Нора Робъртс
Завръщане в смъртта (19)

Деветнайсета глава

— След три дни ще има бал с благотворителна цел — събиране на средства за микробуси с медицинско оборудване за болницата на улица „Канал“ — започна Рурк. — Мисля, че доктор Димато вече ти го е съобщила, лейтенант.

— Да, спомена нещо подобно.

— Приех поканата още преди няколко седмици — всеки, който се интересува от мен, ще знае, че ще присъствам. Приемът ще бъде в една от балните зали на хотел „Гранд Риджънси“. Който, по една случайност, е моя собственост.

— Ще падна от изненада! — иронично подхвърли Ив. Гласът й беше като отровен мед. — Буквално съм поразена от новината.

— И още нещо — хотелът официално е закупен от един от филиалите на моя концерн, което означава, че трудно може да се проследи кой е действителният собственик. Разбира се, всичко е съвсем законно и в държавната хазна влизат задължителните данъци и такси — добави той с усмивка. — Все пак при бегло, пък и при по-задълбочено проучване името ми ще остане в тайна, иначе Джулиана би се поколебала да се срещне с мен на моя територия, така да се каже. Има и още едно предимство — познавам като петте пръста на ръката си системата за сигурност и мога да я приспособя към настоящата ситуация.

За миг той замълча и не се изненада, когато Ив дори не опита да му възрази.

— В допълнение от отдела за връзки с обществеността на моя концерн току-що съобщиха на медиите, че не само ще присъствам на празненството, но ще направя щедро дарение. Сумата ще бъде толкова голяма, че в продължение на няколко дни ще се коментира в медиите.

Ив се вбеси, като осъзна, че сега той владее положението. Не само бе надвил в спора, но на практика беше иззел функциите й.

— Джулиана вече със сигурност знае, че ще присъствам на обществена проява, където ще бъда заобиколен от много хора и от многоброен обслужващ персонал и където храната и напитките ще бъдат в изобилие. Знае още, че и съпругата ми ще ме придружава. Едва ли ще й се удаде по-добра възможност да се добере до мен и тя няма да я пропусне. Предполагам, че дори да нямаше тази информация, тя е възнамерявала да осъществи плановете си именно по време на бала.

— Не сме сигурни — промърмори Ив, макар че вече се беше досетила за тази възможност и търсеше начини да отклони поканата. — Ако днес научи за намерението ти да присъстваш на благотворителното празненство, няма да има достатъчно време да се внедри сред обслужващия персонал, нито пък да се преобрази до неузнаваемост, за не бъде забелязана сред гостите. Ние също не разполагаме с достатъчно време — добави тя — да проучим охранителната система и да усилим мерките за сигурност, за да гарантираме безопасността на присъстващите. Не забравяй, че ти няма да си единственият богаташ сред поканените. Планът ти излага на риск живота на много хора.

Рурк само сви рамене — жестът му красноречиво подсказваше, че аргументите й са неоснователни, и я вбеси още повече, което вероятно бе и целта му.

— Празненството ще се състои независимо дали присъствам или не. Ако Джулиана е решила да убие още някого, преди да се захване с мен, то животът на някого от присъстващите вече е в опасност. Има и една тънкост — дори наистина да е набелязала друга жертва, тя няма да устои на изкушението да ме очисти пред очите ти. Джулиана Дън не се интересува от мен, лейтенант. Теб иска да нарани. Аз съм само средството, с което ще ти отмъсти. Нима мислиш, че ще й позволя да ме използва за тази или за каквато и да било друга цел?

— Лейтенант. — Уитни наруши напрегнатата тишина. — Според теб Дън подозира ли, че знаеш за намерението й да убие Рурк?

— Не чета мислите й…

— Лейтенант! — прекъсна я командирът и в гласа му се прокрадваха ледени нотки. — Отговори на въпроса.

Чувството й за дисциплина победи в битката с гнева й.

— Не, сър. Рурк не отговаря на „стандарта“ й относно жертвите, за който тя благоволи да ме осведоми. Няма основание да подозира, че се тревожа за него и ще предприема допълнителни марки за охраната му. Тя уважава способностите ми, но е убедена, че вървя само по следата, която е оставила, за да ме заблуди.

