Сюзън Кайл
След полунощ (7)

Глава седма

Когато Ники се събуди, Кейн вече беше приготвил закуската. Тя беше в потиснато настроение, болеше я гърлото и кашляше. Ясно осъзнаваше измамата, в която го беше въвлякла и невероятната страст, която изпитваше към него. Трябваше да му каже истината. Но как?

Кейн й се усмихна, когато влезе в кухнята. Изглеждаше по-жизнен от всякога. Гледаше я открито, без никакво неудобство. Ники се запита, дали наистина са такива отношенията между двама влюбени. Трябваше да науми още много неща. И бе щастлива, че ги учеше заедно с него.

Също му се усмихна, повдигна глава и той нежно я целуна.

— Добро утро.

Притегли я до себе си, прегърна я и зарови лице в косата й.

— Боях се, че съм сънувал — прошепна й и докосна устните й със своите.

След това потърси големите й уморени очи.

— Не си се наспала.

— Ти също…

Сърцето й направо щеше да се пръсне от щастие. Чувстваше се обгърната от ослепителната аура на любовта.

Кейн се взря в лицето й така, сякаш никога не беше виждал нещо по-красиво.

— Сега си моя — каза й сериозно.

Сърцето й заби още по-силно.

— И ти си мой! — удивена му отвърна.

Ники забеляза смътния страх в погледа му и подсъзнателно го разбра. Беше загубил трагично семейството си и сигурно се опасяваше от всякакво емоционално обвързване.

— Още е много рано за теб…

Той сложи пръст на устните й. Очите му съвсем бяха потъмнели от нежност.

— Не е рано — отвърна дрезгаво. — Трябваше да се отърся от миналото си, ти също. Никога няма да допусна да те изгубя.

Хвана ръката й и я притисна до гърдите си.

— Ти си ей тук, Ники!

Беше готова да повярва в чудеса. Радостта й беше безгранична. Повдигна се на пръсти и го целуна, трогната от думите му.

— Обичам те!

— Не съм забелязал… — засмя се Кейн.

Ники захапа долната му устна и се притисна до рамото му. Очите й потърсиха неговите, а ръцете й плавно се заровиха в гъстата му коса.

— Кейн… Ти не ме познаваш…

Устните му бързо я заставиха да замълчи.

— Знам всичко, което ми е нужно.

— Но ще трябва да ти кажа още някои неща.

Кейн неохотно я пусна, замаян от сиянието на красивото й лице.

— Хайде, сигурно умираш от глад. Сядай да закусваш.

— Не ми се ще да ти го казвам, като виждам колко труд си положил, но не съм много гладна.

Всъщност, при вида на храната й се повдигаше. Гърлото я болеше и я стягаха гърдите. Навярно се беше простудила в океана снощи. Чед я бе предупредил да внимава.

Кейн се намръщи като гледаше бледите й бузи. Тя се закашля и неспокойно се размърда на стола.

— Болят ли те гърдите, Ники?

— Нещо ме пристяга…

— Пийни малко кафе. После отиваме на лекар. Точно сега не искам да рискуваме.

Беше радостна от загрижеността му. Страхът, че може да го изгуби, изчезна, когато видя изражението му. „Всичко ще е наред — мислеше си. — Кейн наистина държи на мен.“

— Хайде, хайде, изпий го — подканяше я той, като си хапваше яйца и препечена филийка.

Ники се засмя. Чувстваше се отпаднала, но настроението й беше превъзходно.

— Такъв тиранин ли ще бъдеш и занапред?

— Само когато става въпрос за здравето ти — обеща й той.

 

 

Фийби, племенницата на Дери, току-що беше влязла с куп книги, заети от библиотеката.

— Проучвам една територия на югозапад, където ще направя първите си самостоятелни разкопки — оповести развълнувано.

Всъщност, Фийби беше на двадесет и две, а Дери само с две години по-възрастна.

— Пак ли разкопки! — изпъшка Дери. — Ти самата ще се превърнеш в археологическа находка, ако не си уреждаш повече срещи, отколкото разкопки.

