Нора Робъртс
Завръщане в смъртта (18)

Осемнайсета глава

Пийбоди покани Морийн Стибс да седне до паянтовата маса, включи записващото устройство, предложи чаша вода на заподозряната.

„Действа съвсем професионално — одобрително си помисли Ив. — В поведението й няма нищо заплашително. Засега, разбира се.“

Полицай Трой Трухарт стоеше на пост до вратата — младок с незабележително, но симпатично лице, който въпреки усилията си, изглеждаше свиреп колкото кученце от породата кокер шпаньол.

Ив долови колко е нервна помощничката й, видя я неспокойно да поглежда стъклото между двете помещения, докато наливаше вода в чашата.

Изглежда обаче, че униформите на двамата полицаи бяха достатъчни да вдъхнат страхопочитание на Морийн, която тревожно местеше поглед ту към Пийбоди, ту към Трухарт.

„Да, обикновено хората виждат онова, което очакват“ — каза си Ив.

— Все пак не разбирам защо ме доведохте тук. — Морийн отпи глътчица вода като пеперуда, кацнала върху разцъфнало цвете. — Съпругът ми и дъщеричката ми ще се притеснят, ако закъснея.

— Разговорът ще бъде кратък. Благодарим ви за сътрудничеството, госпожо Стибс. Сигурна съм, че и съпругът ви ще оцени помощта, която ни оказвате. Навярно и за двама ви е неприятно, че случаят още не е разрешен.

„Браво, само така! — помисли си Ив. — Приобщи я към случващото се, при всяка възможност споменавай съпруга й.“

Тя пристъпи по близо до стъклото и пъхна ръце в джобовете си, наблюдавайки как Пийбоди преповтори показанията, които Морийн беше дала по време на първото разследване, после започна да й задава въпроси за уточняване на някои подробности.

— В нашия отдел не провеждаме разпити — промълви Макнаб, докато неспокойно опипваше обичките на лявото си ухо. — Как се справя тя, лейтенант?

— Добре. Засега я „подработва“.

Самата Пийбоди съвсем не беше уверена, че се справя, но упорито продължаваше разпита.

— На тези въпроси вече отговорих, и то неведнъж. — Морийн отмести чашата. — Защо ни принуждавате отново да преживяваме този кошмар? Нея отдавна я няма.

— Не произнася думата „мъртва“ — промърмори Ив, — нито пък името на Марша. Явно не може да се насили да ги каже, страхува се да не би да се издаде. Пийбоди трябва да наблегне именно на това.

— Смъртта на Марша сигурно много ви е потресла, госпожо Стибс. С нея сте били големи приятелки.

— Да, да, разбира се. Всички бяха потресени. Но ние съумяхме да загърбим миналото.

— С Марша сте били големи приятелки — повтори Пийбоди. — Приятелки и съседки. И все пак твърдите, че тя никога не се е оплаквала от съпруга си, не е споменавала, че има извънбрачна връзка.

— Съгласете се, че има неща, които дори приятелките не споделят помежду си.

— Ако е таяла тайната в себе си, навярно е била подложена на силен стрес.

— Нямам представа. — Морийн отново взе чашата и отпи от нея. — Никога не съм изневерявала на съпруга си.

— Бракът ви е солиден, непоклатим, така ли?

— Разбира се! Точно така!

— Наложило ви се е да преодолеете сериозно препятствие.

Ръката на заподозряната се разтрепери, водата се изплиска от чашата.

— Моля? — попита тя.

— Говоря за Марша. За вас е била препятствие, нали?

— Не знам за какво намеквате.

— За нищо не намеквам, просто споменавам един факт — че бракът й е бил щастлив. В показанията си споменавате, че Бойд Стибс е обичал Марша и че никога не сте ги видели да се карат или да имат разногласия.

— Вярно е, но…

— Както вие, така и другите свидетели са заявили, че двамата са били предани един на друг, приятно им е било да бъдат заедно, имали са много сходни интереси и много общи приятели.

— Наистина, обаче… така беше преди да се случи каквото и да било.

— Още ли твърдите, госпожо Стибс, че Бойд е обичал първата си съпруга Марша Стибс?

— Да — промълви тя и преглътна. — Да, вярно е.

— Ще потвърдите ли, че доколкото ви е известно от наблюденията ви, Марша Стибс е била предана на Бойд и е била отдадена на брака си?

— Мисля, че повече бе отдадена на професията си. Прекарваше доста време на работното си място, рядко й се случваше да сготви нещо на съпруга си. Той… на него дори му се налагаше да пере.

