Джоузеф Стейтън
Атаката срещу Харвест (23)

Глава 21

Главата на Форсел увисна върху рамото на Ейвъри. Едрият войник беше заспал почти веднага, след като челюстите на магнитна възглавница на кофите за масло се бяха докоснали до втория шнур. В продължение на четири секунди кофата беше утроила скоростта, с която се издигаше. Огромното налягане, което беше възникнало в резултат на това, беше нещо, с което войниците не можеха да се справят. Ейвъри успя да остане в съзнание единствено заради обучението, което беше преминал за орбиталните десантни спускания. Той притисна коленете си едно към друго и започна да регулира дишането си, за да попречи на кръвта да се оттече в краката му.

Кофата представляваше тумбест цилиндър, състоящ се от две С-образни половини. Извитите и чисти прозорци върху вътрешната му стена осигуряваха изглед на триста и шестдесет градуса около шнура, който в момента блестеше в златист цвят. Тесният интериор на кофата беше предназначен за екипаж от четирима души, ала универсалните ДЖОТУНИ бяха демонтирали контролните уреди и мониторите, заради поддръжката на кофата и така се беше освободило място за дванайсет седалки, които бяха свалени от изоставените седани в Утгард. Седалките бяха разположени една до друга с гръб към кабела и поради това Ейвъри и войниците му можеха веднага да се отправят към единствения люк, колкото се може по-бързо, веднага след като се скачат с Тиарата.

— Капитане? Още ли сте с мен? — изгрухтя Ейвъри по микрофона на гърлото си, след като изправи главата на Форсел. Той не искаше войникът да се събуди със схващане във врата, защото това щеше да разстрои не само мерника му.

— Едва-едва — отвърна Джилън от нейната кофа. — Хийли се държи. Дас също. Твоите как са?

— Всички са в безсъзнание.

Когато капитан Пондър беше поставил задачата на Ейвъри да превземе отново Тиарата, беше попитал дали има доброволци. Мисията беше изключително опасна и Ейвъри знаеше, че ще има жертви. Ала в края на краищата имаше повече доброволци от трите отделения на Първи взвод, отколкото бяха местата в кофата. Всеки един от тях, Форсел, Дженкинс, Андерсен, Уик, дори и жененият Дас беше склонен да рискува живота си, за да даде възможност на своето семейство, приятели и съседи да се спасят от яростната атака на извънземните.

Когато кофата на Ейвъри премина през стратосферата на Харвест и температурата на въздуха падна до нулата, тя отново увеличи скоростта си. Ейвъри направи гримаса и продължи да се бори с настъпващата тъмнина.

— Джонсън?

— Госпожо?

— Ще заспя.

— Разбрано. Алармата е нагласена за пет и петнайсет.

Ейвъри знаеше, че капитан трети ранг можеше да си почине. Като пехотинците и повечето от наемниците, тя не беше спала въобще през последните четиридесет и осем часа от атаката на извънземните върху Гладшайм насам. А Ейвъри подозираше, че не е могла да спи повече от няколко часа на вечер, откакто бяха направили засада на извънземните върху товарния съд преди месец. Сержантът беше обучен да мисли тактически. Ала разбираше и това, че отговорността на Джилън към стратегическото планиране беше еднакво изтощителна.

В края на краищата планът да превземат отново Тиарата изискваше експертните познания и на двамата.

От седемте кофи за масло, летейки към Тиарата, само тези върху втори и шести шнур, в които бяха съответно Ейвъри и Джилън, носеха ударни екипи от наемници. Останалите пет бяха празни и представляваха примамки, натъпкани с клеймори, които бяха свързани със сензори за движение. По препоръка на Ейвъри тези пет кофи щяха да пристигнат на Тиарата по-рано. Веднъж след като спрат във вътрешността на скачените станции на орбиталното съоръжение, вратите им автоматично щяха да се удължат. Всички извънземни, които щяха да бъдат достатъчно любопитни, за да се движат из въздушните шлюзове на вратите и да проверяват кофите, щяха да се натъкнат на неприятна изненада — тесен конус, напълнен с кръгли метални топки, които щяха да експлодират навън със смъртоносна сила.

Снарядите от клейморите щяха също да пробият тънките, гъвкави стени на вратите. След като станции едно, три, четири, пет и седем бъдеха изчистени от врагове, вратите повече нямаше да са необходими. Контейнерите с евакуираните граждани щяха да минат през Тиарата, без да спират.

