Джоузеф Стейтън
Атаката срещу Харвест (6)

Глава 4

Колониален свят Харвест на КУОН, система Епсилон Инди, 21 декември 2524

По време на хиперпространствения скок от Земята, компютърът в криоотделението на корветата за бърза атака на КУОН, „Двама за подгонване“, потопи Ейвъри в дълъг, цикличен сън. По негова молба машините му позволиха да се наслаждава на удължена анаболна почивка, изпадайки колкото се може по-бързо и продължително в изпълнено със съновидения състояние. Всичко това се постигаше чрез прецизни настройки на замразяващата атмосфера в криокамерата на Ейвъри и внимателната употреба на интравенозни фармацевтични средства, които контролираха едновременно честотата и продължителността на цикличния сън на криосубектите, като освен това влияеха върху съдържанието на техните сънища.

Ала независимо от качеството на медикаментите, които Ейвъри беше поел преди замразяването си, той винаги сънуваше едно и също нещо — най-лошите моменти от неговите мисии срещу Съпротивата, в които възпроизвеждаше заслепяващите изстрели, отбелязващи кулминацията на съответната операция, която изпълняваше.

Въпреки че кървавите нюанси на тези мисии бяха нещо, което Ейвъри предпочиташе да преживее само веднъж, истинският ужас в неговите сънища идваше от предположението, че те бяха причинили повече вреда, отколкото добро. А гласът на леля му кънтеше в мислите му…

„Накарай ме да се гордея с теб, направи каквото трябва.“

Криокомпютърът регистрира повишена активност в мозъка на Ейвъри, която беше опит за излизане от REM състоянието и поради това повиши дозата медикаменти. „Двама за подгонване“ тъкмо беше излязъл от хиперпространствения скок и се насочваше към крайната точка на курса си. Време беше компютърът да започне размразяването на Ейвъри, а през това време субектите щяха да бъдат потопени в сън, което беше стандартна процедура.

Медикаментите подействаха и Ейвъри се унесе дълбоко. А картинното шоу в ума му продължи да се върти…

Един влекач беше отбил в канавката на пътя, а от повредения му двигател излизаше пушек. Чуваха се първоначалните аплодисменти на останалите пехотинци в контролната кула, които мислеха, че Ейвъри току-що е заковал бомбаджия на „Вътрешните“. След това настъпи усещането, че техните АРГУС устройства са се повредили и че мъртвият цивилен шофьор на влекача просто не е взел правилния товар.

Ейвъри беше само няколко месеца извън казармата. А войната вече се беше изострила.

Ако човек се заслушаше във внимателно съставените пропагандни съобщения на КУОН, можеше да остане с впечатлението, че „Вътрешните“ са си все същите черни овце — след близо два века съжителство в името на общата кауза, отделни групи от неблагодарни колонисти са решили да започнат борба за по-голяма автономия, за да могат свободно да действат в интерес на своите светове, а не за благото на цялата империя.

В началото имаше чувствително голям брой хора, които бяха солидарни с каузата на „Вътрешните“. Разбираемо беше, че на бунтовниците им се повръщаше от това имперските бюрократи да им казват как да живеят, каква професия да си изберат, колко деца да имат, както и от честите трудно изпълними пълномощия на правителството, базирано на Земята, което все повече и повече не разбираше необикновените предизвикателства, с които се сблъскваха отделните колонии. Ала тази солидарност бързо се изпари, когато, след векове на обезсърчителни и безплодни преговори, по-радикално настроените фракции от „Вътрешните“ изоставиха политиката и започнаха да сеят насилие. В началото те поразяваха военни обекти и симпатизанти на империята. Но когато КУОН започна да провежда контраоперации срещу тях, все повече и повече невинни хора ставаха жертва на кръстосания огън.

Като новобранец Ейвъри не разбираше защо Съпротивата не действа във външните звездни системи като Лебед, където колонистите бяха обединени от едно и също верую и етническа принадлежност, което беше всъщност една от основните причини за разпадането на старата система от държави на Земята и раждането на ОН като обединяваща сила. Вместо това безредиците бяха избухнали точно там, където КУОН имаше най-доброто въоръжение, за да им противодейства — Епсилон Еридани, най-гъсто населената и внимателно управлявана звездна система извън Слънчевата.

