джъркинс. Не му казвай, че имам гости.

— Не бих могла и да мечтая за това — дойде сухият отговор на Герт.

 

 

Последният човек, когото Ники очакваше да намери на прага си, беше бившият й съпруг. Майлс Тауншенд изглеждаше уморен, но се усмихна, когато Ники застана срещу него и го покани вътре. Отпред на тротоара бе паркирана черна лимузина с шофьор в ливрея и двама мъже с черни костюми и слънчеви очила. Това само напомни на Ники колко високопоставен е гостът й.

— Извинявам се за това самопоканване, Ники, но ти дължа един личен разговор — обясни той, когато седнаха в гостната. — Обади ми се Харълсън. — Наведе се напред със сключени на коленете пръсти и присви очи. — Има някакви снимки с теб и Кейн Ломбард.

— Значи той е бил — продума с пресъхнало гърло тя. — Но аз направих, каквото ми каза, и сега няма да ги публикува.

— Не, ще ги публикува — отвърна твърдо Майлс, наблюдавайки реакцията й. — О, може би не сега, но скоро преди изборите. Той е стигнал до ръба, Ники. Вече не му пука кого може да нарани. Нахвърля се и срещу мен.

— Срещу теб? — попита неуверено тя.

— Точно така.

— Съжалявам. Ядосан е на Клей, защото Клей го изхвърли. Ядосан е на мен, и на Кейн също. Ще ни съсипе всичките…

— Няма да му позволя да съсипе никого — отвърна Майлс. — Той си мисли, че ме държи в примка. Всъщност, познавам един, който може да му затъкне устата.

Тя се обърна към него с разширени очи.

— Постъпих глупаво, Ники — продължи той с тъжна усмивка. — Ако си бях признал всичко в началото, кой знае как щяха да се развият нещата. Всъщност, ще позволя на Харълсън да го разгласи, щом иска. Вече ми е все едно.

Ники изведнъж се сепна, което го разсмя.

— Това изобщо не означава, че съм се предал. Ако го направя, кой ще защитава онези малки петнисти бухалчета?

Тя се усмихна въпреки тревогата си.

— Знаеш ли, така дори е по-добре. Не мога да продължавам по този начин до края на живота си. Да рискувам да ме изнудват и да се преструвам на нещо, което не съм, само за да си спестя неудобството. Каквото ще става, да става. Приятелите ми няма да имат нищо против, а на враговете ми ще им е все едно. Надявам се поне — добави унило. После отвори дипломатическото куфарче и подхвърли един пакет документи на масичката за кафе. — Приеми го като контра изнудване. Предай го на Клей заедно с благословията ми.

— Какво е това? — попита тя, вдигайки запечатания плик.

— Неща, които не е необходимо да знаеш. Кажи на Клей, че вече съм задвижил механизма и че съответните служби са готови да се заемат с Харълсън. Това на практика няма нищо общо с политика или отмъщение. Тези са най-невинните му грехове, след като разбра, че Ломбард живее тук и подкрепя политическия противник на Клейтън. Тези материали — той посочи плика — са просто за информация на Клей. Няма нужда да прави нищо. Абсолютно нищо. Това е нишката, която свързва Харълсън с един от служителите на Кейн Ломбард по съвсем странично разследване и представя достатъчно доказателства, за да бъдат арестувани и двамата. Харълсън ще бъде прекалено зает със собствената си защита, за да има време да причинява нови неприятности отсега нататък. Това, което бе замислил за Кейн Ломбард, ще сполети самия него.

Майлс се усмихна, стана и се приближи към Ники. Пръстите му погалиха леко бузата й, а погледът му се изпълни с лека тъга.

— Съжалявам, че ти причиних толкова страдания, Ники.

Тя вдигна очи и потърси погледа му.

— Не всичко беше по твоя вина — каза нежно. — Знаеш, че те обичах. По собствен начин. И отношението ми не се е променило.

Майлс хапеше долната си устна. Беше се изчервил.

— Бих искал…

— Няма нужда да ме съжаляваш, Майлс — каза топло тя. — Сега съм загрижена повече за теб.

Той се усмихна.

— Може да се наложи да си търся нова работа, ако Харълсън насочи вниманието си към мен.

— Не ми се вярва. Хора като теб много. Благодаря ти за това, което правиш — каза тя, докато го изпращаше до вратата. Беше притеснен, макар да го прикриваше добре. — Всеки си има по някоя неудобна тайна, нали знаеш?

