Анита Лус
Джентълмените се женят за брюнетки (5)

Глава пета

Е, сега вече Дороти имала възможност да забрави миналото и да заживее спокойно в малък град, където животът е почтен и мислите на хората — чисти и неомърсени. Когато пристигнали в Сан Диего, заместник-шерифът завел Доктора в затвора, а майка му завела Дороти в стария фамилен дом. И се оказало, че това е много красива голяма дървена къща с шест кулички на покрива. А в стаята на Дороти имало еркерен прозорец и завеси на капки с воланчета, тапети на розички, антично нощно гърне и орехов креват, над който висяла картина, изобразяваща как Джордж Вашингтон си казва молитвата в една снежна пряспа. Дороти обаче си спомня, че като останала сама сред тази обстановка, й се приискало някой да й прати самун хляб със скрити в него пила и въжена стълба.

След малко дошла една прислужница на име Ема да й помогне да си разопакова нещата. И докато ги подреждали в скрина, Дороти започнала да й задава най-различни въпроси. Оказало се, че Ема била от поправителния дом и заместник-шерифът я извадил оттам, понеже винаги давал на неморалните момичета още един шанс и непрекъснато бил в допир с тях. Обаче Ема казала, че някой път заместник-шерифът щял да прекали с допира си с нея. И когато казала това, на лицето й се изписало яростно изражение. Тъй че не успяла особено да развесели Дороти и тя си казала, че какво ли не би дала, само да не била обещавала на Къдравия да издържи там една година.

А когато слязла в салона, открила, че майката на заместник-шерифа въобще няма какво да каже, дори и да има тази възможност. Явно животът с такъв виден син бил изсмукал цялата й жизнена сила.

Но ето че дошло време за вечеря и заместник-шерифът се прибрал вкъщи и довел гост — една изкуствена блондинка на средна възраст, която от години му била секретарка. И, изглежда, в началото между тях имало „роман“ и дори след като той свършил, продължили да правят много неща заедно. Например веднъж, когато се строяла една обществена сграда, вместо мрамор заместник-шерифът изпратил там обикновени камъни, а секретарката му водела цялата документация и била толкова добре информирана, че той не можел без нея. И не смеел нищо да предприеме, без първо да се посъветва с нея и тя да му каже какво да направи. Така че трябвало да се посъветва с нея и по въпроса за Дороти и затова решил да стисне зъби и без протакане да ги представи една на друга.

Изглежда обаче, тази секретарка още от самото начало не одобрила Дороти. След вечеря се оттеглила заедно със заместник-шерифа в предния салон, затворила вратата и неодобрението й станало толкова силно, че се наложило заместник-шерифът да я изведе на чист въздух. А Дороти се опитвала да потопи чувствата си в разни списания, но дори и „Баптистки маяк“ не могъл да спре сълзите й.

От момента, когато се върнал от чистия въздух, отношението на заместник-шерифа към Дороти много се променило. Държал се така, сякаш нещо много го потискало, и доброто му настроение се било изпарило. Единственото, което се осмелявал да направи на Дороти, било да я поглежда с ъгълчето на окото си.

Обаче не забравил за образованието й. Майка му я завела в най-доброто училище, само за момичета, и там започнали да я подготвят за това, което по-късно щяла да стане. И за първи път в живота си Дороти имала възможност да общува с изискани момичета от християнски семейства и да научи какво е Почтеност и Истина.

За съжаление Дороти не успяла да се научи на Почтеност, понеже още първия ден в училището си имала неприятности — момичето, дето седяло пред нея, я помолило да му услужи с един химически молив и тъй като Дороти имала цяла кутия пълна с химически моливи, дала няколко на момичето. Всички момичета обаче били вече предупредени откъде идвала Дороти и се отнасяли с недоверия към нея. Така че момичето казало на учителката, че Дороти раздавала моливи, и тя казала на Дороти да остане след часовете и провела Разследване. Разбира се, оказало се, че моливите не били откраднати, но учителката обяснила, че дори подозрението за Злото е вече зло и затова Дороти трябвало повече да внимава за в бъдеше.