— Ясно. — Пийбоди стисна устни и кимна. — Значи според вас тя е пренебрегвала съпруга си и не е държала на брака им.

— Не, не твърдя подобно нещо.

— Притисни я! — възкликна Ив в помещението за наблюдение. — Сега е моментът да я притиснеш!

— Какво искахте да кажете, госпожо Стибс?

— Че тя не беше толкова съвършена, за каквато я мислеха всички. Понякога постъпваше доста егоистично.

— Случвало ли се е Бойд да се оплаче от отношението й?

— Не, той никога не се оплаква. Толкова е добродушен!

— Е, дори на най-добродушния мъж чашата на търпението прелива. — Пийбоди широко се усмихна, сякаш с Морийн бяха приятелки, които си споделят интимни тайни. — Положително е щял да се оплаче, ако е знаел, че съпругата му има извънбрачна връзка.

— Не, не така! — намръщи се Ив и неспокойно запристъпва от крак на крак. — Не се връщай към вече казаното, не й давай възможност да обмисля изказванията си.

— Какво? — Разтревоженият Макнаб я сграбчи за рамото. — Къде сгреши?

— Трябва да злослови по адрес на жертвата, което ще предизвика заподозряната да издаде омразата си към съперницата й. И да натяква, че може би съпругът е извършил убийството. Морийн е обсебена от Бойд Стибс и от съвършения свят, който е създала за него. Пийбоди трябва да подкопае основите на въздушните й кули, нека заподозряната усети как те всеки миг ще рухнат. Твоята приятелка, Макнаб, говори за евентуалната изневяра на Марша, което ще позволи на заподозряната повторно да изгради версията си и дори сама да повярва, че наистина е имало друг мъж.

— Ще се провали ли?

Ив нервно прокара пръсти през косата си:

— Бележи известно отстъпление.

— Може би трябва да се намесите.

— Не, тя ще си възвърне загубената територия.

Петнайсетте минути, за които младежът беше помолил, отдавна бяха изминали, но Ив не го накара да се върне на работното си място. Тя наблюдаваше как Морийн постепенно възвръща самочувствието си, а Пийбоди губи своето. В един момент помощничката й очевидно изпадна в паника и така се втренчи в стъклото, че тя едва сдържа порива си да изтича в помещението за разпит и да продължи разпита на заподозряната.

— Имаш ли нещо за писане? — обърна се към младежа.

— За лист хартия ли питате? — Макнаб за миг отмести поглед от стъклото и се усмихна. — Служителите от компютърния отдел не боравят с хартия и с писалки.

— Дай ми електронния си бележник! — Тя го изтръгна от ръцете му, въведе няколко изречения и забързано нареди: — Отиди в помещението за разпит. За бога, поне веднъж за разнообразие се помъчи да приличаш на ченге. Подай бележника на Трухарт и го помоли да го предаде на полицай Пийбоди, после напусни. Разбра ли?

— Естествено. — Докато вървеше към вратата, той прочете съобщението, написано от Ив:

„Разбий фантазиите й, обвини съпруга й, накарай я да произнася името на жертвата. Номерът с препятствието е уместен, продължавай да го прилагаш. Наблюдавай ръцете й — когато е нервна, върти брачната си халка.

Далас“

Макнаб широко се усмихна, но преди да почука на вратата на помещението за разпит, се постара да си придаде сериозно изражение.

— Далас го изпраща — прошепна на Трухарт, сетне хвърли към Морийн поглед, който не предвещаваше нищо добро.

— Извинете, полицай Пийбоди. — Трухарт се приближи до масата. — Тази информация току-що постъпи. — Подаде й електронният бележник и се върна на поста си.

След като прочете съобщението, Пийбоди изпита неописуемо облекчение и прилив на енергия. С премерени движения остави бележника на масата и го закри с длани.

— Какво е това? — попита Морийн. — За каква информация става въпрос?

— Не бива да се притеснявате — заяви Пийбоди с тон, който подсказваше тъкмо обратното. — Спомняте ли си, госпожо Стибс, кога помежду ви с господин Стибс възникнаха отношения, които са били повече от приятелски?

— Какво значение има? — Заподозряната изплашено се втренчи в електронния бележник. — Ако намеквате, че с него сме имали връзка, преди да бъде свободен…

— Опитвам се да свържа събитията преди и след убийството на Марша. Жената винаги разбира, когато някой мъж проявява интерес към нея. Бойд интересуваше ли се от вас?