— Археологията е по-вълнуваща от мъжете. — Фийби махна от лицето си падналите руси кичури от обикновено вдигнатата си на кок коса.

Дери я бе убедила да смени очилата си с контактни лещи, но тя ги ненавиждаше. Лицето й имаше сърцевидна форма, челото й бе прекалено широко, а устата й прекалено голяма. Не беше хубава и го знаеше, затова винаги беше готова да се отбранява, щом станеше дума за външността й.

— Откъде знаеш, след като никога не си била достатъчно дълго с мъж, за да го разбереш. Познавам един, който направо ще те очарова — подхвърли Дери. — Той е необвързан и интелигентен…

— Поредният мъж, когото ми доведе вкъщи, беше някакъв строител, чийто речник се състоеше само от думите „сладурче“, „бейби“ и „хайде да действаме“.

Фийби наблегна на последната дума с подходяща поза.

Дери се засмя.

— Беше добър и непретенциозен човек. На мен ми хареса.

— Тогава излизай си ти с него. Аз имам по-добри неща да върша в живота си. Знаеш ли, че Хохоканската култура в Аризона е създала едни от най-големите и най-ефикасни напоителни системи в света и то по времето, когато този свят в по-голямата си част е бил нецивилизован!

Фийби очевидно щеше да си умре като стара мома, защото предпочиташе да прави разкопки на стари цивилизации, вместо да живее в тази, в която се беше родила.

Дери въздъхна и продължи със записките си, които подготвяше за Клейтън.

 

 

Чед не беше в града и Кейн отведе Ники при един местен лекар, който установи, че има треска и начален стадий на белодробно възпаление. Епикризата на неотдавнашното й заболяване го накара да не поема никакви рискове. Предписа й антибиотик и един ден почивка на легло.

Кейн веднага я отведе в крайбрежната си вила. Вече не се опитваше да скрие богатството си от нея. Ники се усмихваше на разкоша в къщата, но не каза нищо. Той също си премълча обясненията. Имаше време да й разкаже с какво се занимава, как изкарва прехраната си и колко е богат.

Помоли икономката да я отведе в спалнята за гости, която по обзавеждане би подхождала дори на самия президент. После Кейн се оттегли в кабинета си, а Ники заспа.

Когато се събуди, навън беше тъмно, а тя лежеше в чуждо легло. Беше огромно — с бели, кафяви и зелени шарки, които се повтаряха по завивките и пердетата. Мебелите бяха тъмни и здрави. Ники се размърда, опита се да стане, но това й костваше прекалено много усилия.

Кейн отвори вратата и влезе. Беше облечен единствено с дълга черно-бяла хавлия. Тъмната му коса беше мокра, но сресана. Миришеше на сапун.

— Аз не заспах в това легло…

Той се засмя.

— Права си. Но искам да си до мен през нощта, в случай, че се нуждаеш от нещо.

— Заболяването ми може да е инфекциозно, може да те заразя — настояваше Ники с дяволита усмивка.

— Вече е твърде късно да се тревожа за това. Искаш ли нещо?

— Искам да отида до банята.

— Никакъв проблем.

Кейн отметна завивките и Ники остана по бледосин копринен халат. Той с лекота я взе на ръце.

— Мога да ходя и сама — запротестира тя.

— Не, не можеш — закачливо й отвърна.

Харесваше му да я носи. Изглежда и на нея й харесваше, защото се сви удобно в прегръдката му.

— Надявам се, че халатът ти харесва — вметна Кейн. — Накарах икономката да ти купи няколко.

— Харесва ми. Благодаря ти.

— Не бих ти дал носени дрехи.

— Мислите ми ли четеш? Съжалявам, но си мислех за любовницата ти и те ревнувах.

Пред вратата на банята той се поспря и се наведе да целуне челото й с безкрайна нежност.

— Това е минала история. Повече няма да имаш причини да ревнуваш. Отсега нататък ти ще бъдеш единствената жена, с която ще живея.

