Сюзън Кайл
Диамантената шпора (11)

Единадесета глава

Ню Йорк беше прекрасен град. На следващия ден, след като Роберта завърши интервюто си, Кейт разгледа няколко големи магазина и се запозна с още хора от фирмата. Макар и да се чувстваше изморена, тя не го показа, защото така по-лесно държеше настрани мислите си за Джейсън и за евентуалната си бременност.

Роберта я покани на вечеря, но Кейт бе уморена и си мечтаеше единствено за леглото си в хотела.

— Брат ти е много приятен мъж — каза тя, когато се разделяше с журналистката.

— Кърт също те харесва — отговори й с усмивка тя. — Беше очарован от начина, по който се сприятели с Кларис.

— Кларис е самотна, огорчена и разочарована жена. Преживявала е прекалено много. Сигурно и ти някога ще я разбереш.

— Това означава, че трябва да се отнасям по-внимателно с нея — рече сериозно Роберта. — О’кей, имам достатъчно снимки и впечатления, за да направя интервюто си. Беше ми много приятно с теб.

— Аз също прекарах чудесно. Роберта, знаеш ли нещо за предстоящите търговски изложения? Трябва ли да съм там?

— Да, със сигурност ще те изпратим в Далас и Атланта. След това предполагам, че ще си готова за есенния панаир в Ню Йорк.

— Надявам се.

— Ще ти е от голяма полза. Медиите ще отразяват всичко и потенциалните купувачи ще имат възможност да се запознаят с теб.

— Да, убедена съм, че трябва да отида.

— Чудесно. Ще се заема с организацията още в понеделник. Този път ще трябва да летиш сама, но ще има кой да те посрещне.

Роберта се усмихна.

— Хайде, сега върви да си починеш и не се тревожи за нищо. Засега не мисля да те изпращам в Италия, но и там не е страшно. Впрочем, как е стомахът ти?

— По-добре… Мисля, че се дължеше на преумората и напрежението.

— От майка ти разбрах, че няколко месеца не си почивала въобще, така че не се учудвам. Хайде, марш в леглото. От рецепцията ще те събудят, а аз ще дойда да те взема точно в осем. Ще се оправиш ли?

— Разбира се — кимна Кейт.

Помаха на Роберта за довиждане и тръгна бавно към асансьора. Не й се мислеше за това, че трябваше да отиде на лекар. Мина й през ума дали най-сетне Джейсън не е решил да се върне от Австралия. Ако наистина беше бременна, съвсем скоро трябваше да вземе решение как да му каже. В малкото градче нищо не оставаше скрито. Ако искаше той да не разбере, оставаше й единствената възможност да напусне Сан Фрио.

 

 

Обратният полет премина по-леко. Още щом слезе от самолета, Кейт забеляза майка си в залата за посрещачи. Затича се към нея, но изведнъж й се стори, че таванът над главата й започва да се движи. Краката й се подгънаха и тя припадна точно под картината, изобразяваща тексаска вятърна мелница.

Когато дойде в съзнание, установи, че лежи на широк кожен диван. До нея със загрижено лице стоеше майка й и в ръцете си държеше мокра кърпа.

— Господи! — възкликна Кейт. — Не можах да разбера какво стана…

Мери се опита да се усмихне, но не постигна особен успех.

— Горкото ми дете! Горкото ми дете!

— Няма ми нищо, мамо. Само припаднах. Къде се намираме?

— В офиса на охраната. Как мислиш, ще можеш ли да вървиш?

— Разбира се.

Кейт се изправи и се почувства изненадващо добре.

— О’кей, хайде да отидем да вземем багажа и да се прибираме вкъщи. Имам толкова много неща да ти разказвам.

Багажът вече се въртеше на лентата и тя веднага забеляза своя куфар.

— Не! — застана Мери пред нея. — Не трябва да вдигаш тежко в твоето състояние.

Кейт я погледна стреснато.

— Мамо, какво искаш да кажеш?

— О, скъпа! Нямаше да ти разреша да тръгнеш, ако знаех за това…

— Но аз не съм напълно сигурна…

— Кейт, ти никога не си припадала! Дори никога не си била толкова бледа. Видях, че копчетата на полата ти са разкопчани, защото си напълняла. Напоследък забелязах и че не ползваш дамски превръзки. Все пак съм била бременна. Знам какви са симптомите.

Кейт въздъхна и поклати глава.

— А аз си въобразявах, че ще успея да го скрия от теб. Мислех си, че повечето момичета не забременяват от първия път…

— Повечето момичета вземат някакви предпазни мерки. Той знае ли?

— Кой да знае? — попита невинно Кейт.

— Хайде да не си играем повече на криеница. И двете знаем, че говорим за един и същи мъж.