Предната вечер малко повече от двеста и петдесет хиляди души бяха качени в двеста трийсет и шест товарни контейнера в депото със седемте елеватора на Утгард. Всички те се бяха закопчали в смесица от седалки от превозни средства и посрещащи вагони, които ДЖОТУНИТЕ бързо бяха заварили за подовете на контейнерите. Вече двайсет и осем контейнера бяха по шнуровете, образувайки четиринайсет двойки. На всеки пет минути други седем двойки започваха да се изкачват нагоре. И ако всичко вървеше по плана, за по-малко от деветдесет минути от първите изстрели на Локи всички евакуирани би трябвало да са напуснали повърхността на планетата.

Естествено това беше просто началото от пътуването на евакуираните. Беше необходимо не само контейнерите да се изкачат необезпокоявани до Тиарата, ала трябваше и да се плъзнат още по-нагоре по шнуровете, почти на половината път до противоположната дъга, за да наберат инерция и да могат да се скачат със задвижващите модули, които Сиф беше поставила на различни места. През цялото това време щеше да се наложи Тиарата да остане съвършено балансирана, въпреки че натоварването по шнуровете й щеше да бъде много по-голямо от това, за което тя беше тествана. Локи щеше да бъде натоварен до крайност и Ейвъри се надяваше, че ИИ-то е толкова способен, както си мислеше Джилън.

Старши сержантът усети шума на комуникатора си в бронежилетката си, известявайки го, че кофите примамки започват да намаляват скоростта си. „Остават петнайсет минути“, помисли си Ейвъри, като потупваше и опъваше джобовете си, за да се увери, че пълнителите за оръжията са прилежно прибрани. Беше сложил дулото на пушката си между двете си колене, ала беше сменил обичайния си пистолет М6 за един автомат М7 от арсенала на Джилън. С интензивната си стрелба и компактния си размер М7 беше перфектният избор за схватка в тесни помещения.

Отделенията, в които беше сложил пълнителите с шестдесет патрона за автомата имаха много кукички и клупове около ръбовете си. Ейвъри ги откъсна от бронежилетката си и ги нагласи така, че пълнителите трябваше само леко да бъдат дръпнати навън. Докато нагласяше позицията на отделенията си, той усети нещо сухо и чупливо да скърца върху гърдите му. Внимателно извади една от пурите „Суийт Уилям“ на капитан Пондър от вътрешния си джоб. Беше забравил, че я е оставил там.

По време на последния брифинг върху балкона на балната зала на парламента капитанът беше дал по една пура от оскъдния си запас на него и Бърн.

— Запалете ги, когато те са в безопасност — беше казал Пондър, кимайки към закотвящите съоръжения на елеваторите и цивилните, събиращи се около депото.

Сега Ейвъри разбра, че капитанът нарочно не беше включил себе си в пушенето, което щеше да ознаменува успеха им. Пондър е знаел, че няма да оцелее и истината беше, че шансовете на неговите старши сержанти не бяха по-добри.

Бърн и група от двайсет доброволци от Втори взвод в момента се бяха разположили в комплекса от реактори на Утгард, охранявайки обработващия център на Локи. ДЖОТУНИТЕ внимателно бяха изровили магнитно-ускорителните бобини на товароподемника, докато извънземният кораб изгаряше Гладшайм, а Локи беше нагласил кардана му така, че да се прицелва нагоре към небето на Утгард. Изкуственият интелект на ВСР предположи, че веднага след изстрелите на товароподемника извънземните щяха да идентифицират захранващия го източник и да организират контраудар. Бърн трябваше да им се противопостави и да съхрани невредим обработващия център на Локи, докато завършеше евакуацията.

След пет минути прозвуча сигнал и кофата за масло на Ейвъри се разтресе, когато челюстите на магнитна възглавница се откъснаха от шнура и спирачните й колела се задействаха, забавяйки движението й. Преходът беше достатъчно чувствителен, за да разбуди Форсел и докато войникът с примигване се отърсваше от съня, Ейвъри му направи знак да потупа Дженкинс по рамото и така да предаде сигнала за пробуждане на всички в кофата. Един по един наемниците се оживиха, извадиха своите пушки МА5, които бяха паднали на гумирания под, и провериха мунициите им.

