Сергей Лукяненко
Нескопоското (2)

2

Старата, но все още здрава лодка плаваше надолу по реката. Двете момчета си говореха.

— Ако имахме кукичка и тънка жилка, можехме да хванем риба — на глас разсъждаваше Йен. — Някоя голяма.

— И какво ще правим с нея, нали е жива? — не схвана Трикс.

— Как какво? Ще я цапнем по главата, после ще я изкормим и ще я изядем. Ако е посолена, става и сурова за ядене.

— Имаш ли нож?

— Не… И сол нямам.

— Нямаш нито кукичка, нито жилка. Като пристигнем в Дилон… къде в града може да се хапне?

— Толкова ли си загубен? — зачуди се Йен. — В някой хан, кръчма или таверна. Има и механи, но там е за благородници.

— Нали съм благородник — къде повече?

— Ах, простете, забравих — изсумтя Йен. — Тогава ще отидем в някоя механа.

— Колко пари имаш — попита Трикс.

Йен не бързаше да отговаря и Трикс го бутна с крак.

— Три сребърни монети — призна си Йен. — Ще стигнат за дълго.

— И аз имам толкова. Три сребърни монети — каза Трикс. За кесията, която Гриз му беше дал, той предпочете да не споменава. — Заедно с дрехите ли ви дадоха парите?

— Бяха в джобовете. Виждаш ли какви тъпаци — даже джобовете не бяха претърсили!

Трикс въздъхна. Херцог Гриз го раздаваше нашироко.

— Кажи ми за генеалогията на съхерцозите Гриз и Соийе — каза той.

— За какво ти е, нали ти си Соийе? — ехидно попита Йен.

— Глупак. Да не мислиш, че съм запомнил всичко? За това си има херолди.

— В седемстотин и пета година, при изворите на река Далечна в Сивите планини, пристигнал керван от заселници. Кервана водели богатият търговец Крон Гриз и капитанът на стражите Сел Соийе. И макар че злато в Сивите планини нямало, земите им се понравили и те основали съхерцогството на Соийе и Гриз…

Трикс си помисли, че новите земи бяха станали съхерцогство едва след половин век без малко, когато техни управители са били вече синът на Сел Соийе и дъщерята на Крон Гриз. Кралят не раздавал титли на всеки авантюрист. Впрочем, бъдещите съхерцози се оказали достатъчно умни и плащали редовно на краля своите данъци и осигурявали хора за войската му…

— Продължавай — заповяда Трикс.

Разбира се, всичко това той самият трябваше да го знае, без да разчита само на херолдите и летописците. Да познаваш роднините си (а всички благородници бяха роднини), не беше само израз на вежливост, това вършеше работа и в живота. Можеш да оскърбиш някого, като му поднесеш само рибни блюда, другиму да направиш комплимент, като му припомниш единствения спечелен от него турнир. Всичко това Трикс го беше изучавал, да, разбира се, че го беше изучавал! Слушаше летописеца, кимаше в правилния момент, задаваше въпроси и прекрасно можеше да повтори всичко… да повтаря цял ден, та чак до следващата сутрин. След което изтупваше от главата си всичко излишно и освобождаваше място за следващата порция дати, имена и случки.

Трикс въздъхна и каза:

— Разкажи ми пак за Третата велика война…

 

 

Замъкът се показа пред тях към пет часа следобед. Трикс застана на носа на лодката и вдигна ръка над челото си, за да не грее в очите му. Замъкът не беше от най-големите — стените му бяха високи само откъм сушата, а при водата бяха съвсем ниски, макар и с множество бойници. Над главната кула се вееше флаг — две златни риби на син фон.

— На кого е този замък? — ехидно попита Йен.

— На барон Тор Галан — баронът-рибар — отвърна Трикс. Той помнеше криво-ляво историята на най-близките съседи. — С указ на княз Дилон Вразумяващия стените на замъка откъм реката били сринати на три четвърти. За да не бъдат по-високи от мачтите на княжеските кораби…

Йен засумтя обидено.

— Да спрем тук — реши Трикс. — Баронът-рибар е добър човек — всички го казват. Греби!

— Греба — измърмори Йен. — Между другото, ръцете ми съвсем се протъркаха!

— „Оръженосецът не само не бива да противоречи на своя господар, но и с печалния си образ и въздишки да не показва, че службата му е тегоба“… — Трикс огледа дрехите си. Куртката му беше без копчета, а панталоните му — скъсани… — Смъквай панталона!

— Какво ти става?!

— Трябва да изглеждам достойно, а твоите панталони са по-чисти.

— А аз по гол задник ли ще се появя в замъка?

— Хайде, хайде, ще обуеш моите!

Докато момчетата се преобуваха, лодката едва не подмина замъка. На Трикс също му се наложи да хване греблото. Успяха заедно да се доберат криво-ляво до дългия дървен кей.

До брега беше ужасно горещо. Водата не разхлаждаше, а правеше въздуха още по-задушен. Стражите, които седяха под един тръстиков навес, зяпаха момчетата със скучаещи погледи. Никой дори не помръдна. Нито да ги поздрави, нито да ги прогони.

Трикс и Йен стъпиха върху почернелите влажни дъски. Йен се зае да намотава въжето около едно стълбче.

— Хей! — По-младият от стражите стана и с нежелание се измъкна изпод навеса. — Хей, сополанковци! Две монети!

Йен замря и погледна с крайчеца на окото си към Трикс.

— От къде на къде? — възмути се Трикс. — С указ на Негово Величество крал Маркел бреговете на два метра от реката са признати за кралска собственост! И всеки почтен жител може да пристава където си пожелае!

Стражът се засмя.

— Тези са учили! Гледайте братлета, днешните мъници колко са образовани!

