Сюзън Кайл
Диамантената шпора (15)

Петнадесета глава

Кейт се прибра вкъщи цялата изпоцапана със сметана, пастет и кафе. Лицето й беше поруменяло и тя имаше чувството, че през целия й живот ще си остане такова. Най-голямата й грижа сега беше как да каже на Джейсън какво бе направила. Съвсем бегло си спомняше как си беше тръгнала от дома на Една, мърморейки обяснения, извинения и обещания, че ще възстанови всичко, което бе счупила. Започна да прехвърля наум: „Повредена сребърна кана за кафе, няколко порцеланови чаши и три чинии, две кристални чаши и една захарница… Това прави около петдесет долара. Слава богу, че вече имам собствена банкова сметка…“.

— Господи, Кейт, какво се е случило?! — плесна с ръце Шийла, когато я видя. — Защо си облечена така? Само не ми казвай, че си отишла на сутрешно кафе с тази рокля!

— Да, за съжаление, отидох облечена с тази рокля. И точно когато всички престанаха да обръщат внимание на необичайния ми тоалет, залях гърба на една жена с горещо кафе, а после се стоварих върху масата…

Кейт избухна в сълзи.

— О, Шийла, явно никога няма да мога да свикна с тези хора. Колкото и да се опитвам, нищо не се получава.

Възрастната жена я притегли в обятията си.

— Хайде, хайде, не си заслужава да плачеш за това. Аз ще те науча на всичко, не се тревожи.

— Но аз счупих толкова неща! — изхлипа Кейт. — Повредих сребърната кана за кафе… счупих две чаши с високи столчета… Обещах, че ще заплатя всички щети.

Шийла изведнъж замръзна.

— Господи, само не ми казвай, че си била в къщата на мисис Уордън!

— Там бях. Защо?

— Опа!

— Какво „опа“?

— Скъпа, този сервиз е на около двеста години. Бабата на мисис Уордън го е донесла със себе си от Англия. Боя се, че това, което си счупила, може би е по-скъпо, отколкото си мислиш. Преди няколко години купих една солница от антикварен магазин и платих за нея сто долара. Е, по-скоро Джейсън я плати, защото му харесваше.

Кейт пребледня и отстъпи назад.

— Нима искаш да кажеш, че ще са ми необходими повече от петдесет долара, за да възстановя щетите?

— Страхувам се, че е така, скъпа. Ще си щастлива, ако се отървеш със седемстотин долара, като се има предвид, че ще се наложи счупеното да се реставрира от специалист.

— Трябва да седна… — изпъшка Кейт и Шийла побърза да й подаде стол. — Когато Джейсън разбере, сигурно ще ме убие.

— Не се тревожи толкова, той може да е лош, но все още не е убил никого. Още по-малко пък ще посегне на бременната си съпруга. Седемстотин долара не са чак толкова много. Едва ли ще му е непосилно да ги даде.

— Имах предчувствието, че не бива да приемам тази покана.

— Глупости! Ако избягваш тези събирания, никога няма да свикнеш с живота на хората от обществото. Не се безпокой, това едва ли ще се повтори. Хайде, сега върви горе и се преоблечи. Тези дрехи ги хвърли в пералнята. През това време ще ти сваря едно прекрасно кафе без кофеин.

— Мразя го. Направи ми обикновено — измърмори Кейт и тръгна към стълбата.

— Ти можеш да го мразиш, но трябва да се съобразяваш с бебето.

Тя направи няколко крачки, спря се и се обърна назад.

— Шийла, обичам те!

— И аз те обичам, детето ми! Хайде, върви.

Кейт си взе душ, облече един стар анцуг на Джейсън и бяла тениска и се почувства много по-добре. Слезе долу, седна на масата да изпие кафето си и вдигна босите си крака на един стол. В този момент вратата се отвори и Джейсън влезе, следван от двама симпатични млади мъже.

— Здравей, Джейсън — смънка притеснено тя и се изправи.

Джейсън погледна с явно раздразнение първо стария анцуг, след това бялата й тениска с няколко упорити петна, а най-накрая и босите й крака.

— Господа, това е съпругата ми Кейт.

— Здравейте — усмихна се Кейт. — Навярно и вие сте в същия бизнес?

— Така е — отвърна по-високият мъж. — Аз съм Ед Блейн, а това е моят съдружник Хари Сандърс. Идваме от Монтана и докарахме няколко млади бика от породата „Бийфмастър“ за Джейсън.

— О, колко е интересно! Аз и мама имаме няколко възрастни бика, но в момента Джейсън се грижи за тях. Навярно и те са дошли от вашето ранчо.