— Локи току-що увеличи интервалите. Ще има по седем минути между кутиите — умореният глас на Джилън изпука в шлема на Ейвъри. — Ще трябва да издържим малко повече от планираното.

Ейвъри направи бързи изчисления. В момента би трябвало да има около петдесет контейнера върху шнуровете. Тяхното общо тегло явно е натоварило много Тиарата. Ако тя се отдалечеше прекалено много от геостационарната си орбита, въртенето на Харвест щеше да я дръпне силно от небето, увивайки шнуровете около екватора подобно на конци около макара.

— Слушайте всички — изрева Ейвъри. — Пазете другарите си. Проверявайте всички ъгълчета. Захранването на Тиарата ще бъде ограничено. Мишените ще се забелязват трудно.

Ейвъри беше обяснявал много пъти плана за атаката на своите войници. И двата екипа щяха да разчистят скачените си станции, след което щяха да подсигурят далечните краища на Тиарата. Веднъж след като направеха това, щяха да изтласкат евентуално оцелелите извънземни назад към центъра, да ги приклещят в капан около отделение номер четири и да ги избият.

— Ще се срещнем в средата — каза Джилън. — И, Джонсън?

— Госпожо?

— Късмет.

Ейвъри разкопча колана на седалката си и се изправи на крака. През вътрешните прозорци можеше да види как трафикът върху кабелите се забавя, наподобявайки рибена кост върху конструкцията от въглеродни нановлакна на шнуровете. Кофата спря толкова гладко, за разлика от друсането, което сержантът беше преживявал по време на десантните въздушни мисии, че той се разтревожи, че неговите войници няма да се напомпат с нужния адреналин.

— Първи взвод! — изрева той. — Пригответе оръжията и заемете позиции!

Форсел, Дженкинс и останалите дръпнаха зареждащите ръкохватки на своите МА5 и поставиха превключвателите на автоматична стрелба. Докато стояха изправени, синовете на Харвест кръстосаха решителните си погледи със стоманения взор на старши сержанта и Ейвъри разбра, че е подценил готовността на наемниците. „Готови са, помисли си той и сега искам да запомнят това, което ще им кажа.“

— Погледнете човека до себе си — каза Ейвъри. — Той е ваш брат. Той държи живота ви в ръцете си, а вие държите неговия. Няма да се отказвате! Няма да спирате да се движите напред!

Кофата се разлюля около кабела, когато вратата й се запечата около люка. Наемниците се скупчиха близо един до друг отляво и отдясно на Ейвъри. За първи път той ги погледна и ги видя такива, каквито всъщност бяха — истински герои. Когато очите на Ейвъри се спряха върху Дженкинс и той се взря в празния поглед на войника, осъзна, че в подготвителната му реч е липсвало най-важното послание. И това беше искрицата, вдъхваща надежда.

— Всяко едно от тези копелета, които убиете, се равнява на хиляда спасени живота! — Ейвъри уви лявата си ръка около ръкохватката на люка и стисна здраво пушката си с дясната ръка. — И ние ще ги спасим. Всеки един от тях.

Сержантът натисна силно дръжката, отвори люка и атакува. Взводът му се спусна с рев зад него.

Полупрозрачните стени на подемния модул пропускаха повече светлина от тази в кофата. Ейвъри примигна, докато се втурваше напред и проверяваше за вражески обекти. Когато войниците се спуснаха напред зад него, проходът започна да подскача, разстройвайки прицела на Ейвъри. За щастие той не видя никакви обекти, докато не се приближи до другия край на подемния модул и не видя четирите бягащи около шлюза маскирани същества, които обаче нямаха никакво намерение да се бият. От тяхната груба, сива кожа се процеждаше синя кръв заради смъртоносната градушка на клейморите. Ейвъри ги остави да се махнат и изчака да види дали зад тях има ариергард. Секунда по-късно се появи пето извънземно, което видя Ейвъри и вдигна стрелящата си сабя.

Ейвъри пусна един откос от три куршума, който уцели съществото в рамото и го завъртя. Преди сабята му да издрънчи в пода, Ейвъри вече беше влязъл в самата Тиара. Той пусна втори откос в гърдите на извънземното и съществото се сгърчи.

