Сюзън Кайл
Диамантената шпора (4)

Четвърта глава

На път към къщата на Донован Кейт осъзна нещо. Тя нямаше приятелки, ако не се броеше майка й. Нейният единствен и най-добър приятел си оставаше Джейсън. Странно беше, че нямаше никой друг, с когото да сподели този свой първи успех.

Излезе усмихната от колата и силно почука по масивната дъбова врата, без да обръща внимание на модерния електронен звънец.

Шийла й отвори и повдигна учудено вежди.

— Кейт! Каква приятна изненада!

— Дано да е така. Идвам да видя Джейсън. Разбира се, ако не са го тикнали в затвора.

— Честно да ти кажа, мястото му наистина е там. Но мистър Танър е проявил благоразумие. След като Джейсън му обяснил какви са намеренията му, той се съгласил да подсили оградата си и никога повече да не пуска бика в съседни с нашите пасища.

— Чудесно. Съжалявам единствено, че не съм чула разговора, който са провели двамата.

— Не се тревожи, съвсем скоро отново ще се случи нещо интересно. Хайде, влизай. Джейсън вечеря с Джийн и Чери. Седни, а аз ще ти донеса чиния.

— Благодаря, но току-що вечерях…

— Чинията, която ти предлагам, е предназначена за плодова торта с праскови, бадеми и сметана. Все още ли не искаш?

Кейт направи гримаса и поклати глава.

— Предавам се, не мога да ти откажа. Това е любимата ми торта, особено ако ти си я приготвила.

— Така ли?! — засмя се Шийла. — Не съм забелязала. Всъщност, може и да съм опекла стотина подобни сладкиша през последните години.

— О, Шийла, какво щяхме да правим без теб!

— Да умрете от глад, разбира се. Но и ти самата се справяш чудесно с готвенето. За което пък отново трябва сама да си стисна ръката, тъй като съм те учила от дете. Майка ти може да е най-добрата шивачка, но е най-лошата готвачка, която познавам.

Кейт понечи да започне спор, но се отказа, знаейки, че е безсмислено.

Когато влезе в столовата, Джийн и Чери се държаха за ръцете и си шепнеха нещо. Джейсън бе седнал на централното място. На челото му имаше дълбоки бръчки, пръстите му разсеяно си играеха със сребърната вилица и изглеждаше напълно погълнат от мислите си. Облечен бе в свободни кафеникави панталони и сива памучна риза с разкопчани горни копчета.

Сърцето й заби лудо, тъй като тъмните му испански очи обходиха всяка извивка на стройното й тяло.

— Някой умрял ли е? — попита тихо той. — Не съм те виждал облечена така добре от времето, когато дойде с нас на църква в Сан Антонио.

Кейт сведе глава, за да прикрие своята нервност.

— Харесва ли ти? Сама съм го ушила.

— Изглеждаш фантастично — обади се Чери, подпря брадичката си с ръка и замечтано се загледа в дългата й пола и небесносиния блузон с красиви бродерии. — Само не разбирам защо още не си открила бутик.

На Кейт й се прииска да изтича и да я прегърне за тези думи. Чери беше нисичко момиче с руса коса и кристалносини очи. Тя винаги беше ентусиазирана и усмихната.

— Аз съм „за“ — рече Джийн.

Той бе по-слаб и по-нисък от брат си. Имаше светла коса, тъмни очи и фини черти. Джейсън притежаваше желязна воля и нюх на бизнесмен, а Джийн бе наследил красотата на своите родители и това бе причината всички момичетата от тяхното училище да бъдат влюбени в него.

Кейт често си беше задавала въпроса защо предпочита Джейсън пред Джийн. Той определено не беше красавец, според всички нейни съученички. Но сега въобще не се сещаше за тяхното мнение, защото дори само един негов поглед я караше да затрепери от желание. Всъщност не беше никак трудно това да бъде постигнато, защото той бе в ума й от изгрев до залез-слънце, а и повечето й сънища бяха свързани с него.

— Джейсън ще ти заеме малко пари, за да си отвориш магазин. Нали, Джей? — попита Джийн с увереност, присъща на младите хора.

— Стремежът към кариера винаги е провалял хубавите жени — отвърна мрачно Джейсън и се облегна назад със скръстени зад врата си ръце.

