Лори Фостър
Сърце на жена (3)

3.

След по-малко от минута Джо разбра, че бе направил сериозна тактическа грешка, но беше прекалено късно за отстъпление. Луна се наведе и с кърпата внимателно започна да попива раменете му, горната част на гръдния кош и ръцете от край до край. Той се взираше във върха на главата й, докато вдишваше цветното ухание на косата и земния аромат на тялото й. Усещаше нейната топлина и мекото докосване на дъха й.

Невероятно, но колената му се подкосиха, Джо разтвори крака и с протегната ръка се подпря на стената. Ако я остави да му въздейства така, скоро кърпата няма да е подходящо прикритие. А тя вече бе ясно изразила чувствата си относно неговата голота. Не й харесваше.

Или може би й харесваше прекалено много. Както и да е, не искаше да я принуждава да отива прекалено далеч прекалено скоро. Може да се стресне и да се отдръпне от него.

Луна се поколеба, после попита:

— Добре ли си?

Не!

— Да.

Луна леко разтърка кърпата по-надолу, по корема му.

Джо осъзна, че бе преценил много лошо своя самоконтрол; старият Джон Хенри се навири, за да каже здрасти.

Разбира се, Луна забеляза. Дори и покрита от бяла хавлия, ужасно трудно можеше да се пропусне една настръхнала ерекция. Тя направи гримаса.

— Наистина трябва да контролираш това.

— Не мога — после Джо реши да добави: — Особено ако ти ще го обсъждаш.

— Запечатвам устните си.

— Недей да говориш и за устните си.

Тя не се обиди. Всъщност се засмя. Джо едва успяваше да се държи изправен, а Луна се забавляваше.

— Гърбът ми — сладострастието придаде такъв нюанс на двете думи, че той прозвуча сякаш обзет от ужасна болка, а не възбуден. Беше свикнал да бъде игрив с жените, да ги дразни, но да се владее напълно. С Луна се чувстваше като необуздан мародер. Дори не можеше да изрече думата контрол, та какво остава да я приложи.

Тя се приближи зад него… и отново се поколеба. Джо затаи дъх, после я чу да пита:

— Чудя се… Кой е Лу?

Раздразнението заради проклетата татуировка го ядоса.

— Никой — нямаше намерение да разказва дългата, нелепа история точно сега.

Усети хавлиената кърпа по раменете си и надолу по гръбнака. Беше го изсушила отпред с бърза, безпристрастна целеустременост, но на гърба му не бързаше много, някак си се наслаждаваше на задачата си.

— Видях татуировката, когато пристигнах. Пише, че го обичаш.

Огромна вълна възмущение задави Джо.

— Не него. Милостиви боже, не пускай подобни слухове.

— Не аз нося този сантиментален надпис, запечатан на задните ми части.

По дяволите, ще трябва да й обясни, все пак. Обикновено не го бе грижа и не си правеше труда. Ала не искаше в никакъв случай да създаде погрешно впечатление у Луна.

— Да не си посмяла да се засмееш.

Тя не обеща. Наведе се, за да изсуши краката му, а Джо си помисли, че може да се задуши поради напълно различна причина.

— Луиз беше една друга настроена за брак моя приятелка.

— Беше?

Думите му помагаха. Даваха му възможност да се съсредоточи върху нещо различно, а не нейното докосване, ухание и топлина.

— Мисля, че съм я излекувал от нелепите й идеи. Сега искаш ли да чуеш това или не?

— Слушам.

Джо затвори очи и с мъка се съсредоточи върху историята, а не върху жената зад него и местата, които тя докосва. Дали Луна протакаше нарочно само за да го измъчва? Не би го изненадало. Тримесечният й отказ доказваше, че въпреки взаимния им интерес, тя има наистина една жестока жилка. Усещаше дъха й зад контузеното си коляно.

— Джо?

Джо видя, че не може да се измъкне и забързано започна да разказва:

— Престанах да се срещам с нея, защото се вкопчи в мен, макар да й бях казал направо, че не искам нито постоянно. За разлика от Амелия тя не прие желанието ми да си остана ерген. Продължи да иска, да изисква. И аз се спасих.