— Погрижи се представлението да се състои, Далас. — Уитни отново се изправи. — Обмислете всички възможности, постарайте се да запушите всички пролуки и накрая щракнете капана. Ще ви предоставя всичко необходимо — и хора, и екипировка. Утре отново ще обсъдим плана. Утре — натърти той, предугаждайки желанието й да запротестира. — Когато духовете се поуспокоят. Знай, че те уважавам заради силния ти характер и способностите ти, въпреки че понякога си много избухлива. Свободни сте.

Ив само кимна — страхуваше се, че ако проговори, ще каже нещо, за което после ще съжалява — и излезе.

Пийбоди се втурна след нея, но не посмя да я доближи, като видя гневната й физиономия.

— Не стой на огневата линия. — Рурк сложи ръка на рамото й. — Не теб, а мен лейтенант Далас иска да разкъса на парченца, но има опасност ти да пострадаш. Не си разваляй деня, който до този момент беше много успешен за теб.

— Според мен напълно си го заслужаваш — смело каза Пийбоди. — Малко ли й беше онова, което й се случи вчера, та си решил да добавиш още?

За огромна изненада на Рурк младата жена се обърна кръгом и замарширува по коридора. Той почувства, как гневът му, който досега тлееше в гърдите му, се възпламенява като буен огън. Последва съпругата си, настигна я тъкмо когато тя влизаше в канцеларията си и с крак препречи вратата, преди тя да я хлопне под носа му.

— Махай се! Разкарай се! — извика Ив. Грабна някакви дискове и ги пъхна в чантата си. — Това все още е моето работно място!

— Нека да поговорим.

— Няма за какво да разговарям с теб! — Преметна чантата през рамо и отблъсна Рурк, когато той препречи пътя й.

— Скандал ли искаш? Прекрасно, тъкмо съм в настроение. Но ще го проведем на неутрална територия.

— Да, бе! Коя ли ще бъде тази неутрална територия, след като притежаваш целия град?

— Във всеки случай няма да разговаряме тук, лейтенант, освен ако искаш две дузини ченгета да станат свидетели на свадата между теб и съпруга ти. Не че ме е грижа, но ти ще съжаляваш, когато си възвърнеш здравия разум.

— Разумът ми си е на мястото! — За да докаже твърдението си, тя понижи глас: — Да се махаме от тук, приятелче!

— Дадено.

Повече не си проговориха, но когато се качиха на асансьора, заплашителното им мълчание накара двете ченгета в кабината машинално да се отдръпнат. На влизане в гаража Ив го изпревари и го удари през пръстите, когато той посегна да отвори вратата откъм мястото на шофьора.

— Аз ще карам — спокойно каза той. — Очите ти са налети с кръв, няма да виждаш платното.

Ив си каза, че трябва да прояви търпение и да изчака удобен момент за отмъщението си. Заобиколи колата и безмълвно се тръсна на предната седалка.

Рурк се изкушаваше да натисне педала за газта докрай, но не го стори. Нищо чудно скъпата му съпруга да се опита да го арестува, задето е нарушил правилата за движение, помисли си кисело. Няма да се хване в капана й, ще изчака удобния момент да я нападне. Макар да се стараеше да се овладее, бруталният му начин на шофиране караше водачите на другите превозни средства да отбиват вляво и да му правят път. При други обстоятелства тя щеше да се възхити от умението му, но сега то само подсили негодуванието й.

Рурк спря близо до Сентръл Парк, слезе от колата и затръшна вратата.

— Е, това е неутрална територия. Паркът не е мой.

— Сигурно те гризе отвътре, задето още не си го купил.

— Драга Ив, не ти влиза в работата какво притежавам и какво възнамерявам да купя.

— Полицейската ми значка е нещо, което никога няма да притежаваш!

— Притрябвала ми е проклетата ти значка! — Той прекоси тротоара и тръгна към затревената площ.

— Когато упражняваш власт над нещо, все едно го притежаваш.

— Не възнамерявам да се намесвам в работата ти, нито пък да те контролирам.

— Късничко си се сетил, приятел — преди малко направи и едното, и другото.

— За бога, Ив, нищо не си разбрала! Събери си ума и се постарай да разсъждаваш трезво, не под влияние на проклетите ти гордост и упорство, които те карат да приемаш всичко като атака срещу теб. Мислиш ли, че Уитни щеше да възприеме моя план, ако не вярваше, че е единственият начин да попречим на Джулиана да убива? Та нали именно това е главната ти цел?

— Не ме учи каква е главната ми цел! — Тя забоде пръст в гърдите му. — Не ме учи как да си върша работата. Упражнявах тази професия още по времето, когато ти си се занимавал с контрабанда. Не си човекът, който ще ми каже каква е целта на работата ми!

