Анита Лус
Джентълмените се женят за брюнетки (3)

Глава трета

Когато се насочих към литературата, взех решение да не бъда от онези авторки, които рушат устоите на света, а винаги да се опитвам да го направя по-добър с поуките си. Най-добрата поука, с която някога съм се сблъсквала, е животът на приятелката ми Дороти. Така че реших да го опиша. Само че момичетата не бива да й подражават — правя го като предупреждение какво не бива да правят.

Искам да кажа, че първо на първо, Дороти се е родила в лоша среда. Разбира се, лошата среда чудесно става за киното — например Мери Пикфърд все я вадят от помийната яма, а в края на краищата винаги се омъжва за някой богат милионер. И въпреки че Дороти много си е подобрила средата — стигнала е чак до „Риц“, „Риц“ не е променил идеалите й към по-добро — тя все се влюбва лудо в някой джентълмен, който не само не е роден с пари, ами и от раждането си насам не е направил нищо, за да ги спечели.

Когато казах на Хенри, че съм решила да опиша живота на Дороти, имахме малък, скандал. Понеже според Хенри, изглежда, за света ще бъде по-добре, ако не познава живота на момиче като Дороти. Всъщност Хенри е с доста широки възгледи — като всички велики реформатори, които успяват да видят едновременно и двете страни на нещата. И той няма нищо против това, през което е минало в живота си едно момиче, стига само на финала то да не се окаже щастливо. Понеже Хенри казва, че когато момиче като Дороти не си плаща за нищо, как тогава всички морални хора ще получат удовлетворение от страданията му. И тогава какво ще стане с Християнството?

Но най-накрая успях да убедя Хенри да ми позволи да го опиша, като му обещах да му дам да го прочете и да го санкционира, преди да стигне до читателите. Тъй че, ако някога стигне до тях, момичетата могат да са сигурни, че ще научат нещо много полезно.

И така, първото нещо, което Дороти си спомня за Живота си, е, че когато била малка, баща й работел в компанията „Тихоокеански панаири и карнавали“. И когато литовската църква в някой малък град на тихоокеанското крайбрежие реши да организира карнавал с благотворителна цел, тя се свързва с някоя компания, специализирана в това, да пътува нагоре-надолу ида прави карнавали. И единственото, което тези компании трябва да правят, е да доставят въртележките и стрелбищата. Според мен обаче истинското им призвание е да мамят публиката. Понеже Дороти казва, че като свърши благотворителния карнавал, литовската църква се оказва в такова окаяно финансово състояние, че с години не може дори да си помисли за друг карнавал.

Изглежда, във всяка карнавална компания има по един джентълмен, който прави най-различни трикове, с цел да забавлява или поучава публиката — например да скача от покрива на пощата във варел с вода. И този, който правел това в тяхната карнавална компания, бил не някой друг, а самият баща на Дороти — г-н Шоу. Попитах Дороти дали баща й е претърпявал злополуки в професията си и се оказа, че веднъж наистина му се случило такова нещо, понеже бил хронично пиян, сбъркал и скочил от покрива, преди да напълнят варела с вода. Но не го заболяло много, защото се получило нещо като бъчва във варел — баща й се бил налял и за празния варел.

А докато бащата на Дороти скачал от покривите, майка й си прекарвала времето в един доста луксозен апартамент в Сан Франциско. Но била толкова непривързана към семейството, че въобще не можела да понася съпруга си. Е, вярно, че от време на време майчинският й инстинкт се пробуждал и тя викала Дороти при себе си. Тогава баща й я качвал на влака и я предавал в ръцете на кондуктора, а майка й я чакала на гарата в Сан Франциско заедно с някой неин богат познат, с когото изглеждали неразделни. И отрупвали Дороти с внимание и чудесни дрехи, водели я на конни надбягвания, показвали я на всички и пиели шампанско в нейна чест. Но в разгара на някоя забава майката на Дороти и познатият й джентълмен изведнъж изгубвали родителския си инстинкт и пращали Дороти в апартамента. Майка й забравяла да се прибере и така дни наред Дороти седяла вкъщи сам-самичка — само с готвача китаец, който правел белязани билети за китайска лотария. И Дороти била на върха на щастието, когато майка й се сетела да се прибере и да я изпрати обратно в карнавалната компания.

Когато Дороти била дванайсетгодишна, баща й получил телеграма, че жена му внезапно е починала, защото се срутила главната трибуна на конните надбягвания в Тия Уана. И Дороти казва, че тогава за пръв и единствен път баща й спечелил на надбягванията, като се обзаложил, че сред жертвите там бил и един виден милионер. Понеже се оказало, че той наистина бил сред тях и това бил краят на майката на Дороти. Но според мен поведението й било направо лошо, щом позволявала на прислугата да играе хазартни игри.