— Това означава, че си престанал да се срещаш с нея?

— Да. Обаче след около месец се озовахме на един и същи купон. Тя бе много мила, това трябваше да ми прозвучи като първи намек, че готви нещо, защото когато не стане на нейната, Луиз се превръща в истинска кучка. По време на вечерта тя пуснала нещо в бирата ми и се събудих в някакво проклето студио за татуировки. Бях опънат на маса, дънките ми бяха смъкнати около глезените, а един жалък плъх пишеше „Аз обичам Луиз“ на задника ми. Дойдох на себе си, преди да е свършил.

Джо чу зад гърба си слаб кикот, след това Луна се изправи. На устните й имаше дяволита усмивка, но не се смееше. Тя се отнасяше към него като към безполово същество и това го дразнеше много, особено след като не можеше да отвърне на услугата. Луна бе секси и всяка пора на тялото му го знаеше. Усещането му за нея се противопоставяше на всеки довод.

— Свърших с всичко, освен с няколкото места, които отказвам да докосна.

Джо й хвърли разгорещен поглед.

— Страхливка.

— Просто съм предпазлива.

Той протегна ръка и Луна му хвърли кърпата, после се обърна с гръб. Набързо, чувствайки се малко неловко, Джо приключи с подсушаването. Пусна едната кърпа на пода и се прикри с другата. Освен огромната сексуална безпомощност, усещаше всеки свой мускул обтегнат и болезнен. Горещият душ го бе облекчил малко, но не достатъчно.

Той потрепна при раздвижването си и Луна предложи:

— Нека да ти помогна да си обуеш боксерките.

Няма нужда. Само стой с гръб.

Джо се бе изтормозил достатъчно за деня. Ако тя се наведе пред него — положение, което би предизвикало развратни мисли в ума на който и да е мъж — не знаеше дали ще може да го понесе.

С кратки проклятия и няколко приглушени стона, Джо намъкна бельото си. Луна се въртеше отстрани, не го гледаше, но присъстваше, изгаряше го, караше го да се чувства по-напрегнат. Не му се искаше да признае собствената си слабост, но се радваше, че тя не иска от него да се облече напълно. Да нахлузи ризата и дънките щеше да му създаде доста неудобства.

Когато тръгнаха към кухнята и храната, Луна го подкрепи. Той забеляза, че върви бавно, за да му е по-лесно. Въпреки необходимостта, това също го раздразни. По дяволите слабостта! В началото Джо бе планирал да я остави да му помага само за да бъде по-близо до нея. Да се нуждае наистина от помощта й не се включваше в плана му.

Когато настъпи благоприятен момент, ще стори всичко възможно и ще й докаже способностите си.

— Какво направи, след като се съвзе и установи какво става?

Бяха стигнали коридора и се намираха съвсем близо до кухнята.

— Бях извън себе си от ярост и първо разпердушиних всичко наоколо.

— Първо?

Той й хвърли кос поглед:

— Искаш всички кървави подробности, а?

— Зависи колко кървави станат. Не мога да си представя ти да посегнеш на жена или да удариш невинен мъж.

— Най-вероятно твоята представа за невинност се различава от моята, но все пак не удрях художника на татуировки… много. — Нека само да кажа, че той разбра как никога не трябва да докосва някой, който не е в състояние да се съгласи да го татуират.

— А жената?

Джо изсумтя. Според него Луиз се бе измъкнала леко.

— Тя е от богато семейство, с влиятелен татко и мама от хайлайфа. Внушителни при появата си. Те си мислят, че малкото им момиченце е сладко и невинно. Смятам, че имат големи планове как да я обвържат със сина на сенатор или нещо подобно — той поклати глава и се захили. — Със сигурност никога не са си представяли да се мотае с мен.

— Че какво ти е на теб?

Луна наистина изглеждаше обидена от негово име.

Джо се засмя:

— Разбира се, аз не съм мечтаният зет за майката. Обясних на Луиз, че ако се приближи до мен отново поради каквато и да е причина, ще обявя нашата връзка на абсолютно всички и ще измъкна нейната тайна от торбата. Това я попари и я накара да се извини доста бързо.

