Любен Дилов
Библията на Лилит (18) (Книга от Долната земя)

7. Врачката от Аендор

Все по това време мъжете се усетили, че не само врачките и ясновидките направляват живота им, а и избраните от самите тях духовници придобили прекалено голяма власт. Затова почнали да си избират царе да ги управляват, не духовници. Но изразители на новото начинание сигурно са станали и мъже, на които много им се е искало да налагат себе си над другите, да осъществяват собственото си напористо себелюбие, което отказвало да признава чужда воля.

В страната, където била живяла нашата прамайка Лилит, обявена посмъртно за зъл дух, който пакостял на жените-родилки и техните рожби — нещо, в което е било лесно да повярват малограмотните, неспазващи никаква чистота жени, — мъжете също принудили самообявилия се за пророк Самуил да отстъпи властта си на някой цар. Самуил обаче бил не само коравосърдечен фанатик, бил и хитър, та посочил за свой заместник и цар едно едро, красиво, горделиво и суетно момче, което хем го бивало за пълководец, хем било достатъчно неопитно, та го слушало. Посоченото от него за цар момче се казвало Саул.

Този Саул, насъскан от Самуил, изселил всички ясновидки, вещерки и гадателки. Само че свирепият Самуил настоявал те да бъдат избити, а мекосърдечният Саул само ги прогонил от страната, с което си заслужил и гнева на своя наставник. Скоро след смъртта на Самуил главните врагове на страната, филистимяните, събрали огромна войска, застанали на границата и се готвели за нападение. Саул свикал своите мъже, въоръжил ги и излязъл насреща им. Съгледвачите обаче му докладвали, че филистимяните са най-малко десет пъти повече. А те били толкова много, за да може по-късно, когато поробят страната, известният побойник и хвалипръцко Самсон да избива колкото си ще от тях само с една магарешка челюст.

Саул обаче не бил Самсон и многочислеността на филистимяните го смутила. Свикнал да побеждава, той сам виждал сега, че никакви пълководчески умения няма да му помогнат да се справи с врага, а неговият наставник Самуил бил мъртъв, та нямало кой да го посъветва какво да прави. И в нощта преди боя той никак не можел да заспи заради вопиющата нужда от ясновидка.

В своята безизходица той свикал съветниците си и им възложил бързо да му намерят някоя, която да знае да разговаря с мъртвите. Те му отвърнали, че великият Саул е прогонил от страната всичките подобни вещерки, но пред плачливата му безпомощност един от тях си признал, че все пак знае за скрилата се от преследванията в далечното село Аендор врачка.

Саул заповядал да оседлаят конете, взел двама от съветниците си — сред тях естествено бил онзи, който тайно ходел при врачката — и бързо се понесли в нощта към селото. Трябвало да минат покрай лагера на филистимяните, но те, уверени в своето превъзходство, което неизбежно щяло да им донесе победата, спели дълбоко и не ги усетили. Тримата стигнали до затънтеното селце Аендор с неговите къщурки от кал, захвърлени всред върховете на планината Табор. Нейните склонове били голи и неплодородни. Само в далечината се бледнеел сред звездите високият, заснежен връх Хермон.

Съветникът, който познавал ясновидката, завел Саул до колибата и почукал три пъти на вратата й. През процепите, въпреки късния час, прозирала слаба светлина. Заварили врачката да вари някакви билки на огъня, сигурно някоя от нейните магьоснически смеси. Това обаче не смутило Саула и той властно й наредил да му извика когото й каже.

Ясновидката не познала в него царя, защото той нарочно бил захвърлил царските доспехи, обличайки обикновени дрехи, и му отвърнала, че имало царска заповед срещу врачките и гадателките и че ако изпълнела неговото искане, това можело да й струва живота.