Тя се отдалечи с бързи крачки. „Проклетата й гордост и инат!“ — помисли си Рурк, докато се взираше в гърба й. Внезапно Ив се обърна:

— Мразя да действат зад гърба ми, приятелче! С какво право се обръщаш към моя командир, пъхаш си носа в ръководеното от мен разследване и оспорваш авторитета ми пред моите подчинени? Признай, че ако някой ти беше погодил същия номер, главата му вече щеше да ти е поднесена на поднос!

Рурк понечи да й отвърне в същия дух, но преглътна гордостта си и промърмори:

— Положението е доста смущаващо.

— Смущаващо ли? Как не те е…

— Смущаващо е — прекъсна я Рурк, — защото имаш право. Признавам, че ми е неприятно, когато се окажеш права, а аз съм допуснал грешка. Приеми най-искрените ми извинения.

— Да ти кажа ли къде да завреш извиненията си?

— Благодаря за предложението. — Раздразнението му припламна с нова сила — яд го беше и на себе си, и на нея. Седна на една скамейка и продължи: — Съжалявам за метода, който използвах, и съм напълно искрен. Не прецених как намесата ми ще се отрази върху теб, а трябваше да обмисля и този аспект.

— Защо да си мъчиш мозъка с обмисляне? Хрумнала ти е гениална идея и си решил да навестиш добрия ти приятел Джак.

— Ако бях споделил плана си с теб, щеше ли да ми обърнеш внимание? Спести ми духовитостите си, лейтенант, и двамата знаем, че на мига щеше да го отхвърлиш. Аз пък щях да опитам да ти противореча и щяхме да влезем в спор.

— Докато стане твоето, нали?

— Докато се вразумиш достатъчно и проумееш, че не съм толкова глупав да позволя на някаква си откачена уличница да ме убие. Не съм вчерашен, Ив.

— Що за израз е това?

Той се позасмя:

— Като ми задаваш подобни въпроси, ме караш да се чувствам като невеж ирландец. Каква ли е причината? Седни до мен. Доста си пребледняла…

— Няма да ми диктуваш какво да правя! — сопна се тя.

Този път Рурк не успя да потисне раздразнението си.

— Писна ми от ината ти! — възкликна, скочи на крака, приближи се до Ив, ловко избягвайки острия й лакът, и я вдигна на ръце. — Да стоиш мирна! — Тръсна я на скамейката и добави: — И двамата знаем, че ако не беше контузена, нямаше толкова лесно да ми се дадеш. А сега ме изслушай. — Продължаваше да стиска дланите й и усети как тя трепери от гняв и от претърпяното унижение. — Ако след това прецениш, че заслужавам да ме удариш, няма да се съпротивлявам. Онова, което казах пред Уитни, е самата истина, но сгреших, че първо не се обърнах към теб. Сигурно щяхме да се скараме, но нямаше да бъде пред очите на нежелани свидетели. Съжалявам за стореното и те моля да ми простиш, но не се отричам от казаното.

Стисна дланите й още по-силно, докато тя престана да се съпротивлява.

— Моля те да ми съдействаш и ти предлагам моята помощ. Джулиана иска да ти причини болка. Всеки път, когато хвърля труп пред теб, сякаш ще реже късче по късче от плътта ти. Ще се помъчи да те накара да се чувстваш виновна заради смъртта на невинни хора.

— Не съм сигурна, че…

— Не възразявай. Дълбоко в сърцето си осъзнаваш, че имам право. Знам какво ти причини с проклетия си видео филм. Иска да те довърши чрез мен. Ала тя не те познава. Не знае какво те мотивира, не знае какво е да обичаш някого. Ако по чудо успее да се добере до мен, ти няма да рухнеш, да се предадеш. Ще я преследваш ако ще и до края на света, ще я измъкнеш от миша дупка. А накрая, скъпа моя, жива ще я изядеш. — Той целуна пръстите й, свити в юмрук. — Ако искаш да знаеш, и аз бих сторил същото за теб.

— Е, сега вече се успокоих.

— Наистина ли?

Безгрижният тон на Рурк я накара неволно да се усмихне. И да заяви:

— Било каквото било. Този път боят ти се размина. Само ме пусни и замълчи за малко.

Рурк освободи хватката си, нежно прокара пръст по наранената й страна. Изправи се и се отдалечи, подчинявайки се на желанието й да остане сама.