Очите на Луна светнаха:

— Каква тайна?

Джо поклати глава и каза:

— Искаш да издайнича. Срамота! — той се нагласи на кухненския стол с права облегалка. Никой не би го нарекъл удобен, но беше по-добре от леглото, особено след като в леглото си лежеше сам. Луна дръпна друг стол към него, така че той да може да си подпре крака и това му помогна малко. — Благодаря.

Луна не седна. Остана права, беше със скръстени ръце и потропваше с крак.

Джо я погледна и се засмя. Тя изглеждаше невъзмутима, както винаги, но също и непоколебима. Защо да не й каже, помисли си той. Ще бъде забавно да види реакцията й.

— На Луиз й харесва малко грубичка игра. Страшна е по игричките.

— Сексуалните игрички?

Джо наклони глава, за да я види зад себе си, сочна и красива, и промърмори:

— Дай ми няколко дни и ще ти покажа.

Топла вълна заля лицето на Луна и тя отстъпи крачка назад.

— Не съм чак толкова любопитна.

— Лъжеш.

Тя пренебрегна изказването му и промърмори неодобрително:

— Значи тя е споделила сексуалните си фантазии с теб и ти сега ги използваш срещу нея?

— Тази жена татуира задника ми!

Луна присви устни и отговори:

— Добре, предполагам, че си оправдан.

— Точно така — но се почувства задължен да добави: — Обикновено това, което се случва между чаршафите, си остава там. Пък и се съмнявам, че на някого щях да разкажа. Беше просто заплаха.

— Защо не си махнеш татуировката?

Само идеята го накара да потрепери.

— Забрави. Достатъчно болеше при събуждането с проклетото нещо. И ме сърбя дни наред. В никакъв случай няма да я махам с лазер.

— Чувствително дупе, а? — преди Джо да успее да й каже да престане да обсъжда дупето му, тя допълни: — Не се ли безпокоиш какво ще си помислят жените като го видят.

Джо я погледна.

— Всяка жена, която ми свали панталоните, вече знае какво да мисли.

— Извинявай — Луна мислено се засмя и вдигна две ръце. — Забрави за въпроса ми.

— Простено ти е. А сега за онова похапване…

Като една богиня на дома, Луна приготви на скаричката два сандвича със сирене — хлябът им стана златисто кафяв, а сиренцето вкусно и разтопено. Наля мляко във висока чаша и обиколи наоколо, докато намери чипс.

Джо се облегна назад и се наслади на гледката. Луна все още се движеше като прелъстителка, грациозна, с очакваното олюляване на бедрата и очарователното полюшване на гърдите. Видът й обаче пред неговата печка, с лопатка в ръка, й придаваше нова светлина. Изглеждаше почти домошарски и това би трябвало да го хвърли в паника. Вместо това го накара да се усмихне. Луна да готви за него. Никога не си бе помислял, че ще дочака този ден.

Джо очакваше тя да дойде при него на масата, след като свърши с приготовленията, но Луна отиде за едно от обезболяващите му. Той с благодарност го глътна, но измърмори:

— Проклетите хапчета ме приспиват.

— Тогава по-добре яж, преди да задремеш.

Тя разряза своя сандвич, задържа едната половинка и му подаде другата. Възцари се тишина, докато хапваха, но Джо усещаше как Луна тайно му хвърля погледи. Зачуди се какво си мисли, а накрая тя попита:

— Ти игра ли игрички с нея?

Джо спря на средата на голямата си хапка. Върна сандвича обратно в чинията и отбеляза:

— Не ти излиза от ум, а?

Луна сви рамене, ала той бе сигурен, че равнодушието й е престорено. Тя мислеше за тези игрички и това го накара и той да се замисли. С Луна.

Палав немирник бе Джо и след възстановяването, за да може да се наслади на преживяването напълно, вероятно ще му хареса подобно нещо и така може би ще се отърве от натрапчивото си желание да я има. Но не би искал да я нарани или да играе така грубо, както на Луиз й бе харесвало.

