Никос Казандзакис
В дворците на Кносос (28)

XXVIII

И след като изрече това, Кафисос тръгна да се поразходи малко сам по вълнолома. Слънцето вече залязваше, спокойната вода на морето се бе обагрила със странен цвят, като вино. Островчето Диа блестеше отсреща цялото розово. Тъмни червени облаци се бяха струпали на запад.

— Утре ще имаме вятър… — прошепна Кафисос, като погледна облаците и се засмя.

„Онзи глупак Цекурас — помисли си той, — как само падна в клопката! От пуста горделивост, за да покаже, че уж царят му е приятел, издаде тайната си!“

Кафисос седна на една по-отдалечена скала.

„Така значи — каза си той, — царят праща кораби да заловят Аристид! Тежко му и горко, ако го заловят и го докарат тук! Царят е способен да го направи на парчета… Ех, ако знаех накъде е тръгнал, та да подтикна онзи глупак Цекурас да поеме в обратна посока! Но как да науча?“

И тъкмо в този миг зърна две момчета на широкия кей, които вървяха съвсем бавно и разговаряха. Привечерните сенки вече се бяха спуснали, но капитан Кафисос имаше орлово око.

— Това е племенникът ми Хари! — прошепна доволно той. — Хари с приятеля си Икар! Горкото дете, колко ли е страдало! Но хвала на него, показа се смел!

Беше научил, че стражите го бяха грабнали и били безмилостно с бич. Но Хари се държал като юнак.

— Хари! — извика Кафисос и се затича, за да не би да изгуби племенника си сред тълпата. — Хари!

— Някой ни вика! — каза Икар на приятеля си. — Чу ли?

Двете момчета се извърнаха. Видяха, че един човек тича към тях.

— Вуйчо ми! — каза Хари и се спря.

Кафисос довтаса, сграбчи в прегръдките си смелия си племенник.

— Хвала ти, дете мое! — каза му той. — Научих всичко и знам, че не си посрамил рода си. Нито си заплакал, ми казаха, нито си предал някого! Хвала ти! Един ден ще станеш голям човек!

Хари се изчерви.

— Изпълних дълга си — отвърна той. — Дълга си, нищо повече.

Капитан Кафисос поведе двете момчета към края на пристанището, влязоха в едно малко дюкянче, в него имаше столче и масички, а едно пълно бръснато старче продаваше вкусни сладкиши, направени от мед и сусам.

— Ей, дядо Кринос! — извика Кафисос. — Донеси тук на момчетата две хубави сусамови питки! И две чаши студена вода!

— Веднагааа! — извика старият Кринос с тънкото си гласче. — Ида!

Кафисос се обърна към Хари.

— Научи ли нещо за баща си? — попита го той.

Хари поклати притеснено глава.

— Не — отвърна той, — нищо… нищо…

— А аз научих нещо! — каза Кафисос.

Хари подскочи, сграбчи вуйчо си за ръката.

— Добро или лошо, вуйчо? — попита с тревога той.

Нито едното, нито другото, Хари! — отговори Кафисос.

— Но какво тогава? — запитаха нетърпеливо момчетата.

Ала тъкмо в този миг старият Кринос донасяше сладкишите.

— Шт! — пошушна Кафисос, като посочи стареца. — Не трябва да ни чуе.

Старият Кринос постави на масичката сладкишите и чашите с вода и се усмихна.

— Пресни са — каза той, — току-що ги направих!

Когато старецът се отдалечи, Кафисос се наведе към двете момчета.

— И тъй, чуйте какво научих. Царят изпраща един капитан, мой приятел, да претърси бреговете на голямата земя и на островите, да намери чуждоземния царски син и твоя баща, Хари… Изглежда, че старият цар е побеснял.

Хари прехапа устни.

— Лоша вест… — прошепна той. — Ще намерят баща ми и тогава…

Възел задави гърлото на Хари и той не можа да довърши думите си.

— Смелост, Хари! — промълви Кафисос, като стисна ръката на племенника си. — Ти си храбър и доказа това, не се бой! Баща ти не е глупав човек, там, където се намира сега, сигурно са го скрили добре. Как може да го открие старият цар?

Хари наведе мълчаливо глава. На Кафисос му стана жал за него.

— Хари — изрече той, — казах ти това, което научих, без да скрия нищо от теб, защото мислех, че си вече мъж и можеш да понесеш всичко.

Хари се изчерви засрамен.

— Прости ми, вуйчо — каза той. — Сърцето ми за миг се уплаши… Но сега, ето отново укрепна… И гледам опасността без страх.

— Трябва да знаем всичко, каквото става — произнесе Кафисос със сериозен глас, — за да можем и ние да вземаме мерки. Ако се случи някой ден да узнаеш къде се намира баща ти, трябва да го предупредиш, че царят го преследва, и да си опича ума. Разбра ли? Затова ти казах цялата истина.

И капитан Кафисос разправи, като се смееше, как бе успял да изтръгне тайната от приятеля си Цекурас.

— Благодаря, вуйчо — каза Хари, — и ако узнаеш още нещо, моля те, не го крий от мен. Добро или лошо. Вече съм голям и трябва да ми имаш доверие, вуйчо.

Кафисос целуна племенника си.

— Имам ти пълно доверие, племеннико — каза той. — А сега ми кажи Крино все още ли е затворена?

— Все още… все още… — отвърнаха двете момчета с разтреперани гласове.

Кафисос гневно стисна юмрук.

— Ще дойде ден — прошепна той, — когато царят скъпо ще плати за неправдата си спрямо две сироти деца. Бог понякога забавя наказанието на злите, но не го забравя. Винаги идва ден, когато дават сметка за делата си.

И като каза това, капитан Кафисос се сбогува с двамата приятели.

— Мръкна се, деца мои — изрече той. — Време е да се приберете в двореца. Смелост, всичко ще завърши добре с Божията помощ!