Ив дори не помръдна. Гневът беше изцедил силите й, умората сякаш проникваше чак до костите й. Внезапно осъзна, че отчасти чувството й за слабост е предизвикано от страх. От ужасяващата представа как Рурк рухва на пода пред нея, вкопчва се в гърлото си, борейки се за глътка въздух, и животът го напуска. А Джулиана наблюдава отстрани и злорадо се усмихва.

„Поддадох се на внушенията й! — помисли си. — Позволих на Джулиана да посее семената на страха и на вината, да ме накара да се усъмня в силите си. Позволих им да израснат в буйни плевели, вместо да ги изтръгна заедно с корените.“

Страхът, чувството за вина, неувереността й пречеха да работи пълноценно.

А Рурк първо бе посегнал да изкорени бурените.

Постъпката му я беше вбесила, но не й се случваше за пръв път. В миналото бяха влизали в безброй словесни и физически схватки, същото ги очакваше и в бъдеще. Така бяха устроени. Може би в това имаше нещо налудничаво, но не бяха в състояние да го променят.

Трябваше да се примирят с факта, че не са буйни и сприхави.

Не само Рурк, но и тя беше сгрешила. Като ченге трябваше да обмисли възможността да използва съпруга си като примамка.

„Любовта помрачава разума“ — каза си.

Рурк се върна, подаде й туба с пепси и пликче с мазни пържени картофи и седна до нея, без да пророни нито дума.

— Първо ще ти кажа, че се гордея с работата си и ми е неприятно, когато се намесват в нея. — Ив бръкна в пликчето и солта полепна по пръстите й. Тя едва се сдържа да не се размекне при мисълта, че съпругът й никога не забравя допълнително да посоли пържените й картофки. — Второ, когато най-малко го очакваш, ще изпратя съобщение до ръководителите на отдели в твоята компания, с което ще ги осведомя, че под елегантните си костюми носиш дамско бельо.

— Колко си жестока!

— Ще бъдеш принуден да се съблечеш по време на общото събрание, за да докажеш, че обвинението е долна лъжа, а моето отмъщение ще бъде пълно. — Едва сега тя го погледна. — Джулиана Дън не е само… откачена уличница, както ти я нарече. Умна е и е обсебена от идеята си. Не я подценявай.

— Не подценявам нито нея, нито теб, Ив. Но смятам, че напоследък ти самата бе започнала да се съмняваш в способностите си.

— Имаш право, макар че ми е неприятно да ми го натякваш. Е, разбрахме се. Трябва да се прибера вкъщи. Имам прекалено много задачи, а времето е прекалено недостатъчно.

 

 

Отначало поработи заедно с Рурк. Задълбочено проучиха информацията за системата за охрана на хотела и за организацията на светското празненство, която той вече беше изготвил. Тя обсипваше Рурк с въпроси, а съпругът й отговаряше с лекотата на човек, който познава собствения си хотел като петте пръста на ръката си.

За разлика от хотел „Палас“, „Риджънси“ не приличаше на замък, издигащ се в центъра на града. Беше по-голям, по-модерен, в него не отсядаха богаташи от модното общество, а бизнесмени от горните ешелони на средната класа.

Петдесет и шест от шейсет и осемте му етажа бяха заети от стаите и апартаментите за гостите. На другите бяха разположени луксозно обзаведени служебни помещения, магазини, ресторанти, клубове, зали за конференции и бални зали.

На седмия етаж имаше скромен бар-ресторант и плувен басейн с подвижен покрив, който се вдигаше при хубаво време. Последните два етажа се заемаха от осем луксозни апартамента, достъпът до които се осигуряваше само чрез асансьори, фитнес клубът на четвъртия етаж беше за гостите на хотела и за онези с членска карта. Влизането и излизането от хотела се осъществяваше чрез специални кодови карти.

Балните зали се намираха на деветия и на десетия етаж, в тях можеше да се влезе и чрез външния ескалатор, който опасваше сградата. Благотворителното празненство щеше да се състои в „Залата с терасата“, която бе получила названието си от просторната тераса, покрита с керамични плочки.

— Входовете и изходите са прекалено много — промърмори Ив.

— Съвсем нормално е за един хотел. Не се тревожи, всички ще бъдат строго охранявани. Навсякъде са монтирани и камери, чрез които се осъществява непрекъснато наблюдение.