Сержантът провери пространството надясно към шнур номер едно и не засече никакви вражески обекти. След което провери наляво и стреля в най-близкото от четирите извънземни, които току-що се оттегляха зад ъгъла на скачената станция, уцелвайки го в коленете. Извънземното падна с глухо пищене. Ала точно когато Ейвъри се канеше да пусне смъртоносен изстрел, пушката BR55 на Дженкинс изтрака до него и главата на извънземното експлодира в сини пръски.

— Да, по дяволите! — извика Андерсен, докато напредваше покрай Дженкинс през въздушния шлюз. — Така трябва да се стреля!

Ала Дженкинс не обърна внимание на комплимента. Вместо това погледна към Ейвъри с увиснала челюст между свитите си бузи. Ще ги убия, казваше погледът му, ще убия всеки един от тях.

— Андерсен, Уик, Фасолд, преместете ранените от първа станция! — Ейвъри извади почти напълно изразходвания пълнител на пушката си и пъхна нов на негово място.

„Искате да ги избиете всичките, помисли си той, тичайки след отстъпващите врагове. Тогава ще трябва да бъдете по-бързи от мен.“

 

 

Бърн беше очаквал въздушен удар от страна на един или повече спускателни кораби на извънземните с мощните им плазмени установки и затова беше изпратил войниците си сред пшеничните полета около реактора, за да си намерят колкото се може по-добро прикритие. Ала когато Локи беше предал последното съобщение на Пондър за трите приближаващи се машини, Бърн бързо беше изтеглил хората си обратно в кулата на реактора. Срещу атакуващите кораби по въздуха наемниците биха били безпомощен дивеч, така както се бяха барикадирали по двата етажа на сградата от полимерен бетон. Ала кулата щеше да им осигури крайно необходимата по-висока позиция срещу наземна атака.

Независимо кой от двата сценария щеше да се реализира, ролята на Бърн си оставяше една и съща. Той беше примамката.

Застанал зад една ЛААГ установка на един уортог, паркиран напряко на вратата на реактора, Бърн имаше много добра гледка към машините, когато те ускориха надолу по отбивката от магистралата. Те имаха огромни предни колела, които скриваха шофьора и разкъсваха пътната настилка, а двигателите им изпускаха син пушек и оранжеви пламъци. Той изчака превозните средства да открият огън, любопитен да види с какво въоръжение разполагаха. Ала когато наближиха до петстотин метра и още не бяха започнали да стрелят, Бърн разбра, че бронираните им извънземни шофьори нямаха намерение да го застрелят, а да го стъпчат.

В момента, в който въртящото се дуло на ЛААГ-а започна да стреля, първата машина вече се форсираше към него с чудовищен рев. За няколко секунди Бърн успя да съсредоточи огъня си към извънземното в синя броня, намиращо се в седалката й, след което скочи от установката. Докато се премяташе върху горещия и лепкав асфалт, уортогът зад него експлодира, пръскайки се на съставните си части със страховит стържещ звук на метал, понеже назъбените колелета на извънземното превозно средство го удариха отстрани между двете гуми.

— Огън! — извика Бърн по микрофона на гърлото си, довършвайки търкалянето си.

Когато сержантът се изправи на крака и хукна към прикритието на чувалите с пясък, защитаващи вратата на кулата на реактора, Стисен, Хейбъл, Бърдик и още шестнайсет войника откриха огън с техните пушки МА5. Първата машина изригна в искри и трасиращи куршуми, при което водачът й би трябвало да е умрял на място, ала другите две превозни средства не се бяха насочили към комплекса. Те бяха излезли от пътя и бяха преминали през верижната ограда, разделяйки на две огъня на наемниците.

— Локи! — Бърн свали от рамото пушката си. — Какъв е статусът ти?

Той пусна три откоса в двигателя на едно от преминаващите превозни средства, което следваше своя водач в посока, обратна на часовниковата стрелка около реактора и после изчезна от погледа му.

Бърн не беше чувал нищо от ИИ-то, откакто беше стрелял с товароподемника към извънземния боен кораб, пускайки два снаряда право в целта, които накараха ушите на Бърн и наемниците да кънтят като камбани въпреки тапите, които бяха поставили в тях. Старши сержантът знаеше, че трябваше значително количество енергия, за да се заредят бобините на товароподемника и да се възпроизведат двата изстрела. По време на последния им брифинг с Пондър, Локи беше пояснил, че след първоначалния залп ще трябва временно да се изключи и да провери реактора или рискуваха да го стопят при следващия изстрел.