Той се прокашля.

— Винаги се стремя да доставя удоволствие, скъпа, можеш да си сигурна в това. Но трябва да призная, че това не ми допадна изцяло — Джо хвърли поглед на обърнатото й настрана лице и сбърчи чело. — Разбира се, ако искаш…

Луна опита да се пребори с изчервяването и каза:

— Много великодушно от твоя страна, Джо, но не, благодаря. Не ми е по вкуса.

Джо изяде последната си хапка сандвич.

— Добре.

След горещия душ, храната и лекарството, той се почувства много по-добре. Не здрав, не както би трябвало да се чувства, ала по-добре. В много отношения успокоен, но все така напрегнат в едно, той наблюдаваше Луна как се движи из кухнята, почиства, приготвя кафето. По дяволите, беше му приятно да е тук с нея. Желаеше я, но имаше и още нещо. Харесваше му да я гледа как се движи, наслаждаваше се на разговорите си с нея, на закачките.

— Благодаря, че ме нахрани.

— Няма защо.

Странно, но Джо не се чувстваше неудобно както с други жени. Разбира се, Луна не се опитваше да му се хареса. Разни жени бяха предлагали да му готвят, да чистят. Но те винаги полагаха усилия, за да станат част от живота му. Луна не го искаше в своя живот, поне не постоянно. Беше дошла само защото й трябваше.

— Не е така болезнено, както си мислех.

— Кое? — тя остави чаша димящо кафе пред него и подпря бедрото си на масата.

— Да те оставя да ме глезиш.

Смехът й беше гърлен, топъл и… възбуждащ.

— Това ли правех? А аз смятах, че се опитвам да те върна в бойна форма.

Джо присви очи. Възможно ли е загрижеността й да е користна? Едва ли.

След като с одобрение отпи няколко глътки кафе, тя попита:

— Кога мислиш, че ще можеш да заминеш?

Джо почувства предизвикателство.

— Когато кажеш — само да не е точно сега.

Много нежно Луна се наведе по-близо и потри синините по ребрата му. Джо замръзна. Също така небрежно тя дръпна все още влажната му коса назад.

— Мисля, че не си във форма да пътуваш. Не, никакви користни подбуди.

Джо се загледа в нея и когато тя започна да се отдръпва, той хвана ръката й.

— Честно? Ще мога да ти помогна по-добре след няколко дни.

Видя се разочарованието й, както и разбирането на ситуацията.

— Искам да имаш толкова време, колкото ти трябва.

Джо продължи да държи ръката й и призна:

— Всъщност не желая да тръгваш без мен, ако там ще има неприятности.

Очакваше експлозия. Още от началото си знаеше, че Луна има свободолюбива жилка, широка цяла миля. Тя правеше и говореше точно каквото си иска и настръхваше при всеки намек как не би могла да се справи сама.

Джо едва не падна от стола, когато тя кимна:

— Може да остана тук с теб, да ти помагам, докато се почувстваш по-добре. После можем да заминем заедно, след, да речем, два дни.

За няколко секунди езикът му се залепи за небцето от изненада.

— Ще го направиш ли?

— Ти ще ми помагаш — напомни му Луна — и най-малкото, което мога да направя, е и аз да ти помогна.

От главата до петите Джо откри над сто различни болки и болежки. Дори да диша бе болезнено. Болеше го да седи на стола. Няма значение. Една мисъл изплува в съзнанието му и замъгли всички останали: той има само едно легло. Погледна Луна и се усмихна:

— Страхотна идея.

Тя не скри облекчението си.

— Чудесно. Мога да използвам това време и за да ти помогна да си приготвиш багажа.

Значи тя има желание и да стегне куфара му? Джо сръбваше от кафето си и преценяваше отново ситуацията. Може би Луна бе по-голяма домошарка, отколкото си бе мислил.

— Както и да е, трябва ни това време и за да минеш проучването.

Той едва не изплю кафето.

— Какво?

— Проверка на миналото ти — тя се намръщи, грабна салфетка и му я подаде. — Всеки, който гледа децата, трябва да е минал през такава. Не се безпокой. Още миналата седмица, когато реших да замина, дадох името ти, адреса и телефона на Службата за защита на децата. Проверката ще приключи, преди да тръгнем.