— Не е вярно — в стаите и апартаментите за гостите няма камери.

— А ти би ли отседнала в хотел, в който непрекъснато те следи камера? Ще държим под око всички асансьори и коридори, ако е необходимо, ще поставим допълнителни монитори. Предполагам, че Джулиана ще избере ролята на сервитьорка или на дама, поканена на празненството, и няма да се регистрира като гостенка на хотела. Като приключи „работата си“, ще иска час по-скоро да напусне сградата, не да се заключи в някоя стая.

— Съгласна съм, но все пак някой трябва да следи хората, които през тези дни отсядат в „Риджънси“. Следващата ни работа е да устроим временни командни пунктове, които да са в непосредствена близост до залата.

— Дадено.

— Хората от охраната ще преминат пълен инструктаж, но предпочитам останалите членове на персонала и гостите на празненството да не бъдат информирани за акцията. По този начин се намалява вероятността Джулиана да подуши, че й подготвяме капан.

— И на Луиз ли няма да кажем?

Ив се замисли, претегляйки плюсовете и минусите.

— Не, няма. Ще внедрим ченгета сред гостите, сервитьорите, дори сред твоите хора, отговарящи за охраната на хотела. Едва ли някой ще се осмели да ти противоречи, ако увеличиш броя на обслужващия персонал.

— Едва ли — усмихна се Рурк.

— Трябва да осигурим охраната и на другите мероприятия, които ще се провеждат в хотела през същата вечер — две конференции и едно сватбено тържество. Джулиана ще се опита да се изплъзне, като се престори на участничка в конференцията или приятелка на младоженците.

— Не бери грижа, ще се погрижим този път да не ти се изплъзне. Извинявай, скъпа, но след няколко минути имам съвещание чрез холограмен мост. Налага се да го проведа, вече два пъти го отлагам.

— Разбира се. Ще се постарая да се оправя и без теб.

— Ив!

— Да, какво има?

Той се наведе и я целуна по челото:

— Разговорът ни още не е приключил.

— Не злоупотребявай с търпението ми. Вече почти ти бях простила.

Рурк леко се усмихна:

— И аз, задето изпрати Майра при мен.

Ив не го погледна, но сякаш се вкамени.

— Не съм я молила да те посети.

— Знаеш ли, преди малко се досетих, че си я изпратила да поговори с мен, защото се тревожиш за душевното ми състояние. Знаела си, че пътуването до Далас ме е наранило повече, отколкото дори самият аз осъзнавам. Благодаря ти.

— Няма защо.

— Сигурно ще ме помислиш за дребнав, ако изтъкна, че като си я изпратила при мен, ти си действала зад гърба ми.

Тя извърна поглед към него:

— Слава богу, че не си дребнав.

— Нали? — Той се приведе още повече, страстно я целуна по устните и излезе.

— Последната дума пак беше негова! — гневно промърмори Ив, отметна косата си и се съсредоточи върху информацията за европейските курорти и въздухоплавателните компании. Все още имаше възможност да спечели битката, без да излага на опасност Рурк.

След около час отново изпита раздразнение и чувство за безсилие. Получила беше информация само от управителите на два курорта. Останалите настояваха, че професионалната етика им забранява да дават сведения за гостите си. Същият отговор беше получила и от администрациите на частните въздухоплавателни компании.

Знаеше, че рано или късно ще получи международно разрешително за достъп до информацията. Съдията, към който се беше обърнала, бе проявил разбиране, пък и случаят, по който тя работеше, бе доста нашумял, но процедурата щеше да отнеме много време.

„Още едно преимущество за Джулиана — помисли си. — На нея не й се налага да преодолява бюрократични препятствия.“

Тя неспокойно закрачи напред-назад, като все поглеждаше часовника си и процепа на компютъра, опитвайки да внуши на документа да се появи по-бързо.

— Май си позакъсала без мен, лейтенант.

Тя се обърна и видя, че Рурк се обляга на вратата между двата кабинета. Очите му блестяха, изглеждаше ужасно самодоволен.

— Струва ми се, че някой не си е губил времето — подхвърли тя.

— Имаш право, скъпа. Резултатът от съвещанието е много удовлетворителен. А ти докъде стигна?

— До обичайните бюрократични препятствия. — Ив намръщено се втренчи в компютъра. — Чакам да ми изпратят един документ.

— От какво естество?