— И какво ще стане — беше попитал Бърн, — ако един или два изстрела не са достатъчни, за да свалим кораба им?

— Заради всички нас, старши сержант — беше се усмихнало ИИ-то, — по-добре се надявайте да стане.

Бърн насочи пушката си надясно и стреля към водещата машина, докато тя завършваше кръга си около кулата. Той видя жълто-кафява козина да стърчи от пролуките в бронята на шофьора й и разпозна съществото, което беше ескортирало извънземното в златиста броня в деня, когато се бяха срещнали в ботаническите градини.

— Внимавайте! — извика Бърн, когато извънземното направи бърз завой между двете половини на съсипания уортог.

Горещи метални шипове затрещяха от двете пушки, монтирани високо зад двете колелета, принуждавайки Бърн и трима войници да залегнат и да се прикрият зад барикадата. Шиповете разкъсаха най-горната редица от чувалите с пясък и се забиха в стената от полимерен бетон на кулата. Някои от тях се бяха пръснали в металната врата, изхвърляйки нажежени до червено шрапнели върху асфалта до ботушите на Бърн.

— Стисен! — Старши сержантът извика към водача на Първо отделение на Втори взвод, който беше заел позиция върху покрива на първия етаж точно над барикадата. — Стреляй по онова копеле!

Ала свадливият полицай на свой ред изкомандва:

— Мърдайте, старши сержант! Веднага!

И Бърн го направи, хвърляйки се настрани от атакуващата с рев машина, като дръпна от пътя й най-близките двама войници, след което назъбените й колелета се забиха в барикадата и въздухът се изпълни с пясък. Превозното средство се блъсна във вратата и я смаза с шасито си. В момента, в който Бърн се беше изправил на колене и беше грабнал пушката си, машината беше тръгнала на заден ход и форсираше за следващата си атака.

— Вътре! — извика Бърн, спринтирайки към вратата.

Хейбъл и още един наемник на име Джепсен бяха успели да влязат благополучно в кулата. Ала третият и най-възрастен войник на име Валън нямаше необходимата скорост. Машината го повали и го размаза точно преди да се блъсне в празната рамка на вратата. Бърн гледаше как войникът изчезва под режещите й колелета, само за да се появи малко по-късно подобно на дърво, пъхнато в резачка, понеже части от дрехите и тялото му се разхвърчаха нагоре в посока към вратата на комплекса.

— На долния етаж! — изкрещя Бърн към Хейбъл и Джепсен, презареждайки пушката си. — Намерете подходяща позиция! — Двамата наемници се спуснаха надолу по тесен коридор към стълбище, което водеше към мазето и обработващия център на Локи.

Бърн можеше да види само върха на главата на извънземното в синя броня зад двигателя на машината. Той пусна няколко куршума в шлема на звяра и съществото отклони машината от вратата, като в това време стреляше с шиповете си. Бърн побягна на зигзаг надолу по коридора. Когато приближи стълбището, стрелбата спря. Той се обърна точно навреме, за да види как жълто-кафявото извънземно слиза от превозното средство и атакува през разбитата врата.

Сержантът изстреля няколко откоса, когато извънземното се спусна към него надолу по коридора и то се сви и издра с ноктите си полирания бетон. Всичките куршуми на Бърн бяха улучили целта си, но бяха рикоширали от енергийните му щитове.

— По дяволите! — изруга Бърн.

Той прескочи парапета на стълбището и се приземи върху няколко стъпала по-надолу. Когато извънземното пусна залп от шипове над него, Бърн прескочи останалите стъпала и се озова върху пода на мазето. Пое по нисък коридор, а извънземното падна зад него. Старши сержантът не би успял да измине голямо разстояние, ако Хейбъл и Джепсен не го чакаха на един четворен кръстопът точно пред обработващия център на Локи.

Двамата войници откриха огън зад ъглите на противоположните си коридори, докато Бърн премина на спринт покрай тях. Техните МА5 не бяха толкова мощни като неговата пушка. Ала бавната им стрелба се компенсираше от обсега им. Заради двамата наемници, които бяха подхванали автоматична стрелба, щитовете на извънземното започнаха да падат. Тъмносиня плазма се процеждаше от свръзките й, докато бронята се опитваше да зареди щитовете. Ала вместо да се оттегли към стълбището, извънземното бавно тръгна надолу, засипвайки ги с шипове.