— Навярно.

— Трябва да ви кажа, че те заплодиха няколко крави от породата „Санта Гертрудис“. Родиха се прекрасни теленца, които по-бързо наддават и са по-издръжливи на високите температури.

— Господи, тази жена разбира от животновъдството! — възкликна Ед и устните му се разтегнаха в широка усмивка. — Джейсън, ти си голям късметлия да попаднеш на жена, която разбира от работата ти. Моята не можеше да различи бик от крава.

— А пък моята се интересува само от бижута — добави Хари. — Казва, че била алергична към праха, който вдигат животните.

Раздразнението на Джейсън бе изчезнало, за да се замени с възхищение от начина, по който Кейт бе спечелила неговите бизнес партньори. Изглежда, че никой от двамата мъже не обръщаше внимание на износените й дрехи и босите й крака.

— Джейсън ме е учил на всичко — усмихна се Кейт и се обърна към съпруга си.

Джейсън потъна в светлозеления й поглед и за момент забрави това, което се готвеше да каже.

— Бащата на Кейт, Франк Уитман, беше дълги години мой първи помощник в „Диамантената шпора“. Заслугата за нейните знания не е само моя.

— Сядай — намеси се Шийла и натисна раменете на Кейт. — С нейна помощ скоро Джейсън ще има по-голямо семейство — обясни тя на двамата бизнесмени.

Младите мъже кимнаха разбиращо.

— Джейсън, ще ти кажа, че ти си едно щастливо… Че ти си голям късметлия — засмя се по-високият.

— Благодаря ти, Ед — отвърна Джейсън, без да откъсва очи от Кейт. — Господа, можем да се преместим в кабинета ми. Ще уредя малко кафе и сандвичи и можем да си говорим за бизнес, докато обядваме.

— Чудесно, няма нужда да ми показваш къде е кабинетът ти — рече Ед и подаде ръка на Кейт.

Същото направи и Хари, а после двамата се отдалечиха, шепнейки си нещо един на друг.

— Кейт, какво се е случило? — попита разтревожено Джейсън.

— Защо? Нищо особено…

— Все още мога да разбера кога си плакала.

Кейт въздъхна мрачно и сведе глава.

— Добре, какво искаш — цялата ужасна история или кратко резюме?

— Задоволявам се и с второто.

— Дължа около седемстотин долара на мисис Уордън…

— По каква причина?

— Счупен порцелан, чаши, чинии… и изкривена сребърна кана за кафе. Дължа също двадесет и пет долара за химическо почистване на роклята на мисис Гилс.

— Това ли е всичко?

— Е, изцапах и моята черна рокля с пастет от някаква дребна риба и майонеза, но това е нищо, защото я купих само за пет долара от дрехи на килограм.

— Мили боже, сделката на века! Ще трябва да забраня на собственика да те пуска в магазина си. Чакай малко… Ти си носила онази ужасна рокля на сутрешно парти?! Изцапала си мисис Гилс и си счупила сервиза на мисис Уордън? Как успя да свършиш толкова поразии едновременно?!

— Ами… Мисис Гилс ми обърна гръб, а аз държах една чинийка… а на нея имаше чаша с кафе. Изглежда, че съм загубила равновесие…

— А защо мисис Гилс ти е обърнала гръб?

Кейт се поколеба. Възрастната, надута дама можеше да бъде някоя важна особа, от която зависеше целият бизнес на Джейсън. Но все пак, нали си бе обещала винаги да споделя истината със своя съпруг.

— Малко преди това тя доста шумно изразяваше възмущението си, че съм забременяла преди сватбата, и аз не й останах длъжна.

Джейсън внимателно изучаваше нежното й бледо лице, след това неочаквано се наведе и я целуна.

— Браво на теб, скъпа! Старата крава сама си го е търсила. Не се тревожи, аз ще платя всички сметки.

Той се обърна към Шийла.

— А ти какво гледаш? Не чу ли, че оттатък ме очакват двама гладни каубои. Направи кана кафе и няколко сандвича със салам и сирене.

Възрастната жена изтри сълзата, която се стичаше по бузата й.

— Бих ти изпържила и кон, Джейсън, след като се държа толкова мило с моята Кейт.

Тя се извърна и бързо заситни към кухнята.

Кейт се изправи и прегърна Джейсън през кръста.

— Ти си най-добрият мъж, когото познавам — прошепна му, като се опитваше да не обръща внимание на напрегнатото му тяло.

Това беше първата им физическа близост, след като се бяха върнали от Ямайка.

