Сюзън Кайл
Диамантената шпора (21)

Двадесет и първа глава

Сякаш мълния прониза тялото й, когато Джейсън я притисна с тежестта си към леглото. В него очевидно се разгаряха първични страсти, за чието съществуване не бе подозирала. Сърцето му буквално тътнеше. Ръката му се плъзгаше между бедрата й и ги разтваряше. Езикът му напредваше между изтръпналите й устни.

Кейт извърна глава, за да си поеме дъх.

— Джейсън… опитвам се да говоря с теб.

Пръстите му се насочиха към гърдите й през широкото деколте на нощницата й.

— Но ти каза, че ме обичаш, какво друго очакваш да направя?

— Смятах, че не искаш никоя жена да те обича.

— Глупости! По-добре ми кажи дали отново искаш да забременееш или да използвам едно нещо, което държа в портфейла си.

— Ти носиш презерватив в портфейла си?!

— Преди три години ми остана един, но трябва да проверя дали е годен за употреба — усмихна се Джейсън, едва сдържайки треперенето на тялото си.

— Какво ще стане, ако кажа, че сега не искам дете? Можеш ли да изтичаш до аптеката по това време?

— Запази шегите си за по-късно, скъпа.

Джейсън впи устни в улейчето между гърдите, отнемайки й и последната възможност за съпротива. Миг по-късно нощницата й бе изхлузена през раменете и зърното на едната й гръд се озова между зъбите му. Кейт се изви в дъга, забивайки нокти в гърба му. Джейсън бе омаян от мисълта, че тя го обича, и искаше да й достави колкото се може по-голяма наслада.

— Джейсън… вратата е отворена…

— Спокойно, скъпа, няма кой да ни види.

— Но ако Шийла се качи тук?

— По дяволите!

Джейсън стана и затвори. После се върна, застана до леглото и с изгарящо желание засъзерцава набъбналите връхчета на гърдите й. С рязко движение свлече надолу фината материя на нощницата и бедрата й блеснаха в цялата си прелест. Кейт се отмести, за да му направи място до себе си.

— Обичам те, Джейсън. Обичам те до полуда!

— Ако не спреш да ми го повтаряш, скоро няма да имам никакъв шанс да сваля дрехите си.

— Но защо? Толкова ли те притеснява това?

— И още как! Проклетите ми ръце не могат да разкопчеят копчетата.

Кейт с неизразимо удоволствие гледаше как пред нея се разголва красивото, загоряло от слънцето, мускулесто тяло на Джейсън. Той не я обичаше, но желаеше да бъде обичан и това в момента напълно я задоволяваше. Черупката му малко по малко се отваряше, а това означаваше, че ако бъде по-внимателна, за в бъдеще можеха да й се случат само приятни неща.

— Гледаш ме много странно — отбеляза Джейсън и захвърли панталона си на стола.

— Досега винаги съм се срамувала да го правя. Но когато се любим, ти ме даряваш с толкова много нови усещания, че сякаш ставам друг човек.

— Същото се случва и с мен — усмихна се Джейсън и плъзна ръката си от гърдите към корема й.

Кейт замайваше главата му, караше го да тръпне от удоволствие, правеше го щастлив. Той плуваше в дълбините на светлозелените й очи и му се искаше да остане завинаги в тях.

Кейт също бе обзета от сладка лудост. Този път ръцете му я галеха по нов, съвсем различен начин. Дори и звуците, които и двамата издаваха, бяха различни. Те бяха страстни, но страстта им бе нежна и красива, както между мъж и жена, които искрено се обичат. Всяко тяхно движение беше плавно и премерено. Ритъмът им бе като ласкав океански бриз.

— Джейсън, никога не съм изпитвала нещо толкова хубаво!

— Така е, защото досега не сме се любили както трябва. Преди бързах и мислех единствено за себе си.

Кейт дочу като изпод земята последните му думи, защото в утробата й избухна толкова мощен и толкова сладостен вулкан, че светът около нея изчезна и тя се понесе във висините сред пухкави розови облаци.