— Още един безплоден опит да скрия нещо от теб. Случайно да нямаш способността да гадаеш?

— Имам способността да разсъждавам, Кейт, нищо повече. Господи, защо ви оставих сами и отидох на този глупав филм! Смятах, че само ще си възстановите старото приятелство.

По бузите на Кейт изби руменина.

— Вината е изцяло моя…

— Глупости! Вината е и на двама ви. Джейсън е можел да спре, също както и ти. Сексът не е за развлечение. От него се раждат деца.

— Мамо, знам много добре това.

— Знаеш го, но аз ще продължа да ти го повтарям. Джейсън е все още в Австралия. Никой не може да каже защо не се връща или колко още ще остане. Трябва да му напишеш писмо и да му съобщиш новината. Това е и негово дете, не може да не поеме никаква отговорност.

— Ще говорим за това, когато се приберем вкъщи. И не ти разрешавам да казваш на никого за това. Дори и на най-добрата си приятелка. Ако го направиш, заклевам се, че ще те напусна.

Мери стреснато се спря.

— Добре, както искаш — въздъхна тя. — Твое право е да решиш кога да известиш Джейсън, аз няма да се намесвам.

— Благодаря, мамо. Знам много добре какво правя. Всички бебета са сладки, и най-важното, заслужават да живеят. Аз ще родя своето дете, независимо от мнението на Джейсън.

— Е, сега поне разбирам какво чувстваш към него.

„Само не знам дали и той чувства същото към теб“ — добави мислено Мери.

 

 

Кейт позвъни на мистър Роджърс и го помоли за почивен ден. На следващата сутрин се отправи към кабинета на доктор Харис.

— Кейт, резултатите от изследванията ще бъдат готови утре, но аз вече съм сигурен, че си бременна — усмихна се докторът.

Кейт стискаше пръстите си до побеляване и преосмисляше информацията. Мисълта, че ще трябва да бъде отговорна за малко и уязвимо същество, й се струваше ужасяваща.

— Изглеждаш изплашена. Повярвай ми, това е нещо нормално.

— Но аз не съм омъжена!

— Когато Джейсън разбере, ще ти предложи да…

— Да не си посмял! — избухна тя и лицето й се обля в руменина.

— Кейт, не забравяй, че аз съм лекар. Положил съм клетва и нищо от нашия разговор няма да излезе от този кабинет.

— И защо смяташ, че Джейсън е баща на детето?!

Доктор Харис поклати глава и отново се усмихна.

— А кой друг би могъл да е?

— Може да съм спала с…

— Защо не престанеш да се преструваш. Прекалено съм зает, за да слушам измислици. За бога, аз съм акуширал на майка ти! Да не си въобразяваш, че ще повярвам на това?! Мери те е възпитала по такъв начин, че да се любиш само с мъж, когото обичаш. Пък и Джейсън държеше далеч от теб всички момчета.

— Добре… — въздъхна тежко Кейт. — Какво ще правя сега? Знаеш отношението на Джейсън към семейството.

— Така е с повечето мъже. Но всички се променят, когато станат бащи. Кейт, сигурен съм, че той ще обича детето си.

— Има още нещо — рече колебливо Кейт.

— Е?

— Снощи получих гърчове и по тялото ми се появиха големи червени петна.

Доктор Харис скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на бюрото си.

— Нека ти обясня някои неща, които са характерни за първата бременност. Невинаги нещата вървят добре. Има опасност да се случи нещо лошо с ембриона или с репродуктивната система на майката и да бъде изхвърлен плодът. Това се нарича спонтанен аборт. Понякога симптоми като твоите, получени толкова рано, водят именно към това. Не казвам, че ти ще загубиш детето, но това е възможно.

— Какво трябва да направя, за да не се случи?

— Можеш да се подложиш на ултразвуково лечение или амниоцентеза^[1]. Тези изследвания ще ни покажат дали плодът има някакви дефекти. Почти съм сигурен, че бебето ще се роди напълно нормално, но ако все пак открием нещо, какво ще предприемеш? Ще се решиш ли на аборт?

— Не знам… може би…

— Може би „не“, нали? Тогава ти остава другата възможност — следващите няколко месеца до раждането да останеш на легло. И все пак това не е стопроцентова гаранция, че ще износиш детето си.

— Не звучи особено окуражително.

— Всъщност няколко спазъма не означават непременно, че ще абортираш. Сега ще ти напиша рецепта за повече витамини и нещо против сутрешното гадене. Ще ти направя и назначение за един добър гинеколог в Сан Антонио.

— Но това е твърде далеч?!

— Болницата там е една от най-модерните в щата.

— Ако аз не кажа на Джейсън, ти ще го направиш ли?

— Как смяташ? — отговори й многозначително лекарят.