— Малко бой ядат — отговори някой лениво изпод навеса.

Стражът стана сериозен.

— Ако е за приставането — моля. За това, малкият, си прав. Стълбчето обаче е собственост на барон Галан. Две монети на ден струва да си завържеш лодката за него.

— Безплатно можете да пуснете лодката надолу по течението — иронично добави приятелят му.

Трикс мълчаливо бръкна в джоба си и извади една сребърна монета.

Стражите млъкнаха.

— Рестото — заповяда Трикс.

— Тази… — стражът се поколеба. — Друга нямаш ли?

Трикс извади златна монета.

До лодката се доближиха още трима стражари. В очите им се четеше и лакомия, и предпазливост. Малки дрипльовци, които не се страхуваха да извадят златна монета пред стражите?…

Ами ако се окаже, че имат право?

— Завържи лодката и то по-здраво! — заповяда Трикс и хвърли сребърната монета в краката на стражаря. — А ти — и той посочи с пръст първия от стражите, който му попадна пред погледа — ще ни отведеш при благородния Тор Галан.

Стражите внимателно заоглеждаха децата. Най-сетне до съзнанието им достигна това, че Трикс говореше като благородник, а дрехите им бяха от скъп плат, макар и мръсни.

— Молим да ни извините — каза младият стражар, след като вдигна монетата и я подаде на Трикс. В началото на Трикс му се беше сторило, че този стражар изпълнява второстепенна роля в караула, но сега му стана ясно, че той е старшият по чин. — Разбира се, гостите на барона не са длъжни нищо да плащат. Как да доложа за вас?

— Трикс Соийе, наследник на съхерцога Соийе — отчетливо произнесе Трикс. — И неговият верен оръженосец Йен — кавалер на Веслото.

Стражът се ококори. Явно, слуховете бяха достигнали и до владенията на Галан.

— Молим за извинение, ваше превъзходителство. Ще бъде доложено на момента. Ей, Хомяк, бързо при господин барона!

Един шкембест стражар се надигна от мястото си и заситни към замъка, тракайки с медния нагръдник на летните си доспехи. Останалите заеха стойка „мирно“.

— Дали не бихте искали… — младият страж се подвоуми — да се поосвежите? Може би, пиво?…

Трикс си помисли, че с тези маниери, този момък няма дълго да се заседи на сегашната си служба, а бързо ще израсте до лакей. И дори се загледа в глинената кана, която стърчеше съблазнително в сянката. Обаче отвърна достойно:

— Докато все още скръбта по загиналите ми родители е прясна, аз не мога да се предавам на житейски удоволствия.

Ако се съдеше по лицата на стражите, думите му произведоха очакваното впечатление. Трикс пристъпи от крак на крак и се замисли как да подсили този ефект. Може би, като разкаже за своето героично бягство от плена? Но бягството не беше кой знае колко героична постъпка, а и той изобщо не беше бягал. Освен това, ще окаже прекалено голяма чест на стражите.

За щастие замъкът на Галан не беше далече. Шишкавият стражар вече се връщаше и размахваше смешно ръце. Спря на десетина крачки разстояние от тях, за да си поеме дъх и тържествено обяви:

— Със заповед на негова светлост, високоблагородния барон Галан, …

Макар и Йен да стоеше зад гърба му, както се полага на всеки приличен оръженосец, Трикс усети, че неговият нов приятел се кани да се спаси обратно в лодката.

— … на негово превъзходителство Трикс и на неговия оръженосец Йен се оказват гостоприемство и почивка зад стените на замъка!

Стражарят си пое въздух и добави:

— Заповядано ми е да ви изпратя любезно в голямата зала за гости и да ви дам да се измиете с всички почести. Баронът ще ви чака за вечеря.

Като изключим думичката „изпращане“, на Трикс всичко останало му се хареса. В хрониките и летописите доста често „изпращаха“ в затвора или на дръвника.

С пълен набор от любезности, разбира се!

* * *

Йен бодро премина разстоянието от стената с прозорците до стената с вратата и възкликна:

— Ха! Осем крачки! Каква ли е малката им зала за гости, ако тази е голямата?

— Малката е по-малка — разясни Трикс. — Можеш да не се съмняваш, тази е голямата. Преди три години, когато ходихме при стария княз Дилон, ние спряхме тук за вечерна разпивка. Може и преди четири години да е било — добави той след кратка пауза.

— И всички се събрахте тук? — учуди се Йен.

— Защо „всички“? На леглото спаха баща ми и майка ми, а на мен ми постлаха на кушетката, до прозореца.

Йен изгледа със съмнение кушетката.

— Тогава бях по-малък, тъпако — каза Трикс. — Зад вратата спа капитанът на стражата… Придворните — в малката гостна. Прислугата — на двора и в конюшнята…

На вратата се почука и някой отвори, без да дочака разрешение. Влязоха двама лакеи — здравеняци, облечени с избелели ливреи с цветовете на барон Галан — възвишено жълто и благородно синьо. Те влачеха с голямо усилие огромен леген, пълен с гореща вода. След тях една сурова и немлада особа носеше два платнени пешкира и паничка с парче мек сапун, сварен с уханни билки.

Трикс се поободри. Все пак това бяха подобаващи почести.

Веднага щом слугите излязоха, Трикс се съблече и най-безцеремонно се намърда в легена.

— Ами аз? — обиди се Йен.

— Ти днес вече се къпа. Забрави ли? И изобщо, оръженосецът винаги се къпе след господаря си.

Йен засумтя и промърмори, че щом днес вече се е къпал, значи пръв трябва да се измие. И като седна до прозореца, взе да разглежда двора на замъка.

