Сюзън Кайл
Диамантената шпора (6)

Шеста глава

Този ден бе щастлив за Кейт. Рано сутринта един от най-големите регионални търговци на облекло се изказа много ласкаво за първите й два модела. Малко по-късно същото направи и директорът, мистър Роджърс. Кейт изпадна във възторг сякаш се рееше в небето на пухкав снежнобял облак.

Но въпреки удовлетворението й от работата, мислите й бягаха постоянно към Джейсън Донован. Очакването на вечерта и желанието й да бъде с него я караха да се чувства напрегната и през няколко минути да поглежда часовника си. Кой знае защо, изпитваше и известна доза страх. Може би защото всичко се случваше толкова бързо и неочаквано.

Тръгна си по-рано, за да приготви вечерята. Майка й и няколко други жени трябваше да привършат с шиенето на партида ризи, чието експортиране бе закъсняло.

Кейт реши да свари спагети, защото нямаше време да сготви зеления фасул, който бе изпратила Шийла. Докато се суетеше в кухнята, си мислеше за Джейсън и за неговите целувки, които караха тялото й да тръпне в сладостна нега. Направи салатата и отиде в стаята си да се преоблече. Трябваше да побърза, защото бе обещала на майка си, че ще я вземе от фабриката.

Стресна я силно почукване на вратата. Тръгна да отвори, без да се замисли, че косата й е разрошена, че гримът й е размазан и че челото й е обсипано с капчици пот.

На прага стоеше Джейсън. Изглеждаше впечатляващо в тъмните си свободни панталони, бялата копринена риза с разкопчани горни копчета и тъмносиньото сако. На главата му имаше нова бяла „Стетсън“, която бе в хармония с ръчно изработените му каубойски ботуши. Погледът, с който гледаше към Кейт, беше такъв, че можеше спокойно да изпържи няколко яйца.

— Видът ти е много секси, сладкишче, макар и да си била цял ден на работа.

Думите му може би трябваше да прозвучат като шега, но тонът му беше прекалено сериозен.

— Аз мислех… мислех, че ще дойдеш след шест часа — заекна Кейт.

Майка й я нямаше вкъщи, храната не беше готова и тя се чувстваше като в необрано лозе.

— Един от хората ми те е видял да се прибираш — отвърна Джейсън, изпивайки с очи тялото й. — Изпратих Ред Бъртън да вземе майка ти от фабриката, а аз дойдох направо.

— Така ли? — смънка объркано тя.

Беше й трудно да диша, когато я гледаше по този начин.

Джейсън влезе в дневната и хвърли шапката си на дивана. Кейт затвори вратата и го последва.

— Кейт, трябва да поговорим — каза той и лицето му се изопна. — Нещата прекалено бързо излизат от контрол.

— Прекалено бързо? — повтори Кейт, страхувайки се от това, което предчувстваше, че ще чуе.

— Не виждаш ли какво става, когато съм близо до теб? През цялата сутрин не можах да свърша нищо, защото мислех единствено за това, което се случи с нас. Ужасно те желая и ти сама го разбираш…

— А не искаш да се обвързваш с никого — продължи мислите му тя. — Страхуваш се от развитието на нашите отношения.

— Точно така — тихо отвърна Джейсън.

Кейт се взря в него с големите си тъжни очи.

— Дори и на мен ли не можеш да повярваш?

— Не — въздъхна мрачно той.

Прегърна я и я привлече към себе си. Веднага усети твърдите й зърна. Кейт се бе възбудила почти мигновено. Джейсън се отдръпна малко назад, за да не покаже собствената си възбуда, ако случайно бедрата им се докоснеха.

— Преживял съм прекалено много. Животът ми беше съсипан от жени. Първо майка ни ни е изоставила с Джийн в ръцете на алкохолик. По-късно и Мелъди ме изостави, за да преследва мечтите си, които значеха много повече за нея, отколкото аз. Толкова исках да се оженя за нея. Имах нужда от съпруга и майка на децата ми. Исках бебето, което растеше в утробата й. През целия си живот съм се чувствал неудачник и напразно се опитвах да обясня това на Мелъди. Тя ми каза, че са я ангажирали за пробни снимки в някакъв филм. Разбрах и какво е отношението й към децата. Мелъди не можеше да ги понася и нямаше намерение да ражда.

— Джейсън, не трябва да ми разказваш това — съчувствено промълви Кейт.

— Проклета да е! — отвърна рязко Джейсън. — Съжалявам, че я срещнах. Каза ми, че съм бил наивен селянин, който е толкова глупав да разчита, че би изоставила кариерата си заради някакво дете. Когато си тръгваше, презрително ми подметна, че е била бременна от мен, но е абортирала.