С всичките тези ресурси, които бяха разположени в тази система, Ейвъри се чудеше защо КУОН не можеше да усмири „Вътрешните“ преди събитията да излязат извън контрол. Не можеше ли всички мощни институции и движещи сили на икономическия просперитет като командването на флота върху Рийч, университетите и съдилищата на Съркъмстанс и индустриалните зони на Трибют да предложат приемливо решение и за двете страни? Докато войната продължаваше, Ейвъри започна да осъзнава, че точно тези ресурси бяха проблемът, защото в Епсилон Еридани КУОН можеше да изгуби много.

Ейвъри потрепна, реагирайки на повишаването на телесната му температура. Но това беше резултат и от бързо преминаващите образи в главата му…

Сипаничави къщи бързо пробягваха през визьорите на оръжията. Внезапно избухна експлозия. Около горящия корпус на водещото бронирано превозно средство в конвоя се бяха разпръснали тела. Дула на оръжия проблясваха от върховете на покривите. Последва лудешки бяг в търсене на прикритие в касапницата. Куршуми рикошираха и се чуваше бърборене по радиостанциите. Избухваха фосфорни сияния от артилерийската стрелба на друидите. Жени и деца бягаха от горящите къщи, като оставяха следи от кръв, гъста като карамел…

С очи, стрелкащи се зад клепачите, Ейвъри си спомни заръките на леля си — „Стани мъжа, който съм сигурна, че можеш да бъдеш“.

Сержантът се напъна да размърда упоените си крайници, но компютърът увеличи дозата и той остана на мястото си. Финалната сцена от кошмара нямаше как да бъде спряна…

Претъпкан крайпътен ресторант. Отчаяна жена, заобиколена от непоколебими мъже. Ритащи крачета на задушаващо се дете. Отчаяният скок на бащата и моментът, който се изплъзна на Ейвъри и причини всеобщ шок и възпламеняващ ад, който запрати неговия хорнет с въртене назад.

Ейвъри се събуди с тежко дишане, устата му се напълни със смразяващите изпарения, изпълващи криокамерата му. Компютърът бързо стартира спешно прочистване. По някакъв начин, въпреки три пъти увеличаваната доза от приспивателни, Ейвъри беше успял да преодолее последните етапи от размразяването. Компютърът регистрира аномалията, извади внимателно дихателната тръба и катетъра и отвори извития, пластмасов капак на криокамерата.

Сержантът се претърколи на лакти, наведе се върху ръба на камерата и се закашля, избухвайки в поредица от бурни спазми. Когато си пое дъх, долови шляпането на боси крака върху гумения под на криоотделението. Секунда по-късно малка, квадратна хавлиена кърпа се появи в полезрението му.

— Оправих се — процеди Ейвъри. — Дръпни се.

— От началото на процедурата до спазмите за по-малко от пет — прозвуча гласът на мъж, който не беше много по-възрастен от Ейвъри. — Срещал съм кашици, които се справят по-бързо. Но и това е добре.

Ейвъри погледна нагоре. Мъжът беше гол също като него. Ала кожата му беше плашещо бледа. От наскоро обръснатата му глава беше започнала да набожда руса коса, подобно на първите снопове коприна от класовете на зърнените култури. Брадичката на мъжа беше дълга и тясна. Когато се усмихна, изпитите му бузи се издуха дяволито.

— Хийли. Младши флотски офицер първи клас. Санитар.

Това означаваше, че Хийли беше от флота, а не от пехотата. Въпреки това изглеждаше приятелски настроен. Ейвъри грабна кърпата и избърса гладко обръснатото си лице и брадичката си.

— Джонсън. Старши сержант.

Широката усмивка на лицето на Хийли се разтегна още повече.

— Е, поне няма да се налага да ти отдавам чест.

Ейвъри провеси краката си извън криокамерата и стъпи с ходилата си върху пода. Усещаше главата си подута и готова да се пръсне. Вдиша дълбоко и се опита да ускори възстановяването на сетивата си.

Хийли кимна към една херметическа врата в другия край на помещението.

— Хайде, каютите са насам. Не зная какви сънища си имал, но моите не включват стоенето тук и взирането в топките на друг мъж.

Ейвъри и Хийли се облякоха, взеха военните си чували и отидоха да докладват в малкия хангар на „Двама за подгонване“. Корветите бяха най-малкия клас бойни кораби на КУОН и не носеха изтребители. Всъщност в хангарите им едва имаше място за една совалка SKT-13, която представляваше по-просторна версия на закръглените, подобни на пчели спасителни капсули, които бяха стандартни за всеки кораб от флотата.

— Седнете и се закопчайте — изръмжа пилотът на совалката през рамото си, докато Ейвъри и Хийли се качваха на борда. — Спряхме единствено, за да разтоварим вас двамата.