Трикс се насапуниса и с огромно удоволствие разпени облак от пяна около главата си. Помисли си, че е работа на оръженосеца да полива с вода господаря си, но не заповяда на Йен, а сам хвана паничката. Все пак, оръженосецът Йен беше неопитен и с нисък произход и затова — по природа непочтителен.

След като се окъпа, Тикс се изтри с грубата, но чиста кърпа и се облече. Каза:

— Можеш да се измиеш, мой верни оръженосецо.

Йен се наведе над легена и с подозрение изгледа покритата с мръсна пяна вода. Потопи пръста си, внимателно го изучи и го изтри в панталоните си. Изрече с въздишка:

— Аз вероятно няма да се мия. Днес вече се мих. Да се миеш два пъти на ден е лош знак.

— Както искаш. — Трикс не пожела да спори. Така беше дори по-добре — оръженосецът щеше да бъде по-мърляв от господаря си. — Когато започне тържествената вечеря в моя чест, ще застанеш зад гърба ми, разбра ли? Щом вдигна дясната си ръка, ще ми подадеш салфетка. Когато ти подам чинията си, можеш първо да доядеш, каквото е останало, преди да я дадеш на лакея. И не забравяй да ми доливаш вино. Чашата ми трябва да е винаги пълна.

— Разбрах — тъжно отвърна Йен.

— Не се притеснявай — успокои го Трикс. — Аз ще изяждам само половината, останалото ще е за теб. И преди да ми долееш чашата, можеш да изпиваш остатъка от виното. Аз ще обясня, че това е заради моето изключително снизхождение.

Йен се развесели.

 

 

Баронът-рибар никак не се беше променил от времето, когато Трикс и родителите му гостуваха в замъка. Само коремът му беше станал още по-голям, лицето му — още по-червендалесто и тънка мрежичка от червени жилки беше покрила носа му. Баронът беше възседнал дървен позлатен трон, както повеляваше положението му. Малката баронска корона — златен обръч с един-единствен червен камък, той беше махнал току-що и сега триеше потта от челото си.

Но погледът на барона си беше останал умен, внимателен, поглед на човек, който не забравя. Той хвърли бегъл поглед към хлапетата, които стояха прави пред трона му и Трикс разбра, че са го познали. Баронът го позна, но си замълча.

Домочадието седеше на сервираната за вечеря скромна трапеза и също мълчеше. Мълчеше жена му — слаба, с голям нос и събрана в стегнат възел черна коса. Мълчаха и двете му средни деца — момче на десет и момиче на седем години. По-големите служеха в замъците на съседите барони като пажове и оръженосци, а най-малките ги хранеха бавачките им и тях не ги викаха на масата. Мълчаха и двамата по-малки братя на барона — и те, като него шишкави и любители на виното, но мрачни, тъй като нямаха нито пари, нито земи. Мълчеше и капитанът на баронската стража — храбър мъж, целия покрит с белези, но с не особено богати доспехи и десен клепач, който подскачаше нагоре-надолу.

Баронът-рибар си нямаше магьосник. Магьосниците не обичаха да живеят в обеднелите замъци на дребните барони. А този замък беше беден — витражите^[1] на прозорците бяха потъмнели и почти не пропускаха светлина, от трона тук-таме стърчаха тънки златни листенца от обкова, килимът на пода беше протъркан, а в канделабрите^[2] гореше само по една свещ и тя не беше от восък, а от лой…

Тор Галан не бързаше. Облиза устни. Погледна към жена си. Вдигна поглед към опушения таван. Загледа се във върховете на обувките си.

Трикс чакаше. Галан или ще реши да признае беглеца-наследник, или ще го обяви за самозванец. А ако не го признае… ох, цялата работа ще завърши с камшици…

Баронът-рибар изведнъж се засмя, лицето му светна и веднага стана ясно как си е спечелил прозвището „Добрия барон“.

— Трикс! Трикс Соийе, момчето ми! Ти си жив!

Трикс въздъхна облекчено и едва сега усети, че дланите му са потни.

Баронът, който се беше надигнал от трона си го погледна втренчено.

— Кой е спътникът ти?

— Йен, верният ми оръженосец — издекламира Трикс.

— Оръженосецът ти е достоен — одобрително каза баронът. — Да не изоставиш господаря си в беда, това е славна постъпка, която би направила чест дори на зрял мъж с благородна кръв. Елате при мен, деца мои!

Трикс и Йен се доближиха до барона. Галан разтвори обятия, прегърна момчетата и целуна всеки по върха на главата му. Баронът миришеше на вино, чесън и на мокро куче.

— Ще празнуваме спасението на благородния Трикс! — провъзгласи баронът. — Свещи! Вино! Още едно пиле и една чиния!

Трикс изгледа победоносно Йен и му смигна.

— Ще измислим как да ти помогнем — каза Галан и потупа Йен по бузата. — Я, колко си пораснал, разбойнико! Усещам, усещам благородната кръв на Соийе…

— Ваша светлост… — възмутено възкликна Трикс. — Бароне…

Силните пръсти на барона нежно легнаха на шията му.

— Недей да ми благодариш, верни оръженосецо — каза баронът и се усмихна. — Ще направя всичко, за да помогна на твоя господар.

Йен погледна объркано към Трикс и сви рамене.

— Кажи нещо, Трикс! — Баронът потупа по врата Йен, без да пуска шията на истинския Трикс. — Не се срамувай.

— Благодарен съм на ваша светлост за обещаната помощ — измърмори Йен. Погледна към Трикс. — Но…

— Вино за благородния Трикс! — викна баронът и раздруса Йен.

Йен изцвърча, но не каза нищо. Трикс и без това беше онемял. Не беше възможно баронът да го обърка… беше уловил погледа му…

— По-късно — баронът опари с дъха си ухото му. — Ще говорим след вечеря!