— Той никога, ама никога не би нарушил брачната си клетва! За него бракът е нещо свещено, не някакво удобство.

— Както е бил за Марша, нали?

— Тя не оценяваше достойнствата на съпруга си, не подозираше за какво съкровище се е омъжила, но той никога не би я обвинил.

— Обаче вие я обвинявахте.

— Не слагайте в устата ми думи, които не съм изрекла. Казах само, че тя не беше предана на съпруга си, както изглеждаше отстрани.

— А вие, която чрез приятелството си с Марша и с Бойд сте били „вътрешен човек“, сте виждали недостатъците й. Бойд, който ежедневно е имал контакт със съпругата си, също ги е виждал и се е чувствал ужасно, задето Марша нехае за брака им, за щастието му.

— Тя изобщо не забелязваше, че Бойд е нещастен.

— Но вие сте го виждали съвсем ясно, утешавали сте го, когато той е споделял с вас мъката си.

— Не! Не! Никога не съм… той никога не е споделял с мен неприятностите си. Той е… много търпелив. Нито една лоша дума не е казал по адрес на Марша. Никога, чувате ли? А сега е време да се прибирам.

— Нима е бил толкова търпелив, че да си затваря очите пред изневярата на жена си? Да пере и да готви, докато тя кръшка с друг мъж? Не подозирах, че още съществуват светци на този свят. Госпожо Стибс, кажете ми честно не ви ли притеснява мисълта, че сте омъжена за човек, който е уредил да убият първата му съпруга?

— Вие луда ли сте? Бойд никога ни би… неспособен е на подобна низост. Нима наистина го подозирате, че има нещо общо със случилото се? Та той дори не беше в града!

— Служебното пътуване е добро алиби. — Пийбоди се облегна назад и мъдро кимна. — Запитвали ли сте се дали е подозирал за изневярата на съпругата си? Та нали писмата са били на видно място в чекмеджето й, нямало е начин да не забележи очевидните признаци. Да речем, че е потискал гнева си дни, седмици, докато накрая яростта му е изригнала като вулкан. Платил е на някого да отиде в дома му по време на отсъствието му, да строши главата на съпругата му и да хвърли трупа във ваната. После се е върнал ни лук ял, ни лук мирисал и се е превъплътил в ролята на скърбящ съпруг.

— Няма да ви позволя да злословите по негов адрес! Няма да стоя тук и да слушам как го обиждате. — Тя се отблъсна от масата с такава сила, че чашата падна на пода. — Бойд никога не би й причинил зло. Той и на мравката път прави. На света няма по-добър и по-почтен човек от него!

— Почтеният човек е способен на какво ли не, когато открие, че любимата му съпруга се чука с друг мъж в брачното им легло.

— И с пръст не би пипнал Марша, нито пък би позволил другиму да я нарани.

— Може би го е сторил в пристъп на гняв, когато е намерил писмата.

— Невъзможно е! Как да ги намери, когато не са били в чекмеджето? — възкликна Морийн. Очите й бяха ококорени, задъхваше се.

В този момент Пийбоди бе завладяна от ледено спокойствие:

— Наистина писмата не са били там, защото ти си ги написала и си ги пъхнала в чекмеджето, след като си я убила! Убила си Марша Стибс, тъй като е възпрепятствала домогванията ти до Бойд — човека, когото ти си желаела с цялото си сърце, а тя е подценявала. Искала си съпруга на Марша, нейния живот и нейния брак, затова си й ги отнела.

— Не! — Морийн притисна длани до страните си и заклати глава. — Не! Не!

— Не го е заслужавала. — Пийбоди вече здраво бе хванала чука и със силни удари разбиваше самообладанието на заподозряната. — За разлика от теб. На Бойд му е трябвала съпруга, която да се грижи за него, не да го пренебрегва като Марша. За разлика от теб, тя изобщо не го е обичала.

— Тя преспокойно можеше да живее без него… не обичаше никого на този свят.

— Кога се изправи срещу нея? Когато Бойд замина на служебно пътуване ли? Каза ли й, че не е достойна за него? Той е заслужавал много по-добра брачна партньорка, нали? Заслужавал е теб!

— Не, престанете. Няма нито миг повече да остана тук. Искам да си отида у дома.

— Питам се дали Марша е започнала да спори с теб, или ти се е присмяла. Не те е взимала насериозно, Бойд също е нямало да те погледне, докато тя не е изчезнела от живота му. Трябвало е да я убиеш, за да започнеш нов живот. Имам ли право, Морийн?