Позата му беше такава, че подчертаваше мускулите на гърдите и корема му. Пръстите на Кейт я засърбяха да ги докосне. Джейсън като че ли усети това, защото на лицето му се появи лека, странна усмивка. Приличаше на хищен звяр, подушил плячка.

— Мястото на всяка жена е в кухнята или на три крачки зад мъжа й.

Кейт го гледаше и макар тонът му да беше шеговит, думите му отнеха част от радостта й. Неговата майка и приятелката му го бяха предали и бяха променили на сто и осемдесет градуса отношението му към жените и брака.

— Не мисля така, Джейсън — каза тя и седна до него. — Мястото на жените е наравно с мъжете. Това е двадесети век, не си ли чувал за равноправието на половете?

— Ето, отново се почва — обърна се Джийн към Чери и двамата се разсмяха.

— Жените не трябва да се отдават на кариера — продължи Джейсън мрачно. — Освен ако никога не възнамеряват да създават семейство.

— Смятам, че двете неща могат да се съчетават. Някой ден ще имам дом, съпруг и деца. Това няма да ми попречи да създавам нови модели.

— Тогава не очаквай никаква помощ от мен — отсече той. — Проклет да съм, ако направя нещо, за да поощря еманципацията.

Очите на Кейт проблеснаха от яд. Не за пръв път спореха за мястото на мъжете и жените в обществото, но сега спорът имаше огромно значение за нея.

— Не се тревожи, Джейсън. Нямам никакво намерение да искам пари от теб, защото и сама се справям отлично. Подписах договор с „Клейборн“ и вече не съм шивачка, а дизайнер на спортната колекция на фирмата.

— Кейт, това е фантастично! Моите поздравления — възкликна Чери и се изправи, за да я прегърне.

— Знаех си, че ще успееш — усмихна се Джийн.

— Какво чувам? — надникна Шийла от вратата. — Започваш работа като дизайнер? Най-после! Ще направиш ли и няколко рокли за по-пълни жени? Евтините дрехи, които си купувам, ме карат да изглеждам като буре със свинска мас.

— Не говори така, Шийла! — рече й Джийн. — Не и преди да си ни поднесла десерта.

Шийла се намръщи престорено и заканително поклати пръст.

— Ще изхвърля тортата.

— Не, Шийла — въздъхна той. — Всичко друго, но не и тази торта с праскови. Какво ще кажеш, ако ни дадеш по едно парче? Ти си невероятно красива и приготвяш тортите с фантазия и неподражаем стил.

— Млади момко, престани да се подиграваш със старата жена, защото ще те изпратя да се лягаш.

— Няма повече, вземам си бележка.

— Ще го запомня — усмихна се Шийла и сложи на масата подноса с тортата. — Кейт ще си отреже първа, защото само тя от всички вас го е заслужила.

— За това спор няма — отвърна Джийн. — Кейт, ти кога научи?

— Тази сутрин мистър Роджърс ме извика и веднага започнах работа.

Кейт си взе от тортата. Усещаше почти физически пронизващия поглед на Джейсън и с мъка сдържаше треперенето на ръцете си.

— Прекрасна е — възкликна след първата хапка.

Шийла грейна от удоволствие и излезе от столовата.

— Не искаш ли торта? — обърна се Кейт към Джейсън.

— Не, загубих апетита си.

Той си запали цигара и се облакъти на масата.

— Какво всъщност означава тази работа?

— Като начало много повече пари. Ще ми се наложи да пътувам, за да демонстрирам мострите и моделите си. През октомври ще отида в Ню Йорк, за да говоря с търговците на облекла. Ако продажбите са добри, вероятно ще получа поръчка за нова колекция. Всички дрехи ще носят етикет с моето име. Може да замина дори и за Европа, за да добия впечатление за новите модни тенденции.

Джейсън я гледаше, без да каже нищо. „Тази работа не подхожда на Кейт. Мястото й е в кухнята. Тя трябва да се грижи за децата си. Разбира се, не в моята къща и не за моите деца.“ Джейсън не искаше да си създава постоянна връзка дори и с Кейт. Намръщи се, когато си представи какви мъже ще срещне тя, изграждайки си кариера. Никак не му се искаше да види как някакъв напълно непознат мъж докосва най-добрата му приятелка.