 

 

Когато се събуди сутринта, от Джейсън нямаше и следа. Надигна се и усети приятна отмала по цялото си тяло. Очите й се спряха на възглавницата до нея, усмихна се и я докосна с устни.

— Как завиждам на тази възглавница — каза Джейсън, застанал на прага на вратата.

Кейт извърна стреснато глава и се изчерви. Той беше само по слип и по раменете му имаше червени следи от ноктите й.

— Добро утро, Джейсън.

Джейсън се приближи, седна на леглото и я привлече към себе си. Голите й горещи гърди се допряха до широкия му гръден кош, покрит с гъсти, черни косъмчета.

— След такава нощ няма как утрото да не е добро.

Устните им се сляха в целувка. Кейт не можеше да повярва, че всичко е истина. Досега винаги когато се опитваха да бъдат заедно, нещо се случваше и следваше голямо разочарование. Лошата магия сякаш вече се бе развалила.

— Страхувах се да отворя очи, защото това можеше да е само сън.

— Ако беше само сън, вече щях да съм скочил от покрива.

— Струваше ми се, че никога повече няма да бъда близо до теб.

— Кейт, ти си единственият човек, когото съм допускал до себе си. Не искам и никога да има някой друг.

Кейт се усмихна и дланите й се плъзнаха по мускулестите му рамене.

— След като вече съм толкова близо до теб, ще ми позволиш ли да остана?

— Разбира се, трябва да започнем да живеем като съпрузи. Отсега нататък няма повече да спим в отделни спални.

— И ще си имаме бебе…

— Каза ли това или само така ми се е сторило?

— Да, а ти искаш ли го?

— Повече от всичко, но… кариерата ти… пътуванията? Глупости, защо изобщо те питам?! Аз ще пътувам с теб и ще се грижа за него, само дано този път всичко да е наред.

— Забременея ли, няма да поемам повече никакви рискове — заяви решително Кейт. — Дори ако това означава да прекарам девет месеца затворена в тази къща. В никакъв случай няма да пътувам и съм готова да пожертвам работата си.

— Но аз не искам това от теб. Не желая да оставаш тук и да пропиляваш таланта си.

— Да вярвам ли на ушите си? Ти нямаш нищо против моята работа като дизайнер?

— Да. Преди беше друго. Сега знам, че ме обичаш, а това променя всичко. Няма да ревнувам, когато работиш или пътуваш, а мога да идвам с теб.

Кейт го погледна втрещено.

— Искал си единствено да узнаеш дали те обичам?

— Толкова ли те учудва? Не ти ли е идвало на ума, че съзнателно исках да забременееш? Дори не направих опит да взема някакви предпазни мерки. Защо, след като не искам да се обвързвам с никоя жена, ще постъпя толкова лекомислено?

— Господи, никога не съм замисляла над това!

— Слава богу! Всеки мъж обича да има свои тайни.

Джейсън с усмивка се наведе и целуна леко отворените й устни.

— Предполагам, че няколко дена няма да бъдеш във форма след тази бурна нощ, но това не ни пречи отново да си поиграем под чаршафите.

Кейт се разсмя, но й идеше да се разплаче от щастие. Протегна ръце и погали лицето му.

— Обичам те, Джейсън Донован.

— Забелязах го вече тази нощ — въздъхна той и се изправи. — Какво ще кажеш, да се облечеш и да слезем да закусим. След това трябва да отида в банката, за да преговарям за съдбата на ранчото.

Кейт застина.

— Но нали след продажбата на толкова много животни трябваше да покриеш лихвите и първата вноска по заема?!

Джейсън поклати глава.

— Успях да платя само лихвите. Но ти не трябва да се тревожиш за това. Нищо друго, освен теб няма значение, дори и „Диамантената шпора“. Ако загубя ранчото, ще ми останеш ти.

— Не ми казват всеки ден, че съм по-ценна от няколко милиона долара — усмихна се Кейт.

— Да, но е точно така. Хайде да слизаме на закуска, за да не закъснея за срещата, а ти за твоята работа. Ако загубя всичко, може да се наложи да живеем и от твоя дизайн.

— О, с удоволствие бих…

Джейсън сложи пръст на устните й.

