Нора Робъртс
Среща с огъня (16)

Петнадесета глава

„Подло копеле!“ Никой не бе успявал да я възбуди така освен… „Освен Сам Лоугън“, призна тя пред себе си.

Сега бе още по-изкусен съблазнител. Но и тя вече умееше да обуздава сексуалните си пориви, за разлика от някога.

Беше имала и други връзки, но кратки и редки. С течение на времето се бе убедила, че макар и да й е забавно да флиртува, не се чувства щастлива или удовлетворена, след като е преспала с мъж.

Затова бе престанала с кратките флиртове. Решението й бе продиктувано по-скоро от здрав разум, отколкото от емоции. Вместо да хаби енергия за физически удоволствия, тя я бе насочила към дарбата си. Знаеше, че през този период на въздържание е развила най-много способностите си.

Нямаше причина да не постъпи така и сега. Не бе спала със Сам от повече от две седмици и това й се струваше най-логичният избор.

Всъщност бе твърде заета, за да мисли за него, за секс и защо той винаги прекратяваше любовната игра след влудяваща прелюдия.

— Не беше нужно да се връщаш — каза тя на Нел, докато пренареждаше масите в кафенето.

— Сама пожелах да се върна. Вълнувам се за утрешната среща не по-малко от теб. Ще донеса онзи стол.

— Не. Няма да вдигаш нищо тежко. Точка! — докато сама подреждаше столовете, Миа ритна онзи, на който бе седнала Рипли. — Размърдай си задника и помогни.

— Хей, ти не ми плащаш! Просто се мотая тук, за да не се пречкам у дома, докато трае онзи мъжкарски ритуал за сближаване край барбекюто. Дано Мак не гръмне нещо.

— Скарата е на дървени въглища — напомни й Нел. — Въглищата не експлодират.

— Не познаваш мъжа ми, както го познавам аз.

— Тримата заедно все някак ще се справят с няколко пържоли — но Нел си спомни за сандвичите, които Зак бе пекъл веднъж на терасата, и потръпна. — Но Бог да пази горката ти кухня.

— Това е най-малкото ми притеснение — Рипли кръстоса глезените си, протегна се и с насмешка проследи с поглед Миа, която продължаваше да променя подредбата на масите. — Какво й става? — посочи с палец към Миа. — Явно са я налегнали много грижи. Виждаш ли бръчката между веждите й? Нещо я е ядосало.

— Нямам бръчка между веждите — суетността накара Миа да я изглади. — И не съм ядосана. Може би просто съм малко напрегната.

— Затова барбекюто е толкова добра идея — Нел заобиколи витрината на бара и нехайно заигра с екземпляр от брошурата за представянето на новата книга. — Ще си починеш, ще прекараш една вечер с приятели и утре ще бъдеш бодра. Радвам се, че Сам предложи това.

— Той все измисля по нещо — отбеляза Миа и Рипли и Нел доловиха язвителна нотка в гласа й.

— Е, как беше концертът на плажа онази вечер? — попита Рипли.

— Хареса ми.

— А плуването на лунна светлина след фойерверките на Четвърти юли?

— Супер.

— Виждаш ли? — Рипли кимна на Нел. — Казах ти, че е сърдита.

— Не съм сърдита — Миа гневно стовари стола, който носеше. — Скандал ли искаш?

— Не, искам една бира — отвърна Рипли и отиде в кухнята да се самообслужи.

— Ще бъде страхотно, Миа — готова да я утеши, Нел се зае да подрежда книги. — Тук ще стане красиво, когато доставят цветята утре. И с напитките всичко е под контрол. Почакай да видиш тортата.

— Не се безпокоя за цветята или напитките.

— Когато видиш как прииждат клиенти, ще се успокоиш.

— Не се тревожа и за клиентите, или поне не повече отколкото е нормално — Миа се отпусна на един стол, — но Рипли е права. Сърдита съм.

— Това признание ли е? — попита Рипли, когато се върна с бирата си.

— О, я млъквай! — Миа прокара ръка през косите си. — Той използва секс. Или по-скоро — липсата на секс, за да ме върти на пръста си. Пикници на свещи! Плуване на лунна светлина. Дълги разходки! През ден изпраща цветя.

— Но никакъв секс?

Миа стрелна Рипли с поглед.