Дороти казва, че през цялото време, което прекарала в онова училище, я преследвали така, сякаш била убила някого, но върхът бил, когато веднъж на двора няколко момичета, както обикновено, започнали да си разправят рисковани неща. Само че техните приказки всъщност нямали никакъв сюжет и в тях не се случвало нищо интересно, на Дороти скоро й омръзнало да ги слуша и решила да им разкаже нещо наистина смешно. За нейна огромна изненада обаче това много ги шокирало и веднага я наклеветили на учителката, че разкривала тайни за неща, които едно младо момиче не бива да споменава.

Така Дороти се озовала при директора. Той й обяснил, че ще се наложи да я изключи, ако учи на мръсни работи невинните момичета от почтени християнски семейства. И я запитал не е ли разбрала вече какво означава да си християнин. Дороти му отговорила, че доколкото е успяла да разбере, в Сан Диего това означавало, че можеш всичко да правиш, стига да не си признаваш, че ти е приятно. После директорът й казал да почака в кабинета, а той отишъл да обсъди морали й с целия клас. Но като излизал от кабинета, се обърнал и й се заканил с пръст, поусмихнал се и казал. „Ах ти, малка езичнице“. Така че според мен той всъщност тайно желаел да пофлиртува с нея, но не му достигнала мъжественост.

После отишъл в класа на Дороти и казал на момичетата, че за съжаление Дороти не се била родила в почтено семейство, така че те трябвало да организират комитет, които да й помогне да влезе в правия път. След което Дороти станала център на вниманието чак докато едно друго момиче не сгазило лука с един гостуващ футболен отбор.

Дороти обаче въобще не се интересувала от големите възможности и скоро започнала да бяга от училище и да се мотае из зоологическата градина, където миризмата й напомняла за карнавалната компания, а животните отвличали мислите й от гражданите на Сан Диего.

Скоро нещата вкъщи тръгнали на зле. Понеже Ема започнала да хвърля все по-яростни погледи към заместник-шерифа и си мърморела, но така, че всички да я чуят. И това, за което най-много си мърморела, било Неправдата, че момиче като Дороти живеело в разкош и имало прекрасна стая и красиви рокли, а самата тя не само трябвало да понася заместник-шерифа, но и да бъде прислужница. И се стигнало до момент, когато заместник-шерифът бил готов да я изгони, но не смеел да го направи, понеже знаел колко много приказват прислужниците.

В кантората не му било по-леко — там трябвало да слуша неприятните забележки на изрусената си секретарка за обществените сгради, в чиито строеж бил участвал, и за това, как бил нарушавал неведнъж с нея закона за нравствеността.

Нещата обаче не можели дълго да продължават така. Постепенно заместник-шерифът, изглежда, свикнал с голямото напрежение и започнал пак да попоглежда към Дороти. Докато една вечер забравил всякаква предпазливост и решил да чуе как Дороти си казва молитвата по нощница.

Така че се наложило Дороти да се съгласи, а след като свършила, заместник-шерифът пожелал да я завие, седнал на кревата и заговорил за невинното девичество. Но приказвал едно, а вършел друго. И Дороти тъкмо щяла да скочи и да се разписка, но заместник-шерифът изведнъж пребледнял и паднал в безсъзнание, понеже Ема му била сложила отрова в кафето.

Наложило се да повикат доктора и щом се почувствал по-добре, първото нещо, което заместник-шерифът направил, било да предупреди всички да си държат езика зад зъбите и да казват, че бил болен от пневмония. Към Ема обаче се отнесъл много великодушно — не я арестувал, а само я пратил обратно в поправителния дом, за да предотврати клюките.

Когато обаче секретарката открила истината за случилото се, решила, че трябва да се грижи за него, докато той напълно се оправи, и нищо не могло да я спре. Нанесла се в къщата с целия си багаж и скоро всички започнали да й се подчиняват. Искам да кажа всички, освен Дороти, понеже тя всъщност насърчавала Дороти да ходи да си търси белята и Дороти скоро си я намерила.