— Добре — въздъхна Кейт. — Все някога трябва да му съобщя.

— Ще помоля Бети да ти уговори среща с Бен Джонсън. Бяхме състуденти с него в медицинската академия. Навярно това ще стане след около месец, защото Бен е много известен и винаги е затрупан с пациенти. През това време аз ще се грижа за теб. Ако отново получиш пристъпи, искам да ми се обадиш.

Кейт кимна с глава.

— И престани да се тревожиш.

Доктор Харис я изпрати до прага на офиса си.

— След няколко дни ще бъдат готови изследванията, но не очаквай някакви изненади.

— Не съм очаквала — усмихна се Кейт.

Когато плащаше на секретарката, тя усети в гърба си любопитните погледи на хората, които чакаха да бъдат приети. Почувства се опозорена и бузите й поруменяха. Преди да излезе от сградата, Беки я настигна и я хвана за ръката. Тя беше медицинска сестра от близо двадесет години и сърцето й бе голямо като пълното й тяло.

— Кейт, не се отчайвай! Не обръщай внимание и на хорските приказки. Щом Джейсън разбере, че ще имаш дете, веднага ще се ожени за теб. Хайде, сега върви и му кажи!

— Беки, обичам те! — импулсивно я прегърна Кейт и сдържайки с усилие сълзите си, хукна към колата си.

Спря пред аптеката и преди да си сети, че момичето в бяла престилка е приятелка на Чери Донован, й подаде рецептата. Брюнетката не реагира по никакъв начин и Кейт се успокои. В отсрещното заведение за бърза закуска си купи хамбургер, ягодов млечен шейк, върна се в колата и се отправи към къщи. Слънцето вече се беше издигнало доста над хоризонта и обещаваше прекрасен есенен ден. Безкрайните полета под лазурното небе все още бяха обагрени от разноцветни диви цветя. Докато отпиваше от студената напитка, Кейт откри, че се намира в странна хармония със заобикалящия я свят. В утробата й се бе зародил нов живот, а това я свързваше с кръговрата на земята.

Когато пое по прашния път, водещ към дома й, едва не свърна в канавката, виждайки големия черен джип, паркиран отпред. Джейсън се беше облегнал на торпедото му и пушеше цигара. С разтреперани пръсти Кейт изключи двигателя и слезе.

Очевидно той бе дошъл тук направо от полето. Носеше избелели дънки, стари охлузени обувки, черна шапка и карирана памучна риза. Джейсън тръгна към нея и Кейт затаи дъх при вида на снажното му, мускулесто тяло. Времето и разстоянието не бяха успели да угасят чувствата й.

— Здравей, Джейсън…

Тъмните му очи внимателно я огледаха, но на лицето му не се появиха признаци на емоции, сякаш дългата раздяла не бе оставила никакви следи по него.

— Здравей, Кейт. Изглеждаш добре.

— Надявам се да е така — усмихна се Кейт и отпи от шейка си. — Вече мога да си позволя дори да се храня на ресторант.

Джейсън всмукна дим от цигарата си. Искаше му се да й каже, че му е липсвала много, но вече беше прекалено свикнал да прикрива всички свои чувства дълбоко в себе си.

— Как мина пътуването ти?

— Добре, беше много плодотворно.

— Благодаря ти за картичките — иронично подметна Кейт.

— Имах да върша много по-важни неща от това да ти изпращам картички. Ако искаш да чуеш истината, през цялото време се опитвах да те забравя. Отначало изпитвах чувство за вина, но вече почти го преодолях. Предполагам, че и с теб е същото.

— Да, точно така. Също като теб и аз не го взех прекалено навътре.

Кейт забеляза, че нещо се появи на лицето му, но не можа да разбере какво.

— Не трябва да се тревожиш за нищо. Нямам никакво намерение да се хвърля на врата ти. Ако сам не беше дошъл тук, аз никога нямаше да те потърся. Онова, което се случи между нас, е грешка. Нещастен случай. Но от това никой не е пострадал, можеш да бъдеш спокоен.

— Радвам се, че разсъждаваш по този начин — отвърна тихо Джейсън след кратко мълчание.

Гласът му беше изпълнен с болка. Бе си позволил да мечтае, че когато се върне, ще я открие слаба, тъгуваща за него, желаеща отчаяно да си създадат семейство и да го дари с деца. Но се бе оказало само илюзия. Кейт отново поставяше на първо място своята кариера.

— Да, справям се доста добре — продължи лъжите си Кейт. — Вече не съм онова глупаво селско момиче, което познаваш. Прекарах няколко дни в Ню Йорк. Запознах се с много известни хора, бях на коктейл, организиран от фирмата. Животът там много ми хареса, за разлика от този тук. Очаквам с нетърпение да дойде ноември, за да замина отново.