— Не искам никой да си завира носа в моето минало!

Луна сбърчи чело:

— Имаш ли нещо да криеш?

— Да, моят живот — вбесен, Джо скочи на крака. Беше нелепа проява на гняв при неговото болезнено състояние и факта, че бе облечен само с боксерки. Беше немислимо да тръгне с големи стъпки; най-много би могъл да куцука.

— Успокой се, Джо.

Той отвори уста, за да запротестира, ала телефонът му иззвъня.

— По дяволите…

Луна вдигна вежди.

— Искаш ли аз да отговоря?

— Не. Нека си звъни.

— Може да е важно.

— Не е.

Раздразнена, тя каза:

— Може би е жената от Службата за защита на децата. Може би вече са те одобрили.

Луна се пресегна към телефонната слушалка, но в това време се включи телефонният секретар.

Женски глас каза:

— Хей, Джо. Аликс е. Имам желание да ти дойда на гости, но не ми се иска да се натъкна на нещо като миналия път. Кълна се, малкото представление осакати растежа ми — дрезгав, развеселен смях последва изявлението. — Теренът чист ли е?

Джо се захили, но преди да може да обясни защо това обаждане не го раздразни, Луна грабна слушалката.

— Не, теренът не е чист — тя гневно погледна Джо, намръщи се свирепо. Изслуша нещо, после продължи: — Аз съм съпругата на Джо, ето коя съм. Не, не се шегувам. Джо сега е женен мъж, не си правете труда да му се обаждате отново. Разбрахте ли?

Джо стоеше очарован и ужасен. Да види Луна в действие беше като да гледа дерайлирането на влак — опустошителен, но неудържим.

— Ъъъ, Луна…

Устните й се присвиха в дяволита усмивка.

— Не, не може да дойде на телефона. Защо? Защото аз го казвам. Сега бъди добро момиче и се скрий.

Луна затвори. След това, сякаш този ужасен порой не се бе случил току-що, тя продължи по тяхната тема:

— Проверката на миналото е стандартна. Ако нямаш арести, висяща присъда или досие за наркотици, ще минеш безпроблемно.

Малко зашеметен, Джо примигна. След миг започна да се смее. Хвана се за корема и се разхили така силно, че се наложи да се облегне на стената. Болеше го страхотно, но не можеше да се спре.

— Какво е толкова смешно? — поиска да узнае Луна.

— Това беше Аликс — успя да произнесе той сред изблиците смях.

Луна рязко вдигна вежди:

— Искаш да кажеш, че тя е много специална за теб?

— Да, и така може да се каже — той погледна Луна и отново започна да се превива от смях.

Луна се скова.

— Колко специална?

Джо овладя смеха си, но продължи да се усмихва. Луна изглеждаше толкова ядосана, толкова недоволна и… ревнива, че Джо не се въздържа и докосна бузата й.

— Много специална.

Тя изглеждаше готова да се разфучи.

— Ами, извинявай, че се набърквам в любовния ти живот — едва не му се усмихна подигравателно. — Бях останала с впечатлението, че не си сериозен към нито една жена.

Джо не би го признал, но знаеше, че вече е станал сериозен относно Луна. Щеше да бъде забавно.

— Аликс — информира я той — е моя сестра.

Тя се дръпна назад.

— Твоя…?

— Сестра.

— Господи. Защо не каза?

Джо я привлече към себе си и я прегърна.

— Не ми даде възможност.

Луна бе толкова смутена, че не взе да спори. Заби глава в гърдите му и изстена. На Джо му хареса да я прегръща и не се отдръпна към стола, макар да се чувстваше сякаш парен валяк е минал през него.

— Не си го слагай на сърце, мила! Тя ще се обади пак. Вярвай ми. В следващата минута ще… — телефонът иззвъня. — Ето.

За да я задържи до себе си, Джо обгърна с една ръка раменете на Луна, а с другата вдигна слушалката. Погледна на екранчето кой го търси, усмихна се и заговори:

— Аликс не си губи времето, а? Не, мамо, всичко е наред.