Кейт усети, че очите й парят от прииждащите сълзи. Джейсън никога не й беше говорил по този начин за Мелъди. Никога не бе й споменавал, че е очаквал дете от нея. Едва сега можеше да го разбере защо бе посегнал към бутилката през онази нощ, защо не допускаше никоя жена близо до себе си. Бил е жестоко и коварно предаден.

Тя инстинктивно се притисна по-плътно до него.

— Съжалявам, Джейсън. Толкова съжалявам…

Силните му ръце стиснаха раменете й.

— Исках да го знаеш, Кейт. Това, което съм сега, е резултат от връзката ми с Мелъди. Не мога да рискувам повече. Желая те, но не мога да си го позволя. Раната, която отвори Мелъди, все още не е заздравяла, а и не знам дали някога изобщо ще бъде излекувана.

— Не съм те молила за някакво обвързване, нали? — промълви тихо Кейт и се отдръпна леко назад, за да погледне тъмните му, изпълнени с тъга, очи.

— Предполагам, че и никога няма да го направиш, Кейт. Ти си горда толкова, колкото и аз самият.

Джейсън докосна ъгълчето на устата й.

— Ако се любим, ще трябва да се оженя за теб, защото ще те лиша от девственост. Това би било мое морално задължение. Но не смятам да го правя. Може да ти е трудно, също както и на мен, но няма да се стигне дотам.

Кейт притисна ръце към гърдите му. През тънката коприна на ризата му усети топлината и движението на твърдите му мускули. Пръстите й разсеяно започнаха да си играят с едно от горните копчета.

— Какво смяташ да правиш, Джейсън?

— Не знам. Може би ще е по-добре да спрем да се виждаме за известно време.

Тя се усмихна с усилие.

— Страхувах се, че ще кажеш нещо подобно.

— Вината е изцяло моя. Не трябваше да те докосвам по този начин онзи ден на полето. В началото е само привличането, а след това идват дълбоките, жадни целувки. По-нататък става все по-лошо и по-лошо, докато накрая не се нахвърлим един на друг като животни.

— Сигурен ли си, че искаш това? — попита Кейт на един дъх.

— Да, скъпа. Напълно.

Джейсън я притисна към себе си и бедрата им вече бяха плътно прилепени.

— Трябва да ме разбереш, Кейт. Възбуждам се само като те гледам, а това може да бъде истинско проклятие за един мъж. Желая те от мига, когато те заведох да ти покажа колибата на стария Донован. Всеки ден след тази случка се превръща в мъчение. Не си спомням да съм усещал нещо по-експлозивно към която и да било друга жена.

Той отстрани кичурите, които се бяха освободили от плитката и закриваха лицето й.

— Имам много специални чувства към теб. Не искам да се чувстваш измамена. По-добре е да се овладеем и да спрем дотук.

Кейт кимна и успешно имитира усмивка, макар и да чувстваше, че ако беше сама, щеше да избухне в сълзи.

— И аз съм виновна. Увлякох се и дори започнах да си мечтая…

Тъмните му очи се сведоха надолу и пръстите му притиснаха нейните. Джейсън се опитваше да накара тялото си да се подчини на разума.

— Поведението ти е съвсем разбираемо — каза той след дълга пауза. — Това е нещо ново за теб.

— Да… — тихо се съгласи Кейт, страхувайки се да не се разплаче.

Цял ден с нетърпение бе очаквала вечерта. И когато най-после тя бе дошла, Джейсън й бе заявил, че иска да си останат само приятели. Нямаше да има повече горещи погледи. Нямаше да има дълбоки целувки в тъмнината. Нито пък изпепеляваща страст. Джейсън не желаеше да я допусне по-близо до себе си.

— При създалите се обстоятелства смятам, че ще е по-добре, ако пропусна тази вечеря.

Кейт сви леко рамене и сама не разбра откъде събра смелост да се усмихне.

— Както искаш…

— Знам, че ще ти е трудно и болно, но това е само за твое добро. Както ти желаеш да направиш кариера, така и аз искам да бъда свободен. Може би единствената причина да станем толкова близки е фактът, че не желаем да се обвързваме.

Това просто изказване сложи и последното парченце от пъзела, който Кейт се опитваше да нареди. Тя вдигна глава и в очите му видя отговорите на всичките си въпроси.

— Затова ли си ме допуснал толкова близо до себе си? Защото за теб не съм представлявала никаква заплаха.

— Кейт, ти си умно и добро момиче, което вижда повече неща от всички останали около мен. Единствено ти ме разбираш, когато най-много имам нужда от това. Никога досега не съм те възприемал като жена.

