Анита Лус
Джентълмените се женят за брюнетки (9)

Глава девета

Така Дороти започнала да играе във „Фолис“, а Чарли Брийн се влюбил още по-лудо в нея. И една вечер я извел на разходка с такси из „Сентрал парк“ и я попитал според нея какво трябвало да направят. Единственото, което Дороти искала обаче, било час по-скоро да слезе от таксито, понеже тя е от типа студени момичета, за които двама души, събрани заедно, са вече цяла тълпа. Но не искала да обиди Чарли и затова съчинила някаква лъжа — казала му, че била вярваща католичка и не можела да направи нищо такова, дето да накара свещеника да смръщи вежди в изповеднята.

А когато Чарли разбрал, че Дороти била не само невинна, но и религиозна, любовта му прераснала в благоговение, а намеренията му — в брачни. Така че отишъл при майка си и провел с нея дълъг разговор по въпроса за брака и й разказал за прекрасното момиче, което бил срещнал.

Изглежда, майка му много искала той да се задоми и да си пие вкъщи, вместо да ходи по нощните заведения, където пред очите на всички позорял старото фамилно име. Но, изглежда, също така изборът на г-жа Брийн никога не съвпадал с този на Чарли. Тя предпочитала едно момиче на име Мюриъл Дивенън, чиито предци някога се били движели в същите среди като техните. От Мюриъл щяло да излезе чудесна съпруга, понеже не се захласвала по момчетата, а прекарвала всичкото си време с приятелки. Но аз все пак мисля, че момчетата донейде се харесвали на Мюриъл, понеже тя избирала всичките си приятелки така, че да приличат на момчета. Важното обаче било, че щяла да се прежаля и да се омъжи за Чарли заради парите му.

Госпожа Брийн държала толкова много на Мюриъл, понеже тя знаела точно кога и как да се държи в Обществото. Чарли обаче обяснил на майка си, че е добре да знаеш как да се държиш в Обществото, само ако на теб самия ти е добре. Ако обаче ти е неприятно, това си е чиста измама и затова той предпочитал момиче като Дороти. В края на краищата, г-жа Брийн много мило казала на Чарли, че единственото й желание било той да се ожени за момиче по свой собствен избор. И му казала още да доведе Дороти на гости, та да може цялото семейство да се запознае с нея.

Изглежда, въпреки аристократичността си, г-жа Брийн имала много широки възгледи, особено като за богата дама като нея. И тя често канела на гости хора, прочути с професията си и тя се опитвала да ги накара да се почувстват почти толкова колкото и приятелите й от висшето общество, на които не им се налага да правят нищо, за да станат известни.

Винаги, когато Чарли лудо се влюбел в някое ново момиче от „Фолис“, г-жа Брийн го канела на гости и се държала много, много мило с него — отваряла разговор за литература, музика и изкуство, та да види Чарли колко подходящо било момичето за такава изискана среда. Всеки път обаче, изглежда, ставало нещо фатално, понеже след като — майка му свършела с момичето, Чарли винаги размислял и се отказвал от любовния роман.

И така г-жа Брийн с такова нетърпение чакала да се запознае с Дороти, че казала на Чарли да я доведе на семейна вечеря. А след като семейството свършело с нея, щели да дойдат всичките им приятели от Висшето общество. За развлечение щели да наемат камерен оркестър. Г-жа Брийн, разбира се, не можела и да предположи, че за момиче като Дороти камерните оркестри не са особено приятни. Но Чарли решил, че идеята на майка му била просто чудесна.

Само като стъпи в преддверието на стария фамилен дом на семейство Брийн на Пето авеню, всяко момиче веднага усеща, че наистина му предстои нещо важно. Понеже трябва да мине през три врати, първите две, от които — железни.

Когато обаче Чарли въвеждал Дороти през тях, единственото, за което тя си помислила, било, че така семейство Брийн имало три възможности да я изхвърли навън. Искам да кажа, че започнала да губи самообладание.

След като минали и през третата врата, главният прислужник ги повел през огромен празен салон, чиято единствена украса били няколко порцеланови слончета в естествена големина, които накарали Дороти да се почувства още по-незначителна. Най-накрая все пак стигнали до старата фамилна библиотека, където под една електрическа лампа седял бащата на Чарли Брийн. Дороти обаче казва, че след всичкото напрежение той не бил чак такъв връх. Искам да кажа, че е от онези джентълмени, дето никога нищо не са направили в живота си. Семейство Брийн винаги го давало за пример на Чарли — какъв не бива да бъде, ако успее малко да понапрегне сили.

Та след като огледала г-н Брийн, Дороти се почувствала доста по-добре. А г-н Брийн й казал, че за него било удоволствие да се запознае с нея, понеже веднъж, преди пет години някой го бил завел във „Фолис“ и това била най-приятната вечер в живота му. А Дороти рекла: „Ами като е така, защо пак не опитате?“. Г-н Брийн казал, че това било наистина прекрасна идея и даже се почудил как не му било хрумвало.