— А аз мисля, че ти си най-красивото момиче.

Джейсън се наведе и я целуна, но тази целувка трая само секунда от съображения за безопасност.

— О, хайде, Джейсън — усмихна се Кейт, когато той се отдръпна. — Ела тук!

— Няма да стане, мисис Донован. Аз съм прекалено зает човек. Днес смяташ ли отново да ходиш на работа?

— Не, ще се обадя, че не се чувствам добре.

— Добро момиче. Работата ти няма къде да избяга. Можеш да използваш следобеда и да си купиш някакви по-нормални дрехи. Трябва да имаш специални рокли за коктейл, вечеря и сутрешно кафе. Шийла ще излезе с теб да ти помогне.

— О’кей, Джейсън — кимна Кейт. — Ще се опитам да не те излагам друг път.

Джейсън отново се наведе и този път я целуна по челото.

— Никога не съм казвал подобно нещо. Справяш се отлично. Бебето как е? — погали леко корема й.

— Добре е — излъга тя, за да не го тревожи със своите предчувствия.

— Тогава след малко се връщам на полето.

Кейт го проследи с поглед, пълен с любов, докато излизаше. За нея Джейсън беше целият й свят. Все още не можеше да му каже колко го обича и как мислеше всеки миг за него. Дистанцията си оставаше между тях. Страхуваше се, че неговите чувства не са толкова дълбоки, колкото нейните, и тази мисъл не й даваше покой до края на деня. На следващия ден — също, и единственото й спасение бе да се потопи в работата си. Момичетата покрай нея бяха изненадани, защото очакваха Кейт да намали темпото, след като беше бременна и току-що се бе омъжила, но това просто не се случи. Тя работеше и работеше все до по-късно и по-късно вечерта.

Това направи впечатление на Джейсън, но той стискаше зъби. Най-накрая след две седмици гневът му стана неудържим, когато Кейт влезе в кабинета му и със спокоен глас заяви, че след няколко дни заминавала за Ню Йорк, където ще представела колекцията си, а след това за Атланта и за Далас.

Джейсън скочи на крака, замахна с ръка и помете всичко, каквото имаше по бюрото му. Телефонът с трясък падна на пода, а няколко листа се задържаха по-дълго във въздуха и плавно се спуснаха на килима.

— Проклет да съм, ако ти разреша да отидеш!

Той приличаше на тъмнокос вулкан, ядно изригващ ругатни.

— Изобщо не ми говори за това! Няма да заминеш!

— Трябва да бъда там, Джейсън — отвърна спокойно Кейт. — Работих толкова месеци, за да приключа колекцията си. Цялата компания, стотици хора са инвестирали пари и време в моя талант, не мога да ги предам на самия финал. Журналисти от всички медии ще са там…

— И ще пишат, че някакво селско момиче от Тексас се опитва да бъде дизайнер, а всъщност може да ушие само една проста пола! С това ли искаш да бъдеш известна?

Сърцето на Кейт се сви от тона, с който й говореше. Очевидно през цялото време Джейсън се бе съмнявал в нея.

— Ако не друго, то поне съм добра шивачка. Някога и ти сам го признаваше.

— Разбира се, но когато шиеше дрехи за себе си.

— Защо толкова те притеснява това, че искам да направя нещо от себе си, Джейсън? Не ми ли вярваш? Нали сега съм твоя съпруга?

Джейсън си взе цигара и я запали с нервни движения.

— Не говори глупости, Кейт! Знаеш много добре защо не искам да ходиш. Ти си бременна. Последното нещо, от което имаш нужда сега, е да кръстосваш страната със самолет.

— Но само преди три седмици ти ме заведе в Ямайка.

— Но бях до теб. Ако нещо се беше случило, щях да ти помогна.

— Но това нещо не се случи, нали? Няма да се случи и сега. Вече нямам никакви проблеми, дори и гаденето ми намаля. Няма никакви причини да се откажа.

— Не мога да ти позволя да пътуваш сама.

— Тогава тръгни с мен.

Джейсън се поколеба. Това беше прекалено голямо изкушение. Но имаше толкова много работа, че нощем го връхлитаха кошмари и се мяташе в леглото си. Цените на животните отново падаха, но сега не можеше да сподели с Кейт, че се очаква ранчото да има големи финансови трудности и да е принуден да намали част от работните места.

— Не мога да дойда. Продавам младите животни и съм затънал до гуша в работа.

— Ти си зает с твоите крави, а аз с моя дизайн.

Той рязко издуха облак цигарен дим.