— Има страхотна прелюдия — промърмори тя. — А после ме зарязва на прага ми и си тръгва. На следващия ден получавам цветя. Обажда се всеки ден. А два пъти се прибрах и открих малък подарък пред вратата: саксия с розмарин във формата на сърце и малък керамичен дракон. Когато излизаме заедно, е невероятно чаровен.

— Негодник! — Рипли удари с ръка по масата. — Разиграва те.

— Използва секса — оплака се Миа.

— Не, не е така — със замечтана усмивка Нел погали косите на Миа. — Сексът няма нищо общо. Използва романтика. Ухажва те.

— Не е вярно.

— Цветя, свещи, дълги разходки, малки хитри подаръци — Нел свиваше по един пръст, докато изброяваше. — Време и внимание — това според мен представлява ухажването.

— Със Сам сме преминали етапа на ухажването преди години. Тогава нямаше цветя и подаръци.

— Може би се опитва да ти се реваншира за тогава.

— Няма за какво да ми се реваншира. Не желая да се реваншира — стана и нервно запристъпва към вратите на терасата, за да ги затвори. — Той също не си пада по старомодни кавалерски жестове. Иска само… — „именно в това е проблемът“, осъзна Миа. Нямаше ясна представа какво иска Сам този път.

— Явно те плаши — тихо се обади Рипли.

— Не — изобщо.

— Никога не си се страхувала от него. Винаги си наясно накъде вървят нещата.

— Все още е така. Знам какво правя и накъде отивам — това не се е променило — но още докато изричаше тези думи, по кожата и пробягаха хладни тръпки.

— Миа — гласът на Нел издаде съчувствие и търпение. — Влюбена ли си още в него?

— Нима мислиш, че бих рискувала да го допусна в сърцето си? Като че ли не знам цената! — по-спокойна, Миа прекоси кафенето и довърши подредбата на книгите. — Осъзнавам отговорността си пред този остров, жителите му и дарбата си. Любовта за мен е невъзможна. Не бих издържала отново, а трябва да оцелея, за да срещна съдбата си.

— А ако той е съдбата ти?

— Някога вярвах в това. Сгреших. Когато настъпи моментът, кръгът ще устои.

 

 

До къщата на склона тримата мъже гледаха пламъците под скарата като племенни вождове, застанали до свещения огън.

— Става страхотно! — отбеляза Зак и кимна на Сам. — Виждаш ли? Казах ти, че ще се справим по старата американска технология. Не бяха необходими никакви факирски номера.

— Старата американска технология — прозина се Сам. — Цял чувал въглища и два литра запалителна течност.

— Не съм виновен, че скарата му е повредена.

— Съвсем нова е — възрази Мак. — За първи път я ползвам.

— Затова се нуждае от силен огън. Да се изпече — Зак пресуши бирата си.

Мак с тъга гледаше как лъскавата червена скара потъмнява.

— Ако това нещо се стопи, Рипли ще ме убие.

— От чугун е, по дяволите! — Зак побутна леко стойката с крак. — Като стана дума за Рип, къде се бавят те, за Бога?

— Идват насам — отвърна Сам и Зак го погледна намръщено. — Направих малък факирски номер. Държа винаги да знам къде е Миа. Откакто нашият гениален учен засече онези показания около къщата, стоя настроен на нейната вълна.

— Ако узнае, ще те пребие — отбеляза Зак.

— Няма да узнае. Когато става въпрос за мен, няма ясни видения. Не желае да ме разбере, а е невероятно трудно да накараш Миа да направи нещо, което не желае.

— Как вървят нещата между вас?

Сам подозрително изгледа Мак, докато отпиваше бира.

— Това личен интерес ли е или професионален?

— Бих казал — и двете.

— Добре. Засега съм доволен. Харесва ми да я озадачавам. Характерът й е много по-сложен, отколкото преди време, и е по-интересно, отколкото очаквах, да опозная всичките й страни.

Зак се почеса по брадичката:

— Нали няма да се впуснете във философски разговор за зрелите връзки, изследването на духовните взаимоотношения и други подобни глупости…

— Шшт! Идват — Мак посочи към светлините на фарове по неасфалтирания път. — Да се престорим, че знаем какво правим.

Люси, която се бе изтегнала на площадката, скочи и префуча надолу по стълбите, следвана на няколко сантиметра от Мълдър.

— Хубави жени — каза Зак, — две добри кучета и няколко пържоли. Какво повече ни е нужно?