Луна го погледна ужасена и произнесе само с устни: Мамо?

Джо кимна, но продължи да говори в слушалката:

— Не, не ме държат за заложник — засмя се. — Това бе Луна. Да, наред си е, понякога само се отплесва.

Луна започна да го удря в ребрата, но видя синините и само му хвърли мръсен поглед. Джо лекичко я стисна.

— Глупав въпрос — лицето му се разведри. — Зная какво каза, но не е вярно, не съм женен. По този начин тя просто държи всички други жени далеч от мен. Да, завладяна е от собственическо чувство. Не, нямам нищо против — Джо се засмя. — Добре съм.

Очевидно начумерена, Луна се отдръпна от него, Джо се предаде и се отпусна на стола. Облегна се назад, опъна краката си и потърка корема.

Луна го наблюдаваше с широко отворени очи. Или по-скоро наблюдаваше ръката му върху корема. Красива.

— Кажи на Аликс, че съм й длъжник, но сега не може да дойде. Защото ще съм извън града и преди да попиташ, да, щях да ти кажа първо на теб.

Той погледна Луна и изви очи нагоре. Бе на тридесет и шест години и майка му все още трепереше над него.

— Не съм сигурен, но ще ти се обадя и ще те уведомя веднага щом пристигна там. Да, и аз те обичам. Целуни Аликс от мен — засмя се. — Чао.

Джо остави слушалката и се обърна към Луна. Тя изглеждаше разстроена.

— Хей, какво има?

Дали наистина закачките му я бяха засегнали толкова много?

— Добре ли си?

Луна се обърна с гръб към него и започна да плакне чашките на мивката. Тихо, напрегнато изрече:

— Разбира се, че съм добре. Защо да не съм?

Не знаеше, но го долавяше в тона й. Тя се тревожеше за нещо. Джо тихо стана от стола и пристъпи до нея. Лекото, женствено ухание изпълни ноздрите му. Той вдъхна дълбоко.

Малко по малко отново започваше да се чувства човешки. Обезболяващото бе подействало, притъпяваше по-острите болки и го размекваше. Но не чувстваше ужасната нужда да се хвърли в леглото и да изпадне в забрава както по-рано. Луна беше тук и не искаше да губи и миг от времето си с нея.

Наведе се, но остана предпазлив. Никога не бе сигурен дали Луна няма да му забие остър лакът.

— Наистина си хвърлила Аликс в недоумение. Знаеш ли какво си е помислила?

— Че съм луда?

Джо постави ръце на талията й и се избута още по-близо до нея, така че се притисна към тялото й отзад. По дяволите! Ако всяка негова част бе така отзивчива.

— Може би. Но тя си е помислила, че някой ме е убил или съм станал заложник.

Луна се отпусна назад към него.

— Идеята, че можеш да се ожениш, е прекалено нелепа, за да се възприеме, а?

— Засега, да — Джо зарови нос в косата й, обзе го отново силно желание. — Трябва да разбереш Аликс. Близки сме. Тя знае, че в никакъв случай няма да се оженя, без да й съобщя предварително и си е помислила, че има нещо гнило.

— Тя знае ли за побоя?

— Въобще не. Ако научи, Аликс ще се впусне в преследване и тогава ще трябва да се безпокоя и за нея, освен за всичко друго — Джо плъзна и двете си ръце по тялото й, към корема.

Луна издаде слаб звук, изпълнен с копнеж:

— Джо…

Той притисна устни към врата й, чувствителното място между шията и рамото. Разтвори широко пръсти.

— Не би трябвало да имаш тайни от семейството си, Джо.

Той плъзна едната си ръка по-нагоре, а другата по-надолу, и избоботи.

— Не познаваш семейството ми. Ще полудеят от притеснения. Те знаят с какво се занимавам и знаят, че понякога е опасно. С колкото по-малко подробности са наясно, толкова по-добре.

Луна въздъхна:

— Хубаво е.

Джо поспря прелъстяването си и се наведе, за да погледне лицето й.

