Джоана Линдзи
Съвършен годеник (32)

Глава тридесет и втора

Когато Ричард й предложи да откраднат договора от графа, първата мисъл на Джулия беше „Да“! Перфектното решение! Но тогава той й обясни как щяха да го направят и тя реши, че мъжът е изгубил ума си. Все още мислеше така. Планът бе прекалено рискован!

Затова тя отказа, разбира се, и бе непреклонна по въпроса. Не го бе спасила, за да може да скочи в огъня отново. Той не се ядоса, че тя искаше да се оттегли — определено бе раздразнен, но не и ядосан. За Джулия бе неочаквано, когато същата вечер на вечерята в капитанската кабина Ричард представи плана на приятелите си, за да получи подкрепата им.

След като им разкри намеренията си, Габриел реагира първа:

— Каква чудесна идея и толкова дръзка! Почти ми се иска и аз да участвам!

Дрю се втренчи в жена си:

— Нямаш никакъв шанс! — Тогава хвърли поглед към Джулия, а изражението му бе доста загрижено: — Ти наистина ли се съгласи с това?

— Не, мисля, че е прекалено опасно, особено сега, когато знаем на какво е способен граф Манфорд — отвърна му Джулия.

— Умно момиче — каза Дрю.

Подкрепата на Дрю я накара да признае:

— Считам обаче, че кражбата на договора е добра идея. Просто не смятам, че Ричард и аз трябва да рискуваме да се срещаме с графа отново, за да го постигнем.

— Тогава как ще бъде откраднат? — попита Габриел.

— Мога да наема професионалист за това.

— Истински крадец? — присмя се Ричард и добави: — Мислиш ли, че рекламират контактите си някъде?

Тя го погледна невярващо. Току-що му бе предоставила изход, който би го освободил от каквото и да било участие. Защо не се съгласяваше с нейната версия на плана, с цел да избегнат участието си в кражбата?

Изглежда Джеймс се съгласяваше с нея, когато спомена:

— Крадци се намират лесно, стига да знаеш къде да търсиш. Точно така синът ми Джеръми срещна съпругата си, Дани. Трябваше да наеме крадец и хвана нея в капана, който бе подготвил за крадеца.

Джулия се изненада да чуе този слух потвърден:

— Чувала съм хората да се шегуват, че тя има странна история, но не вярвах да е истина.

— Всъщност е, но не и по нейна вина. Бедното момиче е било откъснато от семейството си, когато отвратителен далечен роднина се опитал да убие нея и семейството й, за да получи така желаната титла. Била съвсем малка и още дори не знаела коя е, когато група млади крадци я намерили и я приютили. Джеръми й помогна да се събере с майка си, която оцеляла след тази трагедия. Разбира се, дотогава беше хлътнал до уши — добави Джеймс с лек смях, — затова нямаше да има значение дали тя е аристократ или не.

— Какъвто бе и твоя случай, нали? — Дрю не можа да се въздържи да не го изтъкне със самодоволна усмивка.

— Затваряй си устата, янки — каза Джеймс с комичен тон. — И двамата знаем, че сестра ти е изключение от всяко правило. И освен това, не е нейна вината, че има варвари за братя.

Джулия внимателно гледаше Ричард, когато се спомена единствената му истинска любов. Изглежда сякаш въобще не забеляза! Въпреки че присъствието на съпруга й в стаята вероятно пораждаше чувството за самосъхранение, което го караше да прикрива чувствата си.

Но Ричард очевидно предпочиташе своя план пред този на Джулия, вероятно защото бе толкова дързък, както отбеляза Габи, и именно това го привличаше. Или може би се чувстваше толкова задължен на Джулия за освобождаването си, че всеки вариант, който не включваше някакъв риск за него, нямаше да премахне в действителност дълга му към нея. Той определено искаше да се отплати. Не можеше да преглътне факта, че й дължеше каквото и да било.

Каквато и да бе причината, изглежда той искаше и друго мнение, за да наклони везните в своя полза, затова се обърна към Охър и го попита:

— Какво мислиш за плана ми?

Охър дори не се замисли и просто отговори:

— Съдбата ще реши този въпрос.

Повечето от присъстващите завъртяха очи със скептицизъм на отговора на Охър, но Ричард изрази несъгласието си:

— Хората определят съдбата, съдбата не взема решения вместо тях.

— Така ли? — отвърна Охър и дори се усмихна: — Тогава е въпрос на тълкуване.

Джулия въздъхна. Едно неутрално мнение, едно в полза на Ричард и едно в нейна полза. Тя се надяваше да реши проблема, като потвърди подкрепата на Джеймс, за която все още не бе много сигурна. Попита го:

— Мислиш ли, че наетият крадец е по-добрият план?

— Не съм казвал това, мила моя. Всъщност е редно да изтъкна, че ако крадецът ти бъде хванат, договорът бързо ще се окаже толкова добре скрит, че няма да види дневна светлина отново. Съжалявам, но все пак трябва да се съглася с нещастника. Удивително е, нали? Човек би си помислил, че мъж, който ламти за чужда съпруга, не би имал смелостта да…

Ричард определено не бе пропуснал споменаването на Джорджина и изръмжа:

— Успя да изясниш мнението си, Малъри!

— Колкото и да ме болеше, ти правех комплимент, магаре такова — отбеляза Джеймс сухо.

— Предпочитам да ме обиждат, много благодаря — включи се Ричард сковано.

Джеймс повдигна рамене, но погледна Джулия отново и каза:

— Рискът ще е за него, не за теб, както и би трябвало, предвид дълга му към теб.

Джулия изпъшка. Просто не можеше да не се съгласи с Джеймс Малъри и това реши въпроса.