 

 

Пържолите бяха прегорели, а картофите — леко сурови, но всички хапнаха с апетит на площадката, където горяха свещи и откъм прозорците се носеше музика.

Сам вдигна бутилка вино и понечи да долее почти празната чаша на Миа, но тя поклати глава и я захлупи с дланта си.

— Не, ще шофирам. А и утре трябва да бъда с бистър ум.

— Ще намина сутринта да помогна с подредбата.

— Няма нужда. Повечето работа е свършена, а и утре имаме предостатъчно време. Вече записах тридесет и осем заявки за екземпляри от луксозното издание. Интересът продължава и клиентите си поръчват дори от старите й книги. Утре програмата й ще бъде много натоварена. Предполагам, че тя… — Миа замълча, като видя лицето на Нел. Стана неспокойна и се надигна от стола си. — Нел?

— Бебето ритна — изразът на уплаха бе изместен от удивление. — Усетих бебето. Движение вътре в мен — Нел се засмя и поглади корема си. — Толкова бързо и силно. Зак — хвана ръката му и я притисна към себе си. — Нашето бебе помръдна.

— Искаш ли да си полегнеш?

— Не — тя скочи и го задърпа за ръката. — Искам да танцувам.

— Да танцуваш?

— Да! Потанцувай с мен! — обви ръце около врата му. — И с Джон.

— Не знаем дали е момче — обзет от обич, Зак оборна талията й, повдигна я на пръсти и я притисна. — Може да е момиче. Тогава ще се казва Ребека.

— Охо! Разнежиха се — преди моментът да отмине, Рипли подаде ръка на Мак: — Хайде и ние да танцуваме!

— Някой ще пострада — промърмори той.

Сам ги погледа няколко мига и докосна ръката на Миа:

— Някога бяхме добри.

— М-м? — тя гледаше Нел с толкова тъжно изражение, че сърцето му се сви. По миглите и блестяха сълзи, а в очите й се четеше любов и копнеж.

— Може ли? — изправи се, хванал ръката й. — Бяхме добра танцова двойка. Да видим дали все още ни бива.

Импулсивно я повлече по стъпалата към брега. След това я завъртя, докато се отдалечи на крачка от него, и рязко я притегли обратно. Ръката й инстинктивно се озова около врата му и телата им се притиснаха.

— О, да! — Сам плъзна ръце към ханша й и започна да се поклаща в такт с нея. — Все още сме добри.

Беше изминало дълго време, но тя не бе забравила движенията му, ритъма му. Помнеше и безкрайната наслада, която бе изпитвала, докато танцуваха заедно. Не устоя на изкушението и свали обувките си. Под краката им се разхвърча пясък, докато подскачаха и се въртяха.

Някога за тях танцът бе весел и невинен ритуал на сближаване. Изблици на енергия, синхрон, очакване.

Миа чуваше музиката не само с ушите си. Долавяше я в допира на ръката му до гърба си, в преплитането на пръстите им и в собственото си тяло.

Когато Сам я повдигна от земята, тя наведе глава назад и избухна в смях. За пръв път от десетилетие го прегърна с искрена, чиста обич.

Аплодисментите и подсвиркванията откъм площадката я накараха да извърне глава и когато бузата й докосна слепоочието му, затаи дъх.

— Казах ти, че винаги са се правили на велики — Рипли, широко усмихната, побутна Мак с лакът.

— Хей, не е нужно да търпим подобни подмятания. Ела!

Сам хвана ръката на Миа и хукна към стъпалата за плажа така бързо, че тя едва го настигна.

— Почакай! Ще се пребием.

— Ще те нося — за да й докаже, той я вдигна на ръце и я завъртя. — Какво ще кажеш да поплуваме?

— Не!

— Добре, тогава ще танцуваме — остави я да стъпи на земята и я притисна в прегръдката си под бавните, съблазнителни звуци на „Море от любов“, които изпълваха въздуха над брега.

— Тази е стара — отбеляза Миа.

— Класическа — поправи я той. — Промяна на темпото.

Зарови лице в косите й, докато се въртяха в кръг на пясъка. Сърцето й биеше учестено до неговото. Тя се повдигна на пръсти, чувствено се изви към него и под лунната светлина силуетите им се съединиха.

Сам се унесе в спомени и всички образи и форми в паметта му се сляха.

— Все още ли организират танцови забави в училищния физкултурен салон?

— Да.

— И хлапетата все още се усамотяват навън?

