Луиз Бегшоу
Искри (31)

Двадесет и девета глава

Джуди знаеше идеалното местенце. Поведе Том, който леко се олюляваше, встрани от главните улици на града, от тълпите пред нощните клубове и оживения трафик. Имаше едно денонощно бистро точно до кея „Дез Аугустен“; клиентите бяха предимно от квартала и следователно храната бе отлична.

Обстановката бе грубовата на вид и при друг случай Том би се позамислил дали да влезе. Млад мъж в смокинг би бил прекалено изкусителна жертва. Можеше да се грижи за себе си, разбира се, но беше пийнал, а в Оксфорд бе попадал в няколко сбивания и знаеше, че когато координацията му е нарушена, получава далеч повече удари, отколкото може сам да нанесе.

Но придружителката му очевидно владееше положението; имаше определено излъчване, което бе солидна бариера срещу всякакви неприятности. Том възхитено я наблюдаваше как влезе в бърлогата, изискано свали палтото от раменете си, при което разкри червената си прилепнала рокля с пайети и незабавно бе посрещната с подсвирквания от всички страни; тя само се засмя и отправи няколко въздушни целувки, което бе достатъчно да заплени всички търговци и работници, отбили се тук по време на нощната си смяна.

Том реши, че тя е просто прекрасна. Алкохолното замайване постепенно се разсейваше, след като хладният нощен ветрец и разходката малко го продухаха, но тя изглеждаше все така зашеметяващо в очите му — сексапилна и самоуверена, стройна и пъргава като тигрица. Напълно различна от блудкавите момичета от бомонда на Париж, които бяха дошли на партито в апартамента му. Харесваше такива жени, които караха мъжа да се чувства жив; интересни жени.

Тя целуна собственика по двете му загрубели бузи, размени някаква шега с него и той ги настани в едно сепаре в задната част на заведението, силно затъмнено и далеч от любопитни погледи. Човекът измъкна отнякъде свещ в бутилка и с театрален жест я поднесе запалена на масата им. Засмя се, тъй като считаше това за забавно, но Том се зарадва. Светлината на свещите придаваше романтика дори на най-грубата обстановка. Кафенето бе със замърсени бели стени и опушен таван, но вътре бе топло, тъмно и красивата жена насреща му се усмихваше; Том се чувстваше приятно развълнуван и доволен.

— Какво ще поръчат влюбените гълъбчета? — попита собственикът.

— Кафе — бодро рече Том. Усмихна се на думите на мъжа — явно той поне не считаше, че е прекалено млад. Представи си тялото на Джуди, гъвкаво и извиващо се в ръцете му; само за половин час би могъл да й докаже, че не е момче. Много кафе. И малко аспирин.

— За мен коняк — поръча Джуди. — И „Перие“, а освен това, Гастон, донеси ни каквото би препоръчал от менюто тази вечер.

Мъжът се ухили.

— Гладни ли сте?

Том неопределено поклати глава, а Джуди кимна.

— Добре. Оставете на мен — каза той.

Кафето пристигна първо; поднесоха го в големи чаши и тъй като вече наближаваше време по-скоро за сутрешна закуска, отколкото за вечеря — с прясно мляко. Том си сложи и две големи лъжички кафява захар и изгълта наведнъж три аспирина; след минута се почувства малко по-добре. В това време Джуди отпиваше от питието си, като го редуваше с „Перие“, поднесено в дебела стъклена чаша с голям резен лайм и много лед.

— Често ли идвате тук? — попита Том.

Въпросът бе банален, но все трябваше да каже нещо. Щеше да има и много други въпроси, но не би искал да започне със съблазняването, преди аспирините и кофеинът да се задействат.

— Почти два пъти седмично. Тичам всяка сутрин. — Тя въздъхна с удоволствие. — Между пет и половина и шест и петнадесет, понякога и в този район. Така прочиствам мислите си.

— Изглеждате страхотно.

— Благодаря.

Тя се усмихна самоуверено и Том я хареса още повече, задето не се преструва на свенлива. Мразеше плахостта у хората; Джуди съвсем не бе такава.

— След като си взема душ и се облека, намирам някое кафене, място, където храната е хубава, и си поръчвам обилна закуска.

— Обичате ли да хапвате?

— Кой не би обичал в Париж?

Том си спомни за кльощавото като вейка момиче с лошите зъби. Джуди определено бе идеалният пример за разликата между слаба и стройна фигура. Лицето му грейна; всеки път щом си отвореше устата, тя казваше нещо, което му допадаше.