— От юридическо. Необходимо ми е разрешение за достъп до най-елементарна информация. Представи си, онези чужденци отказват съдействие на полицейски служител. Управителите на шикозните санаториуми и салони за разкрасяване сякаш пазят военна тайна, не имената на разни дебелани, дето се нуждаят от козметична хирургия.

— О, само това ли било?

— Не! — отсече Ив и прокара длани по страните си. — И на мен ми хрумна същата мисъл, но отговорът ми е отрицателен. Няма да ти позволя да нарушиш закона, защото не съм сигурна в предположението си.

— Забелязах, че отдели прекалено много време и енергия за проучването на това предположение. Интуицията никога не ти е изневерила.

— Сигурна съм, че Джулиана ще го направи, ако не сега, то много скоро. Иска й се да се поглези, да се погрижи за външността си, но е твърде рисковано да посети козметичен салон в Ню Йорк. Да, това ще й бъде наградата, преди да се заеме с теб. Имала е възможност да се разкраси, докато е била в Денвър, но не я е използвала. Очевидно й се иска да посети по-престижен салон, намиращ се някъде, където тя ще се чувства в безопасност. Затова смятам, че ще отиде във Франция, в Италия или някъде другаде на стария континент. Не и на друга планета — това й се струва прекалено новобогаташко.

— Ще получиш ли въпросното разрешително?

— Разбира се, но Бог знае кога. Въпрос на протокол, политика и прочие глупости.

— Има ли значение дали ще събереш информацията сега, или когато получиш разрешителното?

— Разбира се. Ако предварително получа сведенията, ще наруша закона — промълви тя.

„А след по-малко от три дни жената, която преследвам, вероятно ще се опита да убие съпруга ми — помисли си. — Ще убие един непознат, към когото не изпитва омраза, само за да докаже, че не признава законите и принципите, които защитавам. Ще го убие, защото жадува за отмъщение.“

— Знам, че ти е трудно, че си раздвоена между дълга и чувствата. Иска ти се да вярваш, че има ясна граница между черното и бялото, между добродетелните и престъпниците. Но и на двама ни е известно, че във всеки закон има вратички, през които можеш да се промъкнеш.

Думите му сломиха упорството на Ив и тя му позволи да я преведе през поредната вратичка:

— Както винаги Джулиана ще използва собствените си инициали. Сигурно мисли, че по този начин не губи идентичността си. Списъкът на курортите и прочутите салони за разкрасяване, които са подредени според процента на вероятност тя да ги посети, вече е зареден в компютъра ми.

— Добре, хайде да я намерим — Рурк седна зад бюрото и нави ръкавите на снежнобялата си риза. — И не изпитвай угризения на съвестта — просто малко изпреварваме събитията.

Ив си каза, че по-късно ще мисли по този въпрос.

— Търсим резервация, която е направена вчера за някоя от следващите четири седмици. Страхувам се да не съм сгрешила в предположението си. Може би Джулиана е решила да се отдаде на заслужена почивка, след като спечели войната.

— Добре, ще проверим резервациите за един месец напред. Хм, забелязвам, че на първо място си поставила парижкия салон „Удовлетворение“. Цените там са безбожни, но персоналът е опитен. През последните две години интересът към този салон поспадна, модните дами вече не го посещават.

— Сигурно затова не си го купил.

— Скъпа моя, ако салонът ми принадлежеше, никога нямаше да загуби престижа си. Справката ще ми отнеме една-две минути? Искаш ли кафе?

— Да, май една чаша ще ми дойде добре.

— На мен също.

Ив схвана намека му и покорно тръгна към кухнята. Като се върна с две големи чаши ароматно кафе, Рурк вече преглеждаше списъка.

— Забелязвам две жени с инициали Д.Д., но те са направили резервации за двама души.

— Джулиана ще пътува сама. Няма познати, нито приятели. За нея хората са само оръдия.

— Добре, да преминем към следващия обект.

Откриха две имена, които предизвикаха подозрението на Ив и тя нареди на компютъра да проведе стандартното проучване. Приведе се над рамото на Рурк и се загледа в информацията на екрана, въпреки че компютърът вече я четеше.

— Не, тези са чисти — промърмори разочаровано. — Документите им са редовни. Богаташи, които са готови да платят мило и драго за масажи и какви ли не още глезотии.

— Някои хора твърдят, че след престой в курорт с минерални бани, предлагащи лечебен масаж, се чувстват като преродени.

— На някои хора им допада да скубят с пинсети косъмчетата, които стърчат от носа им. Разни хора, разни идеали.