— Макар че повечето хора са късметлии и не ги изкарват наяве — усмихна се той. — Не бъди толкова мрачна, Ники. Мечтите все още се сбъдват. Ще се справим с Харълсън.

— Копнея за този миг — отвърна тя, без да скрива злобата в гласа си.

— Аз също. До скоро.

Майлс се усмихна и излезе от къщата също толкова тихо и дискретно, както беше влязъл.

Ники взе плика от масичката и го разгледа с неприязън и любопитство. Какво ли би могъл да открие Майлс, което да спаси Клей от Харълсън?

 

 

Джъркинс влезе в кабинета на Кейн Ломбард за втори път този ден, което не му се случваше често напоследък. Беше още по-нервен, особено когато забеляза тъмнокосия, седнал срещу Ломбард. Спря се на една крачка от вратата и погледът му започна да се мести от единия на другия.

— Това е Кортес — каза Кейн. — Уил Джъркинс — представи служителя си на Кортес.

Двамата се ръкуваха. Кортес забеляза, че дланите на мъжа са потни и горещи. Всеки момент можеше да се разтрепери от нерви.

Джъркинс се отпусна тежко на стола до него.

— Да, сър, какво желаете? — обърна се той към Кейн.

Кейн кимна на Кортес и се облегна във фотьойла си.

Кортес прикова служителя с поглед.

— Искам да знам как успяхте да направите сметка от няколко хиляди долара в някаква клиника в предградията на Чарлстън и как можахте да я платите в брой.

Слисването на Джъркинс беше достатъчно красноречиво. Този път той не успя да овладее разтреперването и зениците му се разшириха.

— Платил сте няколко хиляди долара наведнъж — продължи Кортес и при тези думи Кейн Ломбард помръкна като облак.

Уил потъна в стола и хвана главата си в две ръце. От гърдите му се изтръгна тежка въздишка.

— Знаех, че някой ден ще се разбере — каза дрезгаво той. — Не можех да му откажа. Лекарствата са толкова скъпи, а ми се искаше моето момиченце да има поне няколко хубави неща. — Вдигна умолителен поглед към Кейн. — Само нея си имам. Когато той ми го обясни, не ми прозвуча толкова зле. Единственото, което се искаше от мен, беше да кажа, че тази компания не ни е изгодна, и да наема друга на нейното място. Това е всичко. Никога не ме е карал да върша нещо незаконно, мистър Ломбард. Поиска само да ви кажа, че първата компания не се справя добре. Каза ми да го направя и да наема на тяхно място Бърк. Това е всичко. — После добави с трагични нотки: — Не искам момиченцето ми да умре.

Кейн разбираше болката му, но Кортес не показваше никакви признаци на съчувствие. Той се наведе към Джъркинс. Тъмните му очи бяха сурови, неумолими.

— Вашето момиченце е постъпило на лечение в „Сент Джус“ — каза тихо той. — Единствените ви разходи са били за минималната такса. Дъщеря ви има левкемия. Лекарствата й са безплатни до края на годината. Обаче, мистър Джъркинс — добави съвсем тихо той — вие не сте платил нейната сметка в клиниката, а вашата собствена. Вие сте пристрастен към кокаина. И уговорката ви с Харълсън е била той да ви плати сметката за кокаина, ако вие наемете зет си Бърк на мястото на CWC, за да се занимава с изхвърлянето на отпадъците от завода.

Кейн вече се бе примирил с глобата. Но това обвинение му дойде като гръм от ясно небе и кръвта се качи в главата му. В тъмния поглед на човека срещу себе си долови нещо, от което дори него го побиха тръпки.

Пръстите на Джъркинс се бяха вкопчили във фотьойла. Миглите му се движеха бързо и той се опитваше да преглътне.

— Не — промълви дрезгаво. — Не, чуйте…

— Вие чуйте — каза Кортес. Не беше повишил глас, нито даже бе променил изражението си. — Клиниката, която посещавате, е прикритие на един от най-известните наркобосове в Чарлстън и е главен източник на доходите на Харълсън. Сигурен съм, че мислите за състоянието на дъщеря си, но причината да вземете парите от Харълсън и да предадете своя работодател е била да задоволите един свой порок, който повече не можете да контролирате.