Ейвъри подреди торбите си и се промуши в едно от централните места на совалката, като издърпа една предпазна преграда с формата на латинската буква „U“ върху раменете си. Совалката се спусна през един въздушен шлюз в пода на хангара и ускори, отдалечавайки се от кърмата на корветата.

— Бил ли си някога на Харвест? — извика Хийли на фона на рева от двигателите на совалката.

Ейвъри протегна шия по посока на пилотската кабина.

— Не.

Ала той беше ходил там. Трудно му бе да си спомни кога точно беше станало това. По време на криогенния сън човек не остаряваше, но времето така или иначе минаваше. На Ейвъри му се струваше, че беше прекарал поне толкова време в сън, колкото и в будно състояние, откакто се беше присъединил към пехотата. Без да отдава значение на това, сержантът беше останал на Харвест достатъчно дълго, за да издири целта си, да планира удара и да намали с един човек броя на корумпираните длъжностни лица. Това беше и мисията му за завършване на училището за снайперисти към Флотските специални сили (ФСС), която той премина с отличен.

Ейвъри примига с очи, когато вътрешността на совалката стана по-ярка. Отвъд илюминаторите на нишата, в която се намираше кабината на совалката, се беше появил Харвест. Разпръснатите облаци разкриваха един свят, върху който земята преобладаваше, за разлика от моретата. Един-единствен огромен континент грееше, обагрен в ярко кафяво-жълто и зелено през незамърсената му атмосфера.

— И аз отивам за първи път — каза Хийли — в тази пустош. Ала тя съвсем не изглежда зле.

Ейвъри просто кимна с глава. Както повечето от неговите мисии, операцията на Харвест беше строго секретна. И той нямаше никаква идея, дали санитарят имаше някакво разрешително за достъп до такава информация.

Совалката се насочи към един метален отблясък в дълбокото сияние от атмосферата на Харвест. Ейвъри различи една орбитална структура, която се състоеше от две сребърни дъги, реещи се високо над планетата. Те не бяха ходили там по време на предишното си посещение.

Когато совалката се приближи, Ейвъри видя, че дъгите бяха разделени на хиляди километри една от друга от златисти шнурове — космически елеватори, които преминаваха през по-ниската дъга и спираха върху повърхността на Харвест. Точките, в които елеваторите разполовяваха дъгата, бяха отворени към въздушното пространство, запълнено с предавателни механизми и лостове, които от разстояние приличаха на деликатно произведение на нечия фантазия.

— Дръжте се — извика пилотът. — Има трафик.

С къси, насечени струи от маневриращите си двигатели совалката елегантно си проправи път през многобройните формации от товарни модули около орбиталната структура. Ейвъри забеляза, че техните дизайнери не са си направили труда да разкрасят творенията си, които представляваха просто задвижващи двигатели и нищо повече. По-голямата част от съставните им части като тръби, резервоари и жици се виждаха свободно. Само скъпите им модули „Шоу-Фуджикава“ бяха обвити в защитни опаковки.

След като совалката се приближи още повече до орбиталната структура, тя се завъртя на 180 градуса и тръгна на заден ход към един шлюз за скачване. След няколко издрънчавания и свистене на въздуха един индикатор над задния люк на совалката, който първоначално беше червен, започна да свети в зелено. Пилотът вдигна палци към пътниците.

— Успех. И внимавайте с дъщерите на фермерите долу.

Совалката се отдели веднага щом Ейвъри и Хийли влязоха в орбиталната структура.

— Добре дошли в Тиарата — прозвуча характерен женски глас от една невидима аудиосистема. — Казвам се Сиф. Моля, уведомете ме, ако има нещо, с което да направя престоя ви тук по-удобен.

Ейвъри отвори ципа на единия от джобовете на вълнения си чувал и извади една маслиненочерна, раздърпана военна шапка.

— Само няколко упътвания, ако обичате, госпожо.

Той нахлупи шапката на главата си ниско над веждите.

— Разбира се — отвърна изкуственият интелект. — Тази въздушна камера води към медианата. Завийте надясно и продължете направо към скачена станция номер 3. Ще ви уведомя, ако объркате пътя.