Той избута децата към края на масата. Като насън, Трикс застана зад гърба на Йен. Слугата тикна в ръцете на Йен бокал с вино и постави пред него нащърбена дървена паница с пържено пиле. Йен се огледа за Трикс и прошепна паникьосан.

— Не съм искал! Не съм виновен!

Но Трикс вече беше разбрал. Предпазливият Галан нямаше доверие дори на собствените си хора и искаше да опази наследника от наемните убийци! Ето защо беше заповядал на Йен да се направи на собствения си господар, а на Трикс — да прислужва на масата! Също като в историята с Гранис — рицарят на Примката и Палката, на когото се падна честта да бъде оръженосец на Декаран Мъдрият и вместо него да приеме смъртта, разкъсан от четири коня: кафяв, черен, шарен и петнист, след което Декаран, в ролята на оръженосец, закара тленните останки на Гранис в родовия си замък, разказа на васалите си за чудното си спасение, събра нова войска и непременно щеше да отмъсти за храбрия си оръженосец, ако не се беше разразила епидемия от холера…

— Ето — прошепна Йен и протегна на Трикс полупразната чаша. — Искаш ли пиле?

Трикс излезе от дълбокия размисъл и жадно изгълта слабото винце. Огледа се. Никой не им обръщаше особено внимание, изглежда и заради това, че самият Галан се занимаваше с друго — изучаваше пастта на едно гонче^[3], което му бяха донесли от кучкарника. Баронът се усмихваше — по всичко личеше, че захапката на кученцето му харесваше. Второто кученце Галан удостои само с един поглед и заповяда да бъде дадено на горските стражари.

Ненапразно всички хвалеха добротата на барона. Други биха удавили породистото кученце, но не биха го подарили на слугите.

— Отчупи ми кълка — заповяда Трикс. — И хляб. Бял!

Може някой на масата и да беше забелязал, че младият, по чудо спасил се съхерцог, храни оръженосеца си с твърде лакоми хапки, но на глас нищо не беше произнесено и Трикс успя да засити глада си.

По едно време барон Галан вдигна тост, но не за Трикс или за неговите загинали родители, а за „справедливостта“! За собствена утеха, Трикс все пак реши, че тостът е за неговото спасение, но след това се натъжи. Вечерята трая дълго, макар че след пърженото пиле, блюдата не бяха сменени — бавачките отведоха децата, а възрастните пийваха вино. Трикс и Йен сякаш бяха заседнали някъде по средата, между децата и възрастните: никой не ги гонеше от масата, но и вино престанаха да им доливат. Едва когато Йен звучно се прозина, баронът им обърна внимание.

— Нашите млади гости са уморени — тържествено обяви той. — Лигар, заведи ги в голямата стая за гости!

Капитанът на баронската стража кимна на своя господар (очевидно, на вечерния запой, церемониите не бяха задължителни) и се обърна към момчетата. Йен с облекчение скочи от стола, а Трикс най-сетне можа да пораздвижи изтръпналите си крака. Да стоиш на едно място се оказа къде-къде по-уморително, отколкото да вървиш.

— Благодаря, ваша светлост! — От храната и от виното Йен събра храброст и сега играеше ролята на младия съхерцог много по-уверено. — Преди да заспя, ще моля Господ да ви възнагради за вашето гостоприемство!

Трикс помръкна, но не каза нищо.

Но Лигар, който вървеше след момчетата към вратата, мърмореше:

— Смело казано… за сирак.

Трикс погледна крадешком към Лигар. Вече бяха излезли от залата за пиршества и вървяха по един тъмен коридор. Лунната светлина с нежелание влизаше през тесните бойници. Поне им помагаше да не се блъскат в стените. Добре щеше да е, ако бяха взели поне една свещ, но слугите на барона бяха свикнали да се оправят и без такива екстри.

Под краката им хрущеше мократа тръстика, с която бяха настлали пода. Според Трикс, тази тръстика трябваше отдавна да се смени — какъв проблем можеше да има, когато замъкът беше на брега на реката? Но или баронът икономисваше даже от тръстиката, или не го интересуваше върху какво стъпва — дали е зелена и сочна тръстика или е каша от гнилоч и мръсотия.

— Познахте ли ме, сър, капитане на стражата? — попита Трикс.

— Аз бях помощник-капитан на стражата, когато съхерцог Соийе мина през тези земи — многословно, но уклончиво отвърна Лигар.

— Баронът… баронът ме нарече „оръженосец“ заради моята безопасност, нали?

Лицето на Лигар, изрязано от белези се намръщи:

— Може би. Баронът е умен мъж. Много по-умен, отколкото си мислят съседите…

Той замълча и явно не желаеше да се впуска в подробности.

Едва пред вратата на гостната Лигар добави:

— И много по-беден. Пет години вече ни преследват само неуспехи. Разбойнически шайки се спускат от планините и ограбват керваните, на които баронът е обещал защита. Двама магьосници, които не могат да изяснят отношенията си, затрупват сребърния рудник и палят сандаловата горичка. Суша, след нея — наводнение, след наводнението — кралските бирници… Но баронът е умен мъж.

И той лекичко побутна момчетата към вратата. Изчака ги да влязат и едва когато затвореното резе изтропа глухо, тръгна да си върви.

* * *

Трикс първо напипа свещника и резбованата кутийка кибрит на масата — икономията на барона не стигаше чак толкова надалеч, че да остави гостите си в пълна тъмница. От третия опит Трикс успя да запали свещта. Новомодните клечки кибрит се чупеха, съскаха и тлееха с вонящ сив дим, но не искаха да горят. Той погледна мрачно към Йен и попита:

— Може ли да седна в присъствието на Ваше превъзходителство?

