Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,1 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание
Любен Дилов. Библията на Лилит. Голямата стъпка
Българска, първо издание
Коректор: Мая Тодорова
Художествено оформление на корицата: „Megachrom“, Петър Христов
Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Дима Василева
Формат 84/108/32. Печатни коли: 16
ИК „Бард“, София, 1999
ISBN 954-585-004-3
История
- — Добавяне
20. Онан и наказанието му
Онан бил по-младият брат в един човешки род, където царувал като строг закон обичаят, щом единият от братята умре, ако е бил женен, останалият жив брат да вземе за своя съпруга и вдовицата му. То било в началото на човешкия род и жените трябвало непрекъснато да раждат, за да се множи населението на Земята според повелите на Богинята-майка. Децата на овдовялата жена също не бивало да остават без мъжка закрила.
Онан обаче дълго отказвал да се подчини. Вдовицата на умрелия му брат била твърде стара в неговите очи, грозновата била и глупава, докато самият Онан още пребивавал повече в юношеските си мечти. Младостта му обаче не го оправдала, че нарушава една потребност на Земята, формулирана в родов закон, та цялото племе не жалело сили да го разубеждава. Накрая той все пак се съгласил да изпълни поне половината от обичая. Оженил се за вдовицата на брат си, но като изпълнявал съпружеските си задължения, излизал извън нея и хвърлял своето семе в шепата си. Не искал да има деца от нея. Тогава Богинята-майка го наказва да мине изцяло на „самообслужване“ и само във въображението си да се събира с жените.
Този начин на мъжко самозадоволяване по-късно бил кръстен на името на Онан — онанизъм, и продължава да обърква взаимоотношенията между жената и мъжа.
За тогава наказанието на самия Онан е било справедливо, оправдан е бил и самият обичай. Жената е създадена да ражда, независимо дали е хубава или грозна, а мъжът е длъжен да уважава нейното божествено право. Още повече, че жените, които мъжете обявяват за грозни, често раждат добри и умни синове, и хубави дъщери излизат из утробите им, понеже дъщерите обикновено приличат на бащите си. Ето защо, че „самозадоволяването“ на мъжа уврежда отношенията му с жената, не е виновна Богинята-майка. Виновни са си хората, които и до ден днешен не са си подредили разумно живота, а са го подчинили на множество противоречиви страсти. Виновни са още с извечната си битка за първенство между жената и мъжа и с неустановения начин кога, как и с кого да създават потомство. Богинята-майка само е защитила правото на рожбите й да се размножават.
Защото без потомство тази Земя не бива да остава. Богинята-майка я е сътворила и украсила, за да расте на нея създаденото по неин образ и подобие човечество. За горчиво съжаление обаче хората все още не могат да налучкат образа и подобието на Богинята-майка. Но надеждата, че това все някога ще стане, не бива да погива. Затова и наказанието на Онан трябва във всички времена да бъде смятано за справедливо.