Бледи светлини в тавана на въздушния шлюз засветиха по-ярко, след което вратата във вътрешността му се отвори с въртене. В тясната и подредена стая въздухът беше тежък и застоял, но в неочаквано обширното пространство зад нея рециклираната атмосфера не беше толкова потискаща. Оказа се, че медианата беше широка платформа, окачена в средата на цилиндричната орбитална структура с помощта на дебели метални кабели. Ейвъри предположи, че Тиарата е дълга четири километра, а вътрешността й беше широка около триста метра в диаметър. Шест подвижни титаниеви мачти се простираха по дължината на съоръжението. Те бяха равномерно разпределени из вътрешността на цилиндъра и бяха свързани една с друга с по-малки носещи греди, в които имаше пробити овални дупки, за да се намали колкото е възможно повече тежестта им, без да се отрази това на тяхната здравина. Подът на медианата беше покрит с наподобяваща диамантената структура метална решетка, която, въпреки че беше много здрава, създаваше впечатлението, че се носи из въздуха.

— Участваш ли в много КВУ-та? — попита Хийли, докато крачеха към станция номер 3.

Ейвъри много добре знаеше значението на абревиатурата — Колониални военни учения. Това бяха едни от най-противоречивите дейности на КУОН. Официално, КВУ-тата имаха за цел да обучат местните хора как да помогнат на самите себе си, т.е. те тренираха колонистите да се справят с природните бедствия и ги запознаваха с основните вътрешни процедури по сигурността, за да не се налага пехотата да поддържа големи гарнизони в населените места. Неофициално, те бяха разработени, за да създават полувоенни формирования срещу Съпротивата, въпреки че Ейвъри често се беше чудил, дали наистина беше добра идея да се дават оръжия на колонистите от политически нестабилните светове и да се обучават как да ги използват. Неговият опит показваше, че днешният ти съюзник утре може да се превърне в твой враг.

— Никога — излъга отново Ейвъри.

— И сега какво? — продължи Хийли. — Търсиш някаква промяна?

— Нещо такова.

Хийли се изсмя и поклати глава.

— Значи имаш вече някакво ново, жалко назначение.

„Дори не предполагаш какво е то“, помисли си Ейвъри.

Медианата правеше остър завой наляво и докато Ейвъри преминаваше покрай един дълъг прозорец, насочи поглед навън към станцията, където се намираше едно от изпълнените с лостове и механизми пространства, което беше забелязал, когато приближаваха. На върха и на дъното на орбиталния корпус бяха изрязани два правоъгълни отвора и горните и долните мачти се виждаха през тях. По тези мачти минаваше кабелът на елеватор №3 в Тиарата.

Ейвъри наблюдаваше как два долепени един до друг товарни контейнера се появиха пред погледа им и започнаха да изпълват пространството в станцията. Беше трудно да се гледа през прозореца, ала той успя да забележи двата задвижващи механизма, които маневрираха към върховете на контейнерите. След прикрепването им, контейнерите започнаха да се издигат нагоре от Тиарата. Тогава задвижващите механизми обърнаха полярността на магнитите си и двата нови товарни вагона започнаха да се разделят един от друг. От началото до края тази операция продължи по-малко от трийсет секунди.

Хийли подсвирна.

— Отлично.

Ейвъри нямаше как да не се съгласи. Контейнерите бяха огромни. Координацията, която се изискваше, за да се движат в синхрон не само по кабела, но и едновременно по всичките седем елеватора на Тиарата, беше наистина впечатляваща.

— Още веднъж завийте надясно, след което трябва да видите вратата на асансьора на въздушната камера — каза Сиф.

Коридорът, който обточваше станцията, беше по-тесен от основната артерия на орбиталното съоръжение и гласът на Сиф се чуваше много по-наблизо.

— Улучихте точно момента, в който застъпва новата смяна.

Навън пред въздушната камера имаше дузина орбитални техници по поддръжката, облечени в бели комбинезони със сини ивици по дължината на ръцете и краката им. Въпреки постоянната усмивка на Хийли, техниците с притеснение огледаха двамата войници, които неочаквано се бяха появили. Ейвъри почувства облекчение, когато вагонът за новодошли, който наподобяваше малък контейнер и основно се използваше за превозване на големи количества колонисти от космическите кораби към повърхността, се изкачи бързо на станцията. На него не му се водеха още неприятни разговори.

Изпищя аларма и вратата на въздушната камера се отвори с плъзгане. Ейвъри и Хийли последваха техниците през една гъвкава платформа, която се разтягаше като акордеон към вагона. След като влязоха вътре, пуснаха вълнените си торби в един сандък за багаж зад една секция със седалки, която беше една от трите стръмни редици с места, изградени срещу четирите стени на вагона. Срещу реда със седалки, на който бяха седнали войниците, стената беше отворена и там имаше висок, правоъгълен дисплей.