— Предполагам. Да си представим — прокара устни по брадичката й, преди да я целуне — Върни се с мен там.

Преди да разбере какво става и да възрази, Миа усети, че се носи във вихър. След миг вече не танцуваха върху пясъка, а стояха, прегърнати, под стряхата до физкултурния салон и есенният вятър разнасяше ухание на сухи листа.

От сградата отекваше какофония от звуци на барабани и китари. Ръцете й докосваха яката на изтърканото му кожено яке и топлите му меки коси.

Тялото й бе по-слабо, а неговите устни — по-неопитни, но тя отвръщаше на ласките им.

Пламъкът на любовта ослепително сияеше в нея.

Несъзнателно прошепна името му и бе готова да му обещае всичко.

Но в тялото й се надигна пулсираща болка, която изведнъж я върна в действителността. Задъхана, тя го отблъсна.

— По дяволите! Не беше честно.

— Права си. Извинявай — беше замаян. За миг отново усети свежестта на есенния полъх във влажния летен въздух. — Не беше честно. Направих го, без да мисля. Не си отивай.

Докосна слепоочията й, когато тя му обърна гръб.

Не бе планирал това и трябваше да намери начин да овладее импулса, който ги бе пренесъл в миналото. Откъде би могъл да знае какво ще изпита, когато отново долови у нея някогашната чиста и безрезервна любов?

Самият той се бе отказал от нея и може би никога вече нямаше да я има.

Когато се опомни, видя я, застанала на ръба на склона със скръстени ръце, загледана в нощното небе.

— Миа — приближи се, но не я докосна. Знаеше, че ако го стори, единият от двамата ще полудее. — Нямам никакво извинение за това, че те манипулирах по такъв начин. Мога само да кажа, че не съм имал съзнателно намерение.

— Ти ме нарани. Сам.

— Знам — „както и себе си“, помисли си той. — Едва ли мога да си представя колко си страдала.

— Времето не може да бъде заличено. А и не бива — обърна се към него и бледото й лице се открои в нощта. — Не искам да се връщам към изживяванията на онова момиче и онова момче. Не искам да се отказвам от всичко, което съм постигнала.

— Не бих променил нищо в теб. Ти си най-забележителната жена, която познавам.

— Лесно е да го кажеш.

— Не, не е. Не съм предполагал, че съм способен да изрека тези думи. Миа…

Но когато протегна ръка към нея, тя отново му обърна гръб. След това застина, с поглед, прикован в синкавата светлина, която струеше от пещерата.

— Престани! Прекаляваш.

Щом зърна сиянието, той докосна Миа, за да я накара да му повярва.

— Не правя нищо. Почакай тук!

Втурна се пред нея и бързо закрачи към пещерата. Спря се едва на входа, когато светлината го обгърна. Усети как Миа го настигна и застана до него, но и двамата останаха безмълвно загледани вътре.

Сред нежното синьо сияние се виждала тъмни, неподвижни сенки. Изплуваха два силуета, които приличаха на статуи, изваяни от самата светлина.

След миг двата образа започнаха да дишат.

Мъжът бе невероятно красив. По мускулестото му голо тяло проблясваха капки вода. Имаше лъскави черни коси, които се спускаха до раменете му, когато се протегна в съня си.

Жената бе прелестна. Висока и стройна, загърната с черно наметало, тя стоеше до него и го гледаше. Качулката й падна назад и по гърба й се разпиляха огненочервени къдрици, стигащи до талията й.

Държеше в ръце кожа, черна като катран и все още влажна от морската вода.

Тя се обърна и Миа видя лице, което бе копие на нейното, а кожата му сияеше, сякаш под нея горяха безброй свещи.

— Любовта — заговори жената на име Огън — невинаги се подчинява на разума — приближи се към тях и залюля кожата в прегръдката си като дете. — В нея няма условия и скрупули — потърка буза в кожата и излезе от пещерата. — Остава по-малко време, отколкото мислиш.

Миа вдигна ръка, спокойно и уверено:

— Мамо?

Онази, която се наричаше Огън, се спря и красотата й засия, когато се усмихна:

— Дъще.

— Няма да те предам.

— Не мисли за мен — прокара пръст по бузата на Миа и тя почувства топлина. — Не предавай себе си. Ти си по-силна от мен — извърна глава към пещерата. — Твърде често забравяш, че в теб е и неговата сила — притисна кожата към гърдите си и се обърна, докато очите й срещнаха погледа на Сам. — Както и моята — в теб — запристъпва по пясъка. — Мракът дебне.

