Любен Дилов
Библията на Лилит (29) (Книга от Долната земя)

18. Разговор с Лилит

Поместваме единствения писмен документ, останал от нашата прамайка Лилит, доколкото иначе всичко в нашата обща древна история е изтъкано от митове и легенди. Включваме го тук не защото вярваме в документалността му повече, отколкото в митовете и легендите; по времето, когато трябва да е воден, още не е имало писменост. Прамайка ни Лилит е разговаряла с една от многочислените си правнучки, проявила вредната в случая скромност да не назове името си. Тя го била разказала на своята внучка, тя на внучка си и така нататък, докато някой се сетил да запише устното предание. Така разговорът се превръща също в мит и легенда, а неговото звучене ни кара да се съмняваме в достоверността му. По някое време много се е спекулирало с легендите за нашата прамайка и е възможно това също да е някаква фалшификация.

Все едно дали е мит и от коя епоха е обаче, този разговор подкрепя основния ни възглед, че жената е по-важната в тази Вселена от мъжа и притежава пълното право да смята мъжа за част от себе си. Тази част е създадена като допълнение за нея, но стои извън нея, за да притежава известна самостоятелност в действията, което именно я прави и по-забавна с лутаниците си да търси своята независимост, да воюва за самостоятелност и първенство.

С тази част жената може да ражда, може да си прави удоволствието да й се кара, да я заставя да й слугува, да се забавлява с нея, може да настоява да търпи капризите й, същевременно да не я разбира. Жената не допуска мъжът да я разбере. Тя няма интерес да му позволи това, пък и като че ли сама не се разбира, както не разбира и света, в който е попаднала, а това често я хвърля безпомощна в ръцете на мъжа. Защото тя усеща, че в самата нея има нещо, което не й е подвластно, но непрекъснато диктува поведението й.

Заложеният в жената от Богинята-майка смисъл е недостъпен за разбиране от човека, а то допълнително ни кара да включим този разговор в нашия сборник с надеждата да ни се разкрие поне частица от скритото за нас.

НЯКОЯ ОТ ВНУЧКИТЕ: Разкажи ми нещо за себе си, бабо! Как си живяла, каква мъдрост си извлякла от живота си.

ЛИЛИТ: Никаква мъдрост не съм извличала, дъще, щото мъдростта не може да научи другиго на нещо, ако не е стигнал самичък до нея.

ВНУЧКАТА: Имала си, разправят, много мъже. Когото си си пожелавала, все си го имала.

ЛИЛИТ: Виж, това дето го добави, прави нещата по-верни! Не съм лягала с мъж, когото не съм искала. Такъв грях нямам. Пък бях и достатъчно ячка, да не позволявам да ме насилват. Щото мъжът си е насилник по нрав. Ева сама тласкаше себе си и своето потомство към мъжкото робство.

ВНУЧКАТА: Значи смяташ мъжете за поробители?

ЛИЛИТ: Те няма какво друго да правят, когато не са съпрузи, освен да се състезават пред жените. Затова решиха, че тяхната мъжественост се съдържа не другаде, а в насилието и властта. И благородството според тях е да се правиш на бабаит и да надуваш перките си. Но на доста жени се харесва да се бият заради тях и така се утвърждава несвършващата жестокост на човешкия род, неговата насилническа природа. Това, комай, е единственото прозрение, дето съм направила през дългия си живот.

ВНУЧКАТА: Сърдиш ли се на човешкия род? Не видя ли и нещо добро в него?

ЛИЛИТ: Хубаво нещо например е жената с дете на ръце. Всичко друго е сбъркано. Не знам дали още Богинята-майка не е сгрешила, когато ни създавала, но без равнопоставеност на жената няма същинска свобода.

ВНУЧКАТА: Прозвуча доста богохулно!

ЛИЛИТ: Е, на човека е дадено да се съмнява дори в постъпките на оная, дето го е създала. Иначе няма да е човек, а послушник.

ВНУЧКАТА: Бабо ма, я си признай, колко мъже си имала?