„Да живея с него! Да живея с него!“

— Но ти каза, че не вярваш в брака!

— Тогава не бях още готов… Дай ми малко време, Ники. Нека всичко да върви бавно и естествено, окей?

Пусна я и й отвори вратата на банята. Няколко минути по-късно Ники се появи с измито набързо лице и Кейн я заведе обратно в леглото.

Приседна до нея и халатът му се разтвори, разкривайки част от широките му гърди.

— Хайде, изпий това.

Той извади някакво хапче от едно малко шишенце и добави:

— Лекарско нареждане!

Ники го пое от голямата му длан и успя да го глътне, въпреки болките в гърлото. Намръщи се, докато му връщаше чашата с вода. Очите й се задържаха върху голото му тяло, което се разкриваше изпод халата. Кейн проследи погледа й.

— Стриптийз-шоу ли ти изнасям? — замислено каза той. — Впрочем, има ли някакво значение? Вече знаеш как изглеждам.

Тъмните му очи на свой ред се плъзнаха по прилепналия й халат. Само тънки като спагети шнурчета го придържаха към тялото й. И той междувременно беше успял да развърже едно от тях. После протегна ръка и бавно развърза другото, докато голата й гръд не се разкри до фината розовина на зърното. Ники го гледаше втренчено, сякаш не можеше да повярва на това, което ставаше.

— Какво има? — прошепна й.

Ноктите й се забиха в ръката му. Не можеше да скрие удоволствието си от докосването му. Познаваше я твърде добре.

Кейн смъкна докрай коприната от тялото й, а очите му я преоткриваха, радваха й се, наслаждаваха се на изящните й млечнобели твърди гърди сред звънтящата тишина в стаята.

Нито един мъж не я бе карал да почувства, че ще умре, ако той не предприеме нищо повече, освен да я гледа. Не беше изпитвала такава първична необходимост, дори когато беше много млада и Майлз все още не беше успял да унищожи вярата й в силата на собствената й женственост.

— Все още имаш треска — промълви той, като я докосваше с върха на пръстите си, изучаваше я, боготвореше я. — Кожата ти е гореща, особено тук, Ники, където е най-твърдо. Когато те галя, ти направо трепериш, нали? Иска ти се да ме придърпаш в леглото и да ме обвиеш с крака, да ме накараш да проникна в теб. Защото знаеш, че след отминалата нощ това е единственото нещо, което би могло да потуши болката.

— Дяволите… да те вземат! — задавено отрони Ники.

— Искаш го не по-малко от мен — прошепна Кейн. — Хайде, Ники, нека да ти покажа…

Той се изправи, а в тялото му върлуваше същата треска, която гореше и в нея. Разтвори халата си и го съблече. Застана пред Ники в цялата си мъжественост, във великолепието на стройното си, мускулесто тяло с отличен и равномерен тен.

Ники се изчерви, но не можеше да отвърне погледа си. Беше толкова красив. Гледаше го с такава възхита и благоговение, както художник гледа произведение на изкуството. За нея Кейн беше произведение на изкуството.

— Ти си самото съвършенство! — изтръгна се от устните й.

— Ти също…

Краката му буквално се подкосиха — желаеше я до полуда. Кейн изпъшка, облече отново халата си и отиде до прозореца, като си поемаше дълбоко въздух, за да се овладее. Ники прогонваше всички разумни мисли от главата му. Беше невероятно, че толкова много я желаеше. Но тя беше болна и трябваше да се грижи за нея. Повтаряше си това, докато се почувства по-добре.

Когато се върна до леглото, Ники беше седнала, подпряна на възглавницата, а завивките бяха плътно придърпани до брадичката й. Чувстваше се виновна.

Кейн се засмя.

— Добре съм. Но мога да се пристрастя към това — размишляваше гласно, като наблюдаваше объркването й, което тъмните му очи предизвикваха.

— Към кое?

— Да те оставям да ме гледаш — отвърна й лукаво.

Тя направи гримаса. После сключи ръце върху завивките.