Джъркинс скочи и понечи да избяга, но Кортес само с едно леко движение го задържа. Завъртя го обратно и отново го настани грубо във фотьойла му. Изправи се над него — силен и невъзмутим — и Джъркинс реши да си признае всички грехове, докато все още има възможност.

— Добре. Направих всичко, което ми каза Харълсън, и взех пари за това. Двамата със зет ми просто изпълнихме желанието на Харълсън. Бърк издържа самичък пет деца. Харълсън каза, че ще го разори, ако не се съгласи. Съжалявам. Не можех да направя нищо — изстена Джъркинс. — Не можех… не можех…

— Бихте ли телефонирал на местната полиция — обърна се Кортес към Кейн. — Мисля, че е най-добре да извикате и представители на Министерството на здравеопазването и на Комитета по околната среда.

Кейн изсумтя сърдито, наблюдавайки съсипания човек срещу себе си.

— Джъркинс, малко ли ти бяха другите неприятности? — тъжно попита той.

— Станаха… прекалено много — въздъхна другият с клюмнала глава. — Прекалено много мъка, прекалено много болка, прекалено много страх… а твърде малко пари и надежда. Лошо затънах. Отначало вземах по малко кокаин да забравя колко е болна. Но после… започна да става все повече и повече… — Вдигна поглед към Кейн. — Трябваше само да наема друга компания за отпадъците — каза жалостиво, сякаш не разбираше за какво е целият този шум. — И Бърк ги стовари в блатото, където му бяха казали. Какво толкова лошо има? Да не ги е изхвърлил в нечий двор? Просто някакво блато! Просто ги изхвърли в блатото, където няма да пречат на никого. Не виждам за какво е всичко това. Никой не живее там. Просто едно блато!

Кейн и Кортес се спогледаха. Бяха се струпали прекалено много неприятности, за да му обясняват. Този съкрушен човек нямаше да разбере нищо.

 

 

След кратък разговор с полицията и представител на зелените някои от възлите започнаха да се разплитат. Джъркинс беше отведен. Кейн седна да изпие едно кафе с Кортес, като се опитваше да намери най-подходящия начин да му благодари.

— Това е част от работата ми — каза Кортес с усмивка. — Макар че понякога не ми е много приятно да я върша. Най-много ще пострада момиченцето на Джъркинс.

— Не, няма — заяви категорично Кейн. — Ще се погрижа за това, Джъркинс ще бъде настанен за лечение и може би няма да получи много тежка присъда. — Той поклати глава. — Има много като него, които изхвърлят отпадъци и консервени кутии, изхвърлят нафта и мазут в задните си дворове и никога не се замислят за подпочвените води. Ще мине доста време, докато хората осъзнаят колко са сериозни тези неща. Дори това „просто блато“ — въздъхна тежко. — Макар че двамата с Бърк са били пионки. Главната фигура е Харълсън.

— Съвсем правилно. И той сам си слага примката на шията. — Кортес допи кафето си и се изправи. — Радвам се, че нещата ти се уредиха.

— Още не са. Но сега вече може би ще се уредят. — Той се ръкува с индианеца и отново доби сериозно изражение. — Слушай, как се добра до Джъркинс?

— Харълсън съзнателно ме насочваше към него, като се надяваше да те разори с цяла лавина глоби за замърсяване. Съвсем скоро ще научиш за това от вестниците, така че няма да наруша никакви тайни, ако ти кажа, че следим Харълсън от няколко месеца — беше изненадващият отговор. — Има много по-големи грехове от последната история с твоя завод, както и от машинациите в кампанията на Сеймур. Той снабдява клиниката, откъдето Джъркинс е взел кокаина. Клиниката е само част от престъпните му доходоносни операции. Там се е срещнал с Джъркинс за първи път. Не му е било никак трудно да дърпа конците и да изпрати човек тук да търси работа. Джъркинс има добра репутация и е бил подходящ за тази длъжност… някога. Преди да се пристрасти. — Той се усмихна съзнателно. — Предполагам, че предшественикът на Джъркинс е напуснал внезапно? Неочаквано?

— Всъщност, той напусна по лични причини — спомни си Кейн. — И… да, внезапно.

Кортес само кимна.

— Веднъж минах с колата покрай офиса на Клейтън Сеймур на път за едно съвещание — забеляза Кейн. — Видях Харълсън да влиза в колата си. Учудих се как един ръководител на кампания може да си позволи ново BMW. Самият аз карам двегодишен Линкълн — засмя се той. — Напоследък икономиите не са на мода.