— По дяволите, Кейт! Колко пъти трябва да ти казвам, че не е нужно да работиш?

— Разбира се, че не е нужно. Но само от финансова гледна точка. Според теб всичко, което трябва да правя, е да готвя, да раждам деца и да посещавам глупави събирания.

— Но това е ролята на жената в семейството.

— Откога стана експерт по този въпрос? Баща ти е управлявал и е подчинявал майка ти с подобен начин на поведение, нали? Направил е живота й истински ад, малтретирал я е, удрял я е, докато тя просто не е могла повече да издържа…

— Млъкни! Веднага млъкни!

Гласът на Джейсън бе тих, но леденостуден и ужасно заплашителен. Очите му я пронизваха като кинжали.

Кейт го гледаше напрегнато и бе малко шокирана от себе си, че си бе позволила да му задава подобни въпроси. Нещо я накара да изстреля още един:

— Напуснала ви е, защото през онази нощ той е бил пиян и я е пребил до смърт, нали?

Джейсън бавно се обърна към стената, без да й отвърне. Не можеше да говори за това. Дори не искаше да си спомни за миналото. Не искаше да мисли за това как под влияние на алкохола неговият обичлив баща се бе превърнал в жесток, чужд човек. Да, всичко, което казваше Кейт, беше истина. Баща му наистина бе принудил майка му да ги напусне, но Джейсън никога не си бе признавал това. Това признание носеше болка. Караше го да се тревожи за себе си. „Ами ако аз стана като него и Кейт ме напусне? Или тя и без това ще си тръгне заради проклетата си работа? Може би детето не е достатъчна причина, за да я задържи при мен?!“

— Джейсън, съжалявам, ако…

— Махай се, Кейт! Върви в Ню Йорк или където другаде искаш — сряза я той, заслепен от яда си. — Върви в ада, щом не разбираш, че правя всичко това само защото съм загрижен за теб!

Джейсън седна зад бюрото си, извади някакви документи и се зачете в тях, без да й обръща повече внимание.

Кейт потрепери от безпомощност. Не очакваше, че разговорът им ще завърши по този начин. По бузите й се стичаха сълзи, но този път той не я успокояваше, дори не поглеждаше към нея.

— Джейсън?!

Отговор не последва. Остра болка преряза изведнъж стомаха й и Кейт разбра, че трябва да побърза към банята. Тръгна към вратата и бавно я отвори, очаквайки Джейсън да я спре, но той не вдигна глава.

Когато Кейт най-после излезе, Джейсън вдигна от бюрото това, в което бе впит погледът му. Беше пощенски плик, върху който грижливо бе изписано неговото име, а отзад това на майка му и нейният адрес: Нел Кейт Донован, апартамент 22 Б, булевард „Ла Коста Драйв“ №125, Финикс, Аризона. Обикновено изхвърляше писмата от майка си, без даже да ги прочете, но това бе дошло прекалено рано, за да съдържа поздравителна картичка за рождения му ден.

Мислите му се върнаха към Кейт. Амбицията й да преследва докрай кариерата си дълбоко го нараняваше, макар че никога не се бе усъмнил и за минута, че тя ще пренебрегне възраженията му и ще замине на изложението в Ню Йорк. Още от самото начало Кейт му бе заявила, че не желае да се обвързва. Нищо не се бе променило и след като тя бе забременяла. Джейсън вече си мислеше, че Кейт тайно в себе си не иска това дете, защото ограничава свободата й и й пречи да постигне целите си. „Дали в Ню Йорк няма да потърси начин да го премахне и да каже, че това е станало случайно?!“ Тази мисъл го глождеше от няколко седмици.

Пръстите му механично отвориха плика. На картичка с изглед от Финикс бяха изписани само два реда:

„Моля те, ела и поговори с мен! Не ми остава много време.

Нел Донован.“

Почеркът на подписа най-отдолу бе различен от този на останалия текст. Джейсън се намръщи при вида на неравномерно изписаните букви. „Или се е разболяла от артрит или… се е пропила също както баща ми.“ Нервно захвърли картичката в едно от чекмеджетата на бюрото си и го затвори с крак. „Не й оставало много време. Това е само трик, за да ме накара да тръгна за Аризона. Какво може да иска? Прошка? Много по-вероятно — пари…“ Облегна се назад и скръсти ръце зад тила си. „А Кейт не желае парите ми. Държи да си изкарва свои собствени със създаването на облекла. Иска да бъде богата и известна, а не някоя си мисис Донован.“ Мислите му се върнаха към дните, които бяха прекарали заедно в Ямайка. По бельото й бе забелязал кръв, а тя не му беше казала нищо. Знаеше, че това е необичайно, но не смееше да обсъжда с нея подобни интимни въпроси. Странно как се бяха променили отношенията им напоследък. Искаше повече от всичко да бъде с нея, да я прегръща и в съня си, а я виждаше само по няколко часа на ден.