Жената изчезна като дим. Светлината в пещерата затрептя и угасна.

— Усещам мириса й — Миа разтвори шепи във въздуха, като под струя вода, с която ги напълни и наплиска лицето си. — Лавандула и розмарин. Видя ли амулета й?

Сам повдигна медальона от сребро и слънчев камък, който висеше на верижка на шията й.

— Този. Както докато гледах лицето й, виждах твоето — каза той и повдигна брадичката й.

— Трябва да помисля върху доста неща — Миа понечи да си тръгне, но нещо привлече погледа и нагоре. По ръба на яркия лунен диск се появи черна мъгла.

— Задава се беда — прошепна тя и секунди след като изрече тези думи се чу вой.

Мъглата се разстла над морето, запълзя по пясъка и сред нея закрачи вълкът с бяла пентаграма върху черната козина и с оголени зъби.

За втори път Сам мина покрай Миа и застана пред нея. Прикри я с тялото си като с щит.

— Върви, прибери се в къщата!

— Няма да избягам — тя пристъпи напред и се изправи с лице срещу вълка, който се приближаваше. Нямаше време да събере кръга си и сама започна заклинанието.

— Вихър нека се върти, грохот нека зазвучи, да треперят дълбини, да се извисят вълни — разпери ръце сред бурята, която се развихри около нея и разпя косите й като огненочервени въжета. Гласът й раздвижи тихите вълни в залива и те се надигнаха, все по-високи при всеки тласък.

Отекна тътен.

— Стихийна ярост разпали, в стена морето превърни! От пламък, който в мен гори, светъл кръг ще заискри. Зова теб, рожбата на мрака, моят огън тук те чака.

В небето се появи огнено кълбо, което профуча по тъмния свод като комета. Миг преди то да се разбие в земята, Миа видя как черният вълк се оттегли в мъглата и се скри.

— Страхливец! — извика тя и се наслади на собствената си сила.

— Миа — гласът на Сам бе напълно спокоен. — Можеш ли да спреш това?

— Току-що го прогоних.

— Не, скъпа. Вълната.

— Аха.

Миа погледна водната стена, висока пет метра, която се приближаваше, тласкана от зловещия вятър. Протегна ръце напред и съсредоточи силата си в тях — като насочен револвер. Тя заструи от пръстите й. Вълната се превърна в безброй сребристи капки, които паднаха над повърхността и брега като хладен дъжд и обляха косите и кожата й, докато събираше вихрушката в шепите си.

Нощта отново стана кристално ясна и полъхна бриз, нежен като фея.

Тя наведе глава назад и си пое дълбоко дъх. Почувства как силата изпълни кръвта й като поток от топлина.

— Е, дадох му да разбере, а?

Сам все още притискаше рамото й, където бе сложил ръката си още щом бе застанала до него.

— Откога правиш тази магия?

— Всъщност за пръв път успявам да я осъществя. Бих казала, че беше… — засмя се — … по-вълнуващо от секс.

Чу викове и стъпки на тичащи хора откъм склона и побърза да успокои приятелите си.

 

 

— Сигурна ли си, че си добре?

Миа хвана ласкавата ръка на Нел.

— Добре съм.

— Е, бих пийнала нещо — Рипли отвори бутилка бира и се обърна към Миа: — А ти?

— Не, благодаря — вече се чувстваше достатъчно опиянена.

— Лимонада за бъдещата майка? — Рипли наля чаша. — Седни най-сетне, Нел. Притесняваш ме.

— Да отидем да видим какво правят.

— О, нека ги оставим да си поиграят с онези джаджи — Рипли нервно закрачи по площадката. Мак и другите мъже бяха занесли уредите му на брега. Чак до къщата се чуваше пиукане и пищене.

— Беше страхотна магия, Гленда! Как се почувства?

Миа дяволито сви устни:

— Представи си: като при кулминация. И все пак ми се искаше още.

— Зак ще има голям късмет тази вечер — засмя се Нел, но веднага стана сериозна: — Как можем да стоим тук и да си говорим за секс? Беше ужасно, Миа! Не можехме да дойдем при теб. Вятърът, който предизвика, се надигна като торнадо.