Четиринадесетгодишна, Дороти вече помагала по време на панаирите. Например имало състезание, на което хората се опитвали да нанижат обръчи върху нож и който успеел, печелел ножа. Дороти се смесвала с тълпата, участвала в състезанието и печелела ножа. После се промъквала отзад в палатката и връщала ножа на човека от карнавалната компания, понеже ножовете стрували два долара и не бивало да се губят. Аз обаче казах на Дороти, че това е чисто мамене на публиката. А Дороти отговори, че не е, понеже остриетата на ножовете и без това били от тънка ламарина и за нищо не ставали.

А когато Дороти била петнайсетгодишна, с баща й се случило нещастие — искам да кажа, че трябвало да се ожени. Това е много интересна история, която започнала с така наречения „скок на Любовта“ — най-голямата атракция на карнавалната компания.

В този „скок на любовта“ имало един автомобил, който се засилвал по една писта, скачал от трамплин и се приземявал доста надалеч, на висока площадка. Но това, което наистина интригувало зрителите, било русото момиче, което седяло в автомобила. Понеже то правело този скок, за да се срещне с любимия си — самият г-н Шоу, който облечен в розово трико, украсено с пайети, чакал на площадката, застанал в поза. После подавал ръка на момичето и галантно го завеждал надолу по стълбичката под аплодисментите на публиката. Дороти обаче не беше много сигурна дали аплодисментите били за „скока на любовта“ или за това, че баща й успявал въобще да слезе по стълбичката в състоянието, в което се намирал.

За тези скокове на любовта карнавалната компания използвала келнерки, които искали да станат актриси и на които слагали руса перука. Било много трудно обаче да ги задържат за по-дълго време, понеже след няколко скока гръбнакът им отказвал да работи и се налагало менажерът да се запознава непрекъснато с нови келнерки.

И така веднъж в един хотел в Модесто той се запознал с една келнерка, която обаче не му казала, че майка й е съдържателката на хотела. Изглежда, се опасявала, че няма да я наеме за ролята, ако разбере, че майка й е жестоко против този вид кариера. Затова келнерката, която се казвала Хейзъл, избягала с карнавалната компания, без да се обади на майка си. И още по-лошо — карнавалната компания напуснала хотела, без да си плати сметката.

В следващия град, в който спрели, се появяла съдържателката и според Дороти погледът й бил съвсем кървясал. Но се намесила Съдбата — стигнала площада точно когато бащата на Дороти скочил от покрива на масонската ложа, облечен в розовото си трико с пайети. И въпреки че, докато бил в хотела, облечен в прилични дрехи, съдържателката не му обърнала никакво внимание, изглежда, като го видяла в розовото трико, тя лудо се влюбила в него. Веднага станало ясно, че единственото, което можело да я укроти, било да се омъжи незабавно за г-н Шоу. И за да спаси карнавалната компания, той бил принуден да се съгласи. Лютеранският свещеник ги венчал в клетката на лъва и така Дороти се сдобила с мащеха.

Първото нещо, което мащехата направила, било веднага да изпрати Хейзъл обратно вкъщи, за да се грижи за хотела, понеже животът в карнавалната компания нямало да се отрази добре на морала й. Но според Дороти, моралът на Хейзъл бил минал през такива неща в Модесто, че карнавалната компания едва ли можела да я научи на нещо ново.

Мащехата обаче останала и скоро се оказало, че е много зла и деспотична съпруга — забранила на г-н Шоу да скача от покривите и той постепенно изгубил индивидуалността си. И се стигнало дотам, че единственото, което можел да прави, за да забавлява и поучава зрителите, било във всеки град да се жени за г-жа Шоу в клетката с тигрите или в балон високо във въздуха.

Нещата обаче вървели от лошо към по-лошо. Понеже, въпреки че непрекъснато била булка, г-жа Шоу въобще не се държала като такава. И дори пред олтара се карала на младоженеца, та тълпата доста често се чудела какво намира в нея г-н Шоу. И Дороти казва, че никой не щял да плаща по четвърт долар, за да види една песимистично настроена булка, която отгоре на всичкото гони петдесетте.

Аз обаче не обвинявам г-жа Шоу, понеже бащата на Дороти въобще не бил идеалният съпруг и, изглежда, според него било голямо постижение да се напие дори още преди сухия режим. На г-жа Шоу й писнало от живота в карнавалната компания и й домъчняло за хотела, особено като разбрала, че започнало да му излиза лошо име. Понеже нито един търговски пътник, що-годе приличен на вид, не плащал сметката си на Хейзъл. А когато разбрала, че Хейзъл е преместила закуската от 6,30 в 8 часа, г-жа Шоу решила, че това е вече прекалено, накарала г-н Шоу да се откаже от кариерата си и го отвела със себе си в хотела в Модесто.