Той извърна глава и устните им едва не се допряха.

— Толкова ми е приятно да работим заедно, лейтенант.

— Защо?

— Един Бог знае. Кой е следващият обект?

Той проникна незаконно в компютрите на още два курорта, преди видеотелефонът да сигнализира за пристигането на съобщение. Ив грабна разпечатката на разрешителното и изпъна рамене:

— Сега ще продължим както аз знам.

— Моят метод е много по-забавен.

— Освободи стола ми, приятелче. Твой ред е да донесеш кафе.

Нейният метод предлагаше друга форма на забавление — да изкара извън кожата им чиновниците, отговарящи за резервациите в няколко курорта, намиращи се в различни европейски страни. Въпросните чиновници увъртаха, оплакваха се, твърдяха, че нямат право да съобщават имената на гостите. С всяка изминала минута настроението на Ив се повишаваше.

— Хич не ме е грижа дали вашият курорт се посещава от хора, които изпитват сексуално удоволствие от клизми с метални шишове. Изпратете ми списъка с имената им, за което имам необходимото разрешение, в противен случай ще си имате неприятности с международния съд.

— Клизми с метален шиш ли? — промърмори Рурк след секунди, когато списъкът пристигна.

— Бог знае какви процедури правят на тези места, но нищо чудно на някого да му скимне и за такава клизма. Да му се не види, отново ударих на камък! — Тя стана и започна да се разхожда. — Губя си времето, вместо да се заема с подготовката на екипа, който ще охранява балната зала.

— Остават още няколко обекта.

— Малка е вероятността да открием там Джулиана. Може би си въобразявам, че съм разгадала плановете й, за да улесня живота си.

— Скъпа, дори да изкараш специален курс, пак няма да научиш как да улесняваш живота си. Според компютъра има малка вероятност да съм сред набелязаните жертви на Джулиана, но ти не му се довери, нали? Повярвай на интуицията си, Ив. В края на краищата ти добре познаваш тази жена. Не се разколебавай толкова лесно.

— Притеснява ме фактът, че се доверявам на шестото си чувство вместо на фактите.

— Щом веднъж си започнала, карай докрай. Погледни списъка — кое място ти се струва най-вероятно?

Ив отново се приведе към компютъра:

— Този обект набелязах от самото начало, но компютърът го отхвърли, тъй като не отговаря на обичайния стил на Джулиана.

— Добър избор, там е много приятно. А ти защо се спря на него?

— Първо, защото е най-скъп, второ, представлява историческа забележителност — разположен е сред имение, което някога е принадлежало на някакъв граф. — Тя подозрително го изгледа. — Да не би да е твоя собственост?

— Притежавам само петдесет и един процента. — Рурк се усмихна. — Интересуват ли те повече подробности?

— Хмм, вероятността тя да е там е много малка. Джулиана още не иска да бъде твърде близо до теб. От друга страна… — Ив присви очи и се замисли. — От друга страна може би изпитва тръпка. Ще отскочи до там за ден-два, а докато си почива и я разкрасяват, ще си мисли как ще убие човека, притежаващ курорта. Да видим какво ще покаже справката.

Чиновничката, отговаряща за резервациите, прояви типичната за италианците неотзивчивост към ченгето от Ню Йорк.

— Можете ли изобщо да четете? — вбесено попита Ив. — Разрешителното е написано на няколко езика, между които и вашият.

Младата чиновничка, която беше красива като филмова звезда, изглеждаше изнервена:

— Вече го прочетох, сеньорина.

— Не съм никаква сеньорина, а лейтенант Далас от нюйоркската полиция. Разследвам поредица от убийства. Знаете ли, че в момента при вас може би е отседнала престъпница? Как ли ще реагират другите ви гости, ако научат новината?

— Във „Вила ди Лаго“ стриктно спазваме правилото да не разгласяваме имената на нашите посетители.

— И аз стриктно спазвам разпоредбите. — Тя удари с лакът Рурк, за да му попречи да застане в обсега на видеотелефона. Този път нямаше да се възползва от връзките му. — Особено тези на международното право. Интересуват ли ви наказанията за отказване на информация при представяне на международно разрешително?

— Не, сеньорина лейтенант. Не съм упълномощена да ви дам подобни сведения. Предпочитам да се обърнете към началничката ми.

— Добре. Само че побързайте.