— На мен го кажи. Харълсън поддържа жизнения си стандарт чрез търговия с наркотици — отвърна Кортес.

— Накарах го да повярва, че съм тук за отпуската си. Не знаех какво е замислил, но се надявах да открия нещо около клиниката. И открих това.

— За мой късмет — каза Кейн. — И какво следва сега?

Кортес вдигна вежди.

— Ще арестувам Харълсън за търговия с наркотици и ще се върна към канцеларската работа във Вашингтон. — Той снижи глас. — Мисля, споменах, че това официално не е моята област.

После му подаде ръка:

— Успех с пресата. Мисля, че сега ще ти отделят не по-малко място, отколкото на времето, когато те смятаха за лошо момче.

— Будалкаш ли ме? — отвърна Кейн. — Те ще ме молят за прошка на отпуснатото им за тази цел място. Но семейството ми ще ги напада на първа страница. — Кейн се ухили мрачно. — Има моменти, когато… честна дума… нямам нищо против да имам баща, който да издава сензационен вестник.

 

 

Дери седеше във външния офис на Сам Хюит, когато на вратата се появи Ники.

— Шпионин, шпионин! — възкликна с драматичен жест Дери, сочейки с пръст към нея.

— О, я млъквай! — усмихна се насреща й Ники. — Идвам като наемник при наемник. Остави миналото на мира. Избирателите ще издигнат по-добрия.

— Точно така, благодаря! — поклони се леко Сам Хюит и се присъедини към тях. Останалите служители се подсмихнаха при вида на Ники и се наведоха да си продължат работата.

— Все още не сте спечелил, мистър Хюит — напомни му Ники с усмивка и се ръкува с него. — Но сте добър противник. Действате открито. Никакви удари под пояса.

— Бих искал да мога да кажа същото за брат ви — отвърна тихо Сам. — Но не мога да забравя начина, по който се нахвърли срещу брата на Норман Ломбард — Кейн — в пресата. Норман ръководи кампанията ми, нали знаете, и е добър човек. Също и Кейн.

Ники кимна.

— Мога да ви уверя най-чистосърдечно, че става дума за последната от клеветническите атаки.

— Надявам се да е така.

— Можете ли да освободите Дери за обяд? — попита Ники. — Наистина имам нужда да поговоря с нея.

— Разбира се. Вървете.

— Благодаря.

Ники изчака, докато двете излязат на улицата.

— Майлс идва у нас — каза развълнувано тя. — Има нещо, свързано с Харълсън, и ми го донесе!

— И какво е то?

— Не знам. Някакви документи. Дадох ги на Клей преди десетина минути. Той ги погледна, нададе боен вик и изхвръкна от стаята.

— Това е добре. Надявам се, че е притиснал Харълсън до стената.

— Какво всъщност става? — попита настойчиво Ники.

— Не съм напълно сигурна — отвърна Дери, — но знам, че мистър Харълсън е ядосал доста хора. Някой се обади на Норман Ломбард — мисля, че брат му — и той също изхвръкна навън, ухилен до уши. Каквото и да става, мисля, че всички го знаят, освен нас.

— Глупачки. Ние сме глупачки.

— Защо? — попита Дери с любопитство.

— Защото ни държат настрани и ни подхвърлят само…

— … не го казвай!

Ники се подсмихна и я хвана под ръка.

— Да отидем да обядваме. Освен това искам да те поканя на вечеря през уикенда.

 

 

Клейтън се опитваше да се свърже с Ники. Но телефонът продължаваше да си звъни и никой в къщата не вдигаше. Остави слушалката с мрачно лице. Кейн току-що му се беше обадил по телефона да му съобщи, че снимката, която Клейтън му беше дал, ще бъде отпечатана и ще се появи по масите и павилионите рано следобед. Беше успял да я изпрати в печатницата, тъкмо когато пускаха машините за последния брой. Клейтън не искаше Ники да я вижда преди да я е предупредил — шокът можеше да навреди на нея или на бебето.

Бебето! Той се усмихна при мисълта колко добра майка би могла да бъде Ники. Смяташе, ме ако тя обича Ломбард, би могъл да се насили и да бъде любезен с бъдещия си зет. Не можеше да не признае чистосърдечно, че в Кейн Ломбард има доста неща за възхищение.