Джейсън мълчаливо извърна поглед, за да прикрие чувствата си.

— Няма ли да кажеш нещо? — попита Кейт. — Всъщност ти никога не би се радвал, дори и да успея с моята колекция.

— Точно така. Изобщо не ме интересува какво правиш. Минах оттук, за да видя дали не очакваш нещо от мен. Като например да ти направя предложение за женитба. Съжалявам, Кейт, ако се надяваш да го чуеш. Това просто няма да стане. Не се чувствам чак толкова виновен, че се любих с теб.

— Нито пък аз — процеди Кейт през зъби.

— Разбира се — отвърна й студено Джейсън. — Ти си едно селско момиче, което ще направи забележителна кариера като дизайнер. Но лично аз смятам, че никога няма да бъдеш приета в кръга на заможните и образовани хора. Спомням си много добре как се държа, когато Чери те беше поканила на вечеря.

— Вече съм си взела поука — потрепери леко тя. — Достатъчно научих оттогава, а и не всички хора са такива сноби като Дафне.

— Хайде тогава, Кейт. Опитай! Стани богата! Но независимо от всичко, което постигнеш, ти ще си останеш Кейт Уитман от Сан Фрио — селско момиче, което ще е като плевел сред красива, добре поддържана градина.

— Аз не съм плевел! — почти изкрещя Кейт.

Вече едва сдържаше сълзите си. Носеше в себе си неговото дете, а той дори не й даваше шанс да му каже.

— Е, не си и орхидея. Плевелите са растения с характер. Те са решени на всичко, оцеляват при всички случаи, колкото и да се опитваш да ги изтръгнеш. Докато за орхидеите трябват много по-специални грижи.

Джейсън кривна шапката си на една страна.

— Кейт, ако бях на твое място, никога нямаше да се опитвам да бъда нещо, което знам, че не мога да стана. Остани си плевел, защото никога няма да станеш орхидея.

— Искаш да ми кажеш, че от мен не става нищо друго, освен домакиня, нали така? Добре! Но аз ще ти докажа, че не си прав, Джейсън Донован. Ще ти докажа, че мога да се откъсна от това село и от бедността благодарение на таланта и усилията си.

— Добре, дори и да го направиш, какво ще стане? Това няма да те удовлетвори. Ще си останеш същото селско момиче. Ще искаш да имаш голяма градина с цветя, през лятото да вървиш боса, да яздиш Кип… Ще ти се иска да си заобиколена от малчугани, за които да се грижиш. Можеш ли да признаеш, че не желаеш никога да имаш деца?

Кейт се напрегна и лицето й пребледня още повече.

— Мога да го направя, Джейсън. Не искам да имам деца.

— Това е добре, Кейт. По-добре да съм импотентен, отколкото да рискувам да даря с дете жена, която поставя кариерата си на първо място. Вече съм виждал как постъпва такава жена.

Кейт се почувства така, сякаш я беше ударил. Болката постепенно я превземаше. Казала му беше всичко това само за да запази гордостта му и да не го накара да се чувства виновен. Бяха й отправени незаслужени обвинения. В очите й се появиха горещи сълзи.

— Една жена, която всецяло е отдадена на кариерата си, не може да има деца.

— Тогава следващия път, когато се мушнеш в леглото на някой мъж, трябва да се погрижиш за предпазни мерки. Щом ще бъдеш независима жена, ще трябва да приемеш и свободния секс. Всъщност, предпазването от нежелана бременност невинаги е толкова необходимо. Нали след това има възможност и за аборт.

Кейт стисна до болка пръстите си и прехапа устни.

— Да… винаги има тази…

— Добре е, че не си бременна, Кейт.

— Да, добре е…

— Ще те посъветвам следващия да не се поддаваш толкова лесно, скъпа — продължи иронично Джейсън. — Трябва да си по въздържана.

— Не те ли е срам да говориш така?! — избухна Кейт. — Забрави ли, че ти не можеше да се контролираш? Забрави ли какво удоволствие изпитваше да правиш любов с мен?

Кейт, без да иска бе попаднала право в целта. Тази забележка уязви сърцето и гордостта му. Джейсън дори нямаше сили да й отговори. Искаше му се да я удари, но се задоволи само да я погледне с омраза. След това се завъртя на пети, влезе в джипа и потегли, без да поглежда назад.

Кейт едва успя да стигне до банята, за да повърне. Разговорът й с Джейсън сякаш още повече бе влошил състоянието й и този път пристъпът й беше много по-дълъг и мъчителен. Сълзите свободно се стичаха по пребледнелите й бузи. Не можеше да си обясни само защо го съжаляваше, след като той напълно заслужаваше да бъде наранен. Спазмите в стомаха й отново се появиха и тя горещо започна да се моли да не загуби детето си.