Джейсън се втренчи мрачно в главната счетоводна книга, сякаш тя бе виновна за всичките му проблеми. Най-накрая въздъхна тежко и се захвана отново за работа. Не можеше да промени решението на Кейт, а огромното ранчо, работниците и техните семейства бяха зависими от него.

 

 

Чери чу Кейт да плаче в стаята си, почука на вратата и влезе при нея.

— Скъпа, какво се е случило?

— Не знам…

Кейт надигна зачервеното си лице от възглавницата.

— Може би се дължи на бременността ми. Напоследък доста често плача.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— Ще те помоля да се грижиш за Джейсън, докато ме няма. Утре летя до Ню Йорк за откриването на търговското изложение и представянето на моята колекция.

— Супер! — възкликна Чери. — Е, мога само да ти пожелая приятно прекарване. И аз имам добри новини. Джийн току-що получи поръчка за една картина и дори аванс от триста долара. Надявам се, че продажбите ще му потръгнат, и скоро ще изненадаме Джейсън, като започнем да се издържаме сами.

— Но това е чудесно! Кажи на Джийн да държи на своето и да не отстъпва пред брат си, колкото и трудно и да е това.

— Да, с Джейсън е доста трудно да се спори. Хайде, спи спокойно. Как е бебето?

— Добре. Лека нощ.

— Лека нощ.

Когато Чери излезе, Кейт докосна корема си. Напоследък се чувстваше доста странно, но се успокояваше с това, че пристъпите и кървенето й бяха намалели. Надяваше се, че след завръщането си от Ню Йорк ще има достатъчно време да си почине и да се порадва на бременността си.

Надигна се, взе телефона и набра номера на майка си.

— Здрасти, мамо.

— Здравей, скъпа. Как си тази вечер?

— Благодаря, по-добре от последния път — излъга Кейт и се опита да говори по-весело. — Вече не ме канят на никакви партита, но за мен това е по-добре. Обаждам се, да ти напомня, че утре тръгвам за Ню Йорк. След това направо летя за Атланта и най-накрая за Далас.

— Това е доста дълъг път, момичето ми.

— Знам, но доктор Харис не ми го забрани. Ще бъда много внимателна.

— Точно това щях да те посъветвам, скъпа. Можеш да загубиш това дете много по-лесно, отколкото предполагаш. Нали знаеш, че и на мен се е случвало, преди да те родя?

„Много успокояващо!“ — искаше й се да каже Кейт, но се въздържа. Майка й естествено нямаше никакво намерение да я нарани.

— О’кей, мамо. А сега е по-добре да поспя.

— Кейт, извинявай, че съм толкова нетактична, но нали знаеш, че винаги се притеснявам да не ти се случи нещо лошо.

— Мамо, ако ми е било съдено да родя детето, ще го родя. Другата възможност е да остана девет месеца на легло, а знаеш, че това е невъзможно. Сега се чувствам добре, дори повече от добре. Но съм ужасно изморена и вече бих искала да съм се върнала. Все пак най-трудното свърши. Да гледаш моделите си е много по-лесно, отколкото да ги създадеш.

— Е, за това не мога да споря. Ако имаш време, обади ми се оттам, скъпа. Приятно пътуване.

— Благодаря. Обичам те.

— Обичам те и аз, детето ми.

Кейт затвори апарата и облече нощницата си. Беше нервна, изплашена, но не можеше да събере сили, за да слезе при Джейсън и да го помоли да й прости или да го накара да размисли и да тръгне утре с нея. Това означаваше да потъпче гордостта си и да се признае за победена. Не биваше да му позволи още от самото начало да й диктува как да живее живота си. Ако искаше да бъде независима, не трябваше да се предава. Докосна леко корема си. Странно защо, напоследък не изпитваше познатата тежест. Дори не се чувстваше бременна, а някак празна. Това я ужасяваше. Не знаеше какви са признаците, че може да загуби детето си, а и последните няколко седмици нямаше време да пита за това доктор Харис. Може би пък това да се дължеше само на умората и изтощението.

С дълбока въздишка изгаси лампите и си легна. Остана около час будна и напразно се вслушваше в тъмнината, очаквайки да чуе стъпките на Джейсън по стълбището. Постепенно се унесе в неспокоен сън.