Един от тях уцели Джепсен във врата и той падна долу с кръв, клокочеща от раната му. Друг шип попадна в таза на Хейбъл, раздробявайки костите му. Бърн видя как вторият наемник пада, обви ръка около гърдите му и започна да стреля с пушката в другата си ръка. Извънземното заби още два шипа в гърдите на Хейбъл, единият от които премина право през бицепса на Бърн. Старши сержантът изръмжа, пусна пушката си и залитна назад към вратата на обработващия център.

— Внимавай! — каза Локи през говорителя в шлема на Бърн, когато вратата се отвори.

Ала Бърн вече се беше наклонил назад към това, което според него би трябвало да бъде твърда повърхност и не можа повече да запази равновесие. Ботушът му се спъна в прага и той се запремята на кълбета назад, когато двете половини на вратата се затвориха с плъзгане, препречвайки пътя на извънземното със синя броня от другата страна.

— Бях малко зает — каза ИИ-то, поднасяйки извиненията си. — Контейнерите са върху шнуровете.

Бърн постави внимателно Хейбъл върху пода. Ала почти нямаше време да види къде се намира. Беше влязъл в слабо осветено машинно отделение, изпълнено с вертикални тръби и кабели, водещи към залата на реактора няколко етажа по-надолу, а извънземното ръмжеше и блъскаше по вратата.

— Ами бойният кораб?

— Свален е.

Сержантът извади своя пистолет М6 от кобура отстрани на бронежилетката си. Бицепсът му беше разкъсан и гореше. Щеше да му се наложи да импровизира при стрелбата.

— Нищо чудно, че е толкова вбесен.

Точно тогава вратата на обработващия център се отвори, а двете й половини бяха разделени от остриетата на пушката на извънземното. Съществото мърдаше оръжието си напред-назад, разширявайки пролуката, за да увеличи пространството дотолкова, че да провре лапите си и да разбие вратата. Отстъпвайки назад към същинския обработващ център, който представляваше изолиран метален контейнер, поставен в по-голяма, слабо осветена стая, Бърн стреляше през пролуката там, където предполагаше, че трябва да се намира главата му. Извънземното изръмжа и дръпна назад едната си лапа.

Старши сержантът се наслаждаваше на краткотрайното чувство, че най-накрая е свалил щитовете му. Ала секунда по-късно той видя нещо дълго и тежко да тупва през пролуката — покрита със зъбци тояга, която не беше по-дълга от ръката му. Бърн се претърколи настрани, за да остави обектът да премине покрай него и той се залепи в стената на обработващия център. Старши сержантът забеляза тънка струйка черен дим, разнасяща се от назъбената глава на тоягата.

— О, по дяволите — изръмжа сержантът за части от секундата преди гранатата да избухне, изстрелвайки огън и шрапнели.

За късмет на сержанта взривът на гранатата беше слаб и насочен в определена посока. Ала това не беше толкова добре за Локи. Когато Бърн се изправи на колене, притискайки кървящия си бицепс, той видя нащърбена дупка в стената на обработващия център. Във вътрешността му той можеше да види как редиците от паметта на ИИ-то се бяха превърнали в абсолютна неразбория.

Преди Бърн да успее да повика Локи, извънземното в синята броня си проби път през вратата. Сержантът вдигна своя М6 и пусна няколко куршума. Ала след това съществото го хвана през раменете.

Бърн беше огромен мъж. Ала извънземното беше цял метър по-високо от него и беше по-тежко с около стотина килограма. То наведе Бърн и го блъсна с главата напред в стената на обработващия център, точно до дупката. Ако старши сержантът не носеше шлема си, черепът му щеше да бъде натрошен. Вместо това ударът го повали в безсъзнание. Следващото нещо, което Бърн усети, беше, че извънземното го е хванало за китките и го влачи по корем назад към кипящата битка извън кулата.