— Не, не! — От очите й рукнаха сълзи. Тя протегна ръце, дланите й бяха сключени, като че се молеше. — Трябва да ми повярвате!

— Разкажи ми всичко от игла до конец. Кажи ми какво се случи вечерта, когато ти отиде в апартамента на Марша.

— Не го направих нарочно! Не го направих нарочно! — Морийн се разрида, отпусна глава на масата и я закри с длани. — Беше нещастен случай. Не исках да стане така. Оттогава направих всичко възможно да компенсирам Бойд заради загубата. Обичам го! Винаги съм го обичала!

Макнаб широко се усмихна и подскочи като обезумял:

— Успя! Пречупи я! Разреши случай, който бе смятан за безнадежден! Трябва да… Божичко, трябва да й поднеса цветя или някакъв подарък. — Той се втурна към вратата, но преди да излезе, се обърна и попита: — Лейтенант, нали тя се справи добре?

— Да — отговори Ив, без да откъсва поглед от гледката зад стъклото. Видя съчувствието в очите на помощничката си. — Наистина се справи.

 

 

Когато най-сетне отведоха Морийн Стибс в ареста, Пийбоди се почувства напълно изцедена. Сякаш я бяха прекарали през мощна центрофуга, която беше изстискала жизнените й сокове.

Тръгна по коридора към общото помещение и зяпна от изненада, когато родителите й станаха от една скамейка в коридора.

— Какво търсите тук? Нали трябваше да се срещнем в ресторанта и да наваксаме за вчерашната пропусната вечеря?

— Толкова се гордеем с теб! — Майка й обгърна с длани лицето й, и нежно я целуна по челото. — Да, ти си нашата гордост.

— Добре… но защо?

— Ив ни повика. — Майка й се приведе и допря страната си до нейната. — Наблюдавахме те как работиш.

— Разпита ли сте наблюдавали? — ококори се Пийбоди. — Наистина ли?

— Онова, което направи, беше много трудно. — Фийби я притисна още по-силно до себе си.

— Такава ми е работата.

— Професията ти е много трудна. Но е най-подходящата за теб. — Тя лека се отдръпна и се втренчи в дъщеря си. — Когато утре се сбогуваме с теб, на сърцата ни ще бъде много по-леко.

— Утре ли? Не е ли прекалено…

— Време е да си тръгнем от тук, но по този въпрос ще поговорим довечера. Знам, че сега имаш работа.

Сам потупа дъщеря си по рамото и се усмихна до уши:

— Полицай Пийбоди, дългът те зове!

Тя се просълзи, докато ги гледаше как вървят към ескалатора. След миг забрави сълзите си, онемя от изненада, същевременно я напуши смях — от асансьора изскочи Макнаб, който носеше грамаден букет от жълти и бели маргаритки.

— Откъде ги взе?

— Не питай. — Младежът й поднесе букета, сетне наруши взаимното им споразумение, като я притисна в прегръдките си и страстно я целуна пред очите на минаващите по коридора: — Страхотна беше, малката!

— Едва не се издъних.

— Глупости! Накара онази жена да си признае, приключи случай, който дълги години не беше разрешен. Какво повече искаш? — От гордост така се беше надул, че розовите копчета на моравата му риза едва не се скъсаха. — Да знаеш само колко беше сексапилна, докато провеждаше разпита! Предлагам довечера да си поиграем на разпит у дома. — Той вдигна вежди, а златната обичка, прикрепена към дясната, проблесна.

— Наистина ли си наблюдавал какво правя?

— За нищо на света не бих го пропуснал. Щом е важно за теб, значи е важно и за мен.

Тя въздъхна и вдъхна аромата на цветята, които положително Макнаб беше откраднал отнякъде.

— Понякога, приятелю, си много сладък.

— По-късно ще ти дам възможност да усетиш вкуса ми. А сега трябва да изчезвам. Заради теб позакъсах с работата.

Пийбоди притисна до гърдите си грамадния букет и влезе в общото помещение. Беше едновременно смутена и поласкана, когато неколцина детективи я поздравиха за успеха й. Тя си изчерви, но се постара да прикрие смущението си и влезе в канцеларията на Ив.

— Лейтенант…

Ив й направи знак да изчака и продължи да проучва резултатите, които беше получила от своя компютър. Сравнителният анализ на прочутите балнеолечебни центрове бе показал, че предвид психологическия профил на Джулиана е най-вероятно тя да замине за Европа и по-конкретно — за Париж.