Точно когато се чудел, влязла г-жа Брийн и наистина се държала много, много мило с Дороти — говорела й като на равна. Първо я попитала какво било мнението й за няколкото редки антикварни книги, които стояли в библиотеката им. И г-жа Брийн била толкова учтива, че след като зададяла въпрос, млъквала и чакала отговор. Дороти обаче нямала такъв и атмосферата доста се напрегнала. Понеже Дороти не познава достатъчно добре Етикета, та да се сети, че когато едно момиче няма какво да каже, най-добре е да поиска чаша вода. И като поиска вода, а такава е трудно да се намери, момичето може да се почувства доста важно.

Та след като видяла, че Дороти не може да се почувства по-неудобно от това в библиотеката, г-жа Брийн я поканила да минат в галерията, за да й покаже една нова картина, която тъкмо била купила. И я помолила добре да я огледа и да й каже какво мисли за нейното chiaroscuro^[1]. Дороти, разбира се, нищо не мислела, но изведнъж й дошла умна идея — попитала Чарли той какво мислел. А той отговорил: „Дявол да го вземе! И понятие си нямам!“. Разбира се, г-жа Брийн доста се засрамила, че синът й бил толкова необразован. И й се наложило да прехапе устни. Но станала още по-любезна към Дороти и й казала, че я чакала малка изненада. Изненадата бил самият г-н Джеферсън Брийн — известният чичо на Чарли — глава не само на целия род, но и един от най-видните американци на века — който щял да дойде специално да огледа Дороти по време на вечерята.

Докато го чакали обаче, дошла Мюриъл Дивенън и добре огледала Дороти. И, изглежда, веднага я харесала, понеже доста здраво разтърсила ръката й. Дороти обаче се държала направо много некултурно — дръпнала си ръката и се заоглеждала откъде да се измъкне. Най-накрая дори Чарли забелязал това, отвел я настрана и я попитал какво има. Дороти отговорила: „Нищо, дето едно земетресение да не може да разчисти!“. Чарли обаче не разбрал какво искала да каже и продължил да я гледа изпитателно.

Дошло време за вечеря и г-жа Брийн решила да не чакат повече г-н Джеферсън Брийн, понеже, когато един джентълмен държи в малкото си джобче съдбата на Нацията, той, разбира се, винаги може да закъснее. Та тя ги повела през пет-шест огромни салона с хлъзгав под и арменски килими.

Най-сетне стигнали до една стара дъбова столова, където в чест на Дороти била наредена голяма маса — също като на погребение. И точно, когато сядали, влязъл самият Джеферсън Брийн. Дороти веднага се сетила, че го била виждала и преди — в апартамента на едно момиче от „Фолис“ — Глория. Само че там той се представял под името г-н Джоунс. Когато майката на Чарли му представила Дороти, той доста се изненадал. Обаче, изглежда, не желаел да споменава пред фамилията за предишното им запознанство, така че само казал: „За мен е чест!“.

По време на вечерята Джеферсън Брийн изнесъл на Дороти цяла лекция за пороците на модерния живот и най-накрая споменал предишната им среща в апартамента на Глория. И обяснил на Дороти, че се опитвал да напътства и помага на Глория и че според него, ако един джентълмен давал на едно момиче скъпи апартаменти, коли и бижута, за да го предпази от порока, а не обратно, светът наистина щял да бъде по-добър. И обяснил, че той самият точно това се опитвал да направи с Глория. Дороти си премълчала, понеже единственото, за което се сещала, не било за казване в такъв изискан дом.

После г-жа Брийн започнала да разпитва Дороти за живота на момичето от „Фолис“. Понеже тя, изглежда, била с такива широки възгледи, че искала да знае всичко за Живота. Дороти казва обаче, че според г-жа Брийн момичетата от „Фолис“ били съвсем като червените мравки, за които Дороти нямала достатъчно познания, та да отговори на въпросите й. И затова се опитала да даде на Чарли знак да се измъкнат веднага щом свърши вечерята. Чарли обаче не разбрал, понеже, изглежда си мислел, че на Дороти и било много приятно.

И едва-що свършила вечерята, пристигнал струнният квартет, последван от Висшето общество. Г-жа Брийн била толкова Любезна, че представила Дороти на най-отбраните аристократи, но вместо да използва тази възможност, Дороти напълно се отдала на лошото си настроение. А изражението, което се изписва на лицето й, когато вече едвам издържа, почти може да накара човек да си помисли, че е кривогледа. И така Висшето общество се отдръпнало от нея и я оставило съвсем самичка в един ъгъл. А Чарли тъкмо помагал на майка си да наредят в салона позлатените столове и затова нямал възможност да й прави компания. А всеки път, когато я поглеждал, тя седяла сам-самичка и гледала намусено. Тогава Чарли, изглежда, започвал да се замисля.