Йен възкликна нервно:

— Аз какво общо имам?! Да не би да съм се натискал? Баронът реши така!

Спор нямаше.

— Аз съм наследникът съхерцог — още един път напомни Трикс. — Знаеш ли защо баронът нарече теб Трикс? За да убият теб наемните убийци, ако са се скрили сред домочадието му, а мен да не закачат.

— Не искам да ме убиват! — развика се Йен. — Нека мен да не закачат!

— Глупако, та това е велика чест — да загинеш за господаря си!

— Аз абсолютно не съм честолюбив! — И Йен се дръпна по-далеч от вратата.

— Няма как. — Трикс сви рамене. Погледна към леглото и каза: — Може би ще бъде по-разумно аз да спя на пейката. Ти ще легнеш на леглото. Представи си, че на стената има отвор, откъдето да пуснат някоя отровна змия. Или дупка на тавана, откъдето да изсипят върху главата на гостенина разтопена смола… Защо побледня?

На вратата се почука и Йен, от мъртвешки бледен, мигновено почервеня.

— Не отваряй, моля те! Трикс, недей!

Трикс отиде до вратата на пръсти. Нададе ухо и предпазливо попита:

— Кой е?

— Тор Галан — отвърна строг глас. — Трикс, отваряй!

Трикс погледна оръженосеца, разпери ръце и издърпа резето.

Наистина беше баронът. Със свещник от пет свещи в едната ръка и бутилка в другата, с лице, зачервено от изпитото вино по време на вечерята и впечатляващо бодър. Влезе и веднага затвори вратата, връчи свещника и бутилката на Йен и с всичка сила прегърна Трикс. Трикс само изписка в могъщите лапи на барона. След секунда баронът пусна момчето и се взря в лицето му. Кимна удовлетворено:

— Познах, познах породата ти… Радвам се, че си се спасил, момчето ми.

Трикс въздъхна облекчено. Хвърли гордо поглед към Йен и каза:

— Родителите ми загинаха… Подлият съхерцог Гриз…

— Знам, знам… — Баронът въздъхна и седна на крайчеца на стола. Погледна косо към Йен и избуча: — Какво стоиш, оръженосецо! Налей вино на господарите!

Йен се защура, търсейки чаши, а баронът през това време продължи:

— Баща ти, Трикс, винаги е бил излишно романтичен. Да си романтичен е прекрасно качество, но не за сметка на бдителността… А майка ти ме изуми! Да изпие отрова, да се прободе с кинжал и да скочи през прозореца! Това се казва благородническа кръв!

— И с кинжал ли се е пробола? — Трикс остана поразен.

Йен, който най-сетне беше намерил две калаени чаши, бързаше да налее виното.

— Е, с кинжала само се поодраска. — Галан се намръщи. — Но всички формалности на Височайшата смърт са спазени — трите благороднически начина са използвани в съответната последователност. Аз уважавам това. Аз самият не бих се решил да скоча от прозореца, защото се страхувам от високото… Е, Трикс, за твое здраве!

Те отпиха от чашите и дори Трикс, със своя не особено голям опит, усети, че съдържанието на тази бутилка е къде-къде по-добро от това, което сервираха по време на вечерята.

— Какви са плановете ти, младежо? — Баронът обърса мустаците си и погледна с любопитство към Трикс.

— Имах намерение да помоля за помощ регент Хасс — каза Трикс. — С неизмерима благодарност аз бих подарил на Дилон приграничните земи, които бяха предмет на стар спор…

Галан кимна и отбеляза мимоходом:

— Говориш сигурно за тези земи, които днес подлият херцог Гриз върна на Дилон. Като при това каза, че единствено инатът на предишния съвладетел му е попречил още преди време да уреди крайграничния спор.

Трикс се нацупи. След това врътна упорито глава.

— Ще намеря какво да предложа на Дилон! Те са благородни люде и ще се възпротивят на произвола.

— Регент Хасс не е твърде благороден. Алчен е, умен е, но не е благороден. — Галан отпи от виното. — Принцеса Тиана не може засега да взема решения… впрочем, ако плановете на регента да я омъжи някъде по-далече се сбъднат, тя никога нищо няма да решава…

Баронът измъкна от джоба на дрехата си голяма зелена ябълка. Изтри я с ръкав, демонстративно я разполови, подаде едната половинка на Трикс и захапа своята.

— Какво да правя? — попита Трикс.

— Нищо — отвърна баронът. — Повечето от бароните няма да рискуват да те подкрепят. Хасс получи, каквото искаше. До Маркел няма да успееш да се добереш. А и кралят няма да тръгне да се завира в дребните препирни на херцозите, през главата на Хасс.

— Но вие нали ме познахте! — горчиво каза Трикс. — Бароне, всички знаят, че сте умен човек и уважават това, което говорите.

— Така е, не съм глупак — съгласи се баронът. — Хапвай ябълка, Трикс, че ще те хване — не си свикнал, а виното ми е силно. Познах не теб, а твоя спътник. Ти, момче, от приюта ли си?

— Аха — Йен кротко се присламчи. — Аз съм само оръженосец, не съм искал да се представям за Трикс…

— Ще ти се наложи. — Баронът изплю огризката и поясни: — Прекалено скъпо ще ми излезе, ако застана на твоя страна. Ако Гриз разбере, че съм приютил истинския наследник, ще стане сложно. Срещу неговата армия не мога да тръгна, а има и наемни убийци, магьосници, които правят уроки… говори се, че Гриз си има работа и с тъмните сили. Затова ще е по-разумно да приютя твоя приятел и да се престоря, че съм сигурен, че той е истинският Трикс.

