Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Στα παλάτια της Κνωσού, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод от гръцки
- Георги Куфов, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и начална корекция
- Еми (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Никос Казандзакис. В дворците на Кносос
Гръцка. Първо издание
ИК „Отечество“, София, 1990
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Коректор: Невена Николова
История
- — Добавяне
LXIII
Ариадна нададе радостен вик. Изтича да стисне ръката на героя. Но царят беше вече слязъл от престола си, изблъска грубо дъщеря си, приближи се до Тезей.
— Уби ли го? — запита го той със задавен глас.
— Да.
Народът чу това, закрещя.
Царят се обърна към народа, посочи Тезей:
— Убийте го! — каза той.
Юрна се народът, но Ариадна се намеси.
— Чакайте! — извика тя. — Аз заповядвам!
Извърна се към баща си.
— Тате — произнесе тя със строг глас, — ти се закле!
— Какво се заклех?
— Че ще му подариш живота, ако убие Минотавъра. Да или не?
Царят мълчеше.
— Един цар — продължи Ариадна — не престъпва клетвата си!
Царят мълчеше.
— Един цар — повтори със строг глас царкинята — не престъпва клетвата си!
Царят наведе глава. Извърна се към народа:
— Оставете го — каза той. — Заклех се, няма да престъпя клетвата си. Вървете си!
Обърна се към Малис:
— Отведи стражите! Вървете си и вие!
Всички си отидоха. Останаха само царят, Ариадна и четиринадесетте младежи и девойки. Скрити зад колоната, останаха и нашите трима приятели — Хари, Крино и Икар.
Царят отново седна на престола си. Кимна на Тезей.
— Ела тук, приближи се — каза му той.
Тезей пристъпи крачка.
— Слушам! — произнесе той.
— Върви си веднага! — извика царят, като с мъка сдържаше яростта си. — Качи се на проклетия си кораб и се махай!
— И аз това искам — отвърна спокойно Тезей, — да си отида!
Обърна се към другарите си.
— Да вървим! — каза той.
— Не бързай! — извика царят. — Вземи това копие, занеси го на баща си. То е символ на войната. Кажи му, че още преди да мине лятото, ще дойда в града му и ще срина двореца му. Ще го превърна в пепелище, и ще разпръсна пепелта му по всички ветрове! Казах!
Тезей сграбчи копието, което царят му подаде.
— Приемам войната! — каза той. — Чакам те!
И се засмя иронично.
— Защо се смееш?
— Внимавай, стари царю, да не би аз да дойда преди това тук и да превърна в пепелище твоя дворец! Остаря, остаря и царството ти, дойде нашият ред!
Царят се изплаши. Отпусна глава назад, целият пребледнял.
Ариадна се спусна, повдигна го.
— Татко! — извика тя. — Татко!
Но старецът беше припаднал.
Ариадна гребна вода от близкия басейн, поръси баща си.
Старецът се съвзе.
— Заведи ме в двореца… — промълви той. — Повикай стражите…
Крино изскочи иззад колоната, спусна се да помогне на господарката си. А Хари изтича в двореца, повика стражите.
И след малко Малис и войниците вдигнаха стария цар на ръце, изкачиха го по голямото стълбище, внесоха го в двореца и го положиха на леглото му. Ариадна и Федра, надвесени връз него му вееха.
Тезей се обърна към другарите си.
— Вие вървете на пристанището — каза им той, — пригответе кораба.
— Няма ли да дойдеш с нас? — попита го Андрокъл.
— Ще дойда малко по-късно. Имам още една работа в двореца.
— Не се бави! — извикаха му младежите и девойките, като го гледаха с тревога.
— Преди да се мръкне, ще бъда при вас. Вървете!