— Кейт, прекалено си „зелена“, за да се захванеш с работа като тази.

Кейт замръзна с вилица до устата си. Беше шокирана.

— Какво?! — възкликна изненадана и възмутена едновременно.

Джейсън кръстоса дългите си крака и изпусна облак тютюнев дим.

— Ще си създадеш много проблеми с хората на изток. Няма да има вече кой да се грижи за теб.

— А пък на теб ще ти изтече кръвта, защото само аз мога да те заведа до болницата.

— Мога сам да се погрижа за себе си.

— О, разбира се. Спомни си какво стана вчера. Отвори си огромна рана на ръката, а после тръгна да застреляш бика на съседа си… Впрочем как е животното? Живо ли е?

Лицето му се изопна.

— Бикът е жив и здрав, но трябваше да продам шест заплодени крави на Танър. Добре, че имам достатъчно, за да ги заменя.

— А как разбра кои са били заплодени? — попита неочаквано Чери.

Джейсън за момент изглеждаше объркан и неподготвен за този въпрос.

— Хайде, Джейсън — подкани го Кейт. — Какво чакаш? Разкажи й за новата система.

Той си пое дълбоко дъх и се изправи.

— Ти й кажи, Кейт. Аз имам да върша по-важни неща.

— Можеше поне да ме поздравиш за новата работа.

Джейсън с любопитство се втренчи в зелените й очи.

— Не очаквай това от мен. Смятам дори, че правиш фатална грешка.

— Не мислеше същото, когато се записах в курса по дизайн!

— Мислех, че искаш само да се научиш да шиеш по-добре. Не съм и предполагал, че толкова бързо ще ти стане тясно в Сан Фрио.

Кейт вдигна упорито брадичката си.

— Ти си егоцентрик, Джейсън. Интересуваш се само от своите крави и изобщо не ти пука за другите хора.

— Върви по дяволите! — измърмори Джейсън, махна с ръка и излезе от столовата.

Настана неловка тишина. След около половин минута се появи Джийн.

— Джейсън току-що така затвори входната врата, че разтресе прозорците на кухнята — оповести той.

— Вината е изцяло моя — призна си Кейт. — Разгорещих се да му обяснявам къде всъщност е мястото на жената. Честна дума, понякога ми се струва, че Джейсън е сбъркал века, в който трябва да живее.

— Ти знаеш защо е такъв, нали? — попита тихо Джийн.

— Да, може би… — въздъхна тя. — Но бях толкова развълнувана, че получих тази работа. Вие сте единствените ми приятели, с които мога да го споделя.

— Не се тревожи. Той ще се разходи малко около конюшнята и ще му мине. Пий си кафето и знай, че дори и най-страшната буря все някога отминава.

— След като спрат светкавиците и дъждът.

Кейт остана още около половин час и разказа на младата двойка какви са новите й задължения като дизайнер. После, разтревожена от дългото отсъствие на Джейсън, тя се сбогува, мина през кухнята да благодари на Шийла за тортата и тръгна към колата си.

Навън беше прекрасна пролетна вечер. Небето беше чисто и безоблачно, а звездите изглеждаха толкова близо, сякаш докосваха върховете на дъбовете. Топлият вятър разнасяше аромата на жасмин. Кейт го вдиша с пълни гърди. Някъде далеч се чуваше мучене на животни.

— Тръгваш ли си?

Кейт замръзна на мястото си от изненада. Гласът на Джейсън идваше откъм верандата. Обърна се бавно и видя силуета му до един от прозорците. Червеникавото пламъче на цигарата освети за момент мрачното изражение на лицето му. Кейт не очакваше тази среща и присъствието му я правеше нервна.

— Все още ли си ми сърдит?

— Ако вече си свършила с твоите проповеди…

— Считай, че съм свършила, щом това те дразни — усмихна се тя.

Джейсън бавно се приближи до нея.

— Джейсън, не обичам да се карам с теб.

— Тогава не го прави — промърмори той.