— Шегувам се, Кейт. Ще направя всичко, което ми е по силите. Дори ако се наложи, ще продам всички животни и колата си, но ще си запазя ранчото. Това е земята на нашата фамилия и гордостта не ми позволява точно аз да я загубя.

— Само ти предложих помощта си.

— Благодаря ти, но няма нужда. Не възнамерявам да ставам за смях, когато всички разберат, че ти ме издържаш.

Очите му се плъзнаха по извивката на бедрата й.

— Господи, какво тяло! Хайде, обличай се, защото ако се забавиш още малко, може скоро да не излезем от тази стая.

— За мен ще е удоволствие — засмя се щастливо Кейт.

Джейсън огледа измачкания си панталон и поклати глава.

— Виж го на какво прилича, трябва да си потърся друг. Ще се видим в трапезарията, мисис Донован.

Кейт си взе душ и си облече поизбелели дънки и пуловер. Чистата й коса се спускаше на тъмни вълни по раменете й. Чувстваше се млада, млада и щастлива, сякаш отново караше своя меден месец. В себе си откриваше решителност, за чието съществуване не бе подозирала. Трябваше да помогне на Джейсън, въпреки че той не желаеше помощта й. Сега „Диамантената шпора“ означаваше бъдеще за техните деца. Не биваше да остави всичко да отиде по дяволите само заради гордостта на Джейсън. Вече имаше достатъчно пари по сметката си, за да му помогне да направи първото си плащане. Планът й беше да спаси „Диамантената шпора“, но да запази всичко в тайна. Когато нещата се стабилизираха и Джейсън се успокоеше, вече можеше да му каже и да се наслади на реакцията му.

Решително сви устни. Президентът на банката беше далечен роднина на баща й. Ако подходеше по разумен начин и поговореше с този мъж, нейният спестовен влог щеше да свърши много добра работа и да премахне опасността от фалит на ранчото. Трябваше обаче много да внимава Джейсън случайно да не научи за действията й.

Когато слезе в трапезарията, той вече я очакваше на масата. Беше в сив костюм, червена вратовръзка на карета и малка тъмночервена кърпичка в горното джобче.

— Изглеждаме зашеметяващо тази сутрин — отбеляза Кейт и седна до него.

— И още как! — засмя се Шийла и сложи пред нея чиния с препечени филийки, бекон и пържени яйца. — Ти си грейнала като младоженка, Джейсън сякаш се е подмладил с пет години. Установих, че тази нощ не е спал в леглото си, и започвам да подозирам нещо.

Кейт се изчерви, а Джейсън й хвърли убийствен поглед.

— Заслужаваш да те тресна с каната по главата!

— Нима ще нападнеш готвачката си?! Която в ранни зори е станала, за да ти приготви яйца, бекон, наденички, кафе и препечени…

— О, млъкни и сядай на масата при нас!

— Не мога. Отивам на пазар с мисис Карстърс.

— Това означава, че за обяд отново ще имаме само пушено филе — въздъхна мрачно Джейсън.

— Съжалявам, но и пушеното филе свърши. Може би ще трябва да обядвате в някой ресторант.

— Глупостта ти винаги ме е учудвала, Шийла. Кейт има само половин час обедна почивка.

— Тогава може да си вземе сандвич от работническия стол, нали?

— О, колко умно! Как не можах сам да се досетя? А сега грабвай метлата си и политай към града.

— А с какво ще ти нашибам задника, когато ме ядосаш?

Джейсън вдигна вилицата си, направи заплашително движение и Шийла изхвръкна от трапезарията с невероятна скорост.

— Ей, какво ти става?!

— Нищо. Нима си помисли, че ще е я хвърля — засмя се Джейсън. — Господ знае само откъде намирам това търпение, за да не съм я убил още.

— Забелязах, че наистина можеш да проявяваш търпение.

— Да, след тази нощ и с гордост мога да го твърдя.

Кейт поруменя и за да скрие смущението си, бързо го целуна.

— Кога ти е обедната почивка?

— Излизам около единадесет и половина, за да могат другите момичета да обядват в дванадесет.

— Така ли правиш? Отвори устата си малко повече…

Кейт се подчини и езикът му проникна в устата й, оставяйки я без дъх.