Кейт се отдръпна и видя, че лицето му е изопнато и помръкнало.

— Разбирам… — отвърна тя и скръсти ръце пред гърдите си.

Нямаше повече сили да го гледа.

— Не, ти не представляваше заплаха за мен. Можех без проблеми да се срещам и да говоря с теб по всяко време. Но нещата вече се промениха. Сега приближа ли до теб, завладява ме страст, която трудно мога да контролирам. Това повече не може да продължава. Харесвам живота си такъв, какъвто е в момента, и не желая повече усложнения.

— Преди малко спомена, че си искал семейство, деца…

Джейсън поклати глава.

— Да, едно време го исках с една жена… Но повече не го искам.

„Той се страхува — мислеше си Кейт унило. — Страхува се да бъде с друга жена. Страхува се дори да ми даде шанс…“

Чувстваше, че изведнъж, само за няколко минути е станала много по-възрастна.

— С мен не си имал проблем. Никога не съм желала сериозна връзка, защото смятам да се отдам на кариерата си. Нямам нужда от усложнения и можеш да бъдеш напълно спокоен. Намираш се в безопасност.

Тонът й го дразнеше. На челото му се появиха няколко дълбоки бръчки.

— В безопасност?

— Да. Няма опасност да те закарам насила пред олтара. Няма опасност да се впечатля от твоите пари и власт. Никога не съм искала да създавам семейство, нито пък да имам деца. Смятам да се измъкна от нищетата и да стана известен дизайнер със собствена запазена марка. По-скоро бих умряла, отколкото да остана в това забравено от Бога място. Не мога да понасям този прах и миризмата на кравите.

Джейсън замръзна на мястото си и нещо в погледа му се промени. Той се усмихна мрачно.

— Е, радвам се, че се разбираме толкова добре. Никой на никого не е причинил вреда.

— Разбира се — отсече Кейт, тръгна бързо към вратата и я разтвори широко. — Сега си върви, Джейсън. Следващата седмица ще получа първия си чек и ще ти върна част от сумата за курса по дизайн. Ще си изплатя дълга на няколко части.

— Както искаш — сви рамене той.

— Не приемам милостиня. Бях ти казала, че рано или късно ще ти се издължа. Мога само да ти благодаря, че ми помогна да започна.

Очите на Джейсън внимателно обходиха лицето й. „Тя ще се справи. Млада е, а и работата ще я увлече.“

— Довиждане, Кетрин.

Излезе, без да се обърне, качи се в спортния си мерцедес, включи двигателя и потегли, вдигайки голям облак прах.

 

 

Кейт седна на дивана, опитвайки се да спре сълзите си. Всичко се бе сгромолясало. Вечерта й бе безвъзвратно провалена.

Майка й разбра, че нещо не е наред, още щом прекрачи прага на входната врата. Ред Бъртън пътьом й беше казал, че шефът му вече трябва да е пристигнал, но пред къщата бе паркиран само старият форд.

— Къде е Джейсън? — попита тихо тя.

Кейт се затича към нея, прегърна я силно и избухна в ридания.

— Хайде, кажи ми какво се е случило.

— Джейсън смята… Джейсън смята, че сме станали повече от приятели — изхълца Кейт. — Каза… каза, че не искал да се окаже в ситуация, която ще го принуди да се ожени за мен.

— О, така ли?! Толкова ли са сериозни нещата?

— Не, той само ме целуна. Но смята, че това може да се задълбочи, и затова не искал да рискува.

— Джейсън е един достоен мъж. Навярно не го осъзнаваш, но това е най-доброто, което е можел да направи.

— Но ние няма да се виждаме! Няма да бъдем повече приятели! О, мамо, как ще живея по-нататък?!

Мери се усмихна и я прегърна по-силно.

— Успокой се, скъпа. Хайде, всичко ще се оправи. Не плачи. Забрави ли, че утре ще са готови още от твоите модели?

Риданията й постепенно затихнаха и Кейт изтри зачервените си очи. „Не, нищо няма да се оправи, но трябва да издържа.“ Сега разбираше защо хората говореха, че работата можела да бъде спасение от проблемите. Беше готова да работи денонощно, за да изтрие Джейсън от съзнанието си. Може би когато той вече не съществуваше в мислите й, би могла да се влюби в друг мъж. Би могла спокойно да преминава покрай къщата му всеки ден с различен обожател. „Ще му покажа аз! Ще му покажа какво мога! Джейсън, ще съжаляваш цял живот за мен!“

Сълзите й пресъхнаха и тя вирна брадичка.