За първи път пред него се изправяше дилемата какво ще прави, след като Кейт си замине. Очите му срещнаха нейните, а след това обходиха крехкото й тяло. Изпитваше физическо влечение към нея. Внушаваше си, че не забелязва разцъфващата й красота, но това не беше истина. От мига на сладката интерлюдия, която се бе разиграла на полето, Кейт не излизаше от мислите му. Намираше се в безизходица. Не искаше точно сега да се обвързва с жена, особено пък с Кейт, която за него си оставаше момиченце. Разликата в годините им беше голяма, но още по-голямо бе различието им в мисленето и в отношението им към света. Кейт не се вписваше по никакъв начин в неговия начин на живот. Дори и да би могъл, нямаше никакво желание да я допусне близо до себе си. Но пък да я остави да си тръгне, се оказваше още по-трудно.

— Кейт, ти осъзнаваш ли какво ще се случи с теб? Ще попаднеш в един свят, в който няма да можеш да се ориентираш. Там всеки ще се опитва да те смачка.

— Сигурно няма да е по-различно от това, което си представям. Всъщност, имам ли какво да загубя?

— Ти си само едно бедно тексаско момиче. Дори не можеш да говориш правилно.

— А ти можеш ли?

— Разбира се — отговори леко раздразнен Джейсън. — За щастие, притежавам малко състояние и от години се движа сред богати и образовани хора.

Лицето на Кейт пребледня. Никога досега той не й беше говорил за финансовата бариера, която ги разделя. Беше свикнала да бъде тактичен с нея и сега думите му я нараниха.

Джейсън прие мълчанието й за съгласие и продължи:

— Ти обичаш да вървиш пеш и да яздиш стария си кон. Хората, с които ще се срещнеш в Ню Йорк, ще бъдат от висшето общество. Няма да можеш дори да разбираш техните дискусии, нито пък обноските и привичките им. Чуят ли селския ти акцент, те ще се отдръпват, а твоята невинност ще разпали най-низките страсти в мъжете, които срещнеш.

Кейт въздъхна и поклати глава.

— От това, което каза, може да излезе чудесна препоръка. Значи, през всичките тези години си ме смятал за невежа, бедна селянка.

Тя се обърна рязко и тръгна към колата си. Джейсън я последва. Без да се замисля за последствията, той сложи ръце на раменете й и я спря. Кейт склони мокрото си от сълзите лице на широките му гърди.

— Извинявай, не исках да те засегна.

Устните му докоснаха челото й, а пръстите му отстраниха няколко тъмни кичура.

— Отидеш ли в по-голям град, ще се чувстваш съвсем безпомощна, а няма да има кой да ти помогне. Казах ти всичко това само защото съм загрижен за теб.

— А кой е виновен?

Джейсън си пое дълбоко дъх.

— Добре, не мога да не призная, че и аз имам известна вина. Опитвах се да помогна на теб и майка ти и може да съм допуснал някаква грешка. Но то е било само от добри намерения.

Кейт напразно се надяваше да чуе нещо друго. Беше глупаво, защото знаеше по-добре от всички, че той избягва каквото и да било обвързване.

— Някой ден ще трябва да свикнеш с мисълта, че и сама мога да се грижа за себе си.

— Предполагам, че е така. Искам да знаеш, че ти си ми най-близкият приятел. Ще ми липсваш много, ако си заминеш.

— Не бъди такъв фаталист, Джейсън. Няма да остана завинаги в Ню Йорк. Едва ли ще е за повече от няколко седмици.

— Така си мислиш сега, но кой знае какво ще се случи. Бизнесът ще изсмуче всичко хубаво и чисто, което има в теб. Погледни ме мен. Вече всички започват да ми подмятат, че съм говорел единствено за крави. Работниците ми се страхуват да говорят открито с мен. Внимавай, защото и твоята работа може да те обсеби по същия начин.

— Не се тревожи за това — каза Кейт и отстъпи крачка назад. — По-скоро трябва да се успокоиш. Косата ти е черна и белите косми ще се виждат отдалеч.

— Не мога да си го позволя дори и за един ден. Цените на месото паднаха значително и засега „Диамантената шпора“ все още се намира в опасност.

— Все някога трябва да се откъснеш поне за малко от ранчото.

— Може би, но само ако брат ми случайно се заинтересува как вървят работите.

Джейсън внимателно изучаваше лицето й.

— Кейт, не съм предполагал, че можеш да бъдеш толкова амбициозна. Преди толкова често говореше за семейство, за дом и деца…

— Е, мненията не са постоянни, могат да се променят…

Кейт пропусна да му каже, че го е направила, понеже знае, че той няма да промени отношението си към жените и брака.