— Настанихте ли се всички? Добре. — Гласът на Сиф излизаше през тонколонки, вградени в мястото на Ейвъри, докато той се закопчаваше в петточковата предпазна система от колани на седалката с висока облегалка. В орбиталното съоръжение имаше изкуствена гравитация, ала веднъж след като вагонът потеглеше, тя щеше да бъде заменена от налягането при свободното спускане. — Надявам се престоят ви тук да ви хареса.

— О, ще се постарая да му хареса — Хийли се усмихна дяволито.

Алармата изпищя за втори път, въздушният шлюз на вагона се запечата и спускането на Ейвъри започна.

 

 

Докато една малка част от интелекта на Сиф проследяваше спускането на вагона, в който се намираше Ейвъри, друга част от него се появи върху холопрожектора в нейния обработващ център.

— Позволете ми да започна, госпожо Ал-Сигни, като кажа колко съм ви благодарна за това, че решихте да проведете лично тази ревизия. Надявам се, че пътуването ви е било приятно?

Аватарът на Сиф носеше дълга до глезените рокля без ръкави с цветовете на залязващо слънце. Роклята подчертаваше златистата й коса, която беше прибрана прилежно зад ушите и падаше на вълни до средата на гърба й. Оголените й ръце, които бяха леко скръстени около хълбоците, заедно с дългия й врат и повдигнатата брадичка, създаваха впечатлението за балерина с размерите на кукла, която беше готова да застане на върховете на пръстите си.

— Продуктивно беше — отвърна Джилън Ал-Сигни. — Реших да не влизам в криокамерата.

Жената седеше на ниска пейка пред прожектора и носеше типичните дрехи на междинен уредник от КУОН — кафяви панталони и кафяво горнище, които бяха с няколко тона по-тъмни от кожата й. Гранатовочерният отблясък на командната емблема върху високата й якичка допълваше тъмночервеното й червило, което беше единственото цветно петно в семплия й външен вид.

— В тези времена само по време на пътуванията мога да наваксвам.

Мелодичният акцент на Ал-Сигни беше фин, ала съдейки по цялостния й външен вид, Сиф реши, че жената най-вероятно беше родена в Нови Ерусалим, един от колониалните светове в системата Лебед. Чрез микрокамерите, вградени в стените на нейния обработващ център, Сиф наблюдаваше как жената слага ръка отзад на главата си, за да провери шишовете, които придържаха дългата й черна коса прибрана в стегнат кок.

— Мислех, че ембаргото на Еридани важи за всички — каза Сиф, като се постара да разшири зениците на очите на аватара си, за да изрази съчувствие.

— Случаите, върху които работя, се утроиха в последните осемнайсет месеца — въздъхна Ал-Сигни, — а и честно казано, аз не съм експерт по контрабандата с оръжие.

Сиф сложи ръка на гърдите си.

— Е, съжалявам, че ви създавам още работа. Ще бъда колкото се може по-кратка в своите свидетелски показания, като смятам да пропусна анализа на рисковете относно протоколите за поддръжка на Мадригал и ще премина направо към…

— В действителност — прекъсна я Ал-Сигни — очаквам още една страна да свидетелства в този случай.

Сиф повдигна едната си вежда.

— О? Нямах представа.

— Взех това решение в последната минута. Помислих си, че мога да спестя малко време, като съчетая неговата ревизия с твоята.

Сиф усети как обработващите й вериги започват да се нагряват. Неговата ревизия? Но преди да успее да изрази протестите си…

&ХАРВЕСТ.СО.ИИ.СИф%%ХАРВЕСТ.АО.ИИ.МАК&

=Извинявам се за натрапването си. Уверявам те, че това беше нейна идея.

==ЗАЩО СИ ТУК?

=По задължение. Кутията беше твоя, а плодовете бяха мои.

Сиф се замисли за частици от секундата. Обяснението беше правдоподобно. Но ако Мак щеше да участва в нейната ревизия, тя щеше да постави някои основни правила.

==ЩЕ КОМУНИКИРАМЕ САМО ГЛАСНО.

==ИСКАМ ТЯ ДА ЧУВА ВСИЧКО, КОЕТО КАЗВАШ.

— Добър ден! — каза провлачено Мак по говорителите в обработващия й център. — Надявам се, дами, че не съм ви накарал да чакате.

— Ни най-малко. — Ал-Сигни свали комуникатора от джоба на костюма върху хълбока си. — Тъкмо бяхме започнали.