— Френската кухня — истинската храна, а не боклуците, които сервират на туристите, — е едно от големите удоволствия в живота. Няма да повярвате какво се сервира в Охайо, където съм израснала. — Джуди се намръщи. — Когато ходя на гости при семейството си, излизаме на вечеря. Пфу.

— Мога да си представя. Учил съм в Англия.

— Чух, че сте били в Оксфорд.

— Точно така.

Взе каната и си наля още една голяма чаша кафе, този път съвсем черно. Главоболието му преминаваше и речта му ставаше по-ясна.

— Опитайте това — каза собственикът.

Поднесе две големи чинии. Пред Джуди сложи цвърчащи свински пържоли, приготвени с чушки и домати, подправени с мащерка и лук и гарнирани с много тънки резенчета пържено сирене „Камамбер“. Миришеше толкова вкусно, че даже и апетитът на Том се възбуди. Пред него, върху леко очукана бяла чиния, собственикът остави пикантни хапки и сладкиши — няколко малки пастички с кайсии и бял шоколад, домашни ореховки, които бяха толкова крехки, че той се запита как ли са излезли изпод мазолестите пръсти на мъжа, както и препечени резенчета хляб с аншоа, пълнени гъби и превъзходно сирене бри.

— Мили боже — възкликна Том, след като погълна наведнъж три от пастичките. — Тези са великолепни.

— Тук винаги е пълно с хора, и денем, и нощем.

— Но за вас намират място.

Джуди наведе леко глава.

— Оставям добър бакшиш.

— Не е само това, мадмоазел; във Франция красотата се ползва с доста привилегии — галантно отбеляза Том.

— Ласкаете ме, мосю Масо.

— Бих искал да ме наричате Том.

— Тогава, моля, казвайте ми Джуди.

Тя му се усмихна и той се отпусна, стоплен от одобрението й. Изглеждаше прелестна под нежната светлина на свещта, която караше пайетите да проблясват и да искрят, докато хапваше с удоволствие свинските пържолки и пърженото сирене.

— Колко време си работила за баща ми?

— Работя за Пиер вече петнадесет години — отвърна Джуди.

Том забеляза, че тя използва сегашно време.

— Няма да приема, че е мъртъв — тихо каза тя, — докато не видя тялото му.

Той кимна и си взе една от хапките с аншоа, за да не види тя как очите му моментално се зачервяват. Беше толкова лоялна, а бе само една служителка във фирмата. Ако можеше майка му да е поне наполовина толкова вярна…

— И аз се чувствам по същия начин — каза той. — Значи сега работиш за майка ми.

— Така е — отвърна тя неангажиращо.

Том не можа да сдържи любопитството си.

— Как е тя като шеф?

Джуди си отряза тънко парченце от пърженото сирене.

— Опасявам се, че ще те засегна.

— Пробвай все пак — подкани я мрачно.

— Не ми харесва. Тя смята компанията за своя играчка. Промени… направи толкова много промени. Разходете се качиха главоломно. — Джуди сви красивите си силни рамене. — Партито тази вечер бе голям успех, но все пак… — Погледна го право в очите. — Ако трябва да бъда откровена, Том, ако Пиер не се върне, винаги съм смятала, че ще работя за теб.

— И така би трябвало да е.

— Кажи ми нещо. — Джуди реши да действа. Това красиво момче вече бе очаровано от нея; чувстваше се силна и това й харесваше. — Какво мисли възрастната вдовица мадам Масо за сегашното положение?

— Не го одобрява. Това не е желанието на баща ми.

Джуди въздъхна.

— А междувременно онзи проклет английски негодник Монфърт души наоколо.

— Да — мрачно се съгласи Том.

Беше сигурен, че може да спаси „Масо“ от майка си, но не бе толкова уверен, че ще успее да спаси компанията от Хю Монфърт.

— Той беше там, нали видя.

— Тази вечер ли? — Том замръзна. — Не го видях.

— О, да, беше там. Което е типично за майка ти, за съжаление. — Джуди отпи голяма глътка от ледената си вода. — За нея всичко е само игра.

— Е, аз ще сложа край на това — с апломб заяви Том. — Още рано сутринта. Ще свикам пресконференция. Ще обявя пред всички какви са желанията на баща ми и че двамата с баба ще гласуваме на акционерното събрание срещу майка ми.