Шлемът на Бърн беше паднал, а двете му оръжия липсваха. Извънземното беше свалило бронежилетката му с един брутален замах на лапата си и така беше оставило кървави следи от нокти в долната част на маслиненозелената му риза, а гърдите му бяха ожулени и пулсираха. Той се опита да сгъне краката си и да се освободи от хватката на извънземното. Ала съществото просто се изви в кръста и му нанесе удар с гигантския си юмрук в лицето, счупвайки носа и лицевите му кости. Докато главата на старши сержанта се клатеше между раменете му, извънземното го просна върху барикадата от чували с пясък пред очите на всички наемници в кулата.

— Спрете стрелбата! Спрете стрелбата! — извика Стисен. — Ще уцелите старши сержанта!

Бърн се опита да извика на Стисен да застрелят и него и извънземното с жълто-кафявата козина, ала челюстта му беше разместена и думите му се превърнаха в ядосана кашлица.

Извънземното вдигна Бърн и грубо го постави на колене. След което извади пушката с шиповете си от колана и постави извитите й остриета на рамото му. Остриетата бяха извити и нащърбени заради разбиването на вратата на обработващия център и старши сержантът изрева, изпускайки гърлен въздушен поток през люлеещата му се челюст, понеже те бяха остъргали ключицата му. Извънземното излая нещо, което щеше да остане неразбираемо, ако не беше извадило остриетата от рамото на Бърн и не ги беше опряло във врата му: „Предайте се или той ще умре!“.

— Никой да не е посмял! — изруга Бърн. Ала преди войниците да свалят оръжията си и да се обезкуражат, внезапен вой на приближаващи се двигатели се разнесе от кулата.

В настоящото си състояние Бърн имаше трудности с разпознаването на очевидния брой на своите спасители, които бяха десет огромни комбайни, следвани от фаланги от гондоли, които се появиха с ръмжене на източния хълм и ескадрони от пръскачи, които затъмниха небето на запад. Гледката на приближаващата армия от ДЖОТУНИ озадачи извънземното в синя броня и то дръпна оръжието си от врата на Бърн. Когато то направи това, всички войници от кулата откриха огън.

Масивното животно падна назад, плюейки тъмночервена съсирена кръв, а Бърн се свлече напред. Когато старши сержантът се претърколи отново по гръб, наемниците застреляха още едно от бронираните извънземни в машината му, а третото ускоряваше към вратата на комплекса, оттегляйки се към Утгард и бойния кораб.

Ала не стигна много далеч. Два ДЖОТУНА пръскачи се гмурнаха надолу, образувайки прехващаща клиновидна формация и се забиха в машината на извънземното с точността на управляеми ракети. Превозното средство експлодира в оранжева огнена топка, лъхаща на пурпурен дим, оставяйки дълбок кратер в земята. Назъбените му колелета се освободиха и се затъркаляха напред на голямо разстояние по пътя, преди да се разделят и да се врежат в пшеницата.

— Леко и точно! — направи гримаса Стисен, докато той, Бърдик и други двама войници грабнаха Бърн за ръцете и краката и го понесоха към една приближаваща гондола.

Машината свали рампата си, освобождавайки множество универсални ДЖОТУНИ.

— Къде отиват? — попита Бърдик, когато паякообразните ДЖОТУНИ се насочиха към кулата.

— На кого му пука — изгрухтя Стисен, когато качиха Бърн горе върху рампата. — Връщаме се обратно в града.

Наемниците подпряха Бърн в задната част на гондолата. Примигвайки с очи от болката, която го изпълваше от глава до пети, Бърн видя как универсалните ДЖОТУНИ се катерят нагоре по кулата и започват да поправят антената на мазера. Преди Бърн да успее дори да започне да се чуди защо карданът на товароподемника е насочен нагоре от западните полета с пшеница, машината, на която беше натоварен, спря с метален звън във вдигнатата жътварка на един ДЖОТУН комбайн.

Двете гигантски машини се боричкаха около минута, като ДЖОТУНЪТ се изправяше на огромните си гуми подобно на разгонен елен, докато най-накрая карданът се отпусна с пораженческо, пневматично свистене, сваляйки комбайна на земята. Ала ДЖОТУНЪТ задържа жътварката си опряна в кардана и двигателят му продължаваше да работи, в случай че отново се наложеше да постави товароподемника на мястото му.

Дотогава всички войници бяха на борда на гондолата. Тя вдигна рампата си, форсира до максимум електрическия си двигател и се отправи към магистралата, водеща към Утгард. И единственото, което Бърн можеше вече да види, беше небесната синева.