За няколкото секунди, които й трябваха, за да включи комуникатора си, двете ИИ продължиха скрития си разговор.

=Мислех, че мразиш гласа ми?

==Така е.

=Е, аз пък обожавам да чувам твоя.

Сиф зае поза, показваща досадата й, като протегна ръка, за да посочи комуникатора на Ал-Сигни.

— Ако ще се позоваваш на доклада ми, секция първа, параграф… — докато аватарът на Сиф изглеждаше спокоен и съсредоточен, ядрото на микропроцесора й бързо се насочи към Мак и започна да го напада, преди емоционално възпиращите й механизми да успеят да се намесят.

==ТВОИТЕ ФЛИРТОВЕ В НАЙ-ДОБРИЯ СЛУЧАЙ МОГАТ ДА СЕ ПРИЕМАТ КАТО ТОРМОЗ, А В НАЙ-ЛОШИЯ КАТО ПЕРВЕРЗИЯ И НЕ ОТГОВАРЯТ НА ДЕЙСТВИЯТА НА ЕДИН НАДЕЖДЕН ИИ.

==СМЯТАМ, ЧЕ ВЕЧЕ СИ НА ПЪТ КЪМ ПОЛУДЯВАНЕТО.

==И ТРЯБВА ДА ТЕ ПРЕДУПРЕДЯ, ЧЕ АКО НЕ НАСТЪПИ БЪРЗА ПРОМЯНА В ПОВЕДЕНИЕТО ТИ, НЯМА ДА ИМАМ ИЗБОР, ОСВЕН ДА РЕГИСТРИРАМ МОЕТО БЕЗПОКОЙСТВО. УВЕДОМЯВАЙКИ ВСИЧКИ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ВИСШАТА КОМИСИЯ НА СКД.

Сиф изчака за отговора на Мак, като междувременно температурата на ядрото й започна да се повишава.

=Мисля, че дамата протестира, без да има достатъчно основание за това.

==МОЛЯ?

=Това е Шекспир, скъпа. Погледни.

==ДА ПОГЛЕДНА?

Сиф светкавично отвори редовете от своята база данни и продължи да тъпче всички пиеси на Шекспир, включително файловете с тях на всеки човешки език и диалект от миналото и настоящето, в буфера за данни в комуникатора на Мак. След което добави многоезични издания на всички останали ренесансови драматурзи. И за да бъде сигурна, че достатъчно ясно е посочила какво има предвид, понеже Мак не само беше цитирал погрешно откъс от „Хамлет“, а и познанията му за театъра, както и всички други области, бяха само бледо отражение на нейните собствени, Сиф се върна обратно и провери превода на всяка пиеса от Есхил до абсурдните диалектически произведения от XXV-и век като „Всеобща космическа комедия“.

Ал-Сигни вдигна поглед от работното си устройство.

— Параграф…?

— … три — каза високо Сиф. Забавянето не беше повече от няколко секунди, но за един ИИ можеше да изглежда като цял час.

Ал-Сигни скръсти ръце в скута си и наклони глава на една страна.

— Никой от вас двамата не е под клетва — каза тя любезно. — Но, моля ви. Спрете със скритите разговори.

Сиф сложи единия си крак зад другия и се поклони.

— Извинявам се — жената беше по-умна от повечето служители на СКД, с които се беше срещала. — Моят колега и аз просто сравнявахме записите на митническата декларация от „Рог на изобилието“, в случай че има някакво несъответствие.

Понеже не искаше да лъже, Сиф бързо изпрати на Мак нейния запис на това, което носеше товарният кораб.

=Само пиесите му?

==МОЛЯ?

=Надявах се, че ще има поне един сонет.

Сиф сви устни.

— Изглежда постигнахме съгласие.

Тя не можеше да види лицето на Мак, но от думите му усещаше, че се забавлява много.

— М-да! — Мак промълви носово през говорителите. — И двамата сме наред!

Ал-Сигни се усмихна.

— Моля, продължете.

Сиф прегледа редовете в паметта си и остави алгоритмите да направляват ядрото й, за да я върнат към по-умерено емоционално състояние. Матрицата й тушира обзелите я чувства на объркване, смущение и дори болка. Докато ядрото й се охлаждаше, тя събра сили за предстоящата поява на Мак. Но като джентълмен, за какъвто толкова често се представяше, той не изпрати друго скрито съобщение, нито дори един-единствен байт под формата на флирт през останалата част от ревизията.