— Но как би попречило това на плановете на Хю Монфърт? — Красивата жена насреща му безпогрешно се фокусира върху най-големия му проблем. — Няма ли акционерите да го изтълкуват просто като семеен скандал? Просто ще вдигнат ръце и ще подкрепят офертата на „Мейбъри“.

— Ще измисля нещо — отвърна Том с повече показна увереност, отколкото усещаше в действителност.

— Знаеш ли, аз не бих свикала пресконференция — кротко подхвърли Джуди.

Изпи и последната глътка от коняка си и завъртя високата чаша между силните си пръсти.

— Така ли?

Тя поклати глава.

— Ако наистина искаш да поемеш контрол над компанията, Том, може би има друг начин.

Той я погледна. Говореше толкова тихо, уверено и секси; искаше да й повярва, от цялото си сърце.

— Ще реши ли и проблема с Хю Монфърт?

— Ако си готов на известен компромис, да — отвърна Джуди.

Планът й се бе избистрил, докато пиеше коняка си; отчасти бе помогнал и алкохолът, който я бе освободил от нормалните задръжки и й бе подсказал възможни комбинации, за които Джуди Дийн обикновено не би се сетила. Но беше идеален. Съвсем прост, след като веднъж го бе измислила, и щеше да проработи; щеше да си го върне тъпкано и на Софи, и на Хю Монфърт едновременно.

Най-накрая щеше да си отмъсти.

— Да… ще го реши.

Том погледна блесналите й очи и забеляза вълнението й. Сега я желаеше повече от всичко. Бяха минали седмици, откакто бе спал с жена. А тази американка съвсем не бе обикновено момиче.

Тържествуващо си помисли за Поли. Джуди Дийн не бе покорна хлапачка като Флора, нито винаги готова за секс мацка като Джема. Джуди бе жена, която заслужава да бъде ухажвана. Беше някъде около средата на трийсетте, изискана, с цялата дързост, която показваше и Поли, но и с елегантност, каквато у бившето му гадже напълно липсваше. Тя не би се лепнала за някакъв си тъп англичанин ръгбист. Беше независима, свободна и умна.

— Бих искал да го обсъдя с теб — каза той. — Но бих искал и да се видим пак. Не за да говорим за бизнеса; просто да те видя.

— Прав си.

Джуди се извърна и махна на сервитьора, а Том остави на масата две банкноти по сто евро.

— Заповядайте пак, по всяко време, мосю — каза човекът, видимо доволен. — Но изчакайте тук, докато ви викна такси. Кварталът не е от добрите.

Том бе съгласен; вече бе изтрезнял и искаше да отведе Джуди в апартамента си, където… ами да я освободи от роклята.

Когато таксито пристигна, той й помогна да се качи и каза на шофьора адреса на левия бряг на Сена.

Джуди го погледна изненадано.

— Но защо?

— Там е апартаментът ми — отвърна Том и целуна ръката й.

Вече очакваше с нетърпение любовната игра. Тя го смяташе за момче, затова трябваше да бъде малко по-груб, по мъжки; да й покаже, че е сбъркала.

— И защо да ходим там? — леко се дръпна тя. — Едва днес те срещнах, Том. Нали не ме вземаш за някоя от лекомислените девойки в колежа ти?

Желанието на Том повехна и съвсем изчезна. Отдръпна се на седалката по-далеч от нея; разочарован, но все пак доволен. Беше му отказала. Толкова по-добре; тя бе жена, за която си струваше да почака. Реши да я ухажва по всички правила на играта. Тя седеше на изпокъсаната и мръсна кожена седалка в таксито с изправен гръб, надменна и високомерна.

— Извинявай — промълви той.

— Улица „Дьо Клош“ — нареди Джуди на шофьора. Човекът се извърна на мястото си и тогава тя отвори блестящата си метална чантичка, която просветваше с многобройните си кристали под неоновите улични лампи. — Ето визитната ми картичка — каза тя. — Ако искаш да ме видиш пак, можеш да ми се обадиш.

— Бъди сигурна, че ще го направя.

Джуди извърна глава; той се наслади на стегнатата кожа на дългата й шия под късата прическа.

— Ще видим — закачливо каза тя.

Том я остави пред дома й. Тя дори не го целуна целомъдрено по бузата, докато той я изчакваше и гледаше как влиза в сградата. Но това бе нормално; всичко бе наред. Докато пътуваше към левия бряг на Сена, се чувстваше напълно трезв, макар и леко замаян от удоволствие.

Кой би могъл да предположи? Все пак имаше и някаква полза от окаяното парти на майка му.