— Не приличаше на приятен летен бриз. Но вие достигнахте до мен. Почувствах ви — подпря се на парапета, наведе се напред и вдигна поглед към небето. — Сякаш в мен биеха хиляди сърца. В главата ми звучаха хиляда гласове. Всяка клетка на тялото ми, всеки мускул и всяка капка кръв бяха изпълнени с живот. Когато ме погледна… — Миа се завъртя. — Когато ме погледна, звярът се изплаши.

— Може би това е краят — предположи Нел.

Миа поклати глава:

— Не, все още не.

— Независимо дали всичко е свършило или не, трябва да призная едно — Рипли допи бирата си. — Не знаех, че притежаваш толкова голяма сила, а те познавам, откакто се помпя. След като видях това, което стана тази вечер, по-добре разбирам защо винаги си била толкова прецизна и внимателна. Носиш огнен заряд.

— Това комплимент ли е?

— Просто извод и предупреждение. Следващия път ни изчакай — Рипли събра трите празни бутилки от масата. — Край на забавленията. Да видим какво са открили Мак и приятел четата му.

 

 

На брега Мак бе разпилял сензорите и мониторите си и навсякъде се въргаляха кабели. Седеше на земята и чукаше по клавиатурата на лаптопа си.

Сам се бе поизпотил при пренасянето на апаратурата, но чувстваше нужда от нещо, изискващо повече усилие, за да се освободи от излишната енергия.

— Слушай, тези машинки са страхотни, но за какво служат?

— За измерване. Класифициране. Документиране — Мак натисна още няколко клавиша и примигна през очилата си, когато погледна един близък монитор. — Жалко, че не успях да взема камера. По моя преценка онази вълна беше висока пет метра, но това е определяне на око, при това отвисоко.

— Пет метра е добро предположение — спокойно каза Сам. — Това пък е определяне на око отдолу.

— Хм. А… — Мак погледна показанията на термометъра си. — Кажи ми каква беше според теб околната температура в кулминацията на събитието?

Сам хвърли поглед към Зак, който сви рамене.

— Околната температура? Господи, беше горещо!

— Но суха топлина ли беше? — попита Зак и накара Сам да се засмее.

— Има значение — Мак повдигна очилата си и се намръщи. — Стойностите на показателите на околната среда край потока от отрицателна енергия спадат. Става студено. За да възстановя и изчисля йонния баланс и преобладаващата посока на енергията, имам нужда от приблизителни стойности.

— Беше горещо — повтори Сам. — По дяволите, аз съм магьосник, а не метеоролог!

— Много смешно. А сега вземи този сензор и засечи показания там, където падна мълнията. Хей! Ууу! — една от машинките му забръмча като кошер и докато бързаше да се изправи, той едва не се препъна в кабелите. Втурна се към апарата точно когато жените стигнаха до стъпалата. — О, трябваше да се досетя! — кимна и приклекна да види показанията по-отблизо.

— Ще надникна в пещерата — каза Нел на Мак. — Искам да помогна с каквото мога.

Той промърмори и размаха пръст срещу Миа. Тя се засмя и тръгна към него, но спря, щом видя предупредителния му знак да не се приближава повече.

— Мили Боже! — каза Мак. — Погледни това, само погледни! Феноменално е! Правиш ли някакви вътрешни магии? Опитваш ли се да работиш активно в друга насока?

— В момента — не. Защо?

— Показанията са невероятно високи и се долавят в целия район. Винаги си имала високо ниво, дори при почивка, но това е огромно повишение. Почакай, искам да измеря жизнените ти показатели.

Премери кръвното й налягане, телесната й температура и пулса й. Докато отчиташе мозъчните й вълни, другите се събраха около тях.

— Как го правиш? — гласът на Мак бе тих и спокоен.

Миа се наведе към него. Придаде си невинен вид и имитира тона му:

— Кое, Мак?

— Повечето хора биха се пръснали при ниво на енергията като твоето в момента. А жизнените ти показатели са в напълно нормални граници. Седиш тук, съвършено спокойна, вече повече от десет минути.

— Изключително самообладание. Е, беше приятна и забавна вечер, но наистина трябва да си тръгвам — с грациозно движение се изправи и изтръска пясъка от полата си. — Утре ме чака напрегнат ден.

— Защо не останеш да спиш в стаята за гости?

— Няма причина да се безпокоиш за мен, Мак.

— Това не е краят.

— Прав си, не е. Но за тази вечер е достатъчно.