— Щеше да стане по-бързо, ако ми беше разрешила да се намеся — изтъкна Рурк.

— Казах ти, че вече ще работим по моя метод. Защо чашата ми е празна?

Той послушно й наля кафето, което беше останало в каната.

— Лейтенант Далас. — На екрана се появи лицето на друга жена. Беше малко по-възрастна от заместничката си, но също много красива. — Аз съм София Винченти и отговарям за резервациите. Извинете, че се наложи да изчакате, разберете, но моята помощничка само изпълнява задълженията си, придържайки се към вътрешните разпоредби. Гостите ни не обичат да бъдат обезпокоявани.

— Мисля, че би трябвало да ги предпазите и от възможността да се озоват в минералния басейн заедно с убийца.

— Да, лейтенант — кисело се усмихна София Винченти. — Разбира се, ще ви окажем съдействие, след като разполагате със съответното разрешително. Ще ми съобщите ли името на жената, която търсите, за да не поставим в неудобно положение другите гости?

— Не зная под какво име се е регистрирала, но във всеки случай инициалите са Д.Д.

— Един момент, ако обичате… Лейтенант, имаме резервации от трима души с тези инициали, и то за периода от време, който ви интересува. Джустина Д’Анджело ще пристигне следващата седмица. Познавам я лично, защото често ни гостува.

— Колко годишна е?

— Лейтенант, темата е много деликатна.

— Хайде, изплюйте камъчето.

— От десет години насам твърди, че е на петдесет.

— Не ме интересува. Коя е другата?

— Джен Дру. Очакваме я в края на месеца. За пръв път ни посещава. Изчакайте един момент, ще изтегля данните от нейния файл.

— Друго си е, когато ти сътрудничат — промърмори Ив, облегна се назад и отпи от кафето си.

— Лейтенант, госпожица Дру е дала адрес в Копенхаген. Запазила си е апартамент за десет дни, през последните дни очаква и приятеля си.

— Ще помоля моя… помощник да я проучи, докато ме информирате за третата гостенка с инициали Д.Д.

— Казва се Джоузефин Дорчестър и също ще ни гостува за пръв път. Пристигна снощи и ще остане само един ден.

Ив усети как косъмчетата на тила й настръхнаха. Приведе се към монитора и попита:

— Откъде е пристигнала?

— Дала е адрес в град в щата Тексас. Наела е най-хубавия апартамент. Бях дежурна, когато тя пристигна. Много е симпатична и очарователна.

— Около трийсетгодишна, с атлетично телосложение, висока около метър и шейсет.

— Да, но откъде…

— Изчакайте. — Ив изключи видеотелефона и извика на Рурк, който беше в своя кабинет: — Джоузефин Дорчестър от Тексас. Трябва ми снимката й от картата й за самоличност. Тя е! — промърмори. — Сигурна съм, че е тя!

Рурк забързано се върна при нея:

— Погледни на стенния монитор. Откри я, лейтенант!

Ив се взираше във фотографията на Джулиана, която още беше с руса коса и сини очи.

— Здравей, Джулиана! — прошепна, сетне включи видеотелефона. — Ето какво, сеньорина Винченти, слушайте внимателно.

 

 

След петнайсет минути тя отново кипеше от гняв, докато отправяше заплаха след заплаха към представителя на италианската полиция:

— Не ме интересува колко е часът, нито колко време ще ви отнеме да стигнете дотам! Пет пари не давам, че не ви достигат хора!

— Лейтенант, нямам право да предприема каквото и да било без разрешение, а дори и тогава ще е необходимо малко повече време. Положението е много деликатно. Жената, която издирвате, има американско поданство. Нямаме право да арестуваме гражданка на Съединените щати по молба на офицер от щатската полиция, и то отправена по видеотелефона.

— След по-малко от час ще имате всички необходими документи. През това време можете да изминете разстоянието до хотела и да я арестувате, щом получите разрешението.

— Това противоречи на правилника. — Мургавият италианец, който имаше обло лице, широко се усмихна. — Тук не е като в Америка.

— Разбрах го и без да ми го кажеш — промълви тя. — Стойте на телефона. Отново ще ви се обадя. — Ив прекъсна връзката и се обърна към съпруга си: — За колко време ще стигнем до там?

— Като знам колко тромаво се задейства бюрократичният апарат, със сигурност ще пристигнем в курорта по-бързо от италианския ти колега.

— Да тръгваме. Докато пътуваме към летището, ще уведомя командира.