Тя предложила и на Дороти да тръгне с тях, но Дороти отказала, понеже, въпреки че поотделно можела да понася и Хейзъл, и майка й, и Модесто, трите събрани на едно били съвсем непоносими. И така сега вече Дороти трябвало самичка да се грижи за прехраната си. Карнавалната компания събрала средства, купила й никелирана машина за вафли и Дороти заживяла заедно с г-н и г-жа Ал ле Вино — притежатели на „Храма на изкуствата“ — една палатка, в която г-н ле Вяно пеел романтични песни, облечен в бяло трико с буфан ръкави. Семейният живот на г-н и г-жа ле Вино бил идеален, понеже не ходели на хотел като останалите членове на компанията, а живеели в палатката, защото обичали домашния уют. Дороти казва, че дори банкет в ресторант „Колонията“ не можел да изличи спомена за домашната яхния на г-жа ле Вино. Единственото неприятно нещо било, че и след седемнайсет години брачен живот те продължавали да си викат „миличко“ и „писенце“, а това не можело да не лази по нервите на Дороти.

След като Дороти се настанила при г-н и г-жа Ал ле Вино тя се сбогувала с баща си и мащехата, която го отвела да му се кара в Модесто. Той и до ден-днешен си живее там с г-жа Шоу и в тези времена на сухия режим дави мъката си както може. Най-голямата му утеха е съпругът на Хейзъл. Понеже Хейзъл доста добре се справила и успяла да се омъжи. Според Дороти, единственият й проблем е, че била изпреварила времето си. Искам да кажа, че днес всички девойки правят точно като нея, а това показва, че просто е дебютирала преждевременно. Тя се омъжила за най-едрата риба в Модесто — собственик на вестник. Всички фермери му плащат сметките си в грозде или хмел и той ги обработва заедно с г-н Шоу в задната стаичка на печатницата.

Когато докарали машината за вафли, в упътването пишело, че „и дете може да работи с нея“. Тогава на Дороти й хрумнало да кара малчуганите от града да правят вафли вместо нея. Те обаче изяждали цялата продукция или пък все чупели машината.

Накрая в един град — Сан Диего, карнавалната компания наистина го загазила. И всичко заради един от собствените й членове, наречен Докторът. Този Доктор продавал „чудотворен лек за пъпки“, направен от евтин сапун за пране, нарязан на малки парченца, увити във фолио. Изглежда обаче, Докторът бил оставил след себе си доста измамени и недоволни съпрузи из цяла Калифорния. И най-накрая наистина загазил, защото не само продал за четири долара, на жената на бакалина чудотворен лек, дето бил купил малко преди това от мъжа й за 25 цента, но и освен това я обладал и после откраднал от нощното шкафче часовника на бакалина. Този часовник струвал 75 долара и затова бакалинът много се ядосал и отишъл да се оплаче в полицията.

Заместник-шерифът тръгнал по следите на карнавалната компания и я настигнал в Санта Барбара. А този заместник-шериф бил интересна птица, понеже не само дето произхождал от богата стара фамилия, но и проявявал голям обществен интерес към морала на младите момичета. Освен това бил в управителния съвет на поправителния дом, от който била излязла жената на бакалина.

И така, една сутрин заместник-шерифът пристигнал на панаира в Санта Барбара и веднага забелязал Дороти, която седяла пред палатката на Ал ле Вино. Той се приближил и запитал г-жа ле Вино къде може да намери Доктора, но не откъсвал очи от Дороти. И веднага станало ясно, че официалната му задача била да предаде Доктора в ръцете на правосъдието, но умът му, изглежда, не бил в това, а в Дороти, И дори си затворил очите за деянията на Доктора, които все по-нагло гонел жените и пръскал лека си. А единствената мисъл на заместник-шерифа била как да примами Дороти в някой ъгъл и да я убеди, че е крайно време някой нормален човек като него да й помогне да прекрачи прага и да се превърне в жена.

Наистина е невероятно, че Дороти стигнала до шестнайсетгодишна възраст, без никой в карнавалната компания да я посвети в тайната на Живота. Понеже, когато аз бях тринайсетгодишна, пеех в черковния хор и всички момчета само за това говореха, а някои дори правеха и повече. Но, изглежда, средата в карнавалната компания въобще не е като в черковен хор. Понеже в карнавалната компания нищо не е Свято — всички се шегували с темата за Любовта и Дороти се отнасяла несериозно към въпроса. А в черковния хор Любовта е толкова свята, че се споменава само с догадки и така става много тайнствена. А когато едно нещо с тайна, то е още по-интригуващо. Така че в нашия черковен хор имаше много повече Любов, отколкото в карнавалната компания, където нищо не е свято. Отношението на Дороти към Любовта било много презрително. Нея не я тревожели проблемите на другите млади момичета и не се замисляла сериозно за Живота.