— Не можех да откажа такова предложение само защото някога ще се омъжа.

Джейсън чувстваше, че този път е загубил. Не сваляше очите си от нея. Косата й беше пусната свободно, а копринената й блуза проблясваше под лунните лъчи. Когато се движеше, младите й гърди танцуваха своя елегантен, еротичен танц.

— Странно е, че спорим за това — добави тихо Кейт. — От толкова време сме приятели, разбираме се толкова добре… И все пак през последните два дни всичко, което правим, е да се караме. Чувствам се много неловко…

— Това е първият път, когато ти се изправяш срещу мен.

— Така е, защото мечтата ми е да стана дизайнер. Не, не мисля, че ще успееш да ме разубедиш. Ще направя това, от което изпитвам удовлетворение, дори и на теб да не ти харесва.

— Ще те закарам у вас — каза рязко Джейсън.

— С кола съм… — колебливо отвърна Кейт.

— Може би е по-добре. Тази вечер съм в доста особено настроение.

— Не те разбирам…

— Така ли?! Все още ли смяташ, че вчера нищо не се е случило?

Кейт си спомняше много добре, макар и отчаяно да се опитваше да изтрие от паметта си случката на полето. Чувстваше, че ако сега го допусне близо до себе си, той отново ще се опита да я целуне.

— Мисля, че нищо особено не е станало…

Джейсън пристъпи опасно близо. Тя долови аромата на афтършейва му и дъхът й секна.

— Значи, нищо между нас не се е променило? — настоя Джейсън.

Пръстите му докоснаха леко косата й.

— Не… — промълви Кейт.

— Тогава не трябва да те тревожи фактът, че се срещам с други жени.

Тя прехапа долната си устна и усети вкуса на кръв. Представата за това й се струваше непоносима.

— Не — отвърна. — Не трябва.

Джейсън пусна цигарата си на земята и я смачка с тока на обувката си. Повдигна брадичката на Кейт и потърси очите й. Леко потреперващите й устни го привличаха като магнит.

Тя гледаше като хипнотизирана как главата му бавно се навежда към нея. Дъхът му я опари.

— Не бягай от мен — прошепна Джейсън и нежно погали бузата й.

Устните му докоснаха ъгълчето на устата й.

— Няма да ти причиня нищо лошо — добави той.

Кейт щеше да експлодира. Краката й омекнаха, а сърцето й полудя. Не знаеше как да постъпи и ако ръцете му не бяха върху раменете й, сигурно щеше да хукне към колата си.

— Отвори си устата… Искам да те целуна.

Кейт въздъхна дълбоко. Думите му я изгаряха като огън. Те караха младото й тяло да потръпва от възбуда. Разтвори устни и усети плавното навлизане на езика му между тях. Той се срещна с нейния, изви се около него и от тази ласка кожата й настръхна. Постепенно целувката им стана по-дълбока и страстна. Кейт никога не беше се целувала по този начин. Чувствайки, че краката й вече не могат да я държат, инстинктивно потърси опора в мускулестото му тяло. Устните му се откъснаха от нейните, за да обсипят с целувки шията й. Джейсън силно я прегърна и Кейт усети твърдостта на ерекцията му под корема си. Бе смутена, но същевременно и радостна, че му въздейства така.

Но Джейсън също й въздействаше. Тя цялата трепереше. Твърдите й гърди се опираха в широкия му гръден кош и Кейт усещаше напрегнатите мускули и топлата му кожа през тънката материя на блузата си. Вероятно той бе разбрал, че е без сутиен, и тази мисъл я изнервяше. Опита се да се изтръгне от ръцете му, но те не й позволиха.

— Не се съпротивлявай, Кейт — прошепна Джейсън в ухото й. — Няма да направя това, което очакваш.

— Какво искаш да кажеш?

— Няма да се възползвам от факта, че под блузата си нямаш нищо.

Той вдигна глава и Кейт видя в очите му особен блясък, от който сърцето й отново промени ритъма си.

— Усещам твоята мекота през ризата си.

Кейт се изчерви и отпусна глава на гърдите му. Чувстваше се объркана и съвсем малка.

— Няма от какво да се притесняваш — успокои я Джейсън.

Той прокара пръст по устните й.