Саул нетърпеливо й заявил, че не я грози никаква опасност, той сам щял да се погрижи за това. Тя хитричко се съгласила и го подпитала кого да му извика. „Самуила ми извикай!“ — заповядал й Саул, което вече силно подплашило вещерката, защото тя знаела, че това е главният им враг. Сега тя по-внимателно се вгледала в среднощния посетител и този път познала царя. Завайкала се двойно поизплашена, че й правят клопка: „Ти си Саул! Защо ме излъга?“

Саул все пак успял да я успокои, уверявайки я, че се ползва от неговата царска милост и ясновидката плахо се заела с похватите си, чрез които викала духовете. Пила от билката, дето вряла на печката, загледала се неподвижно в празното пространство, скоро лицето й подивяло и се разкривило, очите й се обърнали, а загубилият съвсем търпението си Саул я запитал какво вижда. Тя му прошепнала с пресъхнали от питието устни: „Виждам като че ли Бог излиза от земята.“ Саул поискал да узнае как той изглежда и дали иде по неговото повикване, а вещерката му отвърнала, че от земята излизал престарял мъж, облечен в дълга до петите плащеница. Разбира се, тя никога не била виждала Самуила, но възбуденият Саул паднал на колене с вика „Това е самият Самуил!“.

Съглеждайки царя в такова унизително положение, ясновидката решила, че сега е моментът да отмъсти за всичките си посестрими, дето бил ги прогонил в изгнание. И му заговорила строго с корема си, който издавал старешки мъжки глас:

— Защо ме безпокоиш да излизам от гроба си?

Саул отвърнал в плачлива молитва:

— Много ми е мъчно! Филистимяните се канят да ме нападнат, а Господ отстъпи от мен и вече не ми отговаря ни чрез пророци, ни чрез видения. Затова те извиках, да ме научиш какво да правя.

Ясновидката знаела, че филистимяните са десет пъти повече, из село все за това се говорело, а била и чувала, че полуделият и свиреп Самуил бил се отвърнал от Саула, защото той не изпълнил неговата заповед да избие всички врачки и още приживе бил избрал да го замести Давид. Затова отмъстителният й корем избълвал в стила на гневния праведник Самуил:

— Как смееш ти, от когото Господ е отстъпил, да просиш съвет от мене, Божия пророк! Ти не си достоен нито за Господа, нито за мене, защото си непокорен. Аз вече ти подсказах, защото чрез моите уста Господ оповестява решенията си. Той ще отнеме царството от твоите ръце и ще го даде в ръцете на Давид. Сега вече ще се изпълни неговото пророчество. Идващият ден ще донесе разгром на твоите войски, а ти и твоите синове до вечерта ще дойдете при мен в преизподнята.

С тази ужасна заплаха ясновидката се изправила от ложето си, скришом докоснала с пламъчето на вощеницата си стената, край която лежала. Стената пламнала, а насред зловещите й пламъци се очертали разни черни духове, които, танцувайки някакъв дяволски танц, се прибирали в ада.

Пророчеството, произнесено от корема на ясновидката от Аендор, било лесно за сбъдване. Всеки можел да предскаже, че десет пъти по-многочислената войска ще победи, а имащите да си отмъщават филистимяни, чиято държава Саул често-често разбойнически нападал, ще убият и него, и синовете му, които били не по-малки фукльовци от баща си…

Забраната си била забрана, но тя накарала мъжете в много страни да се изхитрят и, прогонвайки жените-врачки, да си назначават мъже, които да им вършат същата работа. Наричали ги различно: шамани, магьосници, жреци, оракули, но техниката им била същата, защото те тайно я били научили от жените-вещерки. Па и от кого другиго да я научат? Само тук и там някой с по-богато въображение доизмислял нова хватка или откривал нова билка я за лечение, я за викане на мъртвите от гроба им. Но най-вече, за да дават кураж на мъжете преди боя с ония, които били обявили за свои врагове. Обикновено — техните съседи. Защото мъжете все така напирали да объркват съдбините на света с идиотските си междуособици.

А тайната битка за власт между жените и мъжете сигурно ще продължи още дълго занапред, още дълго те ще продължават да предсказват бъдещето на наивниците и да викат духовете на техните близки. А вярващи винаги ще се намират.