ЛИЛИТ: Сигурно и Богинята-майка не знае техния точен брой. Онова, откъдето сте излезли всичките вие, беше доста напористо. Правеше ме любвеобилна и изобретателна, да не кажа ненаситна. Но мъжете, които са били с мен, се различават от другите. Като шарените овце сред белите. Аз ги учех да не бъдат толкова себични в любовта, да бъдат нежни и добри към жените, заедно с мен да измислят нещата, които и на двама ни са приятни.

ВНУЧКАТА: Знаеш ли поне децата ти от кои мъже са?

ЛИЛИТ: Ако понапъна мозъка си, колкото и да е остарял, сигурно ще си спомня. Важното е децата да са от различни мъже, та да има разнообразие в характера и вида им. Човечеството трябва да бъде различно и по цвят, и по нрав.

ВНУЧКАТА: Говориш за разнообразие в любовта — на него ли учеше мъжете? Защото по твое време те явно са били доста примитивни в щенията си. Все някой трябва да ги е научил да се сдържат, по-бавно да я карат, да се прекъсват, повечко да уважават жените като партньорки.

ЛИЛИТ: Честичко предпочитах да бъда аз отгоре. Вярно, изморявах се повечко, но така показвах на мъжете къде им е мястото. Щото са свикнали все те да бъдат отгоре, а тоя им навик ги кара да си въобразяват, че могат да правят с нас каквото си щат, че те са господарите. Докато единствената човешка поза е жената да бъде отгоре, другото и животните го правят.

ВНУЧКАТА: Но не става ли винаги така, както мъжете искат? Все пак са водещите, а за да бъдат водещи, се нуждаят от самочувствие.

ЛИЛИТ: Обикновено това, което иска мъжът, го иска и жената. Само че била приучвана да не го показва. Било неморално да проявява тя желанията си, да бъде първа и така нататък. Затова все се представя за изнасилена или прелъстена, или заблудена. Открай време на мъжа все това се искало: да насилва жената или поне да я съблазни, така му било по-сладко. Па и на самите жени понякога им е по-сладко да бъдат изнасилвани, та им е по-изгодно мъжът да носи вината. Ето по този начин жените са се научили да се преструват пред мъжете, пък мъжете с готовност им вярвали. Иначе ги измъчват разни ревности. Въобразяват си, че предишните ти мъже са били по-силни и повече можещи или са им били по-големи ония работи, дето са влизали с тях в теб. Затова са измислили и тая история с девствеността. Нали ти казах, те са като самците при животните, вечно са съперници. Е, вярно, има и известна разлика, но не тя е важната! Най-важното е истински да ти се иска от мъжа, с когото си легнала.

ВНУЧКАТА: Значи само това те е ръководело?

ЛИЛИТ: Ще ти кажа, чедо, и от мен да го запомниш! Човекът е станал човек, когато Богинята-майка го е направила да ламти за разнообразие и с повечко части от тялото си да разбужда щението у себе си и у жената. Затова именно него трябва да поддържаме живо. Иначе си е едно и също и скоро ти доскучава и ти се прищява да пуснеш следващия в постелята си.

ВНУЧКАТА: Разправят още, че ти си съблазнявала мъжете. Направо при тях си ходела.

ЛИЛИТ: Вече ти казах, дъще, било е премислено мое действие. Да покажа на мъжа, че жената е по-важната, защото тя ражда живота, докато мъжът е само средство за неговото съхраняване, обогатяване и негова украса. Такова е истинското призвание на мъжете, не да се трепят един друг, за да се перчат пред жените. Стига са си въобразявали тия мъже-насилници, че побеждават и жената. Исках да им отворя очите, че жената отива само при онзи, когото предварително си е избрала. Другото е или просташко изнасилване, или преструвка.

ВНУЧКАТА: А как ги избираше, ма бабо?

