Соственикът на ранчо в Тексас Джейсън Донован е известен със своя мрачен характер и дълбоко недоверие към жените. Никой в ранчото „Диамантената шпора“ не може да понася настроенията му — с изключение на Кейт Уитман.
Кейт е млада и неопитна, но знае, че Джейсън е единственият мъж за нея. Тя го иска повече от всичко, но той й предлага само братска защита — до деня, в който тя открива, че желанието на Джейсън към нея е толкова силно, колкото и нейното към него.
Но Джейсън не се интересува от сериозна връзка или брак и особено от любовта. Така че Кейт осъществява друга своя мечта — да стане успешен моден дизайнер в Ню Йорк. И точно когато изглежда, че нейната приказка се сбъдва, съдбата я връща в Тексас. При Джейсън. И при една мечта, която тя почти е изоставила. . .
Също много добър роман.
определено посредственa книгa ,незнaм кaкви сa тия глaвни герои пълни социопaти ,не дaи си боже някоя женa дa е умнa или пък дa имa по високо обрaзовaние от зaвършен курс , aпсурд товa женa дa е лекър или инжинер кaде ти , отврaтително шувинистично отношение към жшнския рот!
Отвратително неграмотно написан коментар. Моля Ви, не коментирайте, ако не можете да се изказвате. Някои читатели разчитат на коментарите на друтите четящи, за да се ориентират коя книга е интересна и коя по-скоро не. Благодаря на тези, които си правят труда да коментират, това което са прочели и им е харесало или пък не е.
Дали човек ще хареса дадена книга или не зависи от вкуса му .Но е непростимо българин да пише коментар във сайт за литература и да не познава правописа.Не съм си позволявала досега да коментирам начина на писане на някого,но сега истински се подразних.В българският език ново изречение се започва с главна буква и на края на изречението се поставя точка,а не запетая.За правописните ви грешки едва ли има смисъл да коментирам.
Боби, никога не пиши по форумите повече….
Боби, Боби, на колко си години, бе, мила? Паднах от стола си като прочетох думата „лекЪр“, да не говорим за другите ти „бисери“.
И аз се дразня неимоверно много като прочета толкова неграмотно написани коментари, но за съжаление поколението под 30 години масово е такова. И се чудя, и се мая в училище не ви ли учат, че „не знам“ са две думи и се пишат отделно.
И, Боби, къде ги видя тези герои социопати в романа, че нещо не разбрах. Или нещо си била на няколко ракии?
Романът никак не е лош, напротив — нежна и трогателна история, както умее да разказва Сюзън Кайл /или ако предпочитате най-известния й псевдоним Даяна Палмър/. Да, тя определено има и доста по-добри романи, но почти никой писател не е на висота в абсолютно всичките си творби.
Много нежна и трогателна история.Благоря на хората,които си правят труда да коментират, това което са прочели преди мен-харесват или не харесват дадена история.Така имам вазможност да подбера книгата,която ще прочета.
Това е втората /и последна/ книга от Сюзан Кайл, която чета. Не разбирам как е възможно жена, мъж или дори извънземно с интелект над този на зеленчук да търпи отношението, което търпи героинята. Не мога да си представя мъж, който обича съпругата си, или поне я уважава като личност, да я принуждава да обикаля на пръсти около него. Според авторката очевидно мястото на жената е в кухнята, бременна и боса, и колкото по-бързо го разбере, толкова по-добре. Не вижда нищо нежно и трогателно в това всяка постъпка или мисъл на героинята, която се разминава дори на косъм с идеите на съпруга й, да води до крясъци, обвинения и най-общо казано поведение на разглезено дете. Романтиката в това да живееш с човек с толкова крехка гордост, че да не може да понесе мисълта жена му да има професия /и да получава пари за работата си/ ми убягва.
Ще се чете, обикновено не чета коментари, но сега отворих и се уплаших от правописа в един от коментарите :) Аз съм от поколението под 30, но имах страхотна учителка по БЕЛ, жива и здрава да е! Научи ме не само да пиша, но и да обичам литературата… А сега сядам да чета, като приключа ще кажа дали ми е харесала книгата. По принцип харесвам авторката, която до днес ми беше позната само като Даяна Палмър.
Често чета коментарите тук в „Читанка“… Срещат се и не особено „добри“ такива, но този път се смях с глас четейки един определен коментар…
Не беше нищо особено, това е втората книга която чета на тази писателка и доста неща се преповтарят, любовните сцени и като цяло самият сюжет! Става ти досадно особено ако ги четеш една след друга! Оценка 4 от 6
Не бях особено впечатлена. Можеше да е много по-интересна книгата.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.