— Защо? — обърка се Трикс.

— Помисли! — Баронът сякаш се ядоса от неговата недосетливост. — Фалшивият Трикс не е сериозна заплаха за Гриз. Но аз ще се постарая той да стане за него трън в гащите му. Така че ще се наложи да направи някои малки отстъпки. Тук имаме едни спорни ливади… — Баронът махна с ръка. — Не е толкова важно. Все нещо ще получа. Половин или една година, твоят оръженосец ще си отживее тук.

— А след това? — изплашено попита Йен.

— Не се страхувай — усмихна се баронът. — Когато Гриз се съгласи на някакви отстъпки, аз ще призная публично, че си безпризорен скитник. Само за очи, ще те набият с пръчка, но аз ще кажа на палача много да не се старае. А като се оправиш, ще те уредя някъде чирак или в кучкарника. Обичаш ли кучета?

— Обичам! — засия Йен.

— Браво! — кимна добродушно баронът. — Така ще направим.

— Ами аз?! — викна с пълно гърло Трикс.

— Наистина, с теб какво да правим? — баронът се усмихна. — Повярвай ми, Трикс, ако имах възможност, щях да ти помогна. Но нямам. Затова…

Трикс чакаше уплашено. Йен сви виновно рамене зад гърба на Галан.

— Затова ще ти дадат храна, ти ще седнеш отново в лодката си и ще се отправиш, накъдето ти видят очите. А очите ти ще гледат към Дилон. Това е голям и богат град, където един умен сирак винаги ще изкара колкото за парче хляб. Освен това, аз ще ти дам препоръчително писмо. Един вид, че ти си извънбрачен потомък на един от моите роднини. Дори може да се каже, че си мой племенник… Че знаеш да четеш и да пишеш и прочие полезни неща… писмото вече се пише. С такова писмо ще се устроиш лесно при всеки търговец, повярвай ми. По-нататък всичко зависи само от теб. Ще спечелиш пари, ще станеш младши съдружник, ще тръгнеш да плаваш по моретата, ще си построиш дом, ще се ожениш за дъщерята на твоя чорбаджия… предвидливо ще бъде, ако веднага се поогледаш за някой овдовял търговец, който няма синове, а само сладки дъщерички. Традиционно, търговците обичат и глезят повече най-малките си дъщери. След дванайсет-тринайсет години ще забогатееш толкова, че при мен, стареца, ще влизаш, без да чукаш!

Увереният глас на барона оказа върху Трикс такова магическо въздействие, сякаш баронът умееше да прави вълшебства. Трикс го гледаше със зяпнала уста и в главата му изникваха смътни образи — чиракуване в лавка, пропита с уханието на екзотични подправки, ослепително синьото небе на екзотични и горещи страни, удачни сделки, двуетажна каменна къща с градина и басейн, симпатична млада жена и собствена карета…

— Само че аз искам да си отмъстя! — с пълно гърло закрещя Трикс. — Да си върна бащиния трон! Аз не съм търговец, аз съм потомък на воини!

— Търговец или воин, какво значение има това днес? — удиви се Галан. — С торба злато можеш да убиеш много повече хора, отколкото с меч и копие. Виж Гриз, уж е от търговски род, а надхитри баща ти!

— Аз съм се заклел да отмъстя! — промърмори Трикс.

— Аз, като млад, се кълнях, че ще се оженя за Люнида Соийе — усмихна се накриво баронът. — И какво от това? Сега ще те отведат до пристанището и ще те натоварят на лодката. Ще ти връчат препоръчителното писмо. И на добър път!

Трикс мълчеше.

— Намираш, че постъпвам несправедливо, нали? — нежно попита баронът. — Наивно момче. Аз съм умен, добър и деликатен. Другите на мое място щяха да те удавят в реката. А най-глупавите, може би щяха да те върнат обратно на херцог Гриз.

— Защо „най-глупавите“? — попита Трикс.

— Защото не мисля, че сам си избягал. По-скоро Гриз те е пуснал с някаква цел. — Баронът присви очи. — Сига, стига… не плачи. Ти вече си почти възрастен и не ти прилича да показваш емоциите си. На мен, може би, също не ми е лесно. Но аз не рева, не се карам, а разговарям спокойно с теб!

На вратата се почука. Йен се подчини на жеста на барона и отвори.

На прага стоеше жената на барона и държеше в ръката си запечатан с восък свитък.

— Написах го — хладно изрече тя, без да поглежда към децата. — За кого трябваше да е написано?

— За Трикс — весело каза баронът. — За истинския. Оръженосецът.

— Няма значение, не съм описвала външността му — равнодушно каза жената. Протегна свитъка към барона. Погледна към бутилката и измърмори: — Не се напивай като свиня, защото ще те изгоня да спиш при прислугата.

— Добра мисъл — каза баронът, когато вратата се затвори подир баронесата. — Прислугата, хм… Да вървим, Трикс. Аз ще те кача на лодката.

— Няма ли да ме оставите да пренощувам тук? — възмути се Трикс. — Това ли е гостоприемството ви?!

Баронът въздъхна и поклати глава. Лекичко тупна Трикс по врата и каза на Йен:

— Неблагодарно момче, нали? Трикс, не подлагай на изпитание търпението ми. Да вървим.

— Може ли да изпратя Трикс… тоест, Йен? — внезапно попита Йен.

Баронът го изгледа с любопитство. Взе свещника от масата и каза:

— Ти не си глупав. И си честен посвоему. Разбира се, върви.

