Сан Антонио
Гаджетата имат нежна кожа (4)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Един адютант, тънък като велосипедна спица, с очи, сини като южните морета, и с мустачки като спирала за мигли, ме въвежда в кабинета на майор Паркингс.

Последният става и идва към мен с протегната ръка.

— Поздравления, комисаре, ето една добре свършена работа, както казвате вие. Добавихте още една глава към вашата легенда.

— Оставете — казвам му, като се усмихвам.

— Тогава малко рай^[1]?

— Олрайт, бих предпочел това.

Той отпушва една бутилка с интересна форма и цвят. Налива ми пълна чаша, без вода. Което доказва, че той оценява стомаха ми наравно с моите способности.

— Изглежда, че с вас сте довели двама души. Един офицер от Гестапо — вече е в килията — и една млада жена, за чиято личност знам твърде малко неща…

— О, тя няма нищо общо с бачкането, майоре-твърдя. — Това е едно гадже, желаещо ми доброто. Стана ми мания да си водя по едно след всяко пътуване.

Той се усмихва.

— Пустото му момче! — мърмори той. — Много ли срещнахте такива… гаджета по време на вашата мисия?

— Три — казвам. — Две са мъртви, убити от нацистки куршуми. Тази година, майоре, гаджетата имат нежна кожа.