— Не знам, не знам! Защо да го прави? Прочут град, прочути медии, прочути ченгета. Защо например не отиде в онази област… Прованс… или пък в града, намиращ се до границата с Швейцария?

Лицето предпочита градската атмосфера, както и лесния достъп до театри, ресторанти и луксозни магазини. Изредените от вас лечебни санаториуми се намират в провинцията и допадат на хора, които обичат пасторалния живот и не проявяват желание за физически упражнения на открито. „Удовлетворение“ е най-прочутият лечебен център в Париж, разполагащ с прекрасно обзаведен козметичен салон, басейн с минерална вода, специалисти по пластична хирургия, гимнастически салон и зали за подобряване на душевното състояние. Козметичните продукти, предлагани от фирмата, са приготвени от природни съставки и се продават само в центъра. Козметичните процедури са…

— Ако се интересувах от тези подробности, щях да се свържа с рекламния отдел! — прекъсна го Ив. — Как да попадна в този земен рай?

Резервациите за еднодневна процедура или хотелска стая се осъществяват директно с центъра от самия гост, от негов представител или от упълномощена туристическа агенция. Препоръчва се резервациите да се правят шест седмици предварително.

— Шест седмици — промърмори Ив и забарабани с пръсти по бюрото си.

— Да не сте намислили да посетите този прочут парижки балнеосанаториум, лейтенант?

— Разбира се, че ще отида, ако някой ме удари така, че изпадна в безсъзнание, после ме окове и завлече там бездиханния ми труп. Мисля си обаче, че Джулиана ще бъде съблазнена от условията, които се предлагат. В края на краищата трябва да си поотпочине след убийствата, да бъде глезена и да се остави в ръцете на специалистите, които ще й помогнат да изглежда все така млада и красива.

Тя вдигна поглед и видя цветята:

— О, виждам, че Макнаб е изпълнил обещанието си. Откъде ли е отмъкнал този букет?

— Не зная. — Помощничката й разчувствано вдъхна аромата на цветята. — Важна е проявата на внимание, нали? Трогната съм и от вашето внимание, лейтенант. Разрешили сте и на родителите ми да наблюдават работата ми. Знам колко мразите цивилни да присъстват на разпит.

— Заради тях направих изключение.

— Казаха, че се гордеят с мен.

— И с право, защото си способно ченге.

— За мене е много важно да получа признание от тях. И още нещо — най-сърдечни благодарности за указанията, които ми изпратихте. Доста се бях отклонила от правия път. Чувствах, че Морийн ми се изплъзва, но не проумявах къде съм сгрешила.

— Няма страшно, важното е, че се справи. Как се чувстваш?

— Ами… доволна съм. — Ала тя отпусна букета, който притискаше до гърдите си. — Честно казано, домъчня ми за нея. В един миг целият й свят рухна и се разпиля на парченца. Вярвам й, че е станало случайно, че не го е направила нарочно. Събрала е смелост да се изправи срещу Марша, разкрила й е чувствата си към Бойд. Скарали са се, после са си разменили удари, Марша е паднала и си е ударила главата. Когато Морийн е видяла, че съперницата й е мъртва, е изпаднала в паника и се е опитала да прикрие следите.

— Не тъгувай за нея — ще й повдигнат обвинение в непредумишлено убийство, въпреки че е имало умисъл, и то какъв.

— Лейтенант!

— Вярвам, че за минута-две наистина е изпаднала в паника и е била потресена от случилото се. Но как е постъпила после? Повикала ли е помощ? Може би Марша Стибс е щяла да бъде спасена, ако своевременно е получила медицинска помощ. Но Морийн решава да се възползва от възможността. Не само прикрива престъплението, но предприема и допълнителни стъпки. Подхвърля фалшиви доказателства, уличаващи мъртвата в извънбрачна връзка, като причинява на съпруга на тази жена — в когото уж е лудо влюбена — неописуеми терзания, обричайки го непрекъснато да се пита дали жена му наистина го е лъгала, дали му е изневерявала и го е предала. Очернила е паметта на мъртвата, накарала е всички да мислят за нея като за прелюбодейка, за да печели време, да проправи пътя си към сърцето на Бойд и след време да заеме нейното място.

Ив поклати глава и добави:

— Не я съжалявай. По-редно е да съжалиш Марша Стибс, чийто живот е бил отнет само защото е притежавала нещо, което съперницата й е желаела.