Потресен и объркан, Трикс влачеше крака по тъмните коридори подир барона и бившия си оръженосец. Чувстваше се отвратително. А баронът, по всичко личеше, беше в отлично настроение. Припяваше си под нос някаква песничка, и току изпускаше някои думи, като ги заменяше с „пам-пам“ или „пам-пам-пам“:

Реталер, смел барон — герой, той данъци събираше.

И от крепостните, пам-пам-пам, по кожи три съдираше.

Почесвайки се по пам-пам, напусна своя град голям.

Размахваше пам-пам, пам-пам, напред-назад, насам-натам…

Трикс си помисли мрачно, че баронът действително е деликатен — собственият му баща, когато пиеше с приятелите си, пееше песничката за барон Реталер каквато си беше — с всичките й думи.

На пристана дежуреха нови стражи, които при появата на барона мигом се скриха в замъка. По всичко личеше, че това беше уговорено предварително. Баронът, заедно с момчетата, се приближи до лодката, която си стоеше, както преди, завързана за кея. Посочи с пръст торбата, която лежеше на дъното и каза кратко:

— Провизиите ти.

— Благодаря, ваша светлост — през зъби процеди Трикс.

— Недей да се гневиш. Ще пораснеш и ще оцениш добрината ми. — Изглеждаше, сякаш нищо не е в състояние да изкара барона от кожата му. — Ето ти писмото. Тръгвай към Дилон.

Трикс взе свитъка и го прибра под ризата си. Изгледа Йен с негодуващ поглед, но не каза нищо и влезе в лодката. Грееше пълна луна, а на небето нямаше нито едно облаче — идеално време за плаване.

— Аз ще я отвържа — каза Йен. — Нали това е задължението ми като оръженосец.

От възмущение Трикс не намери думи, с които да отвърне на коварния си спътник. Баронът пък се разсмя гръмогласно и заудря дебелите си бедра. Йен невъзмутимо отвърза въжето, хвърли го в лодката, понапъна се и я оттласна от пристана.

— Ти… — Трикс тъкмо понечи за сбогом да извика някоя особено гадна дума, когато Йен се засили по скърцащите дъски и скочи в лодката, като едва не я обърна. Трикс впи ръце в борда и завика: — Идиот! Ще ме удавиш!

— Греби, греби — изхриптя Йен и хвана греблата. — С ръце!

Съобразявайки какво се случва, Трикс започна да гребе. Сега дойде ред на барона да крещи от брега:

— Йен, Трикс! Малоумници такива! Върнете се!

— Не мога, ваша светлост! — гребейки с всички сили, без да се обръща, извика Йен. — Дал съм клетва! Аз съм оръженосец!

Няколко секунди баронът не можа да си поеме въздух. Лицето му опасно почервеня. След това изрева:

— Накъде е тръгнал светът?! Вие сте позор за родителите си!

— Ваша светлост, ще си намерите друг Трикс! — извика Йен. — Такива като мен има, колкото искате. Скоро ще ви посетят, ще видите!

И той загреба колкото му сили държаха, без повече да слуша проклятията, които се носеха откъм брега. За щастие Галан наистина не беше на „ти“ с магиите — проклятията бяха стари, скучни и не вършеха работа.

— Няма да ни гони — уверено каза Йен, когато стигнаха до бързея. — Нощем е опасно. Пък и всичките им лодки са на сушата.

Трикс гледаше объркано оръженосеца. След малко попита:

— Защо скочи в лодката?

— Хубаво ще е, ако след година, баронът ме уреди да стана чирак — каза Йен. — Ами ако реши да ме удави във вира? Тези веселяци са ми добре познати. Когато иска, може да е много добър, ама когато не е на кеф, е лош колкото за сто. И изобщо… Нали съм ти оръженосец!

— Йен… — Всичката обида излетя от главата на Трикс. — Ти… ти вече не си просто мой оръженосец! Ти си ми… приятел… не… Ти си мой кръвен брат! Като младия оръженосец Уоли и славния рицар Лама!

— Какво? — Йен гледаше с любопитство.

— Не си ли чувал тази песен? „Балада за младия Уоли и славния Лама“.

— Не — смути се Йен.

— Много хубава балада. Песен за душата. Аз исках да прочета за Уоли и Лама в хрониките, но баща ми забрани — каза, че ми е рано.

— Нека станем кръвни братя — съгласи се Йен. — Само че нямаме нож. Трябваше да свия един от барона.

— Утре ще се побратимим — реши Трикс. — Благодаря ти, все пак! Ще види той… старият… интригант… А ти сигурен ли си, че нямаш благородна кръв?

Йен се смути и завъртя глава:

— Не… Нали ти казах, че баща ми беше градинар, а майка ми му помагаше.

— Всичко се случва… — замислено каза Трикс. — Случва се — човек живее, живее и изведнъж се оказва, че е незаконен син на херцог.

— Аз приличам на баща си — отвърна Йен. — Едва ли… Дай да видим какво са ни сложили за из път.

— Аз ще погледна, а ти греби — каза Трикс.

Все пак, Йен засега си оставаше негов оръженосец, а не кръвен брат и не беше зле да поработи.

В торбата наистина имаше храна, макар и не най-разкошната: две печени кокошки, две погачи хляб, зеленчуци и бутилка вино.

— Супер — каза Йен. — И най-важното е, че имаме препоръки. Ще ми покажеш ли писмото?

Трикс извади пергамента, момчетата го разгънаха и, взирайки се в буквите, които едва личаха, започнаха да четат.

Баронът не ги беше излъгал. От витиеватия текст следваше, че притежателят на това писмо е четиринайсетгодишен представител на знатен род (нищо не беше казано в прав текст, но писмото оставяше усещането, че става дума за племенник на барона), че момчето е грамотно и прочее… печатът беше истински и леко светеше. Кралят и, по-точно, неговите магьосници снабдяваха васалите с магически печати. Фалшифицирането на печатите не само, че беше трудно, но беше и смъртоносно.

