Анита Лус
Джентълмените се женят за брюнетки (10)

Глава десета

И така, Дороти започнала да обмисля нещата. Чарли обаче въобще не бил от типа джентълмени, дето й харесвал. Понеже прекарвал цялото си време да й казва, че била страхотна, а той бил едно нищо. Дороти предпочита джентълмените, които смятат, че единствено те са идеални и не се опитват да го скрият. И ако, освен това приемат подаръци от нея, възхищението й няма граници. Чарли обаче сбъркал пътя към сърцето й — затрупвал я с орхидеи и любовни бележки, които винаги съдържали нещо поетично, например: „О, ти, прекрасно създание!“. И Дороти си мислела, че той явно не бил особено умен, иначе как можел да си мисли, че момиче като нея било прекрасно.

Така се случило, че точно по това време г-н Зигфилд наел един джаз бенд, дето бил израсъл на местна почва в Портланд, щата Орегън, и бил много известен. В този джаз бенд имало един саксофонист на име Лестър, който печелел едва 65 долара на седмица. Ето защо, след като пристигнал в Ню Йорк, Лестър започнал да взема пари на заем.

Смятам, че е направо излишно да разказвам какво се случило, след като Дороти добила навика да дава пари на Лестър. Ще кажа само, че докато един милионер молел за ръката й, тя се влюбила в този саксофонист. И единствената причина, за която Дороти се сещала, била, че той свирел божествено и саксофонът му просто стенел като жив по време на блусовете. Е, вярно, че саксофонът наистина може да накара едно момиче да се почувства много романтично, ако, разбира се, не се пребори с това усещане.

Накрая се стигнало дотам, че Дороти започнала дори да се преоблича до кулисите, за да не изпуска Лестър от погледа си. А същевременно дори и една усмивчица не хвърляла на Чарли Брийн, който всяка вечер плащал по 22 долара за място на първия ред.

Но всъщност единственото, което Дороти и Лестър можели да направят, било да се гледат през кулисите, понеже веднага след като свършел във „Фолис“, джаз бендът отивал да свири цяла нощ в „Момарт“. А след това трябвало да отидат да си легнат, за да са бодри за „Риц“, където свирели по обяд.

Всеки ден Дороти приемала поканата на Чарли Брийн за обяд в „Риц“ и всяка вечер — за вечеря в „Момарт“. Наистина било покъртително, понеже Чарли си мислел, че Дороти скоро щяла съвсем да свикне да го търпи. И въобще не му минавало през ума, че тя приемала само, за да могат да се гледат двамата със саксофониста. Чарли е толкова мило момче, че никога не забелязва какво става около него, дори и когато не е пиян.

Една вечер обаче, точно след края на представлението, Дороти и Лестър се сблъскали зад кулисите и той й казал, че му бил писнал животът в джаз бенда и търсел някой да го обича. Това дало на Дороти желаната възможност и от дума на дума той й предложил да се омъжи за него и да се грижи за дома им в свободното си време. Дороти решила първо да се посъветва с две приятелки — едната била от английския балет, а другата била Глория — познатата на Джеферсън Брийн.

Глория я предупредила, че е фатално да се омъжи за саксофонист, ако преди това не й е писнало от него. И й казала още, че било много, много неразумно да подмине Чарли Брийн, когато в най-лошия случай можела да се омъжи за него.

Момичето от английския балет обаче било много романтично, каквито са всички момичета, които не познават много джентълмени. И то казало на Дороти да следва избора на сърцето си.

Е, няма нужда да казвам чий съвет послушала Дороти. Приела предложението на саксофониста и двамата решили да отидат в неделя в Джърси и да се оженят. Дороти поискала от Чарли Брийн колата му на заем, обаче не му казала за какво й трябва. За свидетели поканили приятелката си от английския балет и един приятел на Лестър от джаз бе ида.

И тогава за първи път в живота си Дороти усетила, че може би греши. Понеже по пътя за Джърси успяла да огледа Лестър на дневна светлина и се учудила, че бил намерил в Ню Йорк бръснар, дето да стриже съвсем по орегонски. И колкото по-наближавали Джърси, толкова по се чудела защо се е съгласила, но вече било твърде късно да се откаже, понеже не искала да проваля деня на момичето от балета и на момчето от джаз бенда, които се били настроили за сватбен обяд.

Същата вечер Дороти била поканила гости и Чарли цял ден пренасял шампанско от фамилния дом. След като Дороти доста си пийнала, почувствала се по-добре, извела Лестър от спалнята, където седял и се опитвал да състави телеграма до семейството си в Портланд в 50 думи, завела го в средата на гостната и обявила, че това бил съпругът й.

Чарли Брийн щял да падне, ако го бутнеш дори с половин пръст. И най-покъртителното било, че не знаел какво да направи — не можел да се напие, понеже вече от години рядко бил изтрезнявал. Затова си поръчал билет за първия кораб, който сутринта тръгвал за Европа. Сбогувал се с Дороти, пожелал й щастие и предупредил саксофониста, че само косъм да падне от главата й, щял да си има неприятности със Закона. После се за препъвал надолу по стълбите и тогава Дороти почувствала, че всъщност женитбата й с Лестър не била чак толкова голямо постижение.