— Хубаво?

— Да имаш такова семейство, имам предвид. Да се безпокоят за теб. Да… се грижат.

Отвлечен от заниманието си за известно време, Джо подпря брадичка на главата й. Преди това никога не бе осъзнавал колко ниска е Луна в сравнение с неговите един и деветдесет. Предполагаше, че тя е около 165 сантиметра, но присъствието й бе така осезаемо, че той винаги я бе мислил за по-висока.

— Ти нямаш ли?

— Не, не точно — после се овладя, обърна се в прегръдката му и заканително заклати глава. — Виж се, опитваш се да действаш, когато едва можеш да стоиш на крака.

— Хей, изправен съм — хвърли поглед на устните й. — Не само в този смисъл.

Тя направи опит да не се усмихне:

— Разбрахме се, че няма да говорим за това.

— Тогава — Джо се притисна към нея, така че тя да не пропусне надигащата се ерекция и измърмори, — но сега…

— Не — Луна постави длани на гърдите му и го загледа. Тя имаше най-красивите очи с цвят на карамел, изсветлени от блестящи златисти точици. — Трябва да довършим разговора за проверката на миналото ти.

Едно смръщване замени усмивката му.

— Ооо, да. Разгневен съм по въпроса.

— Имаш ли криминално досие?

Зачуди се дали да не й даде да се разбере заради безочливия въпрос.

— Разбира се, че не. Бил съм ченге, не помниш ли? Няколко пъти са ме задържали, но това бе само…

— Арестували са те? — тя се ококори, отново бе шокирана, после поклати глава, сякаш не очакваше нищо по-добро.

Джо стисна зъби.

— Понякога в бъркотията е трудно да се различи кой е добрият и кой лошият.

Луна му хвърли грубо откровен поглед.

— А ти обичаш да замъгляваш разликите.

— Понякога — той размърда рамото си. — Полицията трябва да внимава. Така че един или два пъти са ме хващали, но винаги са ме пускали.

Тя се дръпна плавно от него и отиде в другия край на масата.

— Значи няма за какво да се безпокоя, нали? Никога не си бил арестуван и няма какво да криеш.

— Не казах това.

Луна сграбчи стола пред себе си.

— Значи наистина имаш какво да криеш? — ядът замъгли очите й. — Ако те отхвърлят, това означава, че ще трябва да отида сама. Мога да тръгвам сега, вместо да си губя времето и да те чакам.

Кътниците му щяха да станат прах, докато свършат с дъвченето си един-друг при този разговор.

— Няма да заминеш без мен.

— Искаш ли да се обзаложим? — тя отново започна да крачи из стаята.

Когато се приближи към него, Джо я хвана за ръката.

— Ще мина проверката, спокойна ли си? Може да се понамръщят относно работата ми, но тя е законна. Но това все пак не ти дава правото да душиш…

— Каква точно ти е работата? Зная, че си бил ченге, после наемен убиец.

— Вършил съм много неща — отвърна той уклончиво, защото знаеше, че е преминавал в сенчеста територия неведнъж. — Частна детективска работа, въдворяване на ред в клубове. В момента ме наемат за телохранител.

— Телохранител? На кого?

— На всеки, който има нужда от защита — всичкото това дърдорене му въздейства и той тръгна да излиза от стаята. — Имаш ли нещо против да довършим разговора в леглото? Гроги съм.

— О, разбира се, че не — Луна се засуети до него, после го изпревари и отметна чаршафите на леглото, за да може той да се пъхне направо под тях. — По-добре ли е така?

— Ще е по-добре, ако и ти дойдеш.

— Ще те убия, ако дойда и аз.

Джо се засмя:

— Хвалиш се с уменията си в кревата? По дяволите, няма нужда да градиш очаквания, скъпа. Вече съм нетърпелив.

— Не! Просто имах предвид… — тя го погледна, после поклати глава. — Престани да се държиш скандално.

— Бих могъл да умра щастлив, гълъбче.

Луна въздъхна:

— Не си във форма, Джо, и го знаеш. Така че престани да опитваш.