— Супер — повтори Йен. — Можем да се наемем при всеки търговец. Дори и златар ще ни вземе на работа.

— Не, няма да работя за никой търговец. — Трикс нави свитъка и го върна обратно в торбата. — Ще се опитам да убедя регент Хасс.

— Трикс, баронът е прав. Не бива да ходим при регента. Ще стане по-лошо. Да намерим някой търговец! Ти ще започнеш работа, после ще препоръчаш и мен. Ще научим занаят, ще спечелим пари…

— Ти не знаеш какво е това дълг на честта. — Трикс поклати глава. — Не, Йен. В Дилон ще пристигнем на сутринта и веднага ще отидем в двореца.

Йен помръкна, но не тръгна да спори. Измърмори:

— Ти решаваш. Знаеш ли какво? Хайде сега ти да наглеждаш лодката, да не я избута течението към брега. На мен очите ми се затварят. А като мине полунощ, ще ме събудиш. Ти ще легнеш да спиш, за да се явиш пред регента в добра форма, а аз ще внимавам за лодката, докато стигнем до Дилон.

Трикс се позамисли. Спеше му се, но Йен постъпи толкова благородно и мъжествено, когато се отказа от предложението на барона… освен това е прав, че ще е по-добре да поспи до сутринта, за да изглежда по-достойно пред регента.

— Лягай! — съгласи се Трикс.

Йен легна на дъното на лодката, подложи под главата си торбата с храната и на секундата заспа. Трикс поседя известно време и направляваше лодката, замахвайки от време на време с веслата. Оглеждаше се назад, но никой не ги преследваше. Баронът или им беше простил своеволието, или не му се щеше да буди стражите и да си признае поражението.

Колко е хубаво, когато до теб има приятел! Дори да е от простолюдието. Колко често истинското благородство… ъ… или как точно се казваше в хрониките на Ордена на Ежедневната радост? Колко често истинското благородство се крие в невзрачна обвивка, както древното вино — в прашна бутилка…

При рицарите на Ордена на Ежедневната радост, всички сравнения, така или иначе, опираха до виното. Е, понякога и до пивото… Орденът не беше прославен особено много със сраженията си, но затова пък беше оставил след себе си множество нравоучителни балади и хроники.

Йен потрепери от студ в съня си. Трикс въздъхна, свали плаща си и зави с него своя оръженосец. Известно време тази благородна постъпка го сгряваше повече от който и да било плащ, но малко след това Трикс порядъчно замръзна. Всеки човек с по-просто възпитание на негово място би започнал да гребе, за да се стопли. Но Трикс, както подобаваше на наследника на съхерцога, изпитваше към черната работа най-дълбоко, вродено отвращение. Затова предпочете да мръзне, докато хоризонтът започна да просветлява. Тогава Трикс дръпна плаща и събуди оръженосеца.

— Време ли е вече? — попита Йен, въздъхна и се протегна. — Ти защо трепериш? Да не би да ти е студено?

Трикс гордо замълча, легна на дъното на лодката и си помисли, че това място не е много удобно за спане. Първата нощ беше спал като убит, смазан от мъката си, но сега… сега, със сигурност нямаше да може да заспи… не беше възможно да се спи върху влажните и студени дъски, които се врязваха в тялото му…

Когато се събуди, вече беше съвсем светло. Окончателно го разбуди камбанният звън, който се носеше из въздуха.

Трикс се изправи с голямо усилие, седна на пейката и се огледа. Лодката беше наполовина изкарана на брега и скрита във високите тръстики, а в далечината се виждаха каменни кули.

Дилон! Славният град, където, според мълвата, живееха сто хиляди човека!

Къде ли е Йен?

— Йен! — Трикс стана и разтъпка отеклите си крака. — Йен!

Тишина.

Къде ли се е дянал оръженосецът?

Трикс скочи на брега и видя пред себе си неголяма глинеста площадка, върху която имаше старателно изписани букви. За да не пострада, надписът беше ограден със счупени на две и забодени в земята стебла от тръстика.

С нарастващо изумление, Трикс зачете:

ИЗВЕНЯВАЙ! ДА ХОДИМЕ ПРИ ХАС Е ТЪПО. ТИ КАКТО ИСКАШ, А АЗ ЩЕ СТАВАМ ТЪРГОВЕЦ. ЧАО!

— И как ще станеш търговец? — на глас произнесе Трикс.

Надписът нямаше как да му отговори и той го размаза с крак.

След това се обърна и погледна торбата. Тя беше видимо изтъняла.

— А уж щяхме да се побратимяваме — промълви Трикс, развързвайки чувала.

Едната кокошка и единият самун хляб бяха изчезнали.

И свитъкът с печата на барона, разбира се.

Трикс прерови джобовете си. Парите бяха тук, тях Йен не беше взел.

Изглеждаше, че нямаше за какво да се сърди. Нали сам беше заявил, че не му трябва препоръчително писмо!

— Ама че тъпак! С една дума — не е благородник — печално изрече Трикс. Беше си помислил, че за един ден хитрият и неблагороден Йен му е станал… почти приятел. Първо става, после престава… — Когато си върна трона, ще заповядам да те заловят и да те набият с пръчка! — заплаши Трикс тръстиките, които шумяха от вятъра.

С усилие издърпа заседналата в глината лодка и я отблъсна от брега. Огледа с надежда обраслия с тръстики бряг.

Не, Йен не се показа на брега, изпълнен с разкаяние и молещ за прошка…

С натежала душа, Трикс изведе лодката до бързея. Великият град Дилон го очакваше на миля по-надолу по течението.