— Нали ти казах, че съм в странно настроение. Трябваше отдавна да те изпратя до вкъщи.

— Съжаляваш ли за това, което се случи? — попита свенливо Кейт.

— А ти толкова ли държиш да станеш известна?

— Отново ли ще говорим за това? — въздъхна тя. — Не, не искам да ставам известна. По-скоро желая да използвам таланта си.

— Ню Йорк е на доста голямо разстояние от Тексас.

— Престани да го повтаряш, Джейсън. Няма да променя мнението си.

— Ще го промениш. Няма да позволя някое зализано конте да те схруска като хамбургер.

— Не ти ли се струва, че напоследък чувството ти за собственост се е засилило? — попита иронично Кейт, макар и да й стана приятно от неговата загриженост.

— Така и трябва — въздъхна тежко Джейсън. — Няколко пъти си ми спасявала живота. Не мога да позволя някой да ти причини нещо лошо. По време на работата си ще срещнеш много по-опитни мъже, които ще се опитат да се възползват от твоята младост, а ти няма да знаеш как да реагираш. Навсякъде ще ти предлагат алкохол, цигари, а може би и наркотици — зависи в каква компания попаднеш. Мъжете ще те ухажват, ще те канят в скъпи ресторанти и хотели… Не мисля, че разбираш колко опасно е това.

Кейт се усмихна.

— Джейсън, нямам намерение да скоча в леглото с първия мъж, който ми предложи. Все още не изпитвам удоволствие, когато някой чужд човек ме докосва. Може би единствено… ако ти решиш да ме докоснеш…

Джейсън почувства, че земята потъва под краката му. Само до преди два дни бе гледал на Кейт не като на жена, а като на момиче, току-що излязло от тийнейджърските си години. Устните й бяха сладки и той искаше колкото се може по-бързо да опита вкуса им. Желаеше по-бързо да пъхне ръце под копринената й блуза и да провери формата на гърдите й…

Кейт поруменя.

— Аз… Ако някога… все някога… нали разбираш? Не мога да си представя, че ще имам интимна връзка с мъж, когото току-що съм срещнала. Смятам, че трябва да го познавам от достатъчно дълго време.

— Като мен, така ли?

Тя се напрегна. Не смееше да вдигне глава, за да срещне погледа му.

— Да…

— Само ако ти разреша — подхвърли Джейсън, опитвайки се да намали създалото се между тях напрежение.

Добрите му намерения постепенно отиваха по дяволите, а тялото му отдавна отказваше да се подчинява на здравия разум.

— О, така ли било? Значи първо трябва да те прелъстя? — влезе в тона му Кейт.

— Право в целта. Аз не съм като онези градски момчета. Няма да можеш лесно да ме вкараш в леглото си.

Тя се засмя и очите й блеснаха.

— Не разчитай, че ще се боря с теб.

— Знам.

— Само се шегувам.

— Знам.

— Щом си толкова недостъпен, по-добре е да си тръгвам.

— Това е най-разумното решение — въздъхна Джейсън.

Бръкна в джоба си, извади цигара и я запали с разтреперани пръсти.

— Караш ме да се чувствам ужасно неловко.

— Мисля, че ти започна всичко.

— Предполагам, че е така.

Джейсън докосна бузата й с върха на пръстите си.

— Съжаляваш ли?

Кейт поклати глава.

— Ще ти призная, че доста дълго време се чудех как ли ще се чувствам, ако ме целунеш.

— И аз напоследък се питах същото нещо.

— Мислех си, че ми се ядоса много, когато излезе така от столовата.

— Наистина бях ти се ядосал, защото не искам да те загубя.

— Но нали ти обясних? Ще посетя само няколко модни изложения, нищо повече. Няма да позволя новата професия да промени скромния ми начин на живот.

— Аз също съм бил беден, Кейт. Все още си спомням това време. Парите те променят по някакъв начин. Един ден сама ще го разбереш.

— Не виждам никакъв смисъл в думите ти.

— Това е така, защото за теб животът едва сега започва. Скоро всичко ще ти стане ясно. Сега можеш да ме целунеш за лека нощ. Да те следвам ли с джипа за всеки случай?

— Да те целуна? — прошепна Кейт.

— Защо, не искаш ли? Това е нещо, с което лесно се привиква, особено ако е толкова приятно. Хайде, отвори малките си нежни устни и ми позволи да ги целуна.