— Знам, че имате право, лейтенант, но ми трябва малко време, докато го възприема.

— Пийбоди, по време на разпита ти защитаваше Марша Стибс. Свърши много добре работата си.

Лицето на помощничката й се проясни, напуснаха я съмненията, които я терзаеха.

— Благодаря, лейтенант.

— Отиди си вкъщи и се изтупай за довечера.

— Дежурството ми още не е свършило.

— Не може да бъде! Освобождавам те цял час по-рано, а ти си готова да спориш.

— Напротив, много съм ви признателна, лейтенант. — Пийбоди измъкна от букета една жълта маргаритка и я подаде на началничката си.

— Хубава работа, полицай. Не очаквах от вас да препредавате открадната собственост. — Ив развеселено се усмихна, сетне се обърна да включи видеотелефонът на бюрото си, който звънеше.

— Лейтенант. — Лицето на Уитни изпълни екрана. — Събери хората от екипа си. Чакам ви след петнайсет минути в моя кабинет.

— Слушам, сър. Съжалявам, Пийбоди. — Ив се изправи. — Да ти върна ли цветето?

 

 

Ив знаеше, че за петнайсетте минути, с които разполага, няма да приключи анализирането на информацията относно ваканцията на Джулиана Дън и да се увери, че интуицията не я е подвела. Докато вървеше към кабинета на командира, тя мислено преповтаряше речта, която възнамеряваше да изнесе, за да го убеди в правотата на предположението си.

Ала като влезе и видя Рурк, забрави аргументите си.

Съпругът й се беше настанил на едно от креслата пред бюрото на командира и очевидно се чувстваше като у дома. Погледите им за миг се срещнаха и тя проумя, че каквото и да се крие зад тези спокойни сини очи, изобщо няма да й хареса.

— Лейтенант! — Уитни й кимна да се приближи. — Полицай Пийбоди, съобщиха ми, че днес сте разнищили един от старите случаи и че по време на разпита заподозряната е направила пълни самопризнания.

— Да, сър. Става въпрос за убийството на Марша Стибс.

— Браво на теб.

— Благодаря, сър. Всъщност лейтенант Далас…

— Имаше пълно доверие в способността на полицай Пийбоди да проведе ново разследване и да приключи неразрешения случай — побърза да я прекъсна Ив. — Доверието ми беше оправдано, сър. Полицай Пийбоди разнищи случая предимно през свободното си време, докато ми помагаше и активно участваше в екипа за разследване на убийствата, извършени от Джулиана Дън. Във връзка с добрата й работа в досието й е вписана похвала.

— Браво — повтори командирът. Пийбоди пък от изненада буквално беше онемяла. На вратата се почука, Уитни се провикна „Влез“ и кимна на новодошлите: — Фийни, Макнаб.

— Поздравявам те — прошепна ирландецът на Пийбоди, намигна й и леко я потупа по рамото. — Здравей, Рурк. — Той бръкна в джоба си и разтърси пликчето с вечните захаросани бадеми. Интуицията му подсказваше, че ще се случи нещо, и то интересно.

— Джулиана Дън — произнесе Уитни и за миг замълча, като се взираше в подчинените си. — Извършила е три убийства в този град. И четвърто в друг, въпреки че от денвърската полиция засега… се колебаят да го потвърдят. — Той леко се усмихна и многозначително изгледа Ив. — Джулиана Дън е отговорна и за тежкото нараняване на полицейски служител.

— Командир Уитни…

Той само присви очи, при което Ив предпочете да прекрати протестите си.

— Радвам се, че по щастливо стечение на обстоятелствата бързо си се възстановила, лейтенант. Но това са неумолимите факти, които медиите вече разгласяват и на които нашият отдел трябва да даде отпор. Двамина от убитите са известни личности с големи връзки. Родствениците на Уолтър Петибоун и на Хенри Маутън се обадиха и на мен, и на началника Тибъл. Настояват за незабавни отговори. За правосъдие.

— Ще го получат, сър. Хората от екипа ми неуморно работят по всички възможни улики. До края на дежурството ще ви изпратя рапорт с най-новата информация за напредъка на разследването.

— Лейтенант! — Уитни се облегна назад. — Признай, че сте попаднали в задънена улица.

— Разследването се провежда в няколко насоки — с престорено спокойствие обясни тя, преглъщайки гнева, който се надигна в гърдите й. — Позволете да ви поправя, сър — не сме попаднали в задънена улица, но работим по няколко версии. Много добре знаете, че резултатите невинаги се постигат бързо. Не е лесно да се служи на правосъдието.