— Само се надявах ти да свикнеш с идеята, това е всичко. Когато възвърна старото си аз, съвсем скоро, искам да си готова. Загубихме достатъчно време.

— Няма да…

Джо хвана ръката й.

— Шшш — придърпа я до ръба на леглото, докато тя седна до него. — Не прави изявления, които може би няма да можеш да спазиш. Аз те желая, ти ме желаеш. Останалото ще се нареди.

Поруменяла, Луна се освободи и стана.

— Отивам да взема нещата си от колата — тя плъзна поглед по тялото му, сега то бе изпънато върху дюшека от единия до другия край. Гласът й бе хрипкав. — Става късно и съм уморена.

Джо й хвърли самодоволна, разбираща усмивка:

— Мислех си, че искаш да чуеш за работата ми като бодигард.

— Утре. По време на закуската.

— Далеч от леглото и изкушението?

Тя го изненада с кимването си:

— Точно така. Защо не заспиваш вече? Аз ще си взема душ, ще проведа няколко телефонни разговори, после ще легна на диванчето.

Тази идея не е добра.

— Хей, защо да спиш там? — той потупа леглото до себе си. — Ще ти е по-удобно тук.

Тя погледна голите му гърди, корема, бедрата и бавно изпусна дъха си:

— Не. Имам усещането, че да легна с теб точно сега ще е смущаващо и много неудобно. Ти се нуждаеш от почивка, а аз… Ами, мисля, че също ще спя по-добре сама — тръгна да излиза от стаята. — Ако имаш нужда от нещо, повикай ме.

Той попита почти шепнешком:

— А ако имам нужда от теб!

С гръб към него, тя се спря с ръка на бравата.

— Предполагам, че просто ще трябва да видим, когато отново си добре.

Вратата се затвори след нея с тихо щракване. Усмивката на Джо бавно разцъфна и накрая той се разсмя на глас. Негова беше. Благодарение на тактиката му на прелъстител, тя почти се съгласи, а той дори не се бе развихрил. Само почакай да се възстанови на сто процента и да може наистина да се разгорещи.

За момент той забрави болката и по навик се пресегна за филипинското си ножче^[1], което винаги държеше на нощното шкафче. Затворено, то изглеждаше елегантно и безопасно. Отворено, разкриваше смъртоносното си острие. Носеше такова ножче от много години.

Само леко помръдване на китката и ножчето се отвори като пеперуда, разперваща криле за полет. Дръжките се свиха назад и острото като бръснач острие изхвръкна напред. Също толкова лесно Джо отново го затвори. Той заключваше дръжките само когато наистина щеше да използва ножа. През останалото време просто си играеше, усъвършенстваше времето за реакция и сръчността си. Отваряне, затваряне, отваряне, затваряне. Тихото щрак, щрак му бе познато, успокояващо.

Джо чу пускането на душа и образът на Луна, гола и мокра, изпълни мислите му. Сочните гърди, едрите бедра, кожата с меден оттенък… Щрак, щрак. Щрак, щрак. Сърцето му туптеше, тежко и бавно. През следващите няколко дни тя ще бъде в апартамента му. След душа и похапването се бе почувствал толкова по-добре, факт, подчертан от лекотата, с която боравеше с ножа. Само преди два дни не успяваше да се упражнява с така познатите му плавни движения.

След няколко дни може би щеше да й покаже вкуса на това, от което тя се отказваше цели три месеца. Очакването го разсъни и много след като чу как Луна ляга на дивана, той продължи да стои буден и да размишлява. Най-накрая, малко след полунощ, изпадна в накъсана дрямка, измъчван от копнеж, който не можеше да успокои.

Когато тихичкото изскърцване го пробуди, той си помисли, че Луна идва при него. Цялото му тяло се напрегна — после чу слабо сумтене, безшумно прокрадване и инстинктите му веднага заработиха. С плавно, тихо движение, Джо стана от леглото, запрати цялата болка на дъното на ума си, за да не му пречи да действа.

Някой бе нахлул в апартамента му. А Луна бе сама на дивана. Ако натрапникът я изплаши, ако я докосне, Джо ще го убие. Толкова е просто.