Любен Дилов
Библията на Лилит (23) (Книга от Долната земя)

12. Където жените управляват

На доста места, предимно в по-източния край на огромния континент, а и в по-малкия, южния, се били запазили опитите на жените да останат верни на Богинята-майка и да служат само на доброто сред хората. Обществената система била съвсем различна от тази, където управлявали мъжете. Там произходът се проследявал изключително по женска линия. И е близко до ума, защото майчинството си остава единствено сигурното. Всеки клан или род назовавал една своя обща прамайка и всеки мъж в този род изчислявал родословието си по майка, баба и така нататък. Както кръвната връзка, така и наследяването вървели по женска линия. Къщата, имотът и домакинските уреди оставали за дъщерите. А синовете напускали домовете си, щом съзреят, и отивали да живеят в домовете на своите съпруги. Обикновено бабата, дъщерите й и дъщерите на дъщерите й живеели под един покрив, а бабата, докато била жива, си оставала глава на къщата. Мъжът в такова семейство, ако е съпруг на някоя от жените, не бил нищо повече от оплодител и напълно се задоволявал с тази си роля. Бил чужденец в дома на собствената си съпруга; когато умирал, дори пепелта му не можела да почива до нейната в семейната гробница.

Така всички дъщери, бъдещи майки, бивали задържани от къщата и имота на едно място, докато съзрелите мъже веднага изпращали да живеят в семействата на жените си. От което е видно, че тези мъже не са участвали в строежа на Вавилонската кула, нито са от коляното на Каин. Мъжете от поколението, пръкнало се от Каиновата семка, непрекъснато воювали, силели се целия свят да подчинят на безогледната си воля, а единственото, което правели успешно, било да не виждат страданията на жените, които им причинявали с неуморимите си войни.

Един от тези, зинали да погълнат света чрез своята ненаситна алчност, съумял за няколко години да обедини и подчини на налудничавата си идея множество свои себеподобни мъже, да създаде от тях голяма войска. С нея той завладял едва ли не половината свят. Накрая стигнал в своите походи и до едно скрило се в планините женско царство.

По-късните мъжки легенди са го кръстили царство на амазонките, изпълвайки тези свои легенди с много презрение и подигравки. А това са били просто жени, които — вярно, не съвсем според природата — отвратени от мъжкото насилие, възцарило се на Земята, са се оттеглили в планините, опитвайки се да се управляват независимо от мъжете. Те вярвали, че Богинята-майка не е предназначила мъжете за друго, освен да оплождат жените и да помагат в отглеждането на децата. За любов и за мирен труд била създала Богинята-майка мъжете, докато кървавите техни междуособици си били от тях измислени. Ето защо било и разбираемо, че тези жени, наречени амазонки, попресилвали своето поведение в отговор на мъжките порядки в познатия им свят.

Те прогонили мъжете от себе си, вземали само сегиз-тогиз по някой пленник, колкото да ги оплоди, развили и яростна войнственост в стремежа си да се самозащитават. И общо взето добре управлявали своето царство, ако не проявяваме специално любопитство към самотните им нощи, в които те положително са се въртели в безсънието си от неудовлетвореност. А това ги правело на сутринта още по-озлобени спрямо мъжете и тяхната насилническа безогледност.

Та, ето до границите на това женско царство стигнал поредният завоевател на света, който обаче като военачалник наистина бил добър, умеел и да разпалва войниците си за бой. Огромна и силна войска възправил той срещу крехкото женско царство, но сигурно и тя е била разколебана, защото доста месеци наред била лишавана от женска ласка. Затова нейният предводител побързал да се изтъпани отпред, мъчейки се да прикрие своята и на войската си неувереност дали наистина толкова им се иска да избиват тези жени. И с предразгавял глас произнесъл ултиматума си: Амазонките да се предадат, иначе щял да ги подложи на сеч и унищожение.

Царицата на амазонките по това време била не само красива, но и много умна. Тя излязла пред войската си, познала разколебаността на мъжете-бойци, усмихнала се.

— Ще се бием — отвърнала тя на ултиматума. — Ти си прославен пълководец и е възможно да ни победиш. Но това само ще натовари славата ти с немалка доза презрение: „Голяма работа, победил някакви си жени!“ Но… ако ние те победим? Целият свят ще се присмее: „Ха, някакви си жени му видели сметката!“ Помисли си и дай сигнал да започваме!

Прочутият военачалник обаче изпаднал в дълъг и дълбок размисъл, после дал сигнал на войските си да се оттеглят. Гласът на царицата обаче го догонил:

— Слушай, а не е ли по-добре ти и войниците ти да поостанете, докато ни направите по едно бебе? Така ще победи доброто между нас!

Тя била права, разбира се. Както казахме, била не само красива, а и умна. Но тъкмо красотата й била тази, която доизплашила прославения пълководец. Той решил, че амазонките му кроят някаква клопка и погнал войските си на бегом.

Изглежда обаче в човешкия свят искреността не е способна да спаси нищо. Така загинало и тяхното царство, а войниците на завоевателя се възбунтували, загдето ги лишавал от природната им потребност, и раздробили империята му.