— Оттук нататък какво ще правим, Кейн?

Кейн седна до нея, а лицето му изразяваше принудително примирение.

— Ники, казах ти, че преди година починаха жена ми и синът ми, но не ти казах как стана това. Бяха убити при някаква престрелка в една далечна страна и аз се чувствам виновен. Понякога кошмарите ме измъчват дни наред и не мога да спя. Не че не чувствам нищо към теб. Напротив — държа много на теб!

Широките му рамене се повдигнаха и отпуснаха.

— Смятам обаче, че е твърде рано да мислим за някакво трайно обвързване.

Тя хапеше устни в мълчаливо отчаяние.

— Мисля, че те разбирам. Сигурно ужасно ти липсват… — каза накрая.

— Така е…

Кейн обхвана главата си с длани и се подпря с лакти на коленете.

— Синът ми ми липсва всеки ден. Господи, толкова съм уморен.

— Защо не се пъхнеш тук при мен?

Той я погледна в недоумение.

— Защо?

Ники се насили да се усмихне.

— Защото мисля, че отново имаш нужда от прегръдка…

Извади ръцете си изпод завивките и ги протегна към него.

Два часа по-късно Кейн се питаше защо с такава готовност се беше озовал в прегръдката й. Тя го правеше уязвим. Жена му не бе успявала да го накара да се чувства така. Ники му даваше и усещането, че е защитен, сигурен. Беше лежал до нея, полюшвайки я в обятията си, притиснал горещото й тяло до своето. Прегръщал я бе силно, докато сам се бе опитал да се избави от съмненията и раздвоенията си.

Тя го бе галила по тъмната коса, шепнейки му нещо нежно и полуразбираемо и не след дълго болката беше притъпена и въздишка на облекчение се бе изтръгнала от гърдите му.

— Няма нищо лошо в това да си жив, дори тях да ги няма. Те също те обичат, липсваш им, но те знаят къде си. По някакъв начин знаят — промълви Ники в ухото му, преди да заспи.

 

 

Сутринта се събуди сама в леглото. Мисис Бийл й донесе закуска и оправи възглавниците. Жената беше добра и приятна, но Ники се чудеше, защо ли Кейн я беше оставил сама. Може би искаше да й спести неудобството икономката да ги завари заедно. Ники обаче не би се почувствала неудобно. Обичаше Кейн толкова много, че не би позволила на никого да повлияе на отношенията им.

Когато малко по-късно той дойде да я види, изглеждаше някак мрачен и уморен. Беше се събудил призори и всичките му съмнения, разсеяни от прегръдката на Ники, се бяха върнали. Не смееше да я приласкае, боеше се да поеме такъв риск. Изражението й му подсказа, че не разбира внезапната му студенина, след като са били толкова близки.

— По-добре ли се чувстваш? — попита я.

Ники кимна и му се усмихна топло.

— Ти как си?

— Измъчен от работа — отвърна и присви очи. — Трябва да проведа няколко телефонни разговора, но ще обядваме заедно. Да изпратя ли мисис Бийл да ти донесе нещо?

— Не, благодаря. Имам още от сока, който ми сервира със закуската.

— Добре.

Кейн плъзна поглед по красивото й лице. Дори и болна, тя беше прекрасна.

— Сега не си толкова бледа, колкото вчера. Как са дробовете ти?

— По-добре. Кейн, благодаря ти, че ме доведе тук и се погрижи за мен.

— Ти ми се довери. Ти също се погрижи за мен, когато имах нужда. Сега е мой ред. Впрочем, нима имаш някой друг, който да се погрижи за теб?

Ники си премълча, като се питаше какво ли щеше да стане, ако Клейтън й позвънеше и не я намереше вкъщи. „Дали ще се втурне да ме търси? Дали ще повика полиция? Трябва да измисля начин да се свържа с него…“

Междувременно наблюдаваше Кейн и неволно проследи погледа му, който се плъзна към възглавницата до нея.

— Мога ли да те попитам нещо?

Той пристъпи и спря до леглото.