— Ако тази жена беше останала зад решетките, нямаше да има разследване! — сопна се Фийни, който приличаше на разгневен териер. — Веднъж я вкарахме в затвора, но разни тъпаци, изпълнени със съчувствие към престъпницата, я пуснаха на свобода, за да убива отново. Това също е неоспорим факт. Навремето именно Далас я залови и не е зле медиите, вие, сър, и господин началникът на полицията да не го забравяте. — Ив сложи ръка на рамото му, но Фийни я отблъсна и макар че тя не произнесе нито дума, нервно й изкрещя: — И не ми казвай да се успокоя!

— Добре съм запознат с фактите от миналото — спокойно заяви Уитни. — Началникът Тибъл също ги знае. Обещавам, че ще бъдат напомнени и на медиите. Но онова е история, сега сме изправени пред ново предизвикателство — Джулиана Дън е на свобода. Предизвикала те е — обърна се той към Ив. — Убеден съм, че ще продължава да го прави. Вероятно ще се съгласиш с мен, лейтенант, че тя се е върнала в Ню Йорк и е продължила да убива, за да ти отмъсти. „Работата“ й тук е атака лично срещу теб.

— Признавам, сър, че въпросното лице ми има зъб. Джулиана Дън обича „професията“ си, но като убива в нашия град, все едно ме приканва на двубой.

— Не проявява интерес към хората, които е убила, нито пък е свързана с тях. Ето защо твоето разследване изглежда изправено пред провал.

— Едва ли ще я проследим и заловим, ако разберем коя е следващата й жертва — заяви Ив, в тила й сякаш се заби нажежен шиш. — Предпочитам да се съсредоточим върху навиците на заподозряната — как живее, работи и се забавлява. Тя не обича да се лишава от удобствата и лукса, които смята, че заслужава, и от които е била лишена по време на деветгодишния й престой в затвора. В момента анализирам данни, които ще подкрепят новата ми теория.

— С интерес ще се запозная с рапорта ти, но междувременно да се върнем малко назад. — Уитни допря един до друг върховете на пръстите си. — Процентът на вероятност, изчислен от компютъра, противоречи на становището на доктор Майра и на ръководителката на разследването относно една от потенциалните мишени на престъпницата. След като се запознах с наличната информация, стигнах до заключението, че именно тази личност поначало е била главната цел на Джулиана Дън. Съдействието на въпросното лице ще помогне за по-бързото й залавяне и приключване на разследването.

Болката в тила й се усили и запулсира в слепоочията й.

— Съдействието на цивилни…

— Често води до забележителни резултати — прекъсна я Уитни. — Особено когато цивилният владее… особени умения в определени области.

— Разрешете да поговорим насаме, сър.

— Не разрешавам!

— Командир Уитни. — Рурк проговори за първи път, мекият му тон контрастираше с нарастващото напрежение в кабинета. — Може ли да кажа нещо и аз? Рано или късно Джулиана ще стигне до мен, Ив. Ако я накараме да побърза, ще имаме предимство, освен това вероятно ще спасим поне един човешки живот.

— Не съм съгласна да използваме цивилни като примамка — отсече тя, без да откъсва поглед от командира. — Независимо кой е цивилният. Като ръководител на това разследване имам право да откажа прилагането на тактика, която според мен ще изложи на ненужен риск хората от екипа ми или цивилните.

— Като твой командир имам правото да отхвърля отказа ти, да ти заповядам да приложиш избраната от мен тактика или да те отстраня от разследването.

Този път беше ред на Фийни да сграбчи Ив за рамото. Рурк побърза да се изправи.

— Джак — обърна се към Уитни. Сега тонът му не беше толкова мек. Пристъпи между командира и Ив и застана така, че тя нямаше друг избор, освен да го погледне в лицето. — С Джулиана ще си размените ролите. Досега тя диктуваше положението, но вече ще можеш да я привлечеш в капана, който ще заложиш, където и когато решиш. Това първо. Второ, не възнамерявам да седя със скръстени ръце и да чакам кога дамата ще реши да ме очисти. Моля те за помощ и ти предлагам моята.

„Никак не е чудно, че винаги получава каквото пожелае — помисли си тя. — Отначало сломява съпротивата на опонентите си чрез логични аргументи, после… чрез какъвто метод намери за добре.“

Ала тя не беше компания, която да бъде погълната от неговия могъщ концерн, не се страхуваше от заплахите му.