А г-жа Брийн отишла при Дороти и й казала, че трябва да се опита да се усмихне, да се забавлява и да се включи в разговора. За разлика от мен обаче, Дороти не знае как да се усмихва в Обществото. В този момент струнният квартет започнал да свири нещо, наречено в програмата „Глупости от Бах“^[2], и Дороти се почувствала даже още по-зле.

С това обаче започнали неприятностите и на самата г-жа Брийн. Понеже, както и да се опитвала, не можела да накара любителите на музиката да пазят тишина. И щом една групичка млъкнела, друга започвала. Така г-жа Брийн трябвало непрекъснато да си проправя път между позлатените столове и да им шепне „Шшт!“. И струнният квартет гледал все по-сърдито.

Но после дошло най-лошото: някой открил, че главният прислужник приготвял в библиотеката подноси с шампанско. И в тази посока започнало такова масово преселение, че най-накрая в салона останали само четири души — струнният квартет. Г-жа Брийн едва не полудяла. Втурнала се към библиотеката, но там вече било претъпкано с любители на музиката. Накрая обаче успяла да си проправи път през тълпата и им казала, че шампанското ще се отвори чак след като свърши концертът. После ги избутала от библиотеката и заключила вратата, без обаче да забележи, че един от гостите е останал вътре заедно с главния прислужник и шампанското. И, разбира се, това била Дороти.

Изглежда, тя веднага се сприятелила с главния прислужник. А той бил доста болшевишки настроен, понеже това трябвало да бъде почивният му ден. Оказало се, че бил от немски произход и обичал музиката, та си бил купил билет за една опера от Вагнер. И не само не можел да отиде, но и не можел да чуе струнния квартет, понеже заради лошото поведение на гостите трябвало да затворят вратата на библиотеката. Та затова, изглежда, смятал, че на този свят само на богатите им е разрешено да обичат музиката. Ето защо поканил Дороти да пийнат и да забравят мъката си.

Шампанското, разбира се, било от най-доброто, та си пийнали още и изведнъж Дороти започнала да се чувства по-добре. И преди струнният квартет да е стигнал края на програмата, тя вече била стигнала до състояние, в което и в блато да затъвала, пак щяла да се чувства превъзходно. И когато излязла от библиотеката и се върнала при гостите, започнала да раздава усмивки наляво и надясно.

В салона Дороти, изглежда, решила, без никой да я кани, да изпълни един нов танц, който била научила във „Фолис“. И странно нещо — вместо да се ядосат, гостите били очаровани. Дори започнали да й пляскат. Тогава тя решила да изпее една песен, която момичетата били измислили в гримьорната и която не ставала за сцената, камо ли за изискан салон. Но вместо да се шокират, любителите на музиката още по се очаровали и започнали да се тълпят обратно в салона, така че едва не счупили виолончелото на струнния квартет, който се мъчел да излезе оттам.

Дороти станала душата на компанията. Чарли Брийн гордо я гледал и в очите му светел огънят на любовта. Накрая обаче г-жа Брийн дръпнала Дороти за ръка и я накарала да спре, а освен това обяснила на гостите, че горкото дете не бивало да се пресилва.

Когато Дороти се сбогувала с г-жа Брийн, доста от гостите се струпали около тях, за да чуят какво ще каже. А г-жа Брийн била много мила с нея — държала я за ръка и, изглежда, искала още дълго да си говорят. Дороти обаче не разбирала какво й казва, понеже г-жа Брийн интуитивно била преминала на френски. Докато живеела в Южна Калифорния, Дороти била научила доста мексикански думи, та сега й отговорила на мексикански. Според мен обаче не е трябвало да говори мексикански на такава изискана дама, понеже дамите като нея не знаят мексикански, а Дороти е толкова невежа, че не знае, че да водиш разговор на мексикански с някой, който не разбира мексиканския език, е просто върхът на лошото възпитание.

Накрая Дороти казала на г-жа Брийн на мексикански: „Я си вземете от лютите чушки!“ и си тръгнала. А г-жа Брийн стояла сред гостите, които се възхищавали от Дороти, скърцала със зъби и викнала след Чарли, че непременно трябва пак да доведе очарователната си приятелка на гости.

Чарли бил на седмото небе, понеже за първи път майка му явно одобрявала момиче от „Фолис“. И всички толкова харесали Дороти, че Чарли бил много, много горд и й направил предложение за женитба.

Но както обикновено Дороти била скептично настроена. Понеже й се сторило, че ентусиазмът на г-жа Брийн бил пресилен и едва ли щял да издържи до олтара. Но все пак й се нравела идеята да може да върне гостоприемството, като на свой ред я покани на сватбения обяд. Което показва, че понякога дори момиче като Дороти може да бъде любезно.