— Не можеш да си представиш какво изпитвам, когато се целуваме така — прошепна Джейсън.

— Не мога, но чувствам, че мога да умра.

— Също и аз, скъпа. Но не е ли това прекрасен начин да се разделиш с живота?

— Чудесно е! Никога не съм се отпускала така. Дори не чувствам свян след това, което правихме нощес, макар и преди…

— Кажи го? Няма от какво да се притесняваш. Става дума за първия път, когато се любихме, нали?

— Да… — призна тихо Кейт и стисна пръстите му по-силно. — В началото това не ме дразнеше, но после започнах да се чувствам някак си…

— Мръсна?

— Да.

— И за мен беше нещо подобно, но нали ти казах какво ми говореше баща ми за секса. Бил животински инстинкт, от който никой истински мъж нямал нужда.

Джейсън прокара пръсти по устните й.

— Боя се, че някъде дълбоко в себе си съм запазил думите му и съм започнал да разсъждавам като него. Но след като се любихме с теб, всичко се промени. Сега разбирам, че сексът е нещо повече от повик на природата за размножаване. Всичко е ново, непознато и магическо. Снощи стените се срутиха и аз научих толкова много неща за себе си. Това не беше страст. Това не беше обикновено правене на любов, а нещо, от което растението дава семена, а дървото — плод. Нещо, от което на света идва нов живот, а не бързо механично действие за самоцелно удоволствие.

— Ако не бях нощес с теб, можех да си помисля, че още те гони махмурлук.

— Започнах вече да разбирам много неща, за които преди не съм искал да се замисля. С всяка минута научавам нещо ново. Вярно, баща ми е имал проблеми, но това не значи, че те ще бъдат и мои, освен ако аз не ги направя такива. Това, което правихме снощи в леглото, не е нещо мръсно, не е нещо, от което след това трябва да се срамуваме. Преди малко Шийла се шегуваше, а ние се засегнахме. Не трябва да бъде така, Кейт. И двамата сме уязвими, но след като сме заедно и ти ме обичаш, смятам, че всички бариери трябва окончателно да паднат.

Кейт потърка носа си в бузата му.

— Звучи доста добре.

— Не ми се е случвало с никоя друга жена, Кейт — прошепна й Джейсън. — Казах ти го още в Ямайка. Ти си единственият човек в целия свят, който някога ме е обичал.

— Това не е истина, Джейсън. Баща ти те е обичал, въпреки всичко, което ти е причинил… Също и майка ти.

— Така ли смяташ?! Проклета да е! Винаги е мислила първо за себе си! Избяга и ни остави сами с този ненормален човек. Гледах как баща ми тича след нея и се опитва да я спре. Тогава бях на петнадесет, но кошмарът от тази нощ ще ме преследва през целия ми живот.

Кейт го прегърна и склони глава на гърдите му.

— Ти и след толкова много години продължаваш да обвиняваш баща си, че е започнал да пие, и майка си, че ви е изоставила. Но опитвал ли си се някога да погледнеш нещата от тяхната гледна точка? Хората не са съвършени. Всички ние правим грешки, защото такава е човешката природа. Баща ти и майка ти са имали слабости, но в това няма нищо толкова страшно.

— Щом си слаб, винаги биваш нараняван и след това страдаш.

Кейт се засмя.

— Аз никога няма да ти причиня болка. Прекалено много те обичам, за да го направя.

— Кейт, но нали и майка ми в началото е обичала баща ми?

— Така е, но съм напълно сигурна, че ти няма да направиш нищо толкова ужасно, че да ме накара да те напусна.

— Не знам, объркан съм — въздъхна Джейсън.

— Няма ли да е всичко по-лесно, ако се срещнеш с майка си? Тя все е още е жива. Можеш да й зададеш всички тези въпроси.

Той бавно си запали цигара.

— Не искам да я виждам, Кейт…

— Но защо? Нима се страхуваш от това, което ще откриеш?

— Да, страхувам се. Но от това, че мога да й счупя врата.

Погледите им се срещнаха и Кейт за първи път осъзна, че понякога Джейсън е способен дори и на убийство.