— Нито искаш, нито предлагаш помощ! И не ме баламосвай, че ми даваш възможност да владея положението, защото ми отнемаш именно нея.

— Зависи от гледната точка.

— Очевидно нашите гледни точки се различават. Седни, ако обичаш, още не командваш тук.

В очите му проблесна нещо застрашително, което още повече разпали гнева на Ив. Тя пристъпи към съпруга си, но Фийни отново я сграбчи за рамото, а Уитни се изправи.

— Спокойно, малката — промълви ирландецът.

— Лейтенант Далас! — Гласът на командира изплющя като камшик. — Тук не му е мястото да уреждате съпружеските си противоречия!

— Напротив, вие сам превърнахте кабинета си в бойно поле, като ни противопоставихте един на друг. Устроихте ми клопка, направихте ме за смях пред членовете на екипа ми.

Уитни понечи да възрази, но се отказа и така стисна устни, че заприличаха на тънка линия.

— Разбрах намека. Хората ти са свободни! — отсече след секунда.

— Предпочитам да останат, сър. Приключването на този разговор насаме е безполезен жест.

— Много си твърдоглава, лейтенант, още малко и ще прекрачиш границата.

— Да, сър, не отричам, че съм твърдоглава. Но именно вие прекрачихте границата. Аз прекалено много уважавам и вас, и институцията, която представлявате.

Уитни дълбоко си пое дъх и се помъчи да се овладее.

— Нима намекваш, че проявявам неуважение към теб и към работата ти?

— Зависи… — Тя враждебно изгледа Рурк. — Зависи от гледната точка.

— Да речем, че гледаш на положението обективно, не през призмата на несправедливия си гняв, какво е мнението ти за моята версия?

— Имам основание да вярвам, че Джулиана Дън се намира извън страната или че съвсем скоро ще напусне Ню Йорк. Ако ми разрешите да проследя тази версия, предполагам, че до няколко часа ще ви съобщя къде се намира тя или закъде възнамерява да отпътува.

— На какво се основава увереността ти?

— На интуицията ми и на факта, че добре познавам характера и начина на мислене на заподозряната — спокойно каза Ив и мислено добави: „Сега е моментът! Действай решително!“. — Джулиана преди всичко е жена, в която е вродена необходимостта да поддържа външността си чрез най-скъпата козметика и най-съвременните процедури. Известно време тя беше много заета с изпълнението на плана си. Дошъл е моментът да помисли за отдих. Известно ми е, че в миналото между две убийства си е взимала кратка „отпуска“, която е прекарвала в курорти, предлагащи първокласни лечебни и козметични центрове. Това се нарича модел на поведение. Този път набързо е свършила работата си, пък и не бива да забравяме, че дълго време е била в затвора. Вероятно изгаря от желание да се погрижи за външността си, да си отпочине, отново да се зареди с енергия. Най-вероятно ще предпочете да отиде в курортно селище с минерални извори, където ще събере сили за… — За миг тя замълча, сетне изрече ужасните думи: — За да убие човека, който поначало е бил главната й мишена. Да, сигурна съм, че ще се разкраси и ще се подготви внимателно, преди да отнеме живота му. Според компютъра правдоподобността на тази версия е приблизително деветдесет процента. Джулиана Дън не се е променила, сър. Дълбоко в себе си изобщо не се е променила.

— Ако допуснем, че теорията ти е правилна, как да разберем къде е отишла или закъде ще отпътува? Само в този град има бог знае колко салони за разкрасяване.

— Излишно е да я издирваме тук. За нея разкрасяването е един вид почивка. Едва ли ще рискува да попадне на консултантка в козметичен салон, която е виждала лицето й по телевизията. Най-вероятно ще замине за някой провинциален курорт, където репортерите от медиите не проявяват толкова голямо внимание към убийствата в Ню Йорк.

Тя внимателно наблюдаваше лицето на командира. Изражението му й подсказа, че е съгласен с теорията й.

— Вече стесних кръга на вероятните салони за разкрасяване, балнеокурорти и така нататък. Ще започна с онези, върху които е най-вероятно да падне изборът на Джулиана.

— Добре, направи го. Но проследяването на тази версия не ни пречи да се подготвим за друг вариант. Ако успееш да я откриеш и да я арестуваш, толкова по-добре. Ала провали ли се планът ти, ще заложим капана. Седни, лейтенант. И слушай внимателно.

Уитни се обърна към Рурк и кимна.