Бевърли Бърн
Малката циганка (14)

Въпреки бляскавата победа на Нелсън край Трафигар, през есента на 1810 г. Наполеон забрани на цяла Европа да търгува със страната, която той наричаше „коварния Албион“. Това нанесе страхотен удар на британската промишленост и търговия. Хиляди бяха изхвърлени на улицата без работа, а милиони трябваше да оцеляват на ръба на гладна смърт. През 1810 г. английският износ за континента спадна до осем милиона фунта стерлинги годишно. През следващата 1811 г. цифрата беше един и половин милиона фунта стерлинги. Във въздуха витаеше дъхът на революция. Тъкачите лудити тръгнаха да разбиват машините и да воюват срещу индустриалната революция, която беше на път да превърне Англия в най-голямата сила на света.

Вътрешните сблъсъци бяха само блед отзвук от войните навън. Успоредно с Наполеон, Англия трябваше да се бие и със Северна Америка и износът за колониите спадна с пет шести. Правителството не виждаше друг изход, освен да вдигне данъците, но бремето стана толкова тежко, че цялата икономика на страната бе на ръба на катастрофата. Накрая един банкрутирал банкер влезе с пистолет в парламента и застреля министър-председателя пред очите на събраните депутати, но това, естествено, не промени нещата кой знае колко.

Амбициите на Мануел де Годой вече не се ограничаваха с това да спи с испанската кралица или да провежда реформите, за които мечтаеха радикали като брат Елиха или Мария Ортега. Годой вече се стремеше към трона, трябваше му трон, независимо кой. В един момент Кастилия бе на път да му се изплъзне, тогава той започна да крои планове как да завоюва Португалия. Наполеон беше наредил на португалците да спрат да търгуват с Англия. Когато те отказаха, изпрати двадесетхилядна армия в Испания, която се насочи към Лисабон. Де Годой също вдигна своята армия. Като не можеше да се съпротивлява на обединените сили на врага, португалското кралско семейство избяга в Бразилия. Французите анексираха Португалия, а Наполеон изпрати още три армии в Испания. Естествено, за да подкрепи испанските си съюзници.

Но кой всъщност управляваше Испания? Официалният престолонаследник, инфантът Фердинанд, кроеше планове как да свали Годой.

Хората на Годой се биеха с хората на Фердинанд по улиците на градове и села, докато най-сетне на испанците не им писна от тях и от вездесъщите френски войници. В Мадрид избухна бунт, жителите му свалиха Годой и го хвърлиха в тъмница. Крал Карлос не разбираше вече какво става и абдикира в полза на Фердинанд. Но бе забравил да поиска благословията на императора в Париж. Френските батальони влязоха в Мадрид и освободиха Годой. Наполеон отказа да признае Фердинанд за крал, а привика и двете страни на конференция в Байон.

Испанците разбираха, че императорът парвеню смята да свали династията на Бурбоните и да основе нова династия, Бонапарт. На втори май 1808 г. многохилядна тълпа преби с камъни френските часови пред кралския дворец в Мадрид. Мнозина бяха разкъсани с голи ръце. Французите откриха огън по тълпата. Залп след залп, куршумите се забиваха в плътта и трошаха костите. Единственият испанец, който спечели нещо този ден, бе Гойя. Той наблюдаваше всичко от един хълм наблизо и обезсмърти сцената в картина, наречена „Втори май“, Ел дос де Майо.

Фердинанд сам се уплаши от бурята, която беше призовал, абдикира на свой ред и върна короната на баща си. Карлос IV не посмя да се върне при разбунените си поданици, невярната си съпруга и нейния коварен любовник. Връчи испанската корона на Наполеон, който я прехвърли на брат си Жозеф, след като други двама негови приближени отказаха да се нагърбят с укротяването на един тъй див народ. Бурбоните и Годой получиха тлъста пенсия и щяха да изживеят дните си в разкош в Марсилия, но като бяха парите в сравнение с испанската корона? Доволен от сделката, Наполеон се върна триумфално в Париж, където го приветстваха като безспорния господар на Европа.

Новият крал завари Испания разбунтувана. Селяните тръгваха с ножове срещу френските карабини, а църквата обяви кръстоносен поход срещу Жозеф Буонапарте. Не му помогна това, че бе обявил католицизма за единствена разрешена религия в неговото кралство — свещениците твърдяха, че той е либерал, франкмасон и дори, връх на ереста, не знае думичка испански.

Това бе типично иберийски конфликт, белязан с цялата страст и свирепост, характерни за местните нрави. Двете страни зарязаха всякакви задръжки. Режеха ръце, кастрират се един друг, разпъваха се на кръст, хвърчаха отсечени глави, бесеха и побиваха на кол. Църквата наливаше масло в огъня, като призоваваше паството си на бунт в името на Господа Бога Исуса Христа, Света Богородица и Свети Йосиф. Гойя направи серия рисунки, наречена „Ужасите на войната“, която сетне стана прочута по целия свят.