ЛИЛИТ: Как става истинският избор, само Богинята-майка може да каже. Тя е вложила у всичко живо един тайнствен механизъм, който определя най-подходящата двойка за успешното продължение на вида. Добре, ама шантавият човешки род си е измислил стотици начини да обезсилва този божествен механизъм: чрез насилие над жената, чрез навика, чрез богатството на мъжа или според кадърността на жената да бъде полезна на полето и в домакинството, тоест, пак като слугиня. Иначе изборът си е избор на жената, а тя трябва винаги да слуша сърцето си, за да не сбърка.

Аз честичко се влюбвах, дъще, и винаги слушах сърцето си, а то ме насочваше към различни мъже. Веднъж те бяха яки самци, с изпъкнали гръдни мускули и корава снага, чиято гъвкава сила те мамеше да се слееш с нея. Но пък мозъкът им беше колкото на петли и си знаеха само едно — да скачат върху тебе. Те обаче най-бързо ме уморяваха и ми омръзваха, та почвах да копнея за нежния мъж с изтънчени черти на лицето и сравнително крехки мускули, които избягват сблъсъка с чужди мъжки мускули, а големият им ум ги учеше как да правят това. Щедрост ли е било, не знам, но ме умиляваше тяхната грижовност, готовността им да ми се покоряват безпрекословно, въпреки ума си. Затова им дарявах мъжко самочувствие. Щеше ми се да ги приласкавам, да ги милвам, да им внушавам, че съм само тяхна, защото са ме победили и покорили. Изобщо такава власт над себе си ми даваха, че не можех да не им се покоря…

До появата на следващия мъж! Неговата миризма отдалеч нахлуваше в ноздрите ми и размътваше моя мозък, та чак коленете ми омекваха. Това беше миризмата на мръсна мъжка пот. Мирисът им приличаше на миризмата на конска пот и на кал. Което може да е и доказателството, че Богинята-майка действително от кал ни е направила. Сигурно затова и къпаният мъж винаги ми е приличал на пеперуда, на която груба ръка е изтрила прашеца от крилата. Става ми жал за такива мъже, като деца събуждат майчинските ми чувства. Безпомощен е такъв мъж и никога не може да бъде насилник. Обаче много често къпаните са излизали по-мъжествени любовници от самците, влюбени само в мускулите си. Били са по-внимателни с мен и са проявявали повече готовност за разнообразие, защото са се нажадували да ги удостоиш с вниманието си. Къпаните като че ли повече ценят жената, готови са дълго да страдат заради нея, да й бъдат верни и да търпят нейните капризи…

Изобщо, мило дете, първият поглед при избора, комай, е единствената изява на тайнствения механизъм, дето Богинята-майка е заложила в човека. Първият поглед, който не ти дава да заспиш, защото си познала избраника си и те е страх да не се разминеш с него. Той те заставя да тичаш с всички сили срещу избраника си, да не избираш мястото, където ще му легнеш, за да създадете потомство, дори в калта да е! В оная кал, от която всички сме създадени…

Тук „разговорът“ свършва, ако изобщо се е състоял, а не е бил измислен от някого си, чието въображение е било точно толкова силно, колкото и умението му да наблюдава хората. Допускаме дори, че жените са го измислили, за да оправдаят себе си пред мъжете. Резултатът обаче и през вековете си е останал нищожен, което може би потвърждава безплодието на всякакви приказки, изричани и по-късно по повод привличането между жената и мъжа. И тайнственият механизъм за избор на партньорите. И вечните упреци, стрелкащи се между двамата. Доказва го още трагичната съдба на нашата прамайка Лилит, превърната от хорското злословие в демон на злото. Тя става жертва на двойна отмъстителност: на мъжете без самочувствие и на ония жени, приучени да се отричат от огъня, заложен в тях от Богинята-майка, за да го пожертват пред олтара на мъжката себичност.

Себичността също е от Богинята-майка и ни е дадена да оцеляваме като индивиди, но е вредна в привличането между жената и мъжа, назовано на всички земни езици еднакво неопределено ЛЮБОВ.