Джейсън сведе глава и Кейт разтвори бавно влажните си устни. Изохка от изненада, когато Джейсън леко ги захапа. Кръвта й завря сякаш в нея бе бликнал вулкан. Джейсън обгърна раменете й и я притисна към себе си, прониквайки все по-дълбоко в устата й с горещия си език. В тъмните му очи проблеснаха опасни пламъчета.

— Кейт, тези твои гърди ми създават дяволски проблеми. Следващия път си сложи сутиен, освен ако не искаш да те съблека, за да ги докосна.

— Джейсън!

— Какво?! Не съм направен от скала.

Той се взря в тънката й блуза, под която ясно се открояваха зърната й.

— Господи, това ми харесва.

— Кое? — примигна объркано Кейт.

— Това…

Джейсън докосна твърдите връхчета на гърдите й с върха на пръстите си и тя изпусна дъха си, който бе задържала досега.

— Не знаеш ли, че това показва степента на женската възбуда?

— Знам, разбира се!

Кейт ядосано скръсти ръце и се прикри.

— Кейт, не го прави. Забравяш ли кой съм аз?

— Опитвам се да не забравям… — отвърна тихо тя, все още не можейки да повярва, че помежду им вече съществува нова, непозната, но прекрасна близост.

Запита се какво ли би станало, ако Джейсън наистина изпълнеше заканата си.

— Защо се изчервяваш? В това няма нищо нередно.

— Джейсън… чувствам се толкова странно! Страхувам се…

— Няма защо.

Той докосна с устни челото й.

— Ще продължаваме да се грижим един за друг, както и преди. А сега, по-добре ще е да си тръгнеш, защото нещата могат да излязат извън контрол.

Джейсън срещна очите й.

— Нямам намерение да се любя с теб, Кейт. Ти си девствена и трябва да останеш такава до първата си брачна нощ.

— Но другите момичета не го правят…

— Глупости! Може да ти се струва, че сексуалната свобода е нещо много хубаво, но не е така. Тя е прекалено опасна. Не само защото можеш да забременееш, а и заради многобройните болести, за които няма лекарства. Нали ме разбираш?

— Това ли е причината, за да не излизаш със случайни момичета?

— Да, една от причините. В днешно време трябва много да се внимава. Ще ми е много унизително, ако се заразя с някоя венерическа болест.

— Затова не искаш и аз да спя с други мъже?

Лицето на Джейсън се напрегна.

— Кейт, аз изпитвам същото, което чувстваш и ти, когато си представиш, че съм в леглото с друга жена.

— Така ли?!

— Слушай, този разговор ми идва малко повече, отколкото мога да понеса. Искам да се прибера и да си взема студен душ. Моля те, тръгни си!

Кейт се усмихна.

— Добре.

— Карай внимателно.

— Знаеш, че не съм като теб.

Тя тръгна към колата си. След няколко крачки не се сдържа и се обърна. Джейсън стоеше на мястото си и я наблюдаваше.

— В края на идната седмица трябва да отида до Монтана — каза той. — А следващия месец заминавам за Австралия. Ще ти донеса нещо хубаво.

— Дълго ли ще се бавиш там? — попита Кейт със свито сърце.

— Познавам един човек в северната част на страната. Създал е чрез кръстоски нова порода телета за месо. Покани ме за един месец и аз приех, защото може да имам голяма полза от това. Трябва да търся нови породи, за да се увеличат стадата. Докато ме няма, Джийн ще управлява ранчото, макар и да ми се наложи да го заплашвам, за да приеме.

— Няма да те има цял месец?!

— Да, но не трябва да се притесняваш.

— Лесно ти е да го кажеш.

— Ще се справиш. Карай внимателно и лека нощ.

Джейсън се обърна рязко и тръгна към къщата.

Кейт не си спомняше как е стигнала до дома си, защото през цялото време си бе мислила дали това, което се бе случило, е било действителност. Слезе от стария форд и остана навън, за да подиша хладния нощен въздух и да успокои треперенето на ръцете си. Не искаше майка й да разбере, че нещо е станало, и да започне да й задава неудобни въпроси. Все още не се чувстваше готова да й даде някакви обяснения. Някак изведнъж животът й бе придобил нов смисъл.