— Какво искаш да знаеш?

— Много ли… обичаше жена си?

Кей се поколеба за миг.

— Когато се оженихме, в отношенията ни имаше много нежност — каза най-накрая. — Бяхме влюбени. Имахме върховни мигове, каквито не бях изпитвал с никоя друга. Но всичко се обърка, когато тя забременя. След като се роди синът ни, заживя само за него. Може би аз също. В стремежа си да бъдем родители ние се загубихме един друг.

При спомена за малкия му син някакъв ужасен блясък се появи в очите му. Пламнаха кошмарите, като куршумите, които бяха помели един млад живот, мечтите и надеждите му.

— Кейн!

Ники се свлече до леглото. Краката й трепереха, но не им обърна внимание, защото страшна болка я прониза, когато видя израза на лицето му.

— Скъпи, всичко е наред. Всичко е наред — зашепна, като го прегръщаше силно.

Кейн преглътна и тялото му се разтресе. Ръцете му потърсиха раменете й и тежко се отпуснаха върху тях, докато се бореше с ужаса. Беше се почти освободил от него. Сега, с Ники, всичко се връщаше отново. Утехата, която тя му предлагаше, го правеше уязвим.

— Кейн, не гледай в миналото! — притисна буза до гърдите му. — Трябва да престанеш да се измъчваш!

— Те загинаха… — отрони той с призрачен шепот. — Бяха разкъсани от куршумите и лежаха там в железния ковчег, който преди това представляваше кола.

Потръпна. Едва се държеше на крака, но не можеше да го остави сега. Погали широкия му гръб и се заслуша в дълбокия му глас, докато мъчително и несвързано й разказа всичко.

— Съжалявам, толкова съжалявам, Кейн… Те дори не са разбрали, всичко е станало толкова бързо — успокояваше го Ники. — Бъди доволен поне от тази малка божия милост. Те не са страдали.

— Той беше мой син. — Гласът му се задави. — А какво беше останало от него… Боже! Боже, не мога… да мисля… не мога да понеса мисълта за това!…

Тя се повдигна на пръсти и целуна овлажнелите му очи, лицето му. Кейн преживяваше отново ужаса. С големите си ръце притисна Ники по-плътно към себе си и за пръв път в живота си съзнателно се уповаваше на жена, да му даде сила.

Ники усети мига, когато той се освободи от всичко и жизнеността му отново започна да се възвръща.

Дланите му потръпнаха върху раменете й.

— С никого не съм разговарял за това. Даже с Джейк.

— Хубаво е да разговаряш за нещата, които ти причиняват болка — тихо каза тя.

— Сигурно — отвърна й, ядосан на себе си, че за по-малко от двадесет и четири часа беше излял болката си два пъти.

Яд го беше и на Ники, задето беше тук, задето го слушаше, задето бе станала свидетел на слабостта му. „Но няма да си позволя слабостта да се влюбя в нея до безумие!“ — мина му през ума.

— Не мога да ти обещая вечна любов и вярност, Ники!

Веждите й се повдигнаха от смайване при тази груба забележка.

— Става въпрос за брака.

Изучаваше нещастното й изражение.

— Ти си борбена, Ники, и аз се възхищавам на ума ти толкова, колкото и на прекрасното ти тяло. Но просто не мога… да понеса всичко това.

След загадъчното си изречение се обърна и излезе от стаята. Ники дълго се взира в затворената врата, преглъщайки разочарованието и болката си.

Кейн й бе дал ясно да разбере, че не я иска за съпруга, че влиянието й над неговите чувства му беше неприятно. Оттук нататък всичко щеше да тръгне на зле и беше все по-малко вероятно той да се привърже към нея с течение на времето. Болеше я ужасно!

Трябваше бързо да оздравява и да се маха оттук. Надяваше се само Клейтън да не реши да й телефонира, докато я няма вкъщи. Защото ако го направеше, нещата можеха да се усложнят. Макар че